Какво значи Brexit за младите българи във Великобритания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво значи Brexit за младите българи във Великобритания

Младите българи на Острова се притесняват от това какви ще са правата им, ако Великобритания напусне ЕС, и дали ще могат да осъществят плановете си за образование и кариера там.

Какво значи Brexit за младите българи във Великобритания

Студенти и млади професионалисти споделят своето виждане за бъдещето на Великобритания пред "Капитал"

Мартин Димитров, Мила Чернева
40883 прочитания

Младите българи на Острова се притесняват от това какви ще са правата им, ако Великобритания напусне ЕС, и дали ще могат да осъществят плановете си за образование и кариера там.

© Dylan Martinez


Деян Михайлов е в Англия от седем години, завършва бакалавър по физика в Оксфордския университет, в момента е докторант по теоретична космология в Университета в Кеймбридж и работи върху собствена стартираща компания.
Екатерина Василева пристига в Англия преди две години. Сега е студентка в предпоследна година по британско право в Университета в Екзитър, Югозападна Англия.
Александър Димитров е на Острова от четири години. Завършил е бакалавър по право и европейско право в университета в Нотингам, а през есента ще следва за придобиване на професионална квалификация за адвокат в Бирмингам. В момента е в процес на търсене на работа в търговски правни фирми.
Александър Колев пристига във Великобритания преди пет години. Завършил е бакалавър по статистика в Глазгоуския университет преди година, като курсът е бил част от двойна програма с Болонския университет. Сега е първа година в комбинирана специалност магистратура и докторантура по финансов анализ (Financial computing) в UCL.
Любослав Митковски е в Англия от четири години, сега завършва магистратура по корпоративни финанси в Cass Business School в Лондон и през декември започва работа там.
Цвета Конова е на Острова от около четири години, учила е социология в Глазгоуския университет и в момента си търси работа.
Борис Коцев живее от шест години във Великобритания. Завършил е бакалавър бизнес и мениджмънт в Глазгоуския университет преди 2 години. От близо година работи като младши мениджър в британските пощи (Royal Mail) в Лондон.
Виктория Тончева е във Великобритания вече четвърта година. Следва магистърска степен по фармакология в Глазгоуския университет - петгодишна специалност, включваща едногодишен стаж в индустрията. В момента е на стаж в GlaxoSmithKline в Стивънидж, близо до Лутън.

Много се изписа, много се изговори и много се изслуша за Brexit. Политолози, икономисти, политици и журналисти анализираха последствията, пресмятаха валутни курсове и се чудеха дали и как ЕС ще оцелее след резултатите от референдума. Една от най-засегнатите групи от вота на британците обаче са емигрантите, по-специално младите българи, които се обучават или работят на Острова. Те не само наблюдават, но са и част от събитията в Обединеното кралство. Свързахме се с няколко млади студенти и професионалисти от различни сфери, които живеят във Великобритания и за момента искат да се развиват там. Те споделиха как според тях ще се развият събитията оттук нататък и как това ще повлияе на тяхното образование и кариера.

Бяхте ли изненадани от развоя на референдума във Великобритания?

Мислите ли, че Brexit ще се отрази на кариерните ви планове в Обединеното кралство, както и на намерението ви да останете там? А мислите ли да поискате британско гражданство?Усетихте ли промяна в отношението към вас (като чужденци) по време на кампанията и, специално, след успеха на референдума?Какви са най-големите притеснения, които имате за бъдещето - своето и на Обединеното кралство?

Бяхте ли изненадани от развоя на референдума във Великобритания?

Деян Михайлов: Определено, в месеците и седмиците преди референдума, всички бяха настроени за оставане на Великобритания в ЕС. Поддръжниците на лагера "remain" бяха много по-многобройни - стотици учени, историци, бивши министър-председатели, известни личности, които са любими на народа. Затова обществото беше настроено за резултат в полза на оставането. Дори много хедж фондове бяха провели собствени анкети, които предвещаваха гласуване за продължаване на членството, и се бяха позиционирали да спечелят от такъв развой. Но както на последните парламентарни избори, така и сега, имаше много голям брой "тихи" гласове, които наклониха везните в полза на Brexit.

Екатерина Василева: Не мисля, че има човек, който да не беше изненадан, даже самият Фарадж не беше особено оптимистично настроен. За мен и за милиони британци това решение беше шокиращо и крайно неприятно. Резултатът доведе до политически и социален вакуум и обстановката е нереална.

Александър Димитров: Не мисля, че някой, дори най-твърдите поддръжници на "Leave" кампанията очакваше подобен развой. Предварителните анкети показваха доста близък процент и променливо водачество на двете кампании, но всеобщото мнение около моите познати състуденти и приятели беше, че 'тихите' гласове, които обърнаха изборите миналата година, ще са на страната на Remain. Започнах да имам леки притеснения след като на няколко пъти срещнах хора, които открито признаха, че клонят към Remain, но понеже самите те не разбират достатъчно същността на ЕС и не искат да правят такъв важен избор когато не са компетентни по темата, няма да гласуват. Впоследствие се оказа, че тези които са в лагера на Leave, не се притесняват да упражнят своя неинформиран и необмислен вот. Въпреки всичко, определено не очаквах такъв развой.

Александър Колев: Все още развой от референдума няма, ако имаше, то Камерън щеше да депозира молба за напускането на Великобритания от ЕС. Има много голяма несигурност в това какво може да се случи, от която всички губят – Великобритания, ЕС и всички техни партньори. Според мен е по-важно да се обърне внимание на това защо хората гласуваха така и кой гласува на този референдум. Нека направим съпоставка с референдума в Шотландия за излизане от Обединеното кралство. И при двата за напускане гласуват хора с по-нисък социален статус, по-лошо образование и по-ниски доходи. От друга страна, референдумът в Шотландия бе подкрепен от SNP, която има много голяма подкрепа в Шотландия, докато референдумът в Обединеното кралство бе подкрепен от UKIP, националистическа партия с 12.6% от гласовете на последните избори и със само 1 място в парламента от 660. Шотландският вот за напускане имаше ясна концепция за всички стъпки по процеса за разделяне и въпреки това, поради ред причини, шотландците гласуваха да останат част от кралството. Лидерите на кампанията за напускане на Обединеното кралство от ЕС бяха пословично известни личности като лидерът на UKIP Найджъл Фараж и бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, които не можеха да отговорят конкретно на множество въпроси и започнаха да се отричат от обещанията си ден след излизането на резултатите. Нито един от тези образи няма голяма политическа подкрепа. С други думи вотът за напускане на Великобритания от ЕС е по-скоро негативен вот към сегашното правителство. Той е израз на нуждата за промяна, която вижда определена прослойка на обществото тук. Тази част от обществото е налична във всяка една държава, трудно контролируема е и вярва на почти всичко. Основният въпрос е: "Какво ще се случи утре?". Този въпрос съдържа в себе си серия от други въпроси, които след резултатите от референдума имат изключително не строго определен отговор.

Любослав Митковски: Не само аз, но и милиони други бяха доста изненадани. И с право, след като всички икономически и финансови индикатори насочваха към доста по-различен резултат. Мнозинството сякаш следваше пътя на логиката и подкрепяше оставането на UK в EU. Може би голяма роля изигра и медията, която дни наред преди вота уверяваше, че шансът за Remain е доста висок.

Цвета Конова: Да. И предполагам, че изненадата ми се дължи на факта, че живея в Шотландия, където 62% от гласоподавателите са пожелали Обединеното кралство да остане в ЕС. Освен това, като студент, социалната ми среда е изградена основно от високо образовани хора, които ежедневно усещат ползите от това да са в ЕС. Реално, нито един от хората, с които съм говорила по тази тема, не е изразил желание Обединеното кралство да да напусне ЕС. Това е в контраст с предишния референдум за независимост на Шотландия, когато ясно си личеше, че много от академиците в университета подкрепяха отцепването.

Борис Коцев: Определено бях изненадан от развръзката от референдума. Мислех, че кампанията за напускане едва ще мине 40% от гласовете. Също така, че колкото и да е шумна, хората ще гласуват разумно, понеже напускане на ЕС няма да реши проблемите на страната. Но все пак аз съм живял само в големи градове (които гласуваха за оставане), а картата с гласовете ясно показва, че масово хората извън големите градове са гласували за напускане.

Виктория Тончева: Съгласна съм с повечето мнения по въпроса и затова ще пиша защо не съм толкова изненадана, а по-скоро разочарована от резултата от референдума. Излишно е да казвам, че повечето хора от обкръжението ми гласуваха за оставане в ЕС, но това са млади хора, голяма част от тях шотландци и учещи в добри университети. Това са групите от хора, с които много от коментиралите преди мен са се сблъскали също. Тази година работя за голяма фармацевтична компания, чийто главен научен отдел е базиран в малък град близо до Лондон - град с голям процент имиграция, безработица и необразованост. Град, където пенсионерите носят значки 'Гласувай 'Вън''. Дори колегите ми, студенти на едногодишен стаж, но този път главно англичани, гласуващи за оставане в ЕС, признаваха, че са притеснени, защото родителите им ще гласуват за излизане и те не могат да променят мнението им. Едно от момичетата, с което живея, гласува за кампанията 'Вън' и когато говорих с нея за причините за нейното решение, тя каза: "Не съм много наясно, но ние сме остров и трябва да контролираме хората, които идват да живеят тук". Тя призна, че не се интересува от нашето мнение, а от мнението на родителите си, които живеят на помощи и смятат, че помощите ще бъдат увеличени, ако Обединеното кралство излезе от ЕС. Същото момиче изрази недоволството си от вота в деня, когато резултатът беше публикуван, защото повечето обещания отстрана на кампанията 'Вън' са били лъжи.

Затова смятах, че мнението на англичаните от работническата класа трябва да се вземе под внимание и фактът, че като български студент в Обединеното кралство нямам особен контакт с това общество, ме караше да мисля, че изненади са възможни.

Мислите ли, че Brexit ще се отрази на кариерните ви планове в Обединеното кралство, както и на намерението ви да останете там?

Деян Михайлов: В краткосрочен план е ясно, че няма да има промяна в законите относно гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, включително за студенти от България. В дългосрочен план е по-трудно да се говори, тъй като моето лично мнение е, че Brexit едва ли ще се случи наистина, и след парламентарните избори и допълнителни преговори с ЕС планът за излизане няма да бъде реализиран. Ако все пак това се случи, което е възможност, която не трябва да бъде пренебрегвана, ще бъде подписан договор, който урежда правата на гражданите на ЕС, които вече пребивават в Обединеното Кралство. Отделен е въпросът с нагласите на обществото към чужденците, които могат да наподобят тези към българите по време на кампанията, водена от Найджъл Фараж през 2012.

Екатерина Василева: Въпреки всичко, Кралството е моят дом и това няма да се промени. Правата на гражданите на ЕС също няма да се променят поне в следващите 2 години, докато (ако) преговорите започнат и приключат. В момента всичко е в ръцете на Уестминстър и следващия лидер на Торите. И според мен Brexit просто няма да се случи - той ще е съпътстван с хиляди усложнения, загуби в милиарди (които вече започнаха), изостряне на отношенията с Европа, неизгодни сделки за търговия и т.н. и т.н. Новият премиер - Джонсън, Мей, Краб, Гоув - трябва да поеме огромния и непосилен товар да се разведе с ЕС и това би било краят на политическата му/й кариера. Затова Brexit изглежда все по-нереален на практика. Моите планове няма да се променят, отчасти защото уча право и мога да практикувам само в определени страни, но най-вече защото нищо няма да се промени в момента.

Единственото ми притеснение е поведението на известен брой хора спрямо имигрантите - този референдум сякаш им даде carte blanche да изливат помията си върху невинни поляци, мюсюлмани, пакистанци и т.н. Неприятно е да живееш някъде, където расизмът и ксенофобията имат обществени прояви.

Александър Димитров: В личен план случаят е много особен, тъй като специалността, която завърших, е английско право и право на ЕС. В известен смисъл Brexit би ми дал предимство при кандидатстването за работа, тъй като каквото и търговско споразумение да бъде постигнато между Великобритания и съюза, британските компании няма да спрат отношенията си с Европа и да се изолират от пазара. Това предполага известен 'глад' или поне усилено търсене на специалисти по право на ЕС, което е добре дошло за мен.

В по-общ план, дори да ограничи достъпа до работни места, изискващи по-ниско квалифициран труд, и до социалната си система, Великобритания няма да затвори вратите си за млади професионалисти. Тъй като имиграционната политика на ЕС е единна, положението на българските студенти/професионалисти няма да се различава от това на немските или френските например. Именно затова мисля, че при позиции, изискващи определени квалификации и специализация, няма да има промяна от сегашното статукво и всеки с желание и качества няма основание да се отказва от целта, която преследва.

Александър Колев: Да! Brexit дори да бъде "спрян" пак ще има преки последици върху икономиката през следващите години. Моето лично мнение, е че има два генерални сценария. 1. Великобритания задейства процедурата по напускане на ЕС, след което е възможно напускане на Шотландия от Обединеното кралство, ако Шотландия успее да изгради бюджет с минимален дефицит. 2. Отменя се процедурата по напускане и започват размирици от хората, които са гласували за него. Лесен изход от този проблем няма, а докато той е налице страната ще страда от неяснота, която ограничава дългосрочните инвестиции.

Любослав Митковски: Резултатът от референдума и Brexit са две абсолютно различни неща. Вотът беше в полза на Leave, но това няма никаква законова тежест и не означава, че UK вече не е членка. Ще излъжа, ако кажа, че възможността за Brexit не поражда несигурност относно кариерното ми развитие в UK, но дълбоко се съмнявам, че наистина ще се случи. Всъщност повечето фирми в Лондон все още не са предприели никакви мерки относно наемането на квалифицирани хора в различни сектори. След развоя на референдума например получих 3 покани за интервю от различни финансови институции. Също така, голям брой високо квалифицирани икономисти, финансисти и адвокати ме увериха, че последиците няма да са толкова фрапиращи в този аспект.

Цвета Конова: Не, но само защото към момента кариерните ми планове не са свързани с Обединеното кралство и нямам намерение да се установя тук. Въпреки това, Brexit ще се отрази на възможностите ми извън Кралството. Наскоро например получих стипендия за обучение в трета страна, която е продукт на кооперацията между Обединеното кралство и въпросната държава. Аз успях да се кандидатирам за нея, защото съм европейски студент в британска институция. В момента не е ясно дали студенти с моя статус ще имат същата възможност след една или две години. Както и не е ясно дали аз самата ще мога да се възползвам от такива опции вбъдеще.

Ако обаче реша да се върна тук, временно или за постоянно, Brexit най-вероятно ще ме засегне по-сериозно. В момента обаче не е изяснено какво точно ще се случи с европейските граждани, които вече живеят тук, или някога са.

Борис Коцев: В краткосрочен план не мисля, че напускането (ако се състои все пак) ще повлияе на кариерата ми. Не знам дали ще трябва да се регистрирам чрез работна виза при евентуално напускане, но пък не виждам защо не биха ми я дали. В дългосрочен план може би просто ще ми даде основа да се замисля къде искам да продължа развитието си. Определено обаче такъв резултат ме разубеждава за отвореността на нацията към чужд талант.

А мислите ли да поискате британско гражданство?

Деян Михайлов: Това е трудна стъпка за студенти, тъй като периодът на обучение не се отчита към времето, което някой трябва да живее в UK, преди да има право да получи гражданство. Статутът на студентите и работещите от България и ЕС тук ще бъде договор в процеса на излизане, в който дейно участие трябва да има и българската страна в лицето на МВнР.

Екатерина Василева: От много време го обмислям, поне 8 години, с разликата, че сега ще запазя и българския паспорт. Мисля, че студентският период се счита в 5-те години на permanent residence, защото си т. нар. квалифициран човек и попадаш в същата група както работещите и самонаетите. Като граждани на ЕС прилагаме правата си на свободно придвижване и пребиваване в рамките на ЕС. Допълнително, ако съпругът/а ти е британски гражданин, срокът е 3 години. Добра идея за много българи с планове за гражданство е да подадат документи за регистрационен сертификат в Home office. Става много по-лесно да се докаже от колко време живееш в Обединеното кралство.

Александър Димитров: Тъй като както България, така и Великобритания позволяват притежаването на двойно гражданство, не виждам защо, при положение, че остана в Великобритания за постоянно, да не се възползвам от възможността. Това не е продиктувано по никакъв начин от Brexit, а влиза в плановете ми от доста време.

Александър Колев: Не мога да отхвърля това като възможност. Изключително зависи от развитието на нещата през следващите години.

Любослав Митковски: Рано ми е да мисля за това, а и все още не се знае какви ще са предимствата в дългосрочен план.

Цвета Конова: За момента не, което се дължи на личната ми ситуация, описана по-горе.

Борис Коцев: Категорично не бих поискал британско гражданство. Аз съм горд с българския си паспорт и не мисля, че смяната на гражданството е конструктивна алтернатива. Ако се стигне до там, по-скоро бих се преместил в държава, която ще ме приеме като български гражданин.

Усетихте ли промяна в отношението към вас (като чужденци) по време на кампанията и, специално, след успеха на референдума?

Деян Михайлов: Аз лично живея в град, който е остров на лагера remain, Кеймбридж, и 74% от гласувалите бяха против напускането на ЕС. Единствената реакция, която забелязах, беше тази на разочарование от изхода на референдума. Видях лично колко учудени бяха моите колеги и приятели, тъй като евентуален Brexit би ограничил възможностите им за пътуване, посещаване на конференции и професионално развитие.

Екатерина Василева: Лично аз - не толкова силно, с изключение на една баба в Boots, която започна да цъка с език и да мрънка нещо, когато вдигнах телефона на български. Същевременно знам, че инциденти са се случили из страната и в Лондон - престъпления на омраза към чужденците - и това ме притеснява. Въпреки че трудно можеш да познаеш, че не съм native speaker, е твърде неприятно да не мога да бъда себе си или да не мога да вдигна телефона на майка ми навън от страх, че някой ще ме наплюе или ще ми каже да си стягам куфарите.

Александър Димитров: Не, за 4 години в Нотингам (средно-голям работнически град който гласува с 51% "Leave") никога не съм срещал различно или негативно отношение към себе си, дори по време на голямата истерия покрай отпадането на разрешителните за работа за българи и румънци от зимата на 2013. В това число включвам както колеги и преподаватели от университета, така и футболни запалянковци на футболния отбор, за който работя. Нямам лични наблюдения за положението в останалите региони от страната.

Александър Колев: Великобритания е страна, в която живеят хора от целия свят. До скоро почти не бях долавял негативно отношение към европейците, особено към тези с добро образование. Познавам много англичани и шотландци, които силно ценят източноевропейския хъс за работа и успех. Проблемът е, че дори едно малцинство от хора да изрази крайна нетолерантност към чужденци, всички започват да чувстват несигурност. За пръв път виждам страх в очите на част от приятелите ми. Страх от това, че днес или утре може да се случи нещо "неприятно".

Любослав Митковски: Не особено, но може би защото живея в космополитен град като Лондон. По-скоро британците ще са тези, които ще усетят голяма промяна в отношението на хора от другите страни членки спрямо тях. Както много хора във Facebook се изразиха, James Bond вече ще трябва да се справя и с проблеми на пунктовете за паспортен контрол.

Цвета Конова: Не, но смятам, че това се дължи на специфичната социална среда, в която се движа. Студентите и тяхното обкръжение не са представителни за обществото (често в ущърб на въпросното общество). Още повече 66.6% от гласоподавателите в Глазгоу са гласували Обединеното кралство да остане в ЕС, така че регионът като цяло е настроен проевропейски.

Борис Коцев: Аз лично не съм имал проявено към мен негативно отношение по време на кампанията. В деня на резултата обаче беше малко по-различно. На работа колеги, които не вярваха, че гласът за излизане ще е победният, изведнъж започнаха по-гласно да изразяват резерви към имигранти измежду други неща. Емоцията от резултата имаше ефект и определено се почувствах нежелан в държавата.

Имах много интересен разговор с мениджъра ми, който беше изненадан, че не съм очаквал кампанията за напускане да спечели. Той самият е гласувал за оставане, но живее извън Лондон в район, населен с доста имигранти. Каза, че няма да се учуди, ако много хора от района му са гласували за излизане, само за да може Великобритания да ''върне контрола над границите си''. Това подкрепи мнението ми, че хората извън големите градове усещат имиграцията много по-силно, а това беше може би най-големият коз на кампанията за напускане. Дискусията ни обаче свърши като го информирах, че за 2015 година по-малко от 50% от имигрантите към държавата са дошли от ЕС. Това ме накара да се замисля, че щом масово населението са гласували за популисткото напускане значи съвсем им е писнало от бездействието на правителството по много проблеми.

Какви са най-големите притеснения, които имате за бъдещето - своето и на Обединеното кралство?

Деян Михайлов: Аз смятам, че ако се стигне до изход на Обединеното кралство от ЕС, това ще доведе до известен период на финансови, политически и културни сътресения тук на острова. Но въпреки това мисля, че както ЕС, така и Великобритания ще запазят близките си икономически и правни взаимоотношения, а Brexit може да доведе до сплотяването на останалите членки на съюза. За личното си бъдеще нямам големи притеснения, свързани с Brexit - може би това, че европейското финансиране за научни проекти ще бъде спряно, което означава, че ще има много по-малко позиции във Великобритания, и е възможно да потърся реализация на друго място в Европа или в САЩ.

Екатерина Василева: Убедена съм, че Кралството ще се справи и без ЕС - както винаги са се справяли през годините, но ми е трудно да скрия разочарованието си от това прибързано и емоционално решение. Главното ми притеснение е дали правните услуги няма да се свият като пазар и до каква степен City-то ще пострада от предстоящата рецесия, която британците предизвикаха сами.

Александър Димитров: Поради прекалено многото неизвестни около това как и дали въобще ще се състои Brexit все още нямам конкретни притеснения. В зависимост от следващите стъпки, които ще бъдат предприети от Уестминстър и Брюксел това може да се промени.

Александър Колев: Несигурност, липса на яснота и твърде много негативни възможности. Никой не е способен да предвиди/предскаже какво ще се случи в идните месеци/години. Всички страдат при такива условия. Добре е да не забравяме, че UK не е колониалната държава, която е била преди.

Любослав Митковски: Тъй като искам да преследвам кариера във финансовия сектор, се притеснявам, че потенциалното напускане на ЕС отстрана на Великобритания може да доведе до свиване на пазарите и впоследствие на търсенето на квалифицирани хора в тази сфера. Самата идея за Brexit вече доведе до несъизмерими загуби - финансови, икономически, политически и др. - дори и за привържениците на напускането на ЕС. Силно се опасявам, че след този референдум политическият аспект ще има голяма тежест в бъдещия развой на събитията около ЕС. Надявам се да не стана свидетел на напускането на повече от една страни в дългосрочен план.

Цвета Конова: Най-голямото ми притеснение, породено от Brexit, е свързано със стабилността в Европа като цяло. В такива периоди на завишени социални и икономически проблеми подобни сътресения са едновременно крайно ненужни и крайно преекспонирани.

Първо, вече множество държави изразиха интерес към подобен референдум, сред които Холандия, Франция и Италия. Подобно на Обединеното кралство, крайно десни формации са начело на тези инициативи, което естествено довежда до по-големи разделения в обществото. Такива действия (и дори само обсъждането им) довеждат до по-голяма несигурност, която се трасформира във всякакви прекрасни неща от сорта на сътресения в стоковата борса, икономическо западане, неприемане на "другия", размирици и други. Това, от своя страна, се отразява на позицята на Европа в международни партньорства като TTIP със САЩ или One Belt, One Road с Китай. Какви точно ще са последствията за тези интернационални проекти още не е ясно, но със сигурност Европа ще изпадне в още по-неравностойна позиция спрямо вече по-силните си партньори.
Относно Обединеното кралство, смятам, че проблемите, които предстоят на ЕС, ще присъстват и на острова в по-малък мащаб. Обединеното кралство ще защитава интересите си по-трудно като самостоятелна държава. Допълнително, то ще трябва да се справи с таксите, като нечленка на ЕС, както и растящото недоверие от съседна Европа, която сама по себе си ще е по-зле икономически, поради всеобщото усещане за несигурност.

И последно, но не и по важност, силно ме притеснява как всичко това ще се отрази на мястото, където бих искала да се развивам - България, както и на региона. Гласът на България по принцип достига само до нашето внимание. На международната сцена той звучи тихо. И това не е плод на някаква конспирация срещу нас, а на по-практични причини, с които, мисля, сме наясно. По мое скромно мнение, България до момента е спечелила страшно много от членството си в сравнително стабилния ЕС - както за вътрешното си развитие, така и за позицията си на международната сцена. Така че всякаква несигурност в ЕС, и особено задълбочаващо се разцепление, ще окаже силно негативно влияние на България. Смятам, че моментът на развитие, който успяхме да постигнем през последните години, и преговорите ни за международни партньорства, ще изгубят много от стойността си, както в случай на несигурен ЕС, така и само на ЕС без Обединеното кралство. Защото, ако другите държави имат, макар слаби, аргументи за отцеплението си, то при нас те напълно липсват.

Борис Коцев: Аз съм доста уверен за бъдещето си, защото съм завършил във Великобритания и работя тук вече близо 2 години. Но много хора не са имали възможността, която получих аз, и ако държавата напусне ЕС, ще им бъде много по-трудно да дойдат тук за работа.

Последиците за Великобритания може само да се гадаят в момента. Всичко зависи дали в крайна сметка напуснат (след най-умния ход на Камерън в политическата му кариера) и ако напуснат, каква договорка ще постигнат с ЕС. В краткосрочен план образованието и неправителственият сектор изглеждат най-засегнати. Много организации, базирани в ЕС, започват да спират отпускането на средства за мултинационални проекти в тези две сфери. Също така доста компании ще спрат инвестициите си в държавата, докато поне не се започне процесът по излизане. Опасявам се, че държавата ще преживее 3 месеца регресия вместо растеж (до избирането на нов министър-председател). След това пък може само да стане по-лошо положението. Сигурен съм, че много компании имат планове, ако Великобритания напусне, и че изчакват да ги активират. Надявам се, че много от хората, гласували за напускане, ще проумеят, че излизане от ЕС не е решението, а трябва да изискват правителството им да започне да си върши работата.

Деян Михайлов е в Англия от седем години, завършва бакалавър по физика в Оксфордския университет, в момента е докторант по теоретична космология в Университета в Кеймбридж и работи върху собствена стартираща компания.
Екатерина Василева пристига в Англия преди две години. Сега е студентка в предпоследна година по британско право в Университета в Екзитър, Югозападна Англия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    realistka avatar :-|
    Realistka

    Жалко е всичко това, което британците си сътвориха с Brexit. Много показателно е това, че тези, които агитираха за излизането на Великобритания от ЕС, сега правят решителни стъпки назад!

  • 2
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    За образовани хора винаги има място във всяка държава, включително и на този екзотичен остров (със или без Brexit). Обаче въпросът е до личното достойнство на всеки човек. Как се чувства един българин, след като вече се знае (напълно официално), че по-голямата част от британското общество гледа на него/нея като на навлек?

  • 3
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Ами означава, че Великобритания не е тяхната страна. Ако преди са се самозалъгващи, че е, сега вече го знаят. Нито пък Германия, Холандия и другите ще им бъдат такива. Може би ще имат къща и то голяма,но не и дом. Дори и в Канада, където уж всички са имигранти, колкото и добре да говориш езика, когато чуят акцента ти, виждаш почти неуловимата промяна в изражението на лицата им. Но след като нямаме сили да оправи родината си, ще трябва да се примирим и да живеем без дом. Някои го приемат по-лесно, други по-трудни, някои никога не успяват да го приемат.

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#3] от "panta_rhei":

    Много добре казано.

  • 5
    hristokb avatar :-|
    Христо Бадаров

    Ако са изненадани от британския вот, защо или по скоро докога ще ни натрапвате мнението на хора, които нямат обективна оценка за реалностите? Съжалявам "Капитал" но с такива лигави разговори няма да помогнете да разберем какво накара 52% от британците. / където няма купени цигански и други гласове / да не се доверят на така превъзнасяния от нас, нещастните българи ЕС.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Наистина, много учебникарски изказвания. Неубедително.
    Панта рей в # 3 го е обобщил брилянтно.

  • 7
    reckless avatar :-P
    Consumer

    Чакаме ги обратно с разтворени обятия, особено родния работодател има нужда от млади, образовани и нископлатени кадри :)

  • 8
    krasi_kara avatar :-|
    krasi_kara

    До коментар [#7] от "Consumer":

    С тези специалности? Освен девойката фармацевт и статистика, останалите май не са особено "практични".

  • 9
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    "Тя призна, че не се интересува от нашето мнение, а от мнението на родителите си, които живеят на помощи и смятат, че помощите ще бъдат увеличени, ако Обединеното кралство излезе от ЕС."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK