Работи ли Агенцията по заетостта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Работи ли Агенцията по заетостта

В момента в бюрата по труда има регистрирани 280 хил. безработни.

Работи ли Агенцията по заетостта

Бюрата по труда рядко са успешен посредник между бизнеса и хората, които търсят работа

25657 прочитания

В момента в бюрата по труда има регистрирани 280 хил. безработни.

© Цветелина Белутова


Темата накратко:

- Според бизнеса в големите градове Агенцията по заетостта е регистратор на безработни и е загърбила ролята си на трудов посредник.

- Бюрата по труда са важна част от пазара на труда, но в малките населени места.

- Сбъркана държавна система за социално подпомагане също не стимулира хората да се върнат на работа.

- Държавата разпределя стотици милиони за стимулиране на заетостта и квалификации със съмнителен ефект.

- Toва, че Агенцията по заетостта има нужда от ъпгрейд се признава и от самото социално министерство, под чиято шапка е тя.

Ако в даден момент в държавните бюра по труда има N на брой подадени позиции за заемане и над десет пъти повече регистрирани безработни, логично е скоро да намалее броят и на едните, и на другите. На практика обаче не се оказва точно така. Когато връзката работодател - безработен минава през структурите на Агенцията по заетостта, резултатът често е като в играта на счупен телефон, но без забавната част. Спомняте си я: един пошушва някаква дума на друг, той я предава на трети и така докато последният изрече на глас това, което е чул - обикновено съвсем различна дума от първоначалната.

В случая в единия край са компаниите, които очакват, че при толкова много регистрирани безработни лесно ще могат да получат адекватни предложения за наемане на работа. В другия край пък са хора, които много често са се регистрирали само за да вземат помощите си.

На служителите на Агенцията по заетостта, които са по средата, трудно им се удава да бъдат ефективен посредник между предлагащите и търсещи работа. А зад всички стои сбъркана държавна система за социално подпомагане, която рядко успява да стимулира хората да се върнат на работа, въпреки че за мерки на пазара на труда се изсипват стотици милиони.

Картината не е черно-бяла. Бюрата по труда, които са в структурата на Агенцията по заетостта, са важен фактор в малките населени места и за хората със затруднен достъп до интернет. Полза от тях имат и компаниите, които имат нужда от ниско квалифициран персонал, както и изпълняващите европроекти (с всичките плюсове и минуси). Че системата има нужда от ъпгрейд, се признава и от самото социално министерство, под чиято шапка е агенцията.

Търси се работа, но не тази

В момента в държавните бюра по труда има заявени около 22 хил. свободни работни места и 280 хил. търсещи работа, показва справка в сайта на институцията. Това означава, че осреднено за една позиция би трябвало да се борят 13 души. Дори предложението на работодателя да не е особено привлекателно, той би очаквал да получи поне едно обаждане. На практика нещата стоят по-различно. "За последната година са ни изпратили двама души, а ние постоянно търсим хора. И в момента имаме десет заявени позиции, и то без изисквания за квалификация", казва управителят на ловешката шивашка компания "Крис фешън индъстрийс" Радина Банкова.

Освен че са доста под нужния брой хората, които бюрата предлагат на бизнеса, са много често и неподходящи за обявената работна позиция и причината основно е в липсата предварителен подбор. И тук не става дума за проблем с търсената квалификацията, а за обичайния стил на посредничеството и пренебрегването на очевидни несъответствия.

"Последният път, когато се опитвахме да намерим 30-35 души през Агенцията по заетостта в София, ни изпратиха трима и от тях не наехме нито един", казва Владислав Симов, един от създателите и собствениците на платформата за професионално почистване "Доместина". "Едната жена беше в напреднала бременност, а работата при нас е тежка и тя сама се отказа. На другите не им допадна работното време, т.е. те не са знаели основните параметри на работата", обясни той.

От агенцията уверяват, че една от задачите им е именно да правят адекватен подбор на кандидатите. Но ако го правят по грешни критерии, функцията на бюрата като посредник в голяма степен се обезсмисля и резултатът е "игра на късмета" за работодателя. "Успеваемостта ни при интервюта е между 1 и 3%. Сметнете колко души трябва да интервюирам, за да подбера достатъчно работници. В момента търсим 60 души", казва Симов. По думите му ролята на бюрата се изчерпва с това да дадат на желаещите телефона на компанията, когато тя обяви свободни позиции.

Агенцията по заетостта възразява с твърдението, че според резултатите от провеждани по електронен път анкети сред работодатели преобладава броят на тези, които изразяват задоволство от предоставяните от бюрата по труда услуги.

Според населеното място

Разочарованието на работодателите от трудовото посредничество на държавата в големите градове донякъде има своето обяснение - безработицата там е най-ниска, а свободните работни позиции са най-много. Това предопределя и разминаването между търсещи и предлагащи. Има и още една особеност - за помощ от държавата за намиране на работа обикновено се обръщат хора с ниска квалификация или пък в предпенсионна възраст. Малкото висшисти (10.5% от всички регистрирани в бюрата по труда - виж графиката) са най-търсената, а също и най-динамичната група, която често сменя състоянието си от безработица в заетост и обратно, твърдят от Агенцията по заетостта.

Средно на месец с помощта на бюрата по труда работа започват между 17 и 20 хил. души, като броят зависи от сезона, от наличието на програми и мерки за обучение и заетост и най-вече от икономическото състояние на местния пазар на труда. Голяма част от бюрата са в общини, където почти няма бизнес, а мнозинството от търсещите работа са с ниско или без образование, без квалификация и с ниска мотивация за работа. В тези условия структурите на Агенцията по заетостта са важен инструмент за наемане на хора на работа, предимно от компаниите, търсещи неквалифицирани работници. "Бюрата по труда обикновено генерират крупна заетост. Не знам доколко това би могло да се случи при пазарни условия", казва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. По думите му в големия град те са места основно за получаване на обезщетения за безработица. В малките селища обаче функцията им на посредник е реална.

Веригата "Фантастико" например е ползвала услугите на Агенцията по заетостта в София, но от 4-5 години нямат назначен човек по този канал. Извън София е различно, коментираха пред "Капитал" от компанията – миналия месец са назначили служители в Перник чрез местното бюро по труда. Веригата използва всички възможни съвременни канали – обяви на сайтовете за работа, плакати и листовки, възможности за директно кандидатстване на сайта на компанията, стимулиране на служителите сами да препоръчват работата на свои близки и познати, партньорство с посреднически фирми за подбор на персонал за определени позиции и т.н.

От "Доместина" също са с добри впечатления от съдействието на служителите на Агенцията по заетостта в Перник. "Работят изненадващо добре на фона на досегашния ни опит, което е доказателство, че ако има добри предпоставки, бюрата по труда могат да са ефективни", казва Симов.

В същото време за бизнесите, които се нуждаят от квалифицирани кадри, разликата между столица и провинция практически не съществува. Така е в интензивно растящия сектор на производството на автомобилни части, за който бюрата по труда са непознат инструмент. Германската Behr-Hella Thermocontrol (BHTC), която има завод в индустриалната зона "Божурище" до София дори не е правила опити да ползва услугите им. Това важи почти за целия машиностроителния бранш. "В бюрата се регистрират хора без квалификация или с различна от тази, която търсим. Затова и използваме други канали, като в малките градове това най-често става чрез близки и познати, а напоследък и чрез "преливане" от едно предприятие в друго", казва председателят на машиностроителната камара Илия Келешев. В мебелната индустрия ситуацията е подобна. "Проблемът при нас е по-скоро липсата на професионално подготвени кадри, а бюрата по труда не разполагат с такива", посочиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.

Не труд, а социална помощ

От Агенцията по заетостта потвърждават, че голяма част от безработните ползват услугите на бюрата по труда за достъп до други социални придобивки – енергийни помощи, детски надбавки, здравно осигуряване и т.н.

"Малко или много бюрата по труда първо съществуват като вид социална функция и посредством тях се провежда вид социална политика", смята Явор Алексиев. Според него проблемът идва от самата система на помощите за безработица. Те са една и съща сума, независимо колко време се получават и са около 81.6% от нетната заплата. Тоест, ако един безработен се върне на работа със същото ниво на заплащане, което е получавал, преди да я загуби, той ще взима 18.4% повече в сравнение с това, което е получавал, докато си е стоял вкъщи.

"Липсва рационален стимул този човек да се върне на работа, докато получава обезщетения за безработица. В повечето държави срокът за получаването им е по-дълъг от 12 месеца (колкото е в България), но размерът им е регресивен", казва експертът от ИПИ. По думите му, докато държавата провежда активна политика на пазара на труда, ще има нужда от бюра по труда - друг е въпросът дали те трябва да са толкова много като брой.

В страната има общо 107 бюра по труда и 145 филиала. Общо щатните бройки в Агенцията по заетостта са 2400, но и според агенцията, и според социалното министерство хората дори не стигат. Нуждата от повече служители обаче говори за придържане към бюрократичен подход, а не към оптимизиране на държавните услуги на пазара на труда.

Как да се промени

Реална реформа в това отношение би била електронизацията на услугите. Това е и едно от исканията на бизнеса към агенцията. "Една от препоръките в докладите на ЕК всяка година е да се оптимизира структурата на публичните служби по заетост, да започнат да предлагат повече онлайн услуги. В тази посока се работи, но явно не достатъчно бързо", коментира Хасан Адемов, председател на социалната комисия към парламента и бивш социален министър.

Владислав Симов има още една препоръка - регистрираните в бюрата да имат досиета, в които бившите работодатели да вписват впечатленията си. Така всеки следващ ще може да прецени дали този човек е подходящ за него или не и освен това ще се създаде условие за конкуренция между работниците. "Сега и да уволня някого за лоша дисциплина, за него няма значение", твърди Симов, според когото това се дължи на липсата на инструмент, който да накара хората да бъдат отговорни към работата си, когато става въпрос за нискоквалифициран персонал.

Новият социален министър Зорница Русинова също има изисквания към работата на агенцията. "В последните няколко години основният фокус в работата й беше регистрираните безработни. Това ще остане приоритет, но някак си на заден план досега оставаше активната работа на агенцията като реален посредник на пазара на труда, конкурирането й с частните посредници и по-засилена работа с работодателите."

Русинова уверява, че сега фокусът ще се измести към решаване на проблемите на пазара на труда на регионален принцип с идея да има повече индивидуален поход спрямо спецификите на съответния бизнес и населено място. "На областно ниво има областни комисии по заетост, които се занимават с темите на пазара на труда. В тях членуват областният управител, общините, представители на други министерства, но най-вече работодатели, синдикати и представители на Агенция по заетостта. На тях ще им вменим задължение - с промени в Закона за насърчаване на заетостта, на всеки 6 месеца да правят т. нар. краткосрочни прогнози какви са нуждите от работна ръка за конкретния регион и конкретните бизнеси. Тогава ще има много по-голям ефект от всички мерки и политики, които се изпълняват през Националния план за действие и през ОП РЧР", смята министърът.

Дали тази амбиция ще се превърне в реалност и дали ще мотивира работещите в бюрата по труда да станат истински посредници между търсещи и предлагащи работа, е твърде рано да се каже.

Движение в кръг на милионите за заетост

Не е широко известен фактът, че България е в челото на ЕС по активност на държавата на пазара на труда. Но не бързайте с изводите. Става въпрос за дела на средствата за субсидирана заетост в общите разходи за политиките в тази област.

Агенцията по заетостта управлява стотици милиони годишно. От една страна, тя разпределя парите, които се отпускат от държавния бюджет по различни мерки и програми за насърчаване на заетостта. През последните години това са по около 70-80 млн. лв. (виж графиката).

От друга страна, институцията усвоява и немалка част от средствата по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОП РЧР). В периода 2013 - 2016 г. е изплатила над 640 млн. лв. по различни схеми, финансирани с европейски пари (виж графиките). Докато някои работодатели се радват на възможността да участват с различни европроекти, според други това превръща служителите в бюрата по труда в борсови агенти. И вместо да се опитват да осигурят работа, така че безработните да не използват максималния срок на обезщетението, служителите ги "запазват" за европрограмите. На практика "продават" регистрираните по различни програми, за да оправдаят съществуването си като институция, която участва в тях, смятат в Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.

Още по-спорно се изразходват държавните пари. Изследване на социалното министерство за ефекта от активната политика на пазара на труда, финансирана със средства от държавния бюджет, показва, че половината от хората, които са работели по програми за субсидирана заетост през 2013 г., остават без работа след края на проекта. Бизнесът също не отчита подобряване с трайни параметри в наемането на работна сила.

Според социалния министър Зорница Русинова идеята оттук нататък е субисидираната заетост да бъде насочвана основно към дълготрайно безработните заради риска да загубят трудовите си умения. "През последните 5-6 години благодарение на европейските средства ръстът на безработицата се е задържал средно около 2%. Мерките не включват само субсидирана заетост, а и квалификация, инициативност за предприемачество и т.н. Субсидираната заетост е не повече от 20 - 30% от портфейла на всички средства, които се изразходват за мерки и програми за подобряване на пазара на труда", уточнява Русинова.

Според Хасан Адемов обаче мерките за субсидирана заетост са насочени основно към безработни без квалификация, а би трябвало да са с фокус към друг сегмент – заварчици, монтьори, шофьори и други търсени квалификации, с каквито няма достатъчно кадри. Друг липсващ момент според него е да се стимулират мерки, които да подпомогнат транспорта на работници от малки населени места към по-големи, защото най-много са безработните с ниска квалификация в малките населени места, а бизнесът е концентриран в градовете. "Очакванията на хората са да има изнесени работни места. Българинът държи моят дом да е моята крепост, но пазарът на труда вече е различен", казва Адемов.

От социалното министерство твърдят, че вече работят и върху подобен проект. Какъв ще е резултатът най-вероятно ще отчете следващ министър в някое друго правителство.
Темата накратко:

- Според бизнеса в големите градове Агенцията по заетостта е регистратор на безработни и е загърбила ролята си на трудов посредник.

- Бюрата по труда са важна част от пазара на труда, но в малките населени места.

- Сбъркана държавна система за социално подпомагане също не стимулира хората да се върнат на работа.

- Държавата разпределя стотици милиони за стимулиране на заетостта и квалификации със съмнителен ефект.

- Toва, че Агенцията по заетостта има нужда от ъпгрейд се признава и от самото социално министерство, под чиято шапка е тя.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    ми елементарно - за да продължават да получават помощи, безработните трябва да представят доказателство, че са кандидатствали поне за едно работно място в месеца...

  • 2
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    В България безработица няма - има хора, на които не им се работи! Всеки работодател ще ви каже, че хора търсещи работа няма, има хора търсещи заплати и осигуровки. Това не значи, че заплатите са адекватни - точно обратното! Именно липсата на работници ще повиши скоро заплатите. А бюрата по труда просто ги закрийте - само плащат наеми, заплати и консумативи!

  • 3
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    Самите бюра по труда са чисто бюрократични,пълни с неграмотни чиновници!

  • 4
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    В БТ...

    Питат безработния:
    - А вие търсите ли си работа и, ако да, то как си търсите работа?
    Той отговаря, че си търси работа. И онлайн, и офлайн...
    И те му казват:
    - Ами продължавайте все така активно да си търсите. Пък можете и да си намерите...

  • 5
    fred avatar :-P
    Fred

    [quote#1:"tucker case"]ми елементарно - за да продължават да получават помощи, безработните трябва да представят доказателство, че са кандидатствали поне за едно работно място в месеца... [/quote]
    И на това ще му намерят цаката, ще кандидатстват за места където гарантирано няма да ги приемат. Примерно търсят инженер а той няма дори средно образование и т.н. :) Каква пък търговия ще се развие с удостоверения за кандидатстване да не говоря. Не подценявайте хитростта /не интелекта/ на българина.

  • 6
    fred avatar :-|
    Fred

    И все пак ми се струва, че и самите работодатели не са много адекватни в исканията и очакванията си. Все още живеят със спомените от 90-те години когато освен фабриките на безценица получиха и огромно количество готови кадри, притиснати от безработицата и свикнати от социализма да работят за жълти стотинки.

    Да им предлагат заплати не като западните, наполовина да са и да видим дали ще отиде да бере ягоди в калта на Англия или ще остане тук като шивачка. Но той животът си знае работата, като поврат още малко и ще се научат, че с трици маймуни не се ловят. Бананче трябва за целта :)

  • 7
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    "Владислав Симов има още една препоръка - регистрираните в бюрата да имат досиета, в които бившите работодатели да вписват впечатленията си. Така всеки следващ ще може да прецени дали този човек е подходящ за него"


    А ще направят ли досиета на работодателите- да пише отношение към подчинените, работно време, заплати, които реално изплаща и т.н.? И тази информация да е събрана от техни бивши работници и служители? Защото работодателите никога не посочват коректно в БТ какви изисквания имат към кандидатите, какво е работното време, какви квалификации трябва да има работникът и какво ще е реалното заплащане. Всички повтарят едно и също- желание за работа, желание за работа, не им се работи...
    Работодателите забравят, че и работникът също избира.
    Някога някой ще проведе ли анкета сред безработните лица- какво търсят, каква работа биха работили(къде е силата им), какви очаквания имат, на какви компромиси са готови...

  • 8
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    До коментар [#2] от "emilm13":

    Всеки безработен ще ви каже, че работодателят търси някой да му работи нонстоп, но няма желание да плаща адекватно на подчинения си за положения труд.

  • 9
    efc10313621 avatar :-|
    efc10313621

    Освен държавните бюра по труда е добре да се закрият и Регионалните служби по заетостта, както и самата Агенция по заетостта. Въпросните структури са развъдник на чиновници мижитурки, служители връзкари - кипи безсмислен труд. Ако пък се полага някакъв труд, то е само за да се лъже в отчетите и анализите, вследствие на което безработицата "пада" или поне е в "рамките" на 9-10 процента.

  • 10
    cokrat1 avatar :-|
    сократ1

    Ето един добър вариант според мен. Всички частни бюра се закриват. Всички свободни места задължително се обявяват само в бюрата по труда ...с най-подробни изисквания към кандидатите. Като намериш подходяща обява за теб...взимаш бележка от Бюрото и отиваш във фирмата...предполага се, че отговаряш на всички изисквания обявени от работодателя. Отиваш при работодателя...но той не те харесва нещо, и те отсвирва на мига. Примерно търси жена..но не го е обявил щото можи да е дискриминация, или пък търси мъж а идва жена. Това си е чиста дискриминация. Безработния се връща в Бюрото...и Бюрото веднага се свързва с фирмата...аджеба защо не го взимате като отговаря на изискванията. Ако откаже да го приеме ...голяма глоба, защото това си е чиста дискриминация...вместо да го съдят. Нито един работодател да не може освен, чрез Бюрото по труда да назначи работник във фирмата си. Така ще се знае с 100% сигурност колко са регистрираните безработни...и колко точно са обявените раб. места. Так и всички свободни мест ще се намират на едно място. Който иска да търси работа...отива в Бюрото и търси подходящата за себе си. Трябва да се обябава и всичко...раб. време, брутна заплата и т.н... Само така ще се знае истината за безработните , търсещите работа и т.н...Никой няма да може да спекулира с тая материя. Иначе истината за днешния пазар на труда е жестока...има ужасно много дискриминация, ужасно много непълноти в обявите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.