С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 24 юни 2016, 17:59, 31921 прочитания

Какво следва след излизането на Великобритания?

Дългите преговори за бъдещите отношения между Лондон и Европа сега започват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Катастрофата Brexit

Пиянството на един островен народ

За какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им тревоги

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Въпреки целия драматизъм на ситуацията няма смисъл от вайкане

Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

В четвъртък 51.89% от британците, гласували на референдума в четвъртък, решиха, че страната им трябва да излезе от Европейския съюз. Премиерът Дейвид Камерън прие техния вот и обеща да отстъпи министърпредседателското място до три месеца и тогава неговият наследник да започне процес по договарянето на условията за излизане от ЕС. Ето какво ще се случи в следващите месеци в Лондон Брюксел и останалите европейски столици.

- Съгласно чл. 50 от Лисабонския договор всяка държава може да вземе решение да прекрати членството си в Европейския съюз съобразно своята конституция. В британския случай това трябва да се случи с решение на консервативния кабинет, което да бъде гласувано от парламента. След като Камерън обяви, че няма намерение лично да активира чл. 50, а основният му (макар и неофициален) опонент за премиерското място - бившия лондонски кмет и Brexiter Борис Джонсън - подкрепи това решение, това означава, че парламентът най-вероятно ще се съобрази с решението на Камерън за "буферен" период преди началото на преговорите.


- Новият британски премиер трябва да бъде излъчен от Консервативната партия и да започне преговорите с ЕС. Това ще се случи най-рано след 2 октомври, когато започва партийната конференция на Консервативната партия. Трудно е да се предвиди каква ще е реакцията на ЕС и на страните членки в периода от сега до октомври.

- След вземането на това решение държавата членка уведомява за това Европейския съвет. Ако Камерън бе спазил обещанието си преди референдума да се позове на чл. 50 веднага след вота, това трябваше да се случи на предстоящата среща на Съвета на Европа на 28-29 юни. Но тъй като британският премиер се отказа от първоначалното си решение, топката е в страните от ЕС. Преди тази среща ще се проведат поне няколко спешни срещи на различни нива, като там ще проличи доколко единна ще е позиция на страните членки.

- След това Великобритания се нуждае от официална сделка с останалите страни членки за начина, по който ще се водят преговорите. Това означава, че Лондон ще трябва да убеди "квалифицирано" мнозинство от останалите 27 страни (поне 20 страни, които да съставляват поне 65% от населението на ЕС) за метода на преговорите.



- После започват същинските преговори (дълги или кратки, зависи от позицията, която ще застъпи ЕС) за статута на Великобритания, които трябва да завършат в рамките на две години.

- Ако след тези две години няма договорка, Великобритания и страните от ЕС започват автоматично да търгуват една с друга, следвайки правилата на Световната търговска организация (СТО), което означава, че за всички продукти, които ЕС купува от Великобритания, ще се прилагат стандартните вносни тарифи за трети страни. Освен с европейските държави Обединеното кралство ще трябва да предоговори условията за търговия и с трети страни, с които има преференциални отношения заради договорите на ЕС с тях.

- Пред Великобритания ще остане въпросът как да балансира желанието си за оставане в Общия пазар на ЕС и ограничаването на миграцията. Брюксел изисква от страни като Норвегия или Швейцария да спазват правилата за свободно движение на хора, за да имат достъп до пазара на ЕС. Това очевидно ще се окаже сериозен проблем за Лондон.


- Страните в ЕС може да се разделят в отношението си към британците. Една част може да поискат от страната още на следващата среща на върха да активира чл. 50. Полша даде сигнал, че би сондирала дали е възможно Великобритания да започне нови преговори, което би поставило Лондон по пътя на другите кандидати за членство в ЕС. Но ако се вярва на думите на председателя ЕК Жан Клод Юнкер, "корабът вече е отплавал" и няма да има възможност за предоговаряне.

- Първите дебати на европейските лидери ще се фокусират върху въпроси, свързани с бюджета на ЕС - все пак Великобритания ще внесе 8.5 млрд. евро за него до 2019 г. Очевидно е, че той ще трябва да бъде преразпределен, ако британският дял бъде изваден. Ще трябва да се реши и кога ще се случи това и как. Това ще повлияе пряко и на българската част от европейското финансиране.

- Извън междуправителствените преговори зад сцената ще започнат други - между британските, немските и френските компании и Брюксел, които ще пожелаят "приятелски развод", който да облагодетелства бизнеса. Ако стандартите за безопасност например се разделят, търговията ще пострада много повече, отколкото от въвеждането на нови тарифи.

- Ключов въпрос е дали британските компании ще загубят своя европейски "паспорт" за правене на бизнес в ЕС. Ще се решава и по какъв начин европейските граждани, заварени на британска територия или новопристигащи, ще бъдат третирани от Обединеното кралство. Както и обратното. Като се има предвид, че над 1.2 млн. британци, повечето от които - пенсионери, живеят в ЕС, а 3 млн. европейци - във Великобритания, това ще бъде деликатен въпрос.

- Когато се стигне до каквото и да е споразумение, то ще трябва да се ратифицира от Европейския парламент, а след това ще трябва да бъде одобрено и от парламентите на отделните държави.

- Извън преговорите с ЕС друг изключително ключов въпрос е за бъдещата роля на Великобритания в НАТО. На Срещата на лидерите на организацията във Варшава, която предстои на 8-9 юли, темата със сигурност ще бъде засегната. НАТО плануваше да създаде "Шенгенско пространство" за придвижване на войски и оборудване, а Brexit, чиято основна тема бе ограничаването на свободното придвижване из Европа, може да се окаже прът в колелото на военната интеграция на континента.

        • Facebook
        • Twitter
        • Зарче
        • Email
        • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

          Дарение
          Плащането се осъществява чрез ePay.bg

        Прочетете и това

        София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци

        Най-вероятни изпълнители са циментовите заводи, както и фирми, свързани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки

        22 авг 2019, 653 прочитания

        Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване

        МВФ ще махне възрастовите граници, които пречат на Кристалина Георгиева да оглави фонда; FlixBus пусна нови линии до чужбина; Спецпрокуратурата внесе обвинителния акт срещу Баневи

        22 авг 2019, 603 прочитания

        24 часа 7 дни
         
        Капитал

        Абонирайте се и получавате повече

        Капитал
        • Допълнителни издания
        • Остъпки за участие в събития
        • Ваучер за реклама
        Още от "България" Затваряне
        Борбата за реформаторските остатъци

        Вотът за президент може да се окаже началото на края на РБ

        Българската реклама в чужбина

        Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

        Три заменки в "Младост" не стигат

        Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

        България изнася все повече машини и авточасти

        Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

        Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

        През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

        За нишките и хората

        Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

        БАЗА данни

        Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА