Кои дела ще гледат прокурорите от ЕС в България

Мисията на експертната комисия започва в понеделник

Мисията на европейските прокурори трябваше да започне в края на месец май, но се забави заради "възражения по техническото задание"/
Мисията на европейските прокурори трябваше да започне в края на месец май, но се забави заради "възражения по техническото задание"/
Мисията на европейските прокурори трябваше да започне в края на месец май, но се забави заради "възражения по техническото задание"/
Мисията на европейските прокурори трябваше да започне в края на месец май, но се забави заради "възражения по техническото задание"/

Мисията от прокурори от Великобритания, Холандия, Германия и Испания, която започна в понеделник и която ще извърши независим анализ на структурния и функционален модел на българската прокуратура, ще прегледа общо шест дела – три по собствена инициатива и три – предоставени от прокуратурата. Европейските прокурори са поискали да прегледат делото по източването на 7,5 млн. евро по програма САПАРД, прекратеното разследване срещу председателя на БСП – Варна Борислав Гуцанов, както и кражбата на фирма на Константин Мавродийски, съобщава "Правен свят".

От своя страна държавното обвинение ще представи делото срещу ген. Кирчо Киров, разследването за корупция в ДАИ и разследване на пловдивската прокуратура за пране на пари.

Чуждестранните прокурори ще останат в България до края на седмицата, като това е първата от общо няколко мисии, които целят да подпомогнат изготвянето на независим анализ и препоръки, които да подобрят дейността на българското държавно обвинение.

Детайли за делата

Делото САПАРД стартира срещу Марио Николов, съпругата му и още шестима души през 2008 г. по обвинения за източване на предприсъединителния фонд чрез закупуването на стари месопреработвателни машини, представяни за нови. Първоначално Марио Николов беше осъден на 12 години затвор от Софийски градски съд, но впоследствие Софийски апелативен отмени присъдите и върна делото в прокуратурата заради тежки процесуални нарушения. Впоследствие делото стартира отново по две обвинения – за организирана престъпна група, което в момента е в специализирания наказателен съд, както и за пране на пари от тази дейност – по което Николов и съпругата му бяха оправдани на първа и втора инстанция и в момента е във ВКС.

По време на заседанията в Специализирания наказателен съд се породиха сериозни съмнения, че експертизата, върху която Николов е бил осъден първоначално на 12 години затвор, въобще не е съществувала. "От материалите по делото, съдът не може да направи извод, че експертизата е съществувала в досъдебното производство. Вероятно става дума за техническа грешка", заключи тогава по делото съдия Мария Кавракова.

Разследването срещу Борислав Гуцанов впоследствие се превърна в първото дело, заради което България беше осъдена заради акция на Цветан Цветанов в Страсбург. Държавата беше задължена да плати като обезщетение 40 хил. евро на председателя на БСП – Варна. Гуцанов беше задържан през 2010 г. – в типичния за Цветан Цветанов показно-героичен стил по обвинения за данъчни престъпления в рамките на операция "Медузите", но след три години производството срещу него беше прекратено.

Делото "Константин Мавродийски" е за кражбата на фирмата "Роял център" ООД, която към онзи момент е управлявана от германския гражданин Константин Мавродийски и сина му. С решение на Софийски градски съд е вписан нов собственик, а делото става повод за няколко протестни ноти и писма на немския посланик в България и е следено от Европейската комисия.

Представително от прокуратурата

Трите дела, които прокуратурата е избрала да представи пред прокурорите от ЕК са за разследването срещу шефа на ДАИ Цветелин Цветанов, делото срещу ген. Кирчо Киров, който наскоро беше осъден на 10 години затвор на втора инстанция, както и разследване за организирана престъпна група от Пловдив.

Шефът на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" (ИААА, бившето ДАИ) беше арестуван в края на март тази година по обвинения за организирана престъпна група за получаване на подкупи. Заедно с него бяха арестувани и служители на агенцията. Според прокуратурата групата е извършвала различни дейности - от събиране на "такса спокойствие" от различни автопревозвачи до нерегламентирано издаване на разрешения за управление на МПС.

Бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров беше осъден и на втора инстанция на 10 години затвор от Военно-апелативния съд за присвояване на 4.7 милиона лева от бюджета на ведомството. Според прокуратурата той е извършил присвояването чрез съставянето на над 1000 официални финансови документа с цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи. По това обвинение (за документно престъпление) той обаче беше оправдан.

Европейската проверка трябваше да започне в края на май, но се провали, като официалното становище беше, че това се е случило заради възражения по техническото задание. За подобен външен анализ се заговори след последния мониторингов доклад на Европейската комисия през януари, в който тази препоръка беше изрично заложена. Идеята първоначално беше заложена в актуализираната стратегия за съдебна реформа, изготвена от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов.