Споделената икономика ще расте с двуцифрени проценти

50% от световния БВП ще се генерира от споделената икономика през 2025 г.

Споделената икономика расте с бързи темпове през следващите десет години и ще носи ползи както за потребителите, така и за бизнеса. Това са изводите от дебат на тема "Единен цифров пазар, споделена икономика и регулации", организиран от парламентарната комисия по транспорт съвместно със сдружение "Дигитална национална коалиция" - част от инициативата на Европейската комисия Grand Coalition for ‪Digital Jobs. Участниците се обединиха около мнението, че благодарение на новите възможности за директно споделяне на ресурси, които предоставят цифровите технологии, хората могат да получават необходимите стоки и услуги по-бързо, по-евтино и по-удобно. В случая субектите са равнопоставени в процеса и във всеки момент продавачът може да се превърне в купувач и обратното.

На фона на изтъкнатите ползи от споделената икономика в глобален мащаб в България държавата се стреми да я ограничи. След като преди година платформата за споделено пътуване Uber беше забранена по искане на таксиметровите компании и с подкрепата на транспортния министър Ивайло Московски, сега се върви към ограничаване на сайтовете за споделени пътувания. Преди седмица Министерският съвет внесе промени в Закона за автомобилните превози, които дават право на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да изискват сведения от пътниците в колата дали са платили за пътуването си.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Споделяне на блага

"При споделената икономика връзката с потребителите е много бърза, а използването на активите е по-пълноценно", смята Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Според нея този вид икономика, която е широко разпространена по света с платформи като Airbnb, Uber и Booking.com, е просто нов вид бизнес модел – вариация на традиционните икономически модели. Тя също така е на мнение, че благодарение на новите технологии цената на транзакциите е паднала драстично, което пък позволява гъвкавост при предлагането на стоки и услуги. "Преди години цената на посредничеството при наемането на стаи беше висока. Благодарение на платформите за споделяне вече е достатъчно изгодно да се наеме стая дори за една нощувка", казва Николова.

По време на дискусията беше засегната и темата с регулацията на този вид икономически дейности и облагането им с данъци. Според Десислава Николова в някои европейски държави се въвеждат данъчни облекчения именно заради споделената икономика. Тя даде пример с Великобритания, където законодателите са вдигнали минималния необлагаем таван на приходите, които се получават от отдаването на стаи под наем. Има изследвания, които доказват, че понякога публичното регулиране води до много разходи, а това провокира избягване на регулациите от страна на бизнеса, смята икономистът.



Според Кале Палинг - председател на комисията по европейски въпроси в естонския парламент, споделената икономика и цифровизацията носят полза на икономиката и увеличават стандарта на живот на хората. По неговите думи именно фокусирането на Естония в цифровизацията на икономиката и подкрепата на споделената икономика е увеличило покупателната способност на 1.3-милионната държава до над 73% от средното за ЕС ниво. Четвърт век по-рано нивото е било около 35%.

В доклад на PricewaterhouseCoopers от 2014 г. се посочва, че споделената икономика ще расте с двуцифрени проценти през следващите 10-12 години. И от 5% дял през 2013 г. тя би трябвало да заема около 50% от световния брутен вътрешен продукт през 2025 г. "Добрата новина е, че използването на платформи за споделяне на ресурси в България е на средното за Европа ниво", казва Десислава Николова.

Тежки регулации

Според Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" България върви срещу световните тенденции. Той изтъкна казуса с Uber и законодателните промени срещу споделените пътувания в България. "Забраната на тези услуги трябва да става само в краен случай", смята той. Според него противопоставянето на навлизането на тези услуги е разбираемо и това не е тенденция само в България. "Тези модели поставят под конкурентен натиск традиционните играчи на пазара. Това е разбираемо, но държавата трябва да гледа положително на тях, защото ползите са повече", добавя Николов.

Естонският представител добави, че споделената икономика е възможност и за държавата, която би събирала повече приходи в бюджета, ако е по-лесно да се прави бизнес в България. Той даде пример с Естония, която позволява получаването на виртуално гражданство и всеки може да регистрира фирма в страната, дори да не е стъпвал на нейна територия. По неговите думи в Естония регистрирането на фирма отнема 18 минути, а почти 100-процентовата цифровизация на администрацията носи около 2% от БВП.