Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 2 юли 2016, 16:24, 12021 прочитания

Нощни вълци и дневни страхове

Седмица след Brexit-a и дни преди важната среща на НАТО България е в геополитически шпагат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Геополитиката рядко идва с шум на мотори. Но в България тези дни пристигна така: на седлата на моторите на "Нощните вълци" - рокерски клуб, радващ се на симпатии от най-високо ниво в Москва, чийто мотив за обиколката на Балканите беше "да помним общото си минало и да пазим славянския свят". Това е призив, който има двояко значение, когато идва дни преди срещата на върха на НАТО във Варшава, на която трябва да се вземат ключови решения за сигурността на Европа през следващите няколко години. Рокерският поход също така съвпадна доста точно с посещението на лидера на един друг славянски народ, който обаче не е точно в блестящи отношения с Русия - украинския президент Петро Порошенко. И двете визити нямаше как да минат тихо: първата, защото целта на подобни шествия е именно в това да ги забележат медиите (кой се интересува, че група мъже в кожи садят дърво на Шипка, е добър редакторски въпрос). Втората, защото идва след скандалите за "черноморската флотилия".

В последните няколко дни българските институции пак влязоха в режим на обяснение по темата "ще има ли верижна милитаризация на Югоизточна Европа и как трябва да се действа". Темата за т.нар. флотилия отново натрапчиво бе коментирана от премиера, външния министър, военния министър, както и в парламентарните комисии по външна политика и по отбрана. Общото усещане беше, че като че ли София се опитва да не дразни Кремъл по никакъв начин точно сега. А обяснението за това на пръв поглед странно геополитическо поведение може би трябва да се търси в изказването на Бойко Борисов от сряда, че ще изпрати външния министър Митов в Сочи да преговаря за рестартирането на "Южен поток".


"Трябва да си даваме сметка каква извънредна нестабилност има в региона. Трябва да бъдем готови да взимаме решения как да гарантираме суверенитет, при положение че в зоната на Черно море виждаме една, както ние я наричаме, "триумфална арка на нестабилност и замразени конфликти" - от Приднестровието, та чак от другата страна през Грузия до Армения и Азербайджан". Така в четвъртък българският президент Росен Плевнелиев обрисува в мрачни краски ситуацията, пред която е изправена България. А срещата във Варшава, която трябваше да даде отговори на много въпроси, ще бъде помрачена от новината за Brexit и това може да разсее НАТО. Така че на фона на тази "прегръдка" от кризи, е ясно защо всяко нещо, дори посещението на група руски рокери, се превръща в оголен нерв, на който София внимава да не стъпи.

Загърбена ли е Украйна

Закономерно проблемите на сигурността се оказаха тема номер едно и при посещението на украинския държавен глава. "Съзнателно повтарям: НАТО, НАТО и НАТО. България търси своите гаранции, както Румъния, както Турция и както други държави, в легитимния формат на този най-силен на света отбранителен съюз на демократични държави. Това означава, че всяка една инициатива, зад която ще застанем, може да се случи единствено във формата на НАТО", коментира Росен Плевнелиев след срещата.



"Сътрудничеството със страни партньори като България и Румъния е нещо, от което Украйна е много заинтересована. Става дума не само за създаване на съвместна флотилия. Още по време на срещата с президента на Румъния в Букурещ казах, че подкрепяме такава инициатива. Но става дума и за това да създадем обща бригада по образец на тази, която имаме с нашите полски и литовски партньори. И това е само началото", коментира с надежда Порошенко.

Той обяви НАТО за единствения реално работещ механизъм за гарантиране на сигурността в момента и поиска засилена военна интеграция на страната му. Отговорът на българския държавен глава обаче беше по-скоро дипломатичен. "Проблемът не е само български, той е повдигнат от много държави и намира своето легитимно решение в рамките на формата НАТО. Именно в този формат ние работим и за увеличаване на подкрепата за Украйна по линия на пакета за всеобхватно подпомагане на страната. Той ще бъде утвърден, сигурни сме, на срещата във Варшава само след няколко дни", каза Плевнелиев.

Многократното подчертаване, че България ще действа само в рамките на съюзнически формат, едва ли е това, което Порошенко е искал да чуе в София. На практика това означава, че страната ни е склонна да се дистанцира от самостоятелни регионални отбранителни инициативи с участието на ненатовски държави.

Влияе ли Brexit-ът на НАТО

Локалните геополитически вълнения в Черноморския регион обаче може да се окажат второстепенна тема на натовската среща във Варшава. Големият въпрос ще е какъв ще бъде ефектът от евентуален Brexit върху британското участие в НАТО и ангажиментите на Лондон към сигурността на континентална Европа. На практика Великобритания притежава най-боеспособната армия от държавите - членки на ЕС, като освен това през следващата година трябва да осигурява силите за бързо реагиране на алианса VJTF – 4-5-хилядна бригада, която би трябвало да може да достигне евентуален театър на бойните действия в рамките на 2-3 дни.

За момента повечето специалисти в сферата на сигурността не прогнозират, че Лондон може да промени генерално европейската си отбранителна политика. Някои дори смятат, че това може да има положителен ефект за НАТО. "Не очаквам излизането от ЕС да промени по какъвто и да било начин ангажиментите на Лондон към мисиите на алианса. Великобритания дори може да опита да докаже по-активно, че си остава лоялен съюзник, който държи на европейската сигурност", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев. Той обаче смята, че негативният ефект може да е индиректен. "Влиянието ще бъде опосредствано, тъй като НАТО от доста години се опитва да се засили европейската идентичност в областта на отбраната, за да може Европа да поеме по-сериозна роля и да демонстрира по-високо ниво на способности. Великобритания беше един от двигателите на този процес", казва той. Според Тагарев също така предстои да се види какъв ще е икономическият ефект от евентуален Brexit: "Ако има срив, британците просто няма как да увеличат инвестициите си в отбрана."

Бившия военен министър Велизар Шаламанов смята, че евентуален Brexit ще има негативен ефект върху отбранителните способности на ЕС, но не и на НАТО. "Много от военните мисии на ЕС зависят от силите на Великобритания, а и зам.-командващият по операциите на НАТО е британски военен, който е и връзката с ЕС - сега това трябва да се преосмисли", коментира той. Но Шаламанов също е убеден, че политическите рискове са по-големи. "Определено позициите на ЕС спрямо Русия ще загубят от отсъствието на Великобритания на масата. Ако британците решат да намалят солидарността си и към сигурността на Европа с преместване на фокуса извън континента, определено Източна Европа ще загуби", смята той. И добавя, че може да се очаква и активизация на Русия, "ако това се разчете като "успех" в отслабването на ЕС, защото може да мотивира определени кръгове да търсят и други "пробиви" в единството на ЕС, а вероятно и в НАТО".

Всъщност очевидно е, че дипломатическото и политическото "отслабване" на един силен член на НАТО и ЕС и кризата там няма как да повлияе положително на НАТО в момент, в който алиансът е изправен пред сериозно предизвикателство.

Весела Чернева, старши програмен директор в Европейския съвет по международни отношения, също вижда политически рискове за НАТО покрай евентуалното излизане на Великобритания от ЕС. "За съжаление Brexit ще увеличи дистанцията между НАТО и ЕС: колкото повече са страните, които не членуват и в двете организации, толкова по-трудно ще бъде съгласуването на действия и общото ползване на отбранителен капацитет. Този абсурд – двете страни на един и същ медал да не се координират по ключови теми на сигурността, ще се задълбочи", смята тя.

Чернева също така вижда политически риск покрай възхода на протестните партии, които получиха допълнителен тласък от Brexit и не гледат с добро око на антируските мерки. "Смекчаването на позициите спрямо Русия вече е факт както по отношение на Сирия и бъдещето на Асад (тук основно повлия Франция), така и спрямо бъдещето на санкциите. Това ще се отрази и на действията по Източния фланг на НАТО", коментира тя. И добавя: "Освен това Великобритания беше готова да участва с най-голям брой войници в ротацията на НАТО в Полша. Едно изолационистко, настроено срещу Източна Европа правителство в Лондон може да преразгледа това обещание."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономика след пандемията Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

3 апр 2020, 68 прочитания

Ремонтът на закона за извънредното положение решава някои проблеми на бизнеса Ремонтът на закона за извънредното положение решава някои проблеми на бизнеса

Уточнява се кои срокове спират да текат, забавени плащания - само по кредити, отменя се съдебната ваканция за 2020г. и др.

3 апр 2020, 247 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вестник "Новинар" спира да излиза

"Труд" вече е без неделен брой

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10