С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 1 юли 2016, 16:31, 20348 прочитания

Кристалина Георгиева: Имаме нужда от нова социална система за губещите в ЕС

Проблемът е, че дълго време ЕС не е говорил достатъчно на никого, казва зам-председателят на ЕК

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Рикошетите от Brexit

(Д)ефектът Brexit за България

Рисковете за българската икономика не са преки, но са твърде сериозни, за да бъдат подценени

Всички български страхове

Евентуалното излизане на Великобритания от ЕС изисква София да има собствена политика, а не само да следва Берлин

Залозите за Балканите и Русия

Европа на концентрични кръгове може да е добра новина за Турция, но не и за България

Сами в ягодовите полета

Земеделският сектор на Великобритания разчита много на сезонните работници от България и Румъния. Brexit неизбежно ще се отрази и върху движението на този трудов пазар

ПРОФИЛ
Кристалина Георгиева е българският представител в Европейската комисия, зам.-председател на комисията и отговорник по бюджета и човешките ресурси. Георгиева предупреждава отдавна за проблема, който се задава към ЕС с вълните от бежанци - още от времето, когато беше комисар по хуманитарните кризи. "Капитал" разговаря с нея, за да я попита какво ще се случи след Брекзита, готови ли са институциите за него и каква да е българската позиция в тази буря.


Начало на нов период ли е това за ЕС?


И с Брекзит, и без него, ние имаме проблем, който трябва да решим. Как да имаме съюз, в който онези страни, които искат да бъдат по-дълбоко интегрирани, вървят напред, а онези, които не държат на това, могат да останат в съюза при по-гъвкави условия. Ясно е от Великобритания, че страна, която търси по-свободно асоцииране и усеща, че не го е намерила, стига до извода, че трябва да напусне. Ако не искаме това да се случва, трябва да намерим решение на въпроса.

За страните в еврозоната е важно да продължат да се интегрират, за да са по-силни. И по други теми има нужда от такава интеграция. Но тя може да се случи само ако сме по-гъвкав съюз.

Великобритания обаче имаше доста високо ниво на автономия?



Това, което виждаме там, е крайна форма на проблема с прехвърлянето на отговорност за провалите към Брюксел. Въпреки че решенията се взимат с участието на всички, когато има успех - той е национален, а когато е провал – той е на Брюксел. Във Великобритания, когато Камерън започна кампания за оставане в съюза, това прозвуча неискрено, защото дойде след дълъг период на повтаряне на точно обратното.

Великобритания е с островна менталност, това също е важно. Възрастните хора по носталгични причини гласуваха за излизане - искаме Великата Британия, в която се родихме и израснахме, а не една от 28.

Другият проблем е, че там много хора изразиха недоволство от вътрешната миграция. Свободното движение на хора се оказа недобре обяснено - че тези мигранти създават повече доход за местната икономика, отколкото получават. И тази тема в течение на кампанията се оказа много удачна за обединяване на протестния вот.

Как ЕС може да играе роля в решаването на кризата на популизма, която залива Европа?

Резултатите от гласуването показват, че онези, които печелят от новата икономика - младите, в градовете, с високи доходи - гласуват за. Онези, които не могат да се вместят в дигиталната, бързо променяща се икономика - гласуваха против. Но младите много лесно се приспособяват към мобилността, към смяната на работа. Какво да направим обаче, за да защитим онези, които се чувстват изключени. Как да им осигурим достъп до ползите и успеха, който е реален.

Великобритания излезе по-бързо от кризата именно защото има отворена и либерализирана икономика. Но когато ползите се усещат от едни, а щетите - от други, се получава разделение. Във Великобритания това разделение намери изява във вот, който на пръв поглед е срещу ЕС, но има по-дълбоки корени.

Ние имаме т.нар. социална пазарна икономика. Тя осигурява социална защита, но това е защитата от 60-те години, когато светът се променяше бавно. Тя е много пасивна - държи човека да не падне на дъното. А новата икономика изисква защита, която да помага на хората да се изкатерят обратно нагоре. Това означава нови умения, достъп до интернет и до нови професии. Трябва да мислим как да осигурим точно тази защита на нашите граждани.

Изглежда, има цели класи хора, на които ЕС не говори или до които не достига. Този проблем мислен ли е и как може да бъде разрешен?

Аз не смятам, че има отделни класи, на които ЕС не говори – проблемът е по-скоро в това, че той като че ли твърде дълго не е говорил достатъчно на никого. Подходът е бил – нека си вършим работата, нека подобряваме живота на хората – и те ще разберат, няма нужда да си правим самореклама. В последните години обаче разбираме, че не е така.

Защото в Европа вече "идва на власт" трето поколение, което живее в мир, в условия на постоянен икономически растеж и непрекъснати подобрения в практически всяка област на живота. И хората приемат това за даденост – защото с хубавото се свиква много лесно. Те дори не се замислят какво им дава ЕС.

Много от тези хора, до които според вас ЕС не достига, може да са завършили училище, построено с еврофондове, или благодарение на тях да имат бърз интернет или добри пътни връзки. Трябва да направим така, че това да се знае.

Помните ли преди 11 години, когато Франция и Холандия отхвърлиха проекта за европейска конституция? Тези новини обикаляха света месеци наред, както и хилядите прогнози, че това е краят на ЕС. Е, той не само оцеля, но и оттогава направи още много за хората. Ще продължи да прави и занапред – но вече е повече от ясно, че ни е важно те да го знаят. Брекзитът ни го показа по много болезнен начин.

Една друга вълна също заля Европа - вълната от хора. Как може да бъде решен този проблем, който подхранва другите?

Миналата година бежанците в глобален план достигнаха 65 млн. души. Това е 5 млн. повече от година по-рано. Атентатите в Истанбул ни напомниха, колко е крехък нашият свят. Ние, в богатия свят, трябва да си дадем сметка, че е въпрос на нашата собствена сигурност и на повече справедливост да инвестираме повече и по-концентрирано в онези региони на света, които са най-податливи на шокове – предизвикани от военни конфликти или природни бедствия.

Европа прави тази инвестиция. Миналата година сме отпуснали рекордно високи помощи за развитие - 68 млрд. евро, 15% повече от година по-рано. Това е в условията, за които се казваше, че ще се вгледаме в себе си и ще забравим за останалия свят.

Но освен бежанци, става дума и за икономически мигранти, които също са рекорден брой. Тук решението е същото – да им създаваме повече възможности там, където са. Ако не го правим, няма достатъчно високи стени, които да ни предпазят.

Що се отнася до движението вътре в ЕС, то не е проблем само за приемащите държави, но и за тези, откъдето тези хора изтичат. България и балтийските страни например. Ние губим нашите доктори, медицински сестри, работна ръка. Решението на този проблем е конвергенцията - да се повиши качеството на живот е най-доброто социално откритие на XX в. Когато усилията бяха насочени в тази посока, преди кризата, половин дузина страни преминаха от държави със среден към такива с висок доход. Ако искаме Европа да се успокои, трябва отново да пренасочим вниманието си.

Каква трябва да е позицията на България към тази криза?

Ние сме малка страна, имаме полза от силен съюз. Ето защо виждам България по-скоро като страна, която е по-близо до центъра на европейската интеграция, и развива още по-близки отношения с останалите членки. Ние сме твърде малки, за да успяваме да се справяме сами с постоянно появяващите се предизвикателства. Не искам дори да мисля как щеше да се справи Европа с икономическата криза, ако ЕС не беше дал нужните общи отговори. Виждаме, че и с миграцията резултатите идват предимно от общи действия.

Доколко е проблем за България напускането на Великобритания, която държеше на по-хлабав съюз, но и на по-малко регулации, на повече бизнес мислене и беше застъпник на Източна Европа?

Самият факт, че знакова страна - членка на ЕС, решава да го напусне, е проблем за всички останали – няма защо да се заблуждаваме по този въпрос. Да, ще ни липсва прагматизмът на Великобритания. От всички нас зависи да построим такива отношения, че загубата да е колкото се може по-малка и за нас, и за тях. От това са заинтересовани всички и особено новите страни членки - да се постараем да го покажем в действие чрез конструктивно отношение в предстоящите нелеки преговори.

Най-важното е да запазим спокойствие. Да, това е шок, много болезнено е да видим ампутация на член на съюза. Но трябва да намерим разумен път, по който в бъдеще Великобритания да е добър съсед и приятел.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 231 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 3 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 1296 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
(Д)ефектът Brexit за България

Рисковете за българската икономика не са преки, но са твърде сериозни, за да бъдат подценени

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10