Нощни вълци и дневни страхове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нощни вълци и дневни страхове

Президентът Плевнелиев индиректно отклони предложението на украинския си колега Порошенко България да се включи в съвместна многонационална бригада с Румъния и Украйна.

Нощни вълци и дневни страхове

Седмица след Brexit-a и дни преди важната среща на НАТО България е в геополитически шпагат

Момчил Милев
12170 прочитания

Президентът Плевнелиев индиректно отклони предложението на украинския си колега Порошенко България да се включи в съвместна многонационална бригада с Румъния и Украйна.

© Надежда Чипева


Геополитиката рядко идва с шум на мотори. Но в България тези дни пристигна така: на седлата на моторите на "Нощните вълци" - рокерски клуб, радващ се на симпатии от най-високо ниво в Москва, чийто мотив за обиколката на Балканите беше "да помним общото си минало и да пазим славянския свят". Това е призив, който има двояко значение, когато идва дни преди срещата на върха на НАТО във Варшава, на която трябва да се вземат ключови решения за сигурността на Европа през следващите няколко години. Рокерският поход също така съвпадна доста точно с посещението на лидера на един друг славянски народ, който обаче не е точно в блестящи отношения с Русия - украинския президент Петро Порошенко. И двете визити нямаше как да минат тихо: първата, защото целта на подобни шествия е именно в това да ги забележат медиите (кой се интересува, че група мъже в кожи садят дърво на Шипка, е добър редакторски въпрос). Втората, защото идва след скандалите за "черноморската флотилия".

В последните няколко дни българските институции пак влязоха в режим на обяснение по темата "ще има ли верижна милитаризация на Югоизточна Европа и как трябва да се действа". Темата за т.нар. флотилия отново натрапчиво бе коментирана от премиера, външния министър, военния министър, както и в парламентарните комисии по външна политика и по отбрана. Общото усещане беше, че като че ли София се опитва да не дразни Кремъл по никакъв начин точно сега. А обяснението за това на пръв поглед странно геополитическо поведение може би трябва да се търси в изказването на Бойко Борисов от сряда, че ще изпрати външния министър Митов в Сочи да преговаря за рестартирането на "Южен поток".

"Трябва да си даваме сметка каква извънредна нестабилност има в региона. Трябва да бъдем готови да взимаме решения как да гарантираме суверенитет, при положение че в зоната на Черно море виждаме една, както ние я наричаме, "триумфална арка на нестабилност и замразени конфликти" - от Приднестровието, та чак от другата страна през Грузия до Армения и Азербайджан". Така в четвъртък българският президент Росен Плевнелиев обрисува в мрачни краски ситуацията, пред която е изправена България. А срещата във Варшава, която трябваше да даде отговори на много въпроси, ще бъде помрачена от новината за Brexit и това може да разсее НАТО. Така че на фона на тази "прегръдка" от кризи, е ясно защо всяко нещо, дори посещението на група руски рокери, се превръща в оголен нерв, на който София внимава да не стъпи.

Загърбена ли е Украйна

Закономерно проблемите на сигурността се оказаха тема номер едно и при посещението на украинския държавен глава. "Съзнателно повтарям: НАТО, НАТО и НАТО. България търси своите гаранции, както Румъния, както Турция и както други държави, в легитимния формат на този най-силен на света отбранителен съюз на демократични държави. Това означава, че всяка една инициатива, зад която ще застанем, може да се случи единствено във формата на НАТО", коментира Росен Плевнелиев след срещата.

"Сътрудничеството със страни партньори като България и Румъния е нещо, от което Украйна е много заинтересована. Става дума не само за създаване на съвместна флотилия. Още по време на срещата с президента на Румъния в Букурещ казах, че подкрепяме такава инициатива. Но става дума и за това да създадем обща бригада по образец на тази, която имаме с нашите полски и литовски партньори. И това е само началото", коментира с надежда Порошенко.

Той обяви НАТО за единствения реално работещ механизъм за гарантиране на сигурността в момента и поиска засилена военна интеграция на страната му. Отговорът на българския държавен глава обаче беше по-скоро дипломатичен. "Проблемът не е само български, той е повдигнат от много държави и намира своето легитимно решение в рамките на формата НАТО. Именно в този формат ние работим и за увеличаване на подкрепата за Украйна по линия на пакета за всеобхватно подпомагане на страната. Той ще бъде утвърден, сигурни сме, на срещата във Варшава само след няколко дни", каза Плевнелиев.

Многократното подчертаване, че България ще действа само в рамките на съюзнически формат, едва ли е това, което Порошенко е искал да чуе в София. На практика това означава, че страната ни е склонна да се дистанцира от самостоятелни регионални отбранителни инициативи с участието на ненатовски държави.

Влияе ли Brexit-ът на НАТО

Локалните геополитически вълнения в Черноморския регион обаче може да се окажат второстепенна тема на натовската среща във Варшава. Големият въпрос ще е какъв ще бъде ефектът от евентуален Brexit върху британското участие в НАТО и ангажиментите на Лондон към сигурността на континентална Европа. На практика Великобритания притежава най-боеспособната армия от държавите - членки на ЕС, като освен това през следващата година трябва да осигурява силите за бързо реагиране на алианса VJTF – 4-5-хилядна бригада, която би трябвало да може да достигне евентуален театър на бойните действия в рамките на 2-3 дни.

За момента повечето специалисти в сферата на сигурността не прогнозират, че Лондон може да промени генерално европейската си отбранителна политика. Някои дори смятат, че това може да има положителен ефект за НАТО. "Не очаквам излизането от ЕС да промени по какъвто и да било начин ангажиментите на Лондон към мисиите на алианса. Великобритания дори може да опита да докаже по-активно, че си остава лоялен съюзник, който държи на европейската сигурност", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев. Той обаче смята, че негативният ефект може да е индиректен. "Влиянието ще бъде опосредствано, тъй като НАТО от доста години се опитва да се засили европейската идентичност в областта на отбраната, за да може Европа да поеме по-сериозна роля и да демонстрира по-високо ниво на способности. Великобритания беше един от двигателите на този процес", казва той. Според Тагарев също така предстои да се види какъв ще е икономическият ефект от евентуален Brexit: "Ако има срив, британците просто няма как да увеличат инвестициите си в отбрана."

Бившия военен министър Велизар Шаламанов смята, че евентуален Brexit ще има негативен ефект върху отбранителните способности на ЕС, но не и на НАТО. "Много от военните мисии на ЕС зависят от силите на Великобритания, а и зам.-командващият по операциите на НАТО е британски военен, който е и връзката с ЕС - сега това трябва да се преосмисли", коментира той. Но Шаламанов също е убеден, че политическите рискове са по-големи. "Определено позициите на ЕС спрямо Русия ще загубят от отсъствието на Великобритания на масата. Ако британците решат да намалят солидарността си и към сигурността на Европа с преместване на фокуса извън континента, определено Източна Европа ще загуби", смята той. И добавя, че може да се очаква и активизация на Русия, "ако това се разчете като "успех" в отслабването на ЕС, защото може да мотивира определени кръгове да търсят и други "пробиви" в единството на ЕС, а вероятно и в НАТО".

Всъщност очевидно е, че дипломатическото и политическото "отслабване" на един силен член на НАТО и ЕС и кризата там няма как да повлияе положително на НАТО в момент, в който алиансът е изправен пред сериозно предизвикателство.

Весела Чернева, старши програмен директор в Европейския съвет по международни отношения, също вижда политически рискове за НАТО покрай евентуалното излизане на Великобритания от ЕС. "За съжаление Brexit ще увеличи дистанцията между НАТО и ЕС: колкото повече са страните, които не членуват и в двете организации, толкова по-трудно ще бъде съгласуването на действия и общото ползване на отбранителен капацитет. Този абсурд – двете страни на един и същ медал да не се координират по ключови теми на сигурността, ще се задълбочи", смята тя.

Чернева също така вижда политически риск покрай възхода на протестните партии, които получиха допълнителен тласък от Brexit и не гледат с добро око на антируските мерки. "Смекчаването на позициите спрямо Русия вече е факт както по отношение на Сирия и бъдещето на Асад (тук основно повлия Франция), така и спрямо бъдещето на санкциите. Това ще се отрази и на действията по Източния фланг на НАТО", коментира тя. И добавя: "Освен това Великобритания беше готова да участва с най-голям брой войници в ротацията на НАТО в Полша. Едно изолационистко, настроено срещу Източна Европа правителство в Лондон може да преразгледа това обещание."

Геополитиката рядко идва с шум на мотори. Но в България тези дни пристигна така: на седлата на моторите на "Нощните вълци" - рокерски клуб, радващ се на симпатии от най-високо ниво в Москва, чийто мотив за обиколката на Балканите беше "да помним общото си минало и да пазим славянския свят". Това е призив, който има двояко значение, когато идва дни преди срещата на върха на НАТО във Варшава, на която трябва да се вземат ключови решения за сигурността на Европа през следващите няколко години. Рокерският поход също така съвпадна доста точно с посещението на лидера на един друг славянски народ, който обаче не е точно в блестящи отношения с Русия - украинския президент Петро Порошенко. И двете визити нямаше как да минат тихо: първата, защото целта на подобни шествия е именно в това да ги забележат медиите (кой се интересува, че група мъже в кожи садят дърво на Шипка, е добър редакторски въпрос). Втората, защото идва след скандалите за "черноморската флотилия".

В последните няколко дни българските институции пак влязоха в режим на обяснение по темата "ще има ли верижна милитаризация на Югоизточна Европа и как трябва да се действа". Темата за т.нар. флотилия отново натрапчиво бе коментирана от премиера, външния министър, военния министър, както и в парламентарните комисии по външна политика и по отбрана. Общото усещане беше, че като че ли София се опитва да не дразни Кремъл по никакъв начин точно сега. А обяснението за това на пръв поглед странно геополитическо поведение може би трябва да се търси в изказването на Бойко Борисов от сряда, че ще изпрати външния министър Митов в Сочи да преговаря за рестартирането на "Южен поток".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    Странни твърдения има г-жа Чернева! Вероятно не знае как са се формирали ЕС и НАТО?! В крайна сметка съвременната хибридна война е, именно, поради невъзможност да се води реална. Иначе Русия и САЩ за пореден път щяха на нахлуят в Европа. Време е ЕС да има собствена армия, полиция и сили за бързо реагиране, но това е малко вероятно, защото Германия е още окупирана от САЩ (база Рамщайн) и няма право на силна армия. Именно поради това излизането на ОК от ЕС е невероятен шанс за Европа!

  • 2
    citoyen avatar :-|
    citoyen

    На фона на горния анализ, странно ми прозвуча изявлението на ББ, че е възложил на външния министър да оправи отнощемията с Русия, която била вдигнала мерника на България. Предавам точно смисъла на думите. На вас как ви изглеждат подобни указания?

  • 3
    znaesht avatar :-|
    znaesht

    До коментар [#1] от "emilm13":

    тъй ли пише в новата методичка от кремъл?

  • 4
    virgin avatar :-P
    Virgin

    Пороошенко:
    "...Сътрудничеството със страни партньори като България и Румъния е нещо, от което Украйна е много заинтересована. Става дума не само за създаване на съвместна флотилия. Още по време на срещата с президента на Румъния в Букурещ казах, че подкрепяме такава инициатива...."

    Нали се разбрахме, че румънският президент не бил преведен правилно, нямало такова нещо, съответно няма и какво да коментираме за някакво участие на България.

  • 5
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    До коментар [#3] от "znaesht":
    А бе, Вие невменяем ли сте?! Какъв Кремъл, какъв Вашингтон - само слепците не виждат, че двете супер сили (военни) играят комбина срещу ЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK