Скептично по темата с присъединяването на България към еврозоната гледа и Христина Вучева. Според нея Brexit няма да има кой знае какво влияние върху процеса. "Аз дори се съмнявам, че Юнкер е казал такова нещо", каза икономистът и добави, че е добре тази информация да бъде потвърдена или отречена официално от българския финансов министър или от самия Юнкер. По думите й ние сме далече не само от еврозоната, но и от "чакалнята", в която трябва да стоим поне две години, преди да приемем еврото.

В коментар пред "Капитал" по темата Brexit финансовият министър Владислав Горанов заяви, че влизането на България в еврозоната може да се ускори след референдума във Великобритания. Според него се очаква в отговор на евроскептицизма Европа да предприеме стъпки за по-ускорена интеграция. Това по думите му може да ускори влизането на страната не само в еврозоната, но и в Шенген.

Проблеми с ЕЦБ

Христина Вучева цитира доклада на ЕЦБ за страните в дерогация (които са с отложено приемане на еврото след присъединяването към ЕС), в който са изброени пречките страната ни да влезе в "чакалнята". Основният проблем е извън числовите критерии и е свързан със законодателството, което не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. Визират се конкретно Законът за БНБ, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за кредитните институции.

България отговаря и на четирите числови маастрихтски критерия - за инфлация, дефицит, съотношение на дълг към БВП и дългосрочни нива на лихвите. Според авторите на доклада обаче съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията. Те допускат, че процесът на догонване на доходите и икономиките на държавите от еврозоната може да доведе до по-високи стойности. Затова е нужна и подходяща политика за избягване на прекомерен ценови натиск.