С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 26 юни 2016, 10:32, 33518 прочитания

Къде отива българското оръжие

Само за две години локалните военни конфликти в Близкия изток и Африка почти утрояват износа на военната ни продукция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Износът на българско оръжие нараства близо три пъти за три години.

- Основни купувачи са страните от Близкия изток и Северна Африка.

- Най-продаваните военни стоки са боеприпаси, бомби и неуправляеми реактивни снаряди

- Сред най-големите търговци има изненадващи имена.

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Може би си спомняте, че само допреди няколко години българският военнопромишлен комплекс вегетираше на ръба на оцеляването, а все още държавният оръжеен гигант ВМЗ - Сопот, представляваше (полу)жив паметник на разрухата, затънал в многомилионни дългове както към банки, така и към своя персонал. Всичко това обаче е сюжет от миналото. По неофициална информация от иначе доста дискретния оръжеен бранш на практика всички производствени мощности на водещите военни заводи в страната са със запълнен капацитет. В момента дори неефективно управляваният с години ВМЗ - Сопот, вече не просто е изчистил всичките си задължения, а е засипан с поръчки за години напред, работи на три смени, ударно търси да назначава нови служители и дори увеличава заплатите. Същото важи и за вече частния "Арсенал" – Казанлък, чиито между 7 и 8 хил. работници се трудят в режим 24/7. Колкото и парадоксално да звучи, българската отбранителна индустрия в момента изживява на пръв поглед неочакван ренесанс. И това явно е резултат от фактори, които надхвърлят пределите на българския отбранителен бизнес.

В правилния момент, на правилното място


По всичко личи, че основната причина за случващия се бум е рязка промяна в конюнктурата за оръжейния експорт на страната ни, която се случва някъде преди 2-3 години. "От 2014 г. реално се отчита ръст в стойността на реализирания износ на българските фирми на продукти, свързани с отбраната", коментира за "Капитал" Любен Петров, зам.-министър на икономиката, в чийто ресор попада търговията с т.нар. специална продукция. Тогава оръжейният износ рязко скача със 71% от 235 млн. евро през 2013 г. на 403 млн. през 2014 г.. Следващата година ръстът е още 59% до 642 млн. евро. Според суровите данни на икономическото министерство тази тенденция се запазва и през първата половина на 2016 г.

Когато обаче става дума за причините за оръжейния ренесанс, Любен Петров е доста по-условен и дипломатичен в оценките си. "В този бранш всичко е много специфично. Едни от основните фактори са по-активната и гъвкава маркетингова политика на дружествата в отбранителната индустрия, търсенето на нови пазари и нови потенциални партньори, но и активизирането на старите традиционни връзки, които са работили през годините", коментира зам.-министърът. Запитан директно дали активизирането на локални военни конфликти в региона стимулира военната ни индустрия и търговия, той отговаря уклончиво: "Донякъде предполагам, че и глобалната дестабилизация се отразява. Нашето оръжие – основно боеприпаси и леко въоръжение, са популярни в тези дестинации, където търгуват нашите фирми, така че и това вероятно също е фактор. Но това не е изключение от цялостната тенденция за всички фирми в ЕС." Според Любен Петров, "като се погледнат основните дестинации, където работят българските фирми, става ясно, че те не работят само с дестинации, където има конфликт." Той подчертава, че през 2015 г. отбранителният ни бизнес е успял да излезе на нови пазари, например страни в Югоизточна Азия като Филипините, Малайзия и Виетнам. Регионът е зона на напрежение заради териториалните спорове с Китай в Южнокитайско море.

Срещу ИДИЛ и талибаните



Данните от годишните доклади на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение обаче доказват пряка причинно-следствена връзка между най-интензивните конфликти в региона и успехите на българските оръжейни фирми. Така например най-големите клиенти на българска специална продукция през 2014 г. са били Ирак и Афганистан с поръчки съответно за 80.1 млн. и 42.7 млн. евро. Само година по-рано двете държави са купували със съответно 13 и 4 пъти по-малко българско оръжие. Всичко това съвпада с активизацията на ИДИЛ в Ирак и Сирия, както и с изтеглянето на натовските сили от Афганистан. Впечатление прави и ръстът в поръчките за Саудитска Арабия (издигнала се до четвърти по големина клиент на страната ни). През 2014 г. тя е купила военна продукция за 28.9 млн. евро, като година по-рано поръчката й е била на стойност едва 0.49 млн. евро. Властите в Рияд често са обвинявани, че активно поддържат някои от враждуващите групировки на територията на Сирия и Йемен.

Прави впечатление също така, че през 2014 г. са издадени лицензи за сделки със Саудитска Арабия на стойност около 85 млн. евро, което е около три пъти повече от извършените сделки. Това би трябвало да означава, че въпросните лицензи вероятно са били реализирани по-късно и ще излязат в доклада за 2015 г., който трябва да бъде одобрен до няколко седмици. Така че Рияд явно ще става все по-голям клиент. Подобно е положението и с оръжейните доставки за Украйна – през 2014 г. страната е закупила българско оръжие само за около 500 хил. евро, но има издадени лицензи за експорт на стойност 39 млн. евро, които явно са реализирани по-късно. Именно в началото на въпросната 2014 г. се случи анексирането на Крим, а няколко месеца по-късно избухна сепаратисткият конфликт в Донецка и Луганска област. Скачат и оръжейните доставки за Полша, която е най-активният западен поддръжник на Украйна – от 3 на 11.8 млн. евро. За сметка на това сделките с Русия намаляват от 26.2 млн. на 10.4 млн. евро. Оръжейни лицензи на стойност около 102 млн. евро има издадени и за търговия с Нигерия, която води пълномащабна война с ислямистката групировка "Боко Харам".

Продават се основно боеприпаси

Също така прави впечатление, че основните количества военни продукти, които страната ни е изнесла, са в категориите боеприпаси, взриватели, бомби, реактивни снаряди, ракети и торпеда. Оборотите, направени от малокалибрено и голямокалибрено оръжие, са в пъти по-малки. Всичко това недвусмислено сочи, че голямата част от износа ни отива в райони, където оръжията се използват твърде интензивно.

"Има много поръчки заради това, което става в Близкия изток и в Северна Африка. Основно върви продукция на ВМЗ - Сопот, и "Арсенал", главно патрони и боеприпаси. В тези региони има много руски системи и нашите продукти са адекватни на пазара", коментира за "Капитал" и високопоставен източник в Министерството на отбраната (МО), пожелал да не бъде цитиран поименно. "Ръстът е толкова голям заради многото посреднически фирми. Имам чувството, че намериха и правилните посредници", добавя той.

И тук идва интересният момент: според няколко независими източника от отбранителния бранш въпросните "правилни посредници", които са направили бума на българския отбранителен износ възможен, са най-вече американски компании. "Има много бивши генерали с фирми, които купуват и посредничат, обикновено през тях минават нещата", коментира нашият източник от МО. Според него обаче ренесансът на оръжейните заводи изненадващо е довел и до един неприятен за армията ни ефект – недостиг на професионални войници. "ВМЗ драстично вдигна заплатите – вече дават по 1000 лв., а ние – само по 700 - 750 лв. Това повлия негативно на събирането на кадрови войници около Карлово и Казанлък. В момента ние не сме конкурентоспособни", коментира той. Именно в този район се намира основната за сухопътни войски 61-ва Стрямска бригада.

Кой кой е

Въпросът кой кой е в българското производство на отбранителна продукция е по-скоро ясен. По-интересната част е при оръжейните търговци, които действат "на терен" и държат контактите с потенциалните купувачи.

Най-интересна безспорно е компанията "Аполо инженеринг" ООД, чийто оборот главоломно расте от около 11 млн. лв. през 2013 на 379 млн. лв. две години по-късно. Фирмата системно бяга от публичност. Знае се, че се управлява от иракчанина Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими и българина Румен Николов Райков и че е добре поставена пред властите в Багдад. По-интересното е, че през "Техноекспортстрой" (с която има общо дружество) тя има връзка с офшорната компания "Сиболе сървисис инкорпорейтед", свързвана с небезизвестния Делян Пеевски.

Вторият по оборот оръжеен търговец "Армитранс" ООД пък влиза с летящ старт в играта през 2015 г., когато реализира продажби за 147 млн. лв. Само година по-рано фирмата е можела да се похвали със скромните 2.3 млн. лв. приходи. Интересно е, че собственикът на "Армитранс" ООД Димитър Пиралков е бил съсобственик с Владислав Тоцев в "Армимпекс" ЕООД. През 2012 г. Тоцев влиза като експерт в Министерството на икономиката и е представител на държавата във ВМЗ - Сопот.

"Армако инженеринг" пък е регистрирана на същия адрес като "Армако" АД, чийто собственик е Дмитрий Кръстев Илов. Той е син на бившия посланик на България в Либия Кръстьо Илов, който се прочу по време на аферата с ареста на българските медицински сестри, задържани и съдени по заповед на Муамар Кадафи. Илов беше за кратко и изпълнителен директор на държавната ТЕРЕМ. Дмитрий Кръстев Илов заедно с още двама българи без забележима бизнес история от своя страна е акционер в руската "Российский промышленный банк".

Интерес провокира и компанията "Алгънс" ЕООД, чийто собственик Александър Любомиров Димитров в миналото е бил съдружник с легендарния Боян Петракиев–Барона. Името на фирмата изплува в публичното пространство преди около година заради инцидент на тестов полигон на ВМЗ - Сопот, при който американец загина, а четирима бяха ранени при експериментална стрелба с гранатомет. Според разследване на албански медии също така в момента "Алгънс" се готви да закупи оръжеен завод в страната. Фирмата очевидно не страда от недостиг на средства – приходите й за 2015 г. са скочили на 45 млн. лв. от 6.9 млн. година по-рано.

Къде отива българското оръжие

Преглед на оригинала

Автор: Инна Павлова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ

И още: Иран заплаши да надхвърли лимита на запаси от обогатен уран; Мегапротестите в Хонконг продължават; Как цяла Аржентина и Уругвай останаха на тъмно

17 юни 2019, 1999 прочитания

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба" Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба"

Бивш директор в пътната агенция влиза в управителния съвет на мястото на Радослав Влахов

17 юни 2019, 1430 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Политическите реакции в България след Brexit: Нужна е реформа на ЕС

В парламента преобладава мнението, че общността трябва да се сплоти, но и да си научи урока

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет