Държава без селяни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държава без селяни

Селските райони продължават да губят своите обитатели въпреки подобрена инфраструктура и съществуващи, макар и не особено разнообразни, възможности за работа.

Държава без селяни

Въпреки милиардите еврофондове България е на последно място в ЕС по заетост в селските райони

Мила Чернева
32295 прочитания

Селските райони продължават да губят своите обитатели въпреки подобрена инфраструктура и съществуващи, макар и не особено разнообразни, възможности за работа.

© Надежда Чипева


Темата накратко:

Заетостта в българските села е най-ниска в сравнение със селските райони в другите държави от ЕС. Това основно се дължи на застаряващото население в селата и напускането на младите хора, от което страдат дори села с добра инфраструктура и възможности за работа, например село Чавдар. Селското стопанство е отрасъл, в който особено много се усеща този проблем, а решенията му не са лесни и включват не само добри политики, но и промяна на нагласата.

Село Чавдар се намира на около час път от София, но не прилича на българско село. Сигурно сте попадали на кадри от него - то стана популярно и в социалните медии, а по-късно и в телевизиите с изрядните си бордюри и тротоари, гладки и маркирани улици, централния си площад и парк с градинки и пейки, нова детска градина със соларни панели на покрива, училищните си игрища, а накрая - чудесния нов детски парк за катерене.

Чавдар е, може да кажем, най-добре поддържаното българско село. Това се дължи не само на 12-те млн. лв. европейски пари, но и на намиращите се наоколо големи производства - заради хвостохранилищата си "Дънди прешъс метълс" и "Елаците мед" плащат концесионни такси на селската община. Така най-богатото българско село, което се намира на час път от столицата, по съвпадение има и добро управление, харчи разумно парите си и прави добри неща.

И въпреки това Чавдар непрекъснато губи жители. През 1992 г. те са били 1569 души, през 2001 г. вече са 1422, през 2008 г. - 1369, а сега - 1280 души. Хората, предимно младите, си тръгват оттук и рядко се връщат. Това е тенденция, която е много по-голяма от Чавдар и която никакви соларни панели или паркове за катерене не могат да променят.

Изгубени в статистиката

От 2008 г. насам в света вече има повече хора в градовете, отколкото в селата, и разликата продължава да расте. Всъщност България по градско население де факто вече е част от Западна Европа - там повечето държави са с над 74% такова, а ние сме почти на този процент. Но има съществени разлики.

Погледнато исторически, в Европа България е вероятно страната, която най-бързо и драстично се е урбанизирала. От 37% през 1960 г., след индустриализацията по време на комунизма, този процес не е забавял скорост и сега е на 74%. Българските села губят население толкова бързо, че превръщат демографските процеси от статистика в новини. Хърватия, Словения, Словакия, Румъния и дори Португалия са тръгнали от приблизително същия процент, но към момента градското им население все още не надхвърля между 50 и 60%. Франция и Великобритания пък и през 60-те са имали над 60% и над 70% градско население.

Обяснението за това вероятно се крие в друга статистика, по-съвременна: ние сме страната с най-лош процент заетост в селските райони в ЕС - докато в споменатите западни държави тя е около 80%, при нас е 55%. Това е много по-ниско от дори бившите ни съседи от соцблока. Това значи, че тук хората напускат селските райони, защото няма работа, и за разлика от Западна Европа този процес вероятно няма да се стабилизира на някакво ниво, а ще продължава да се засилва - т.е. някакви региони от страната ще продължат да опустяват видимо и бързо.

Първи в ЕС

Данните на Националния статистически институт сочат, че заетостта в селата у нас е около 55%, докато в градовете е малко над 70%. Докато числата в големите български градове са над средното за ЕС, в селските райони сме на дъното. "Проблемът в България e очевидно в малките населени места, защото, като се видят другите държави в ЕС, разликата между заетостта в селата и в градовете не е толкова голяма", обобщава Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

По данни на Евростат за 2015 г. най-близка до нашата заетост в селските райони имат Хърватия, Испания и Гърция. В Словакия например заетостта в селските райони е 10% по-висока, отколкото у нас - 66.1%, и е малко по-ниска от тази в градовете - почти 71%. Михал Паленик, икономист от словашкия Институт по заетостта, обаче казва, че е възможно да има и друго обяснение - данните са базирани на регистрацията на постоянно пребиваване, а не на това къде всъщност живеят хората.

Заетост на населението

Освен това Словакия има програма, финансирана от правителството, по която около 6% от безработните са регистрирани като такива, но все пак работят за общината за заплати под минималните. Вероятно е тези хора да се взимат предвид като "заети" в това проучване, смята Паленик. Той добавя, че хората, работещи в чужбина, също се взимат предвид като заети в тяхната "родна област" в трудовите статистики.

Що се отнася до малката разлика между заетост в големи градове и селата, според словашкия икономист за това допринася фактът, че някои градове са в много бедни области с висока безработица, например Ревуца и Кезмарок. Паленик обясни за "Капитал", че и словаците имат проблем с дълготрайната безработица и застаряващото население в селата.

Но България също има регистрации по места, също има временно заети в малките общини (на някои места това е почти цялата заетост, която има) и градове с висока безработица, и все пак е на дъното в тази статистика. Сравнена с Румъния например, където през 2014 г. 28% от заетите лица са работели в селскостопанския сектор, у нас са били едва 7%. Част от обяснението може да е субсидираното развитие на житопроизводството, което изисква малко хора и сриването на другите части на аграрния сектор в България. Но само малка част.

Място за умиране, не за живот

Чавдар е изключение. На много места 1200 души отдавна са мираж. "Минавах през едно село в Северозападна България и по улиците видях само животни Може би има и хора, но бяха в къщите си и беше пусто из селото", разказва Йоана. Тя е младо момиче, което миналото лято е участвало в инициативата "Резиденция Баба". В рамките на месец младите "резиденти" живеят в обезлюдяващи се села, настанени са при месните възрастни хора и изучават техния бит и традиции, но опитват и да вдъхнат живот, макар и временно, на селата. Йоана разказва, че нейното временно село, родопското Югово, официално има 52 жители, като само двама са в работоспособна възраст и работят в близката фабрика за пластмаса. Всички останали обаче са пенсионери.

"Хората са загубили връзка със земята. Смятам даже, че времето на комунизма е допринесло за това. В Австрия например се наследяват много ферми, това се е загубило в България", обяснява Елена, друг участник в "Резиденция Баба". В село Дряново в Родопите, където е пребивавала тя миналото лято, все пак има повече млади, отколкото в Югово. Има три семейни хотела, младите жени работят в плетачна фабрика в град Лъки, а мъжете са главно заети в горското стопанство или в мините.

Кметът на село Чавдар Пенчо Геров (който впрочем е и най-възрастният кмет в България - роден през 1937 г.) посочва очевидното: липсата на работни места е причината хората да напускат селата. "Без промишленост България няма да се оправи. Трябва да се създадат работни места: затова напускат хората селата и отиват в градовете, затова напускат България и отиват в чужбина - защото работните места са по-добре платени", обяснява той.

Геров обаче е добър пример за това как старите стереотипи трудно могат да бъдат приложени в днешно време. Той например е притеснен, че след 2030 г. някои предприятия в района, като това на "Дънди прешъс метълс", ще бъдат затворени, а рудниците са основен поминък на жителите на Чавдар. Предвид случващото се в икономиката да се надяваме, че рудниците ще са онова, което ще държи и още повече - ще върне хората в селата, е, меко казано, носталгично. Също така самата идея за "връщане" е нещо, което не може да бъде цел на политика. Хората живеят там, където сметнат, че има подходящи условия за тях.

В тази връзка, Явор Алексиев посочва друг недостатък на българския трудов пазар: у нас липсва ежедневната трудова миграция или, иначе казано, човек да живее на едно място, но да работи на друго. "Имаме повишена трудова миграция, но тя пак е сравнително ниска и е концентрирана в конкретни области, които не може да обособим като най-бедните - от Перник към София, от Добрич към Варна например", обяснява той. Ежедневната трудова миграция би решила донякъде проблема с малкия брой алтернативи на работа в селските райони, където често общината е основен работодател, а селското стопанство е основният отрасъл в тези райони. "Ежедневните мигранти са като пчелички, те са естествен инструмент за кохезия между районите", казва Алексиев. Той посочва и че това, че парите се изкарват на едно място, а се харчат на друго, би било икономически благоприятно.

Така нещо, което поддържа живи селата в Западна Европа, е невъзможно в България. Кметът Геров и жителите на селото се шегуват, че ергените тук не искат да се женят и затова няма деца. Но веднъж оженили се и направили деца, шансът да останат тук е малък. Причините са много - лошото състояние на инфраструктурата, ниското заплащане, което прави икономически неизгодно ежедневното пътуване, липсата на социални и икономически услуги в селата и дори липсата на елементарна сигурност. Всичко това прави българските села място, в което е много трудно да заселиш млади хора с идеи за бъдещето си, а още по-трудно е да привлечеш семейства с деца. Ето защо въпреки съживяването на Чавдар и въпреки новия интерес към купуване на къщи, в тях се нанасят предимно възрастни хора - българското село е мястото, в което децата пращат родителите си в последните им години.

Селско стопанство без селяни

Липсата на хора вреди сериозно на развитието на основния сектор там - селското стопанство. Николай Вълканов, управител на фондация "ИнтелиАгро", дава пример със свой познат производител на череши в Кюстендил с 600 дка, на когото всяко лято му трябват работници за събиране на реколтата. Налага му се да търси хора, предимно от малцинствата, от Петрич чак до Лом, за да събере достатъчно работна ръка. Разходите около това не са малки: трябва да се погрижи за транспорт и подслон. Преди време розопроизводител разказа, как очаква определен брой работници да дойдат на работа по време на розобер, но сутринта се появяват едва половината. Това е рискът с малцинствената работна ръка - празниците играят голяма роля в това дали се явяват на работа. "В крайна сметка обаче добре, че ги има, защото, ако тях ги няма, няма кой да работи в нашия сектор", въздъхва Иван Гатев, зеленчукопроизводител от района на Пловдив.

Това, че не може да се разчита на малкото работна ръка, прави селското стопанство изключително рисков сектор и така вдига неговата непривлекателност. Това е едно от обясненията за омагьосания кръг - по-малко хора, по-малко работа, по-малко интерес за инвестиране, по-малко интерес за живот...

"Много е трудно за стопаните, без значение дали си търсят механизатор за техниката, с която си обработват зърното, или за доячи или за берачи, или агрономи - във всяко направление работната ръка не достига и е доста посредствена", обяснява Вълканов. И това е въпреки високото заплащане - за механизатори и трактористи се дават 1500 - 2000 лв. За другите, неквалифицирани дейности заплащането пък е толкова ниско, че се конкурира със социалната система - според Вълканов за някои дейности заплатите са по-ниски от помощите. Това също допринася за високата безработица.

Проблемът с хората, разбира се, не съществува само на село - работодателите в цяла България имат недостиг на кадри. Просто на село се усеща най-остро, защото алтернативите оттук са най-големи - можеш да отидеш навсякъде, където има повече хора и възможности.

Стари села, нови възможности

Някакви малки, частични мерки за решаване поне на належащия проблем с работната ръка има. Например еднодневните трудови договори, които бяха въведени миналата година, изсветлиха сектора на селското стопанство и регламентираха наемането на работна ръка за 8 часа. Те имаха за цел да наемат хора за ден, без работниците да губят правото си на помощи. От Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика обаче добавят, че системата е тромава технически, тъй като трябва да се попълни документация за стотици хора на ден, което коства много труд и време, а споразуменията не могат да бъдат сключени предния ден. "Имаше оплаквания от Пазарджишко, че те се явяват, подписват еднодневния трудов договор и след 2 часа си заминават, което е в ущърб на работодателя. Той плаща тази осигуровка, не знам дали плаща на работника, но всъщност той не остава да си изработи това, което е необходимо в този ден", разказва Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието.

Но това няма как да повлияе на развитието на малките населени места. Напротив - според Вълканов бизнесът ще се преориентира и ще почне да разчита все по-малко на хора, все повече на машини. Тоест селското стопанство в неговия вид на голям бизнес няма да бъде отговорът на нашия въпрос, също както мините. Но малките ферми, бутикови производства и семейните стопанства са възможност. Те би трябвало да бъдат подкрепяни мащабно от Програмата за развитие на селските райони, която за последните 8 години изля 6 млрд. лв. в селата и субсидиите. Вместо това програмата построи прословутите стадиони, а субсидиите сътвориха житния бум.

Все повече села търсят спасението си в туризма. Чавдар е заложил на партньорство със съседното Мирково, като с помощта на еврофондовете се опитват да разработят нов продукт, който да привлича още хора и да дава възможност на някои от тях да остават и работят тук. "Трябва да започнем оттам, че община Чавдар има намерение да става туристическа дестинация и като е поставена такава задача пред общинската администрация, тя търси начини за реализации", казва Пенчо Геров. Ако някой има потенциала и намерението да успее в това, Чавдар е добър пример.

Йоана и Елена са съгласни, че туризмът в различните му форми може да се развива на тези места. В Дряново например има големи, автентични къщи, които обаче обитават само от един-двама пенсионери, а могат да посрещат туристи. "Необходима е и някаква промяна на ценностите, защото сега градовете привличат. Както и култура, събития. Имало е едно време по селата театрални групи, някакви неща тип кино, дейности към читалището, в момента няма абсолютно нищо", описва Елена процеса, който по същество тече от десетилетия. Тя смята, че например IT специалисти биха проявили интерес да се заселят на такива места, без да жертват кариерата си. Или някакви хора да поискат да станат млади фермери или съдържатели на къщи - процес, който между другото се случва на места.

Но за да промениш виждането за селата и да накараш някакви хора да поискат да се върнат или да се заселят там, няколко неща са важни. Елена ги изброява: достъп до интернет, достъп до образование, здравеопазване и, разбира се, транспорт. С други думи, селото може да не ти предлага всичко от града, но трябва да ти позволява бърз достъп до него.

Още на отбивката за село Чавдар ни посреща табела, която намеква за намеренията на общината да стане туристическа дестинация.
Фотограф: Надежда Чипева
Пътищата и улиците на селото са идеално асфалтирани и са начален знак, че парите на общината и евросредствата се харчат по предназначение.
Фотограф: Надежда Чипева
В спортно-увеселителния парк до село Чавдар има стени за катерене и други атракциони, които могат да посещават както деца, така и възрастни. Местните споделят, че паркът успява да привлече туристи през почивните дни. Комплексът е част от стратегията на Чавдар да стане туристическа дестинация.
Фотограф: Надежда Чипева
Около 20 деца посещават детската градина в село Чавдар, която е ремонтирана с общински средства.
Фотограф: Надежда Чипева
Центърът е приветлив и подържан, но хората, които му се наслаждават, намаляват заради ниската раждаемост, а и заради насочването на младите към градовете и чужбина.
Фотограф: Надежда Чипева
Темата накратко:

Заетостта в българските села е най-ниска в сравнение със селските райони в другите държави от ЕС. Това основно се дължи на застаряващото население в селата и напускането на младите хора, от което страдат дори села с добра инфраструктура и възможности за работа, например село Чавдар. Селското стопанство е отрасъл, в който особено много се усеща този проблем, а решенията му не са лесни и включват не само добри политики, но и промяна на нагласата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

78 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Държава без селяни но с мнооого селяния

  • 2
    everlast666 avatar :-|
    everlast666

    Ако в една държава изчезнат селяните, означава само, че всички са станали такива ...

  • 3
    rldkfl avatar :-|
    Xumpomo name

    според мен има почти само селяни, но мързеливи и не работят...

  • 4
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Бягат от хубавото. В градовете или направо в чужбина. Защо да работят ?
    Кого цитираме ? Ин-т за пазарна икономика. Какво работи , какво изработва този ин-т ? Кой му плаща ? Десетки клатикурци премятат хартия и шумолят. И колко са такива ? Над 40 000 НПО по данни на вицето премиер. 5% от работната сила.
    Не ми се коментира . Станахме държава на плямпането.

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Държавата обслужвайки интересите на мафията направи всичко възможно да изгони селяните от селата. Днес тя трябва да положи целенасочени и постоянни във времето усилия за да създаде ново селско население. Това става само по един начин. Селянина винаги е работил по-трудна и по-мръсна работа, но винаги е изкарвал и повече пари. Субсидирането на зърнопроизводството трябва да приключи. Фермери обработващи повече от 2-3000 декара трябва да не получават субсидии. Навремето земята се е обработвала ефективно, но 20 дка са изхранвали едно семейство.

  • 6
    42 avatar :-|
    42

    Селското стопанство в България няма шанс докато сме в ЕС. Това беше ясно още от подписаните договори на Кунева. Българските субсидии са просто нищо в сравнение със субсидиите които получават другите членки на ЕС. Нещата са много прости и на виновните подписите стоят на договорите. Всичко друго е ала-бала.

  • 7
    rxb1418346119385170 avatar :-|
    Nikolai Tsekov

    Това село Чавдар е село-спалня край София и изобщо няма проблемите на истинските села - далеч от столицата и големите градове. За съжаление, редакцията се е ограничила да изпрати момичето на 30 км от София, вместо да съберат данни от цяла България. Една е ситуацията в българските села, друга в помашките, трета в турските, четвърта - в циганските. Бързата комунистическа урбанизация, съчетана с насилствено отнемане на земята от селяните и пращането им в колхози, е един от четирите конника на българския апокалипсис. Огромни райони бяха обезлюдени, за да бъдат натикани в панелните гета на големите градове. И сега внасяме всичко от Полша, страна, където католическата църква и селската солидарност не позволи на комунистите да национализират и една нива. И сега една трета от поляците живеят в селата и хранят унищожената от съветските идолопоклоници България.

  • 8
    rxb1418346119385170 avatar :-|
    Nikolai Tsekov

    [quote#6:"42"]Селското стопанство в България няма шанс докато сме в ЕС.[/quote]
    Що пишеш глупости и съветски простотии?! Я виж Полша, Испания, Унгария, португалия, Чехия, Словакия - страни с устойчиво земеделие, някои от които сме ги учили ние за това. Как те успяха да се пригодят и разпределят справедливо субсидиите и да тръгнат нагоре, а тук ги крадат огромни латифундии, собственост на бивши комунисти?

  • 9
    42 avatar :-|
    42

    До коментар [#8] от "Nikolai Tsekov":

    Първо въпросните страни не пратиха да преговаря някоя като Кунева-Пръмова и имат в пъти по-големи субсидии от нас и второ, ако ще градим субсидирана икономика изцяло зависеща от кефа на чиновника, то защо развалихме соца ?

  • 10
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    До коментар [#5] от "proizvoditel":

    Субсидиите трябва да са за обработване на не повече от хиляда декара собствена земя и то със собствен труд, без нает персонал!
    Какво правят субсидии за собственици на няколко десетки хиляди декара земя, с нает персонал? Изкривяват и убиват всичко дребно, както и заетостта по селата! Може да се допуснат субсидии и за по-едри собственици, но ако има някакъв затворен цикъл на производство! Тоест, ако гледа земя, със зърното да храни и гледа животни или ако гледа животни, да преработва месото и млякото...
    Каква субсидия за арендатор, който си купува нов Ролс Ройс, за какво? За да си купи самолет ли?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK