Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 24 юни 2016, 17:59, 32069 прочитания

Какво следва след излизането на Великобритания?

Дългите преговори за бъдещите отношения между Лондон и Европа сега започват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Катастрофата Brexit

Великобритания направи своя избор, сега трябва да управляваме последствията

Въпреки целия драматизъм на ситуацията няма смисъл от вайкане

Пиянството на един островен народ

За какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им тревоги

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

В четвъртък 51.89% от британците, гласували на референдума в четвъртък, решиха, че страната им трябва да излезе от Европейския съюз. Премиерът Дейвид Камерън прие техния вот и обеща да отстъпи министърпредседателското място до три месеца и тогава неговият наследник да започне процес по договарянето на условията за излизане от ЕС. Ето какво ще се случи в следващите месеци в Лондон Брюксел и останалите европейски столици.

- Съгласно чл. 50 от Лисабонския договор всяка държава може да вземе решение да прекрати членството си в Европейския съюз съобразно своята конституция. В британския случай това трябва да се случи с решение на консервативния кабинет, което да бъде гласувано от парламента. След като Камерън обяви, че няма намерение лично да активира чл. 50, а основният му (макар и неофициален) опонент за премиерското място - бившия лондонски кмет и Brexiter Борис Джонсън - подкрепи това решение, това означава, че парламентът най-вероятно ще се съобрази с решението на Камерън за "буферен" период преди началото на преговорите.


- Новият британски премиер трябва да бъде излъчен от Консервативната партия и да започне преговорите с ЕС. Това ще се случи най-рано след 2 октомври, когато започва партийната конференция на Консервативната партия. Трудно е да се предвиди каква ще е реакцията на ЕС и на страните членки в периода от сега до октомври.

- След вземането на това решение държавата членка уведомява за това Европейския съвет. Ако Камерън бе спазил обещанието си преди референдума да се позове на чл. 50 веднага след вота, това трябваше да се случи на предстоящата среща на Съвета на Европа на 28-29 юни. Но тъй като британският премиер се отказа от първоначалното си решение, топката е в страните от ЕС. Преди тази среща ще се проведат поне няколко спешни срещи на различни нива, като там ще проличи доколко единна ще е позиция на страните членки.

- След това Великобритания се нуждае от официална сделка с останалите страни членки за начина, по който ще се водят преговорите. Това означава, че Лондон ще трябва да убеди "квалифицирано" мнозинство от останалите 27 страни (поне 20 страни, които да съставляват поне 65% от населението на ЕС) за метода на преговорите.



- После започват същинските преговори (дълги или кратки, зависи от позицията, която ще застъпи ЕС) за статута на Великобритания, които трябва да завършат в рамките на две години.

- Ако след тези две години няма договорка, Великобритания и страните от ЕС започват автоматично да търгуват една с друга, следвайки правилата на Световната търговска организация (СТО), което означава, че за всички продукти, които ЕС купува от Великобритания, ще се прилагат стандартните вносни тарифи за трети страни. Освен с европейските държави Обединеното кралство ще трябва да предоговори условията за търговия и с трети страни, с които има преференциални отношения заради договорите на ЕС с тях.

- Пред Великобритания ще остане въпросът как да балансира желанието си за оставане в Общия пазар на ЕС и ограничаването на миграцията. Брюксел изисква от страни като Норвегия или Швейцария да спазват правилата за свободно движение на хора, за да имат достъп до пазара на ЕС. Това очевидно ще се окаже сериозен проблем за Лондон.


- Страните в ЕС може да се разделят в отношението си към британците. Една част може да поискат от страната още на следващата среща на върха да активира чл. 50. Полша даде сигнал, че би сондирала дали е възможно Великобритания да започне нови преговори, което би поставило Лондон по пътя на другите кандидати за членство в ЕС. Но ако се вярва на думите на председателя ЕК Жан Клод Юнкер, "корабът вече е отплавал" и няма да има възможност за предоговаряне.

- Първите дебати на европейските лидери ще се фокусират върху въпроси, свързани с бюджета на ЕС - все пак Великобритания ще внесе 8.5 млрд. евро за него до 2019 г. Очевидно е, че той ще трябва да бъде преразпределен, ако британският дял бъде изваден. Ще трябва да се реши и кога ще се случи това и как. Това ще повлияе пряко и на българската част от европейското финансиране.

- Извън междуправителствените преговори зад сцената ще започнат други - между британските, немските и френските компании и Брюксел, които ще пожелаят "приятелски развод", който да облагодетелства бизнеса. Ако стандартите за безопасност например се разделят, търговията ще пострада много повече, отколкото от въвеждането на нови тарифи.

- Ключов въпрос е дали британските компании ще загубят своя европейски "паспорт" за правене на бизнес в ЕС. Ще се решава и по какъв начин европейските граждани, заварени на британска територия или новопристигащи, ще бъдат третирани от Обединеното кралство. Както и обратното. Като се има предвид, че над 1.2 млн. британци, повечето от които - пенсионери, живеят в ЕС, а 3 млн. европейци - във Великобритания, това ще бъде деликатен въпрос.

- Когато се стигне до каквото и да е споразумение, то ще трябва да се ратифицира от Европейския парламент, а след това ще трябва да бъде одобрено и от парламентите на отделните държави.

- Извън преговорите с ЕС друг изключително ключов въпрос е за бъдещата роля на Великобритания в НАТО. На Срещата на лидерите на организацията във Варшава, която предстои на 8-9 юли, темата със сигурност ще бъде засегната. НАТО плануваше да създаде "Шенгенско пространство" за придвижване на войски и оборудване, а Brexit, чиято основна тема бе ограничаването на свободното придвижване из Европа, може да се окаже прът в колелото на военната интеграция на континента.

        • Facebook
        • Twitter
        • Зарче
        • Email
        • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

          Дарение
          Плащането се осъществява чрез ePay.bg

        Прочетете и това

        KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

        Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

        1 апр 2020, 1765 прочитания

        Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

        И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

        1 апр 2020, 4072 прочитания

        24 часа 7 дни
         
        Капитал

        Абонирайте се и получавате повече

        Капитал
        • Допълнителни издания
        • Остъпки за участие в събития
        • Ваучер за реклама
        Още от "Политика" Затваряне
        Борбата за реформаторските остатъци

        Вотът за президент може да се окаже началото на края на РБ

        Още от Капитал
        Какво правят другите държави за бизнеса

        Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

        Ваксина срещу комуникационна криза

        6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

        Масови тестове или карантина без край

        България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

        Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

        Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

        Моне за всеки ден

        Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

        Емисия "Добри новини"

        За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

        X Остават ви 0 свободни статии
        0 / 10