Еврото: далечно, но нужно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврото: далечно, но нужно

Темата с разширяването на еврозоната стана отново актуална след неправилно цитирани думи на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от британски медии

Еврото: далечно, но нужно

Ситуацията след референдума във Великобритания може да е от полза за България при опитите й да влезе в еврозоната

13813 прочитания

Темата с разширяването на еврозоната стана отново актуална след неправилно цитирани думи на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от британски медии

© Reuters


Основна пречка за членство в еврозоната е ЕЦБ, но тя може да бъде "подкупена" с реформи

По-ниски лихви по кредитите, подобряване на инвестиционната среда, повишаване на кредитния рейтинг на държавата, свиване на валутните разходи за бизнеса. Това са само част от предимствата, които България би извлякла от присъединяването си към еврозоната. Aко се претеглят всички плюсове и минуси, изводът ще е категоричен: България трябва максимално бързо да се присъедини към валутния съюз. Въпреки това вече близо 10 години страната ни се оказва нежелан гост в този елитен клуб. А причината за това е, че европейските институции, особено Европейската централна банка (ЕЦБ), не ни вярват.

В момента обаче пред България се отваря реален шанс да направи стъпка напред. Този шанс идва след решението на британците да напуснат Европейския съюз, което е напът да принуди представителите на водещите държави в ЕС, както и на Европейската комисия, да започнат да търсят задълбочаване на европейската интеграция, за да не се стигне до разпадане на съюза. За съжаление министър-председателят Бойко Борисов вече даде да се разбере, че няма да се бърза, тъй като според него фиксираният курс на лева към еврото е достатъчен. Предимствата обаче отиват много отвъд това.

Положителен сигнал

Два дни след референдума във Великобритания като че ли се появи и първата по-голяма възможност България да бъде приета в Обменно-валутния механизъм (ERM2), или т.нар. чакалня, преди реалното влизане във валутния съюз. Засега новината (от британския "Дейли експрес"), че осемте държави - Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия, Дания, Швеция и България, използващи национални валути, спешно ще ги заменят с еврото, е повече от спекулация. Говорител на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отрече пред "Капитал" той да е казвал приписваните му думи в материала на британския таблоид. Въпреки това в подобно разсъждение има известна логика.

Тезата с възможностите пред България бе лансирана и от финансовия министър Владислав Горанов, който в деня след референдума във Великобритания заяви пред "Капитал", че Brexit предоставя и възможности за България. "Очаква се в отговор на евроскептицизма Европа да предприеме стъпки за по-ускорена интеграция. А това дава възможност за България да скъси времето за сближаване с европейското семейство по линия на Шенген и еврозоната", каза финансовият министър. В началото на 2015 г., по време на церемонията по случай приемането на Литва за пълноправен член на еврозоната, финансовият министър даде заявка, че е възможно да влезем във "чакалнята" до 2018 г. От изказването до сега темата с еврозоната не беше повдигана повече от управляващите. Според източници на "Капитал" за този период негативните настроения сред европейските лидери по повод евентуално кандидатстване на България не са се променили по никакъв начин.

"Думите на Юнкер са уникален шанс за България да излезе от валутния борд и да въведе еврото като платежно средство", коментира пред BloombergTV финансистът Красимир Ангарски, който участва активно във въвеждането на валутния борд. Въпреки че цитатът на комисията явно не е верен, според Ангарски лидерите в ЕС ще се опитат да разширят влиянието на еврото като някакъв вид компенсация заради напускането на Великобритания.

А дебатите за повече или по-малко Европа се задълбочават с всеки изминал ден. ЕС вече открито е разделен на два лагера във вижданията си за бъдещето. В единия са Европейската комисия и държавите - основателки на ЕС, които продължават да настояват за "по дълбока европейска интеграция". От другата страна са източноевропейските държави, в които евроскептицизмът нараства през последните години. Последните се притесняват дали новата политика на консолидация на ядрото няма да ги остави на хладно. "Моето усещане е, че ще надделеят настроенията за повече интеграция. Вече имаме политически предпоставки за отваряне на пътя към еврозоната", коментира за "Капитал" експерт от банковата система. Според него в момента България не изглежда толкова голям проблем на общия фон. А към това той прибавя и предстоящия преглед на активите във финансовата система, който би трябвало да върне част от загубеното доверие.

Защо вратата стои заключена

Разбира се, има го и варианта, при който "центробежните сили" в Европа надделяват, а ЕЦБ продължава да е непоклатима. Brexit няма как да помогне за разширяването на еврозоната, смята икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Той е на мнение, че никой не би могъл да повлияе на решението на ЕЦБ, а именно тази институция е основната пречка пред нас. "Дори и всички политици в ЕС, цялата Европейска комисия, целият Европейски съвет във всичките негови състави да крещят задружно, че еврозоната трябва да се разшири, те по никакъв начин не могат да повлияят на ЕЦБ, която всъщност държи ключа от "чакалнята" и няма никакво намерение никого да пуска в нея", е мнението на икономиста.

Той обаче повдига въпроса защо ЕЦБ не ни желае във валутния съюз. Защото имаме твърде много проблеми – и във финансовия сектор, и при регулаторите. В последния доклад на ЕЦБ за конвергенция, в който са разгледани България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, централната банка в прав текст казва, че страната ни не е готова за еврозоната. Въпреки че България изпълнява четирите формални числови критерия за допускане до "чакалнята" – ниво на инфлация, дефицит, съотношение дълг към БВП и дългосрочните лихвени нива, ЕЦБ посочва, че "в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи". От ЕЦБ препоръчват допълнителни реформи в тези области, както и процесът по свиване на дефицита в бюджета да продължи. Извън числовите критерии има проблем, свързан със законодателството, което не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. Визират се конкретно Законът за БНБ, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за кредитните институции.

"За да бъде повлияно на ЕЦБ, трябва да й се предложи нещо в замяна – а тя вероятно ще поиска още по-сериозни структурни реформи и бюджетна дисциплина, и там ентусиазмът на политиците ще угасне", смята Георги Ганев. Това угасване вече се забеляза в думите на министър-председателя Бойко Борисов. В началото на седмицата българският премиер заяви пред журналисти, че няма да бързаме. "Изпълняваме всички количествени критерии, но ще въведем еврото възможно най-късно", каза премиерът. Според него въвеждането на единната валута не е наложително, тъй като сме във валутен борд.

Думите на Борисов показват, че за пореден път управляващите ще поемат по-лесния път вместо по правилния.

Основна пречка за членство в еврозоната е ЕЦБ, но тя може да бъде "подкупена" с реформи

По-ниски лихви по кредитите, подобряване на инвестиционната среда, повишаване на кредитния рейтинг на държавата, свиване на валутните разходи за бизнеса. Това са само част от предимствата, които България би извлякла от присъединяването си към еврозоната. Aко се претеглят всички плюсове и минуси, изводът ще е категоричен: България трябва максимално бързо да се присъедини към валутния съюз. Въпреки това вече близо 10 години страната ни се оказва нежелан гост в този елитен клуб. А причината за това е, че европейските институции, особено Европейската централна банка (ЕЦБ), не ни вярват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Поредният захарен памук. И класическата лакардия, че ЕЦБ ще дисциплинира БГ. Просто ще предадем още един елемент от националния си суверенитет

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    "България трябва максимално бързо да се присъедини към валутния съюз".

    Ако се направи допитване в национален мащаб резултатът вероятно ще е точно обратен.

    С вързана към еврото валута, но без да е формално член на еврозоната България се намира във възможно най-благоприятна финансова ситуация.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "zumz":

    След Брекзит-а "референдум" за дълго ще остане мръсна дума за евробюрократите. Тенденцията ще е чрез националните представителства в квази европейските органи в ЕС, ЕК и пр. да се концентрира все повече власт за сметка на националните държави.

    В много скоро време "принципната" ЕЦБ ще задължи всички страни от ЕС, които все още използват национални валути, да ги забравят и да приемат еврото.
    Не смятам, че това е кой знае колко полезен ход, но като чета елементарните разсъждения в текста, мисля че няма да се затрудняват да измислят по-сериозни доводи. Просто политическа целедъобразност и точка.
    Някой знае ли колко долари печати ежечасно Фед? Това е много строго пазена тайна. Е, същото ще стане с печатницата на ЕЦБ - на три смени и безконтролно.
    И защо ни продават тия ишерети, че ЕЦБ е надпартийна? Кой изкупи преди няколко години обезценените гръцки ДЦК от американските фондове, отърва ги от сериозни загуби, които натресе на европейските данъкоплатци? ЕЦБ по времето на Трише.

  • 4
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#3] от "D-r D":

    С оглед на горчивия опит на държавите приели еврото това ще означава на практика удвояване на цените със запазване обаче на предишните нива на заплати и хонорари, тоест реално понижаване на доходите наполовина. Ако в други държави поради относително високия стандарт такава "хапка" бе все пак възможно да се преглътне, то в България последствията, особено за слабоимущите ще са катастрофални. Допълнително улеснение ще е практически 1:2 съотношението на лева към еврото - търговците няма да има нужда да променят цените, само обозначенията на валутата. Но когато опре въпрос до заплатите - там ще е точно наполовина.

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Ма той и Борисов не иска. Каза, ще се снишаваме до последно.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Националния ни суверенитет липсва от ВСВ насам. Няма да ми е жал за лева, ако живея по-добре. Все пак трябва да си дадем сметка, че първоначално за въвеждането на Еврото ще има нужда от големи разходи. Ще е добре да влезем в ERM II след две години, за да не се стресира икономиката точно в момент на съживяване.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "Георги Георгиев":

    Смятам, че малко е преселено твърдението ви за липса на национален суверенитет след ВСВ. Да, онази държава бе предала с някои елементи от него да се разпорежда тогавашният голям брат, както и тази е направила същото с другия голям брат, но българите сами си избраха и Живковската конституция, и Плевнелиев...

    Вас не ви ли смущава, че в горния текст има изредени само 2-3 положителни страни от преминаването към евро: нисък лихвен процент по кредити, ниски банкови такси на трансфери в чужбина? Няма грам скептицизъм, няма позоваване как е преминала смяната в други страни - само рози...

    За да живеете по-добре, паричната единица наистина няма значение, а нейното количество. Ако сте търсен специалист - няма да имате проблеми в каквато и валута да ви плащат, но ако сте пенсионер?

    После - светът е на прага на големи геостратегически размествания. Те са много видими. Само статистическата грешка пречи на Китай официално да бъде признат за първа икономическа сила. Британия (която запази паунда си, макар да покриваше всички изисквания за въвеждане на еврото) в последните месеци прави огромни транзакции към Китай. Едва ли е случайно.

    Може да се окаже по-перспективно да се "вържем" към юана? Много революционно ли ви се струва?...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK