Износители са притеснени за бизнеса си след Brexit
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Износители са притеснени за бизнеса си след Brexit

Бизнесът ще пострада първо от слабия паунд, след което негативен ефект могат да окажат митата

Износители са притеснени за бизнеса си след Brexit

Великобритания е седмият по големина пазар за български стоки, най-много се изнасят мебели и машини

16129 прочитания

Бизнесът ще пострада първо от слабия паунд, след което негативен ефект могат да окажат митата

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


1.15

млрд. лв. е стойността на експорта към Обединеното кралство през 2015 г.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз би донесло икономически негативи за България. Един от тях е свързан с износа към Обединеното кралство. Островът е седмият най-голям пазар за български стоки с обем от 1.15 млрд. лв. през 2015 г. А обезценяването на паунда, евентуалното въвеждане на мита и увеличаването на бюрокрацията ще направят експорта към Великобритания по-труден. Дали ще има проблеми, ще зависи от договореностите, които ще бъдат постигнати между Лондон и Брюксел, но поне в краткосрочен план очакванията на бизнеса са Brexit да има негативен ефект.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Важността на този пазар е свързана със структурата на продажбите (виж графиката). В голямата си част те са стоки с по-висока добавена стойност, дело на преработващата промишленост. Разбивката показва, че най-много продават предприятията от мебелната промишленост, машиностроенето, фармацията и текстилната индустрия.

Краткосрочни ефекти

В рамките на два работни дни британската валута поевтиня с близо 9% спрямо еврото (българският лев е фиксиран към европейската валута). А поне засега прогнозите са паундът да остане на тези нива, т.е. британците остават с по-малко разполагаем ресурс, с който да купуват стоки и услуги. От друга страна, българските продукти ще станат по-скъпи. Което пък означава, че поръчките биха намалели, а тези, за които вече има сключени договори, вероятно ще бъдат предоговорени. Ако пък българските търговци са сключвали контрактите си в паунди, тогава те вече са загубили близо 10% от парите, а това в някои сектори означава цялата печалба.

Сектор, който би загубил най-много, е текстилният. Той е в челните места като стойност на износа (виж графиката), но се оказва, че маржът на печалбата при него е много нисък. Това означава, че всяка промяна в курса паунд/евро се отразява върху него. Според Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил (БАПИОТ), секторът не е добре разработен, въпреки че стойността на износа при него е най-голяма. "Поискахме от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия да финансира национален щанд на изложението за облекла Pure London и плановете бяха това да се случи догодина, но дали ще стане - не е ясно. В момента въпросителните са повече от отговорите", казва Банкова.

Дългосрочни проблеми

В по-дългосрочен план проблеми могат да се появят по линия на вносните мита, ако бъдат въведени такива, тъй като все още не е ясно какви договорености ще се постигнат между ЕС и Великобритания. Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара планина холд" АД, казва, че предприятията под шапката на холдинга изнасят за Великобритания чорапи и хидравлични помпи. Със сигурност обаче, ако се въведат мита, цените на българските стоки ще скочат, а това в съчетание със слабия паунд ще означава загуба на пазари. Не бива да се пропуска и фактът, че времето за сключване на сделки ще се увеличи заради необходимостта да се попълват митнически документи, каквито се изискват при износ за трети страни.

Маргарита Фердинандова, мениджър производство в мебелната компания "Дабора":

Не можем да планираме

Изработваме легла и гардероби за Англия. В годините относителният им дял спрямо целия ни износ е различен – през миналата година е бил около 40-50%, през 2014 г. – около 60-70%. Поръчките не са регулярни, а епизодични – примерно 4 месеца работим за английски клиенти, а след като си напълнят складовете, имаме два месеца затишие. Като цяло нямаме дългосрочна перспектива за работа с английските ни партньори и това не ни дава възможност да планираме. А планирането е важно, защото изисква не само наличие на квалифициран персонал, а и специална дървесина. Мебелите за Англия трябва да са от дъбова дървесина, която има по-дълъг период на съхнене.

Още нищо не е ясно за това какво ще се случи, след като британците гласуваха за излизане от ЕС. Най-голямото ни притеснение е дали ще въведат мита. Ако това стане, цените на нашите мебели в Англия ще се вдигнат, но дали партньорите ни ще приемат това, не се знае. Като цяло не съм оптимист за производството на мебели от България за Англия. Английският пазар е консервативен, моделите са специфични, изискват планиране поне година напред и всички тези неясноти около последствията от избора на Великобритания ще рефлектират много лошо върху производителите в бранша.
Димитър Николов, собственик на фирма за облекла "Димар":

Притеснява ни евентуалното въвеждане на мита

Англия и Франция са основните ни пазари, като съотношението е 50:50. Работим за английския пазар още преди приемането на България в ЕС, като произвеждаме основно мъжки ризи. Засега основното ни опасение е дали ще се въведат мита и свързаната с това митническа обработка на документи. Правили сме го, преди България да стане член на ЕС – това е затормозяващо и свързано с разходи. Напълно е възможно въпреки увеличените ни разходи партньорите ни да поискат да запазим сегашните цени, което не е най-доброто за нас.
Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара планина холд":

Всичко зависи от договореностите между ЕС и Лондон

Проблемите пред износители зависят от това какво ще се договори Великобритания с държавите от Европейския съюз. Ако тя бъде включена в единното икономическо пространство, тогава нещата няма да се променят много. В краткосрочен план е по-важно какво се случва с паунда. Наблюдаваме срив от над 10% за два дни. Подобен срив е проблем за текстилната индустрия, където рентабилността е под 10%. Ако компаниите са се договорили да им плащат в паунди, тогава износът става непечеливш и може да спре. Ако е в евро, тогава британските вносители вероятно ще искат да предоговорят цените, защото ще им стане скъпо. При всички положения обаче българските производители ще претърпят загуби.

Средносрочно ще има несигурност, тъй като има много неясноти - дали страната излиза от ЕС. Ако подаде молба за напускане, не е ясно какви условия ще се договорят и колко време ще отнеме.

"Стара планина холд" изнася за Великобритания основно чорапи и хидравлични мотори. И едното, и другото е договорено в евро. Засега не търпим загуби, но предстоят разговори за преразглеждане на договорите. Ако този курс се задържи така в продължение на няколко седмици, ще затрудни износа ни. От краткотрайните флуктуации на паунда печелят само спекулантите.

1.15

млрд. лв. е стойността на експорта към Обединеното кралство през 2015 г.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз би донесло икономически негативи за България. Един от тях е свързан с износа към Обединеното кралство. Островът е седмият най-голям пазар за български стоки с обем от 1.15 млрд. лв. през 2015 г. А обезценяването на паунда, евентуалното въвеждане на мита и увеличаването на бюрокрацията ще направят експорта към Великобритания по-труден. Дали ще има проблеми, ще зависи от договореностите, които ще бъдат постигнати между Лондон и Брюксел, но поне в краткосрочен план очакванията на бизнеса са Brexit да има негативен ефект.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    1. Ще е глупаво ЕС да обяви търговска война на UK или обратно. С Турция ЕС няма мита за повечето стоки. С Корея - също. Защо да смятаме, че с Англия ще има?

    2. Паунда поевтиня повече спрямо долара, отколкото към еврото. Значи вместо да внасят текстила от Пакистан или Индия, на британците ще им е по-изгодно да купуват от България. Разбира се, освен ако не почнат сами да тъкат и шият, което не вярвам да стане в краткосрочен план.

  • 2
    csx1407249557373809 avatar :-|
    Tony Man

    Вероятно като Норвегия и Исландия ще останат част от ЕЕА - European Economic Area.

    По този начин ще търгуват съвсем свободни като сега. Обзалагам се, че ако излязат от ЕС това ще е формата в който ще се работи. Днес Камерън го каза в парламента им.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#2] от "Tony Man":

    Така е, но ако брюкселските чиновници лесно приемат това.. много скоро и други държави ще напуснат ЕС. Щото тая бюрокрация е безумна. И пречи на по-малките държави. Единствено големите имат интерес да има толкова много безумни регулации - щото са измислени по мярка на техните фирми.

    Има и друго - чиновниците не могат да мислят, те имат изкривено мислене - така, че не можем много да се надяваме на разумни действия от тях. Чиновниците обичат да наказват - ей така да покажат, че са силни .

  • 4
    dimitrov21 avatar :-|
    дурак

    слабият паунд зависи от Брексит толкова ,
    колкото ситуацията в БГ от мненията на писачите във форума

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "Tony Man":

    Колко да е вероятно - това си е тотална глупост да изгубиш време, усилия и много от изгодите от членството в ЕС, за да се набуташ в система, която гарантира всичките неща против които се бориха лагера "напусни". Според мен това ще е най-глупавия вариант. По-добре да си останат в ЕС. Но като се има предвид населението, може и така да стане.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "mickmick":

    Много скоро по кое летоброене? Минимума е 2 години. Освен това може и ЕС най-сетне да осъзнаят колко е вредна тяхната бюрокрация. Да не говорим, че ежедневната документация по търговските сделки извън ЕС е доста по-голям тормоз. Фирмите сами си го казват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK