С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 1 юли 2016, 16:18, 20699 прочитания

Всички български страхове

Евентуалното излизане на Великобритания от ЕС изисква София да има собствена политика, а не само да следва Берлин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Рикошетите от Brexit

(Д)ефектът Brexit за България

Рисковете за българската икономика не са преки, но са твърде сериозни, за да бъдат подценени

Кристалина Георгиева: Имаме нужда от нова социална система за губещите в ЕС

Проблемът е, че дълго време ЕС не е говорил достатъчно на никого, казва зам-председателят на ЕК

Залозите за Балканите и Русия

Европа на концентрични кръгове може да е добра новина за Турция, но не и за България

Сами в ягодовите полета

Земеделският сектор на Великобритания разчита много на сезонните работници от България и Румъния. Brexit неизбежно ще се отрази и върху движението на този трудов пазар

Един от най-големите страхове на българските политици е да не бъдат забъркани в голям международен (а и не само) проблем, в който трябва да взимат решение. Brexit е именно такъв осъществен кошмар. Поне формално на България може да се наложи да води преговорите през 2018 г. за излизането на Великобритания от ЕС по време на своето председателство на 27-те (или все още 28-те). Така че София, иска или не, ще трябва да играе в голямата игра. Но това е само повърхностната причина за необходимостта България да излезе от обичайната си пасивна позиция.

Изборът на британците да изведат страната си от ЕС възражда и призрака, който броди в българското съзнание - че европейците един ден могат да решат да поправят "грешката" с присъединяването на бедните от Изток към техния клуб. Именно така звучат идеите за дълбока и бърза интеграция само на част от страните за сметка на тези, които не искат или не могат. Това би трансформирало ЕС в нещо много по-различно от съюза, в който България беше приета с толкова мъки през 2007 г., и заплашва да запрати в София в привичната й позиция в ъгълчето на Европа.


В предстоящите месеци и дори години между Великобритания и останалите страни - членки на ЕС, ще се води битка на няколко фронта, която е далеч по-сложна от просто договаряне за напускането на Обединеното кралство. В нея ще се спори за бъдещето на ЕС, за конкретни политики и ще тече преоформяне на съществуващите коалиции.

На първо време София трябва да реши дали иска оставането на Великобритания в ЕС. Въпреки референдума за излизане и въпреки единодушно декларираното мнение на европейските политици, че Лондон трябва максимално бързо да каже кога ще си вземе багажа, все още нищо не е решено окончателно - все пак допитването на 23 юни е с консултативен характер и всъщност сред страните членки има много нюанси по въпроса.

На второ място, трябва да се противодейства на разпространението на заразата от британския плебисцит, чиито основни теми - имиграция и вноски в бюджета на ЕС, рано или късно ще бъдат подхванати и от други страни.



И на трето място, София ще трябва да намери някакъв хитроумен начин едновременно да се бори за повече интеграция, от което има интерес, като в същото време е конструктивна при неизбежното формирането на клубове по интереси, в които тя няма да участва.

Играта на Брюксел

Въпреки заявеното единодушно мнение на страните членки, че все по-мъгливият Албион бързо трябва да обяви намеренията си кога ще задейства процедурата за напускане на ЕС, под повърхността нещата не са толкова категорични. От една страна, германският канцлер Ангела Меркел, чието мнение безспорно има огромна тежест, казва, че не вижда начин да се обърне британското решение... "сега не е време за пожелателно мислене". От друга страна, американският държавен секретар Джон Кери смята, че Brexit може никога да не се случи. Кери естествено е външен за ЕС глас, но мнението на Вашингтон е показателно за настроенията извън тясната брюкселска бюрокрация.

Освен това американският държавен секретар има мощна поддръжка, и то не от кого да е, а от българския министър-председател Бойко Борисов. "Дето се вика, път за Великобритания да се върне назад в европейското първенство по футбол след Исландия няма. Като мине първоначалната емоция във всички, може да се намери добро решение, защото Великобритания си е на мястото, тя е в Европа", обясни по своя си начин премиерът пред журналисти в Брюксел.

В момента Брюксел вдига мизата, за да откаже Лондон от опита да използва референдума като средство да получи отстъпки срещу оставането си в ЕС. Колкото по-рано започнат преговорите за излизане на Обединеното кралство, толкова по-малки са шансовете на британските политици да договорят нещо.

Това е логично очакване, тъй като не е тайна, че за част лидерите на Brexit кампанията референдумът е нормална политика, но с други средства. "Историята показва, че Брюксел истински слуша хората, когато те кажат "не", писа през март в The Telegraph Борис Джонсън, най-популярното лице на британския евроскептичен лагер. Джонсън очевидно намеква за референдумите в Дания и Ирландия, които съответно през 1992 и 2008 г. отхвърлиха Маастрихтския и Лисабонския договор, което накара останалите страни да дадат макар и символични концесии на двете страни, за да променят мнението си.

Подобни мнения се чуват и в по-трезвата британска преса. Например влиятелният колумнист на в. Financial Times Гидеон Рахман писа в средата на седмицата, че не вярва Великобритания да напусне ЕС. Според него, ако ЕС се съгласи Лондон да може да налага таван на имиграцията, това ще бъде възможност за преразглеждане на референдума. Подобно предложение обаче означава да се ограничи правото на свободно движение - нещо, което останалите страни членки не са готови да зачеркнат.

На практика настоящата позиция на брюкселските институции и страните членки е да накарат Великобритания или изцяло да се откаже от идеята за напускане, или да започне процеса, при което тя вече няма да може да поставя условия. Така в хода на преговорите, в които ще се види, че никой не е готов да даде каквито и да е привилегии на Лондон (например достъп до свободния пазар на ЕС, но без свободното движение на хора), британското правителство може да осъзнае, че е животът извън ЕС не е чак толкова розов. И тогава все още ще има възможност да изтегли молбата си за напускане. Бившият директор на правната служба към Съвета на министрите Жан-Клод Пири коментира пред Politico, че чл. 50 от Договора за ЕС "мълчи по въпроса за промяната на мнението на напускащата страна", но очевидно не го и забранява.

Подобна капитулация ще е болезнена за Обединеното кралство, но това е пътят, който останалите страни чертаят. Накратко - каквото за Гърция, с чийто референдум през 2015 г. срещу финансовите условия по предложения й спасителния пакет Брюксел също не се съобрази, такова и за Великобритания.

За подобен завой вече има достатъчно сигнали, като например отказа на Борис Джонсън да се кандидатира за лидер на Консервативната партия. Ако Джонсън беше оглавил британското правителство, именно той трябваше да води преговорите и да понесе шамара за това, че обещанията от кампанията за излизане от ЕС няма как да се случат. Сега консерваторите дори обсъждат да предизвикат нови избори през ноември, за да има следващото правителство изричен мандат за започване на преговори за напускане на ЕС. Което също може да се окаже възможност за заден ход - ако избирателите гласуват за партия, която е за оставането в ЕС, това може да зачеркне резултата от предишния референдум.


Всички български страхове

[Reuters]

Малко финес няма да е излишен

Сценарият за оставане на Великобритания в ЕС засега е с по-малки шансове от този за напускане. По простата причина, че британците трудно ще понесат унижението да се "поправят". Именно затова позицията на доста страни членки е много чувствителна - всеки опит за наказване на отцепниците ще засилва унижението и ще намалява шансовете Лондон все пак да реши, че ЕС не е чак толкова лоша организация.

В момента обаче политиката на брюкселските институции се развива в обратна посока. Показателни са арогантното държание на председателя на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер и опитите на евробюрократите да ограничат правата на Великобритания, преди още страната да е напуснала ЕС. В момента се оформя консенсус, към който се присъединява и България - че 27-те останали страни трябва да премахнат възможността Лондон да председателства ЕС през втората половина на 2017 г. Логиката е, че няма как страната, която ще бъде на ръба на излизането си, да води ЕС. В същото време обаче това е очевиден опит за отмъщение, което няма да се приеме добре.

Тук България сериозно би трябвало да се замисли дали не опита да прокара малко повече джентълменство в политическите коридори на Брюксел. Чешкият външен министър
Любомир Заоралек вече писа във Financial Times, че към преговорите трябва да се подходи със "смиреност".

По същия начин София може да бъде по-активна при определянето кой ще води преговорите с Великобритания тогава, когато те започнат.


Сега повечето държави настояват преговорите изцяло да се водят от Европейската комисия вместо от Европейския съвет - мнение, с което България очевидно се е солидаризирала. "ЕК си има екипи, може спокойно да се разширят тези, които ще водят преговорите с повече дипломати. Външният министър е получил от мен такива задачи на ниво външни министри да каже нашето предложение", каза Борисов в Брюксел тази седмица.

Това обаче едва ли и е най-оптималното решение. Първо, защото е видно, че председателят на Европейската комисия не е добронамерен към Великобритания. Лондон се беше опълчил заедно с Будапеща на избирането на Юнкер и студенината между тях е очевидна. Ако надеждата е все пак да няма Brexit, ЕК очевидно не трябва да е водещият играч в преговорите. Подобна позиция естествено няма да се приеме добре от комисията, но в случая стратегическият интерес е по-важен.

В Европа без острова
На германския канцлер Ангела Меркел отново ще се наложи да влезе в ролята на добра класната - да накаже непослушните, без да ги изгони от клас

[Reuters]

Докато преговаря за излизането (или оставането) на Великобритания, ЕС ще има цял куп собствени сътресения. В Германия, безусловният стълб на съюза, крайно евроскептичната "Алтернатива за Германия" вече призова за референдум за излизане на страната от ЕС. Подобни призиви вече има и във Франция, Холандия и Финландия, а в Италия се говори за напускане на еврото.

Но дори и тези крайни сценарии да не се сбъднат, ЕС такъв, какъвто все още го познаваме, ще се промени. Само три дни след референдума във Великобритания германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и френският му колега Жан-Марк Еро призоваха за по-дълбока интеграция в сферите на сигурността, външната политика и икономическото управление на Европа. По същото време, за да обсъждат ефектите от Brexit, се събраха външните министри на страните - основателки на ЕС, което пък предизвика алтернативна среща миналата неделя на източноевропейските първи дипломати във Варшава. Това вече очертава новите разделителни линии в ЕС. Те винаги са съществували, но сега заплашват да станат постоянни.

Висш правителствен източник коментира за "Капитал", че за България не е много добре да се вписва в източноевропейската група. Първо, страните от Висшеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) не приемат София за съвсем равноправен член. Но по-важното е, че и четирите започват все повече да възприемат конфронтационен курс към Брюксел, като натискат за връщане на повече правомощия в националните правителства. Това само ще засили дезинтеграционната тенденция в ЕС, което определено не е от полза за България. Без силното участие на ЕС както като политики, така и като мониторинг на демократичните процеси у нас София определено ще загуби. Не е и ясно какво би се случило с икономиката без патерицата на еврофондовете.

Така източноевропейците са най-близките, но в същото време и най-трудните съюзници за България. Доскоро Великобритания беше основният двигател на големите реформи като създаване на единен капиталов и дигитален пазар, служеше за спирачка на опитите за фискална хармонизация и като цяло за желанието на Брюксел да бъде водещ във все повече икономически и социални сфери. Заради това България трябва да удвои усилията си за изграждане на плаващи коалиции в бъдещия ЕС, където отношенията ще бъдат много по-фрагментирани и непредвидими.

Всички български страхове

Фотограф: МС

Например Холандия може да е съюзник по отношение на някои предложения за свиване на брюкселската бюрокрация, но и противник, когато става дума за възможността за приемане на нови страни в еврозоната. Германия може и да е пътеводната светлина на българското правителство в ЕС, но много от нейните политики в областта на енергетиката например не са от полза за София. С две думи, отваря се място за нови съюзи по интереси.

Но за да се случи това, е важно България да си отговори какви реформи иска в ЕС. Засега инстинктът на премиера Бойко Борисов е да иска премахване на "двойните аршини", които според него държали София извън шенгенското пространство. Това обаче е контрапродуктивен подход. Ясно е, че това се случва заради недъзите на родната правораздавателна система и всъщност именно този аршин, който от време на време плясва през пръстите българските правителства, е двигател за някакви реформи. Ако го махнем предварително, това може да налее масло в огъня на западния популизъм. Второ, той нищо не казва за бъдещето на ЕС и как България ще допринесе за него. Ако българската позиция е само за защита на статуквото, това няма да се приеме добре от нито една от по-богатите страни от ЕС.

Вместо това България трябва да опита да излезе от образа на "вечната черна овца". Защото заради този образ ни сочат с пръст и като бавно догонващи благоденствието на другите страни членки, и като извор на голяма имиграция и при съмнения за разпиляване на европейските пари. Как може да стане това знаем от години - съдебна реформа, борба с корупцията, ефективно управление... Развиването на гайките в Европа е моментът да затегнем тукашните. Иначе Brexit ще бъде само претекстът за сбъдването на всички български страхове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 726 прочитания

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 1607 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Завоевателният поход на адвокатурата

Спорните промени в закона за съсловието влиза в пленарната зала въпреки вълната от негативни реакции

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10