С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 8 юли 2016, 17:38, 12875 прочитания

Еврото: далечно, но нужно

Ситуацията след референдума във Великобритания може да е от полза за България при опитите й да влезе в еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основна пречка за членство в еврозоната е ЕЦБ, но тя може да бъде "подкупена" с реформи

По-ниски лихви по кредитите, подобряване на инвестиционната среда, повишаване на кредитния рейтинг на държавата, свиване на валутните разходи за бизнеса. Това са само част от предимствата, които България би извлякла от присъединяването си към еврозоната. Aко се претеглят всички плюсове и минуси, изводът ще е категоричен: България трябва максимално бързо да се присъедини към валутния съюз. Въпреки това вече близо 10 години страната ни се оказва нежелан гост в този елитен клуб. А причината за това е, че европейските институции, особено Европейската централна банка (ЕЦБ), не ни вярват.

В момента обаче пред България се отваря реален шанс да направи стъпка напред. Този шанс идва след решението на британците да напуснат Европейския съюз, което е напът да принуди представителите на водещите държави в ЕС, както и на Европейската комисия, да започнат да търсят задълбочаване на европейската интеграция, за да не се стигне до разпадане на съюза. За съжаление министър-председателят Бойко Борисов вече даде да се разбере, че няма да се бърза, тъй като според него фиксираният курс на лева към еврото е достатъчен. Предимствата обаче отиват много отвъд това.


Положителен сигнал

Два дни след референдума във Великобритания като че ли се появи и първата по-голяма възможност България да бъде приета в Обменно-валутния механизъм (ERM2), или т.нар. чакалня, преди реалното влизане във валутния съюз. Засега новината (от британския "Дейли експрес"), че осемте държави - Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия, Дания, Швеция и България, използващи национални валути, спешно ще ги заменят с еврото, е повече от спекулация. Говорител на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отрече пред "Капитал" той да е казвал приписваните му думи в материала на британския таблоид. Въпреки това в подобно разсъждение има известна логика.

Тезата с възможностите пред България бе лансирана и от финансовия министър Владислав Горанов, който в деня след референдума във Великобритания заяви пред "Капитал", че Brexit предоставя и възможности за България. "Очаква се в отговор на евроскептицизма Европа да предприеме стъпки за по-ускорена интеграция. А това дава възможност за България да скъси времето за сближаване с европейското семейство по линия на Шенген и еврозоната", каза финансовият министър. В началото на 2015 г., по време на церемонията по случай приемането на Литва за пълноправен член на еврозоната, финансовият министър даде заявка, че е възможно да влезем във "чакалнята" до 2018 г. От изказването до сега темата с еврозоната не беше повдигана повече от управляващите. Според източници на "Капитал" за този период негативните настроения сред европейските лидери по повод евентуално кандидатстване на България не са се променили по никакъв начин.



"Думите на Юнкер са уникален шанс за България да излезе от валутния борд и да въведе еврото като платежно средство", коментира пред BloombergTV финансистът Красимир Ангарски, който участва активно във въвеждането на валутния борд. Въпреки че цитатът на комисията явно не е верен, според Ангарски лидерите в ЕС ще се опитат да разширят влиянието на еврото като някакъв вид компенсация заради напускането на Великобритания.

А дебатите за повече или по-малко Европа се задълбочават с всеки изминал ден. ЕС вече открито е разделен на два лагера във вижданията си за бъдещето. В единия са Европейската комисия и държавите - основателки на ЕС, които продължават да настояват за "по дълбока европейска интеграция". От другата страна са източноевропейските държави, в които евроскептицизмът нараства през последните години. Последните се притесняват дали новата политика на консолидация на ядрото няма да ги остави на хладно. "Моето усещане е, че ще надделеят настроенията за повече интеграция. Вече имаме политически предпоставки за отваряне на пътя към еврозоната", коментира за "Капитал" експерт от банковата система. Според него в момента България не изглежда толкова голям проблем на общия фон. А към това той прибавя и предстоящия преглед на активите във финансовата система, който би трябвало да върне част от загубеното доверие.

Защо вратата стои заключена

Разбира се, има го и варианта, при който "центробежните сили" в Европа надделяват, а ЕЦБ продължава да е непоклатима. Brexit няма как да помогне за разширяването на еврозоната, смята икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Той е на мнение, че никой не би могъл да повлияе на решението на ЕЦБ, а именно тази институция е основната пречка пред нас. "Дори и всички политици в ЕС, цялата Европейска комисия, целият Европейски съвет във всичките негови състави да крещят задружно, че еврозоната трябва да се разшири, те по никакъв начин не могат да повлияят на ЕЦБ, която всъщност държи ключа от "чакалнята" и няма никакво намерение никого да пуска в нея", е мнението на икономиста.

Той обаче повдига въпроса защо ЕЦБ не ни желае във валутния съюз. Защото имаме твърде много проблеми – и във финансовия сектор, и при регулаторите. В последния доклад на ЕЦБ за конвергенция, в който са разгледани България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, централната банка в прав текст казва, че страната ни не е готова за еврозоната. Въпреки че България изпълнява четирите формални числови критерия за допускане до "чакалнята" – ниво на инфлация, дефицит, съотношение дълг към БВП и дългосрочните лихвени нива, ЕЦБ посочва, че "в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи". От ЕЦБ препоръчват допълнителни реформи в тези области, както и процесът по свиване на дефицита в бюджета да продължи. Извън числовите критерии има проблем, свързан със законодателството, което не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. Визират се конкретно Законът за БНБ, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за кредитните институции.

"За да бъде повлияно на ЕЦБ, трябва да й се предложи нещо в замяна – а тя вероятно ще поиска още по-сериозни структурни реформи и бюджетна дисциплина, и там ентусиазмът на политиците ще угасне", смята Георги Ганев. Това угасване вече се забеляза в думите на министър-председателя Бойко Борисов. В началото на седмицата българският премиер заяви пред журналисти, че няма да бързаме. "Изпълняваме всички количествени критерии, но ще въведем еврото възможно най-късно", каза премиерът. Според него въвеждането на единната валута не е наложително, тъй като сме във валутен борд.

Думите на Борисов показват, че за пореден път управляващите ще поемат по-лесния път вместо по правилния.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Комисията на Ревизоро за малко да не гласува отлагането на закона за горивата 1 Комисията на Ревизоро за малко да не гласува отлагането на закона за горивата

Първо точката се отложи заради липсващ министър, но депутатите бяха призовани повторно и гласуваха "за"

17 яну 2019, 1589 прочитания

Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

И още: САЩ заплашват да се оттеглят от договора за ракетите със среден обсег; Какво показва пазарният тест за бъдещо продължение на "Турски поток" през България

17 яну 2019, 787 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Едноклетъчният организъм на Висшия съдебен съвет

Разделено вече в две колегии, мнозинството продължава да налага спорните си решения и назначения

Лекарствата, които напускат България

Над 1500 медикамента са дерегистрирани заради ценовия натиск от страна на държавата

Липсващото звено в стартъп веригата

Българи от Силициевата долина ще издърпват стартъпи към глобалната сцена

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Там, където пистите започват от прага на хотела

Вал д’Изер и Вал Торанс предлагат срещи с незабравима планина, писти и хора

20 въпроса: Елена Розберг

Заедно с Ива Дойчинова и Евелина Павлова тя започна новия медиен проект Triple Eye

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

Емисия

DAILY @7PM // 17.01.2019 Прочетете