Като причина за намерението си да обявят кандидата си за президент в началото на септември Цветанов посочи "да се сведе до минимум периодът за риторика и изостряне на политическото противопоставяне", а аргументът на премиера Бойко Борисов беше, "за да може президентът Росен Плевнелиев да изкара спокойно мандата си". Твърде вероятно е обаче тази тактика да е свързана с очакването на ГЕРБ да видят кои ще са кандидатите на останалите основни играчи и в зависимост от тях да бъде номинирана някоя от тези фигури. Не случайно премиерът Борисов реагира с известна нервност на обявеното от Реформаторския блок намерение да се обединят около идеята да номинират гражданска кандидатура за президент, както и от заявката от страна на БСП, че започват разговори с останалите формации от левицата - АБВ и "Движение 21", за издигане на общ кандидат за държавен глава. "Реформаторите заявиха, че гражданският съвет ще номинира кандидат, т.е. няма да носи партийна принадлежност, не може да му се търси отговорност по никакъв начин от никого. Сходна била позиция на БСП - търсели коалиция с редица партии, а лидерът им не искал да поеме отговорност", каза Борисов. И обобщи: "Имам готов играч, но ако модата е такава - партиите да не участват в президентските избори, мога и аз да отговоря на модата. Ще подходя по същия начин."

Евентуална силна гражданска номинация от страна на РБ, както и евентуалната консолидация на опозицията около една кандидатура ще принуди Борисов да номинира по-силен партиен кандидат. Дали обаче реформаторите и БСП ще успеят да се възползват от това зависи от самите тях.

Реформаторите - гражданите може и да надделеят

Заявеното засега твърдо намерение от страна на ДСБ, СДС и уклончивото на ДБГ да не издигат партиен кандидат, а да се обединят около гражданска кандидатура, изглежда стъпка в правилната посока. Дори зад това да се крие страх от провал на партийния кандидат, подобен подход поне дава възможност за обединение на блока.

Нюансът в позицията на формацията на Меглена Кунева е, че за разлика от ДСБ и СДС, които предоставиха на гражданския съвет да излъчи кандидатпрезидентската кандидатура, от ДБГ настояват това да могат да правят и партиите от десния съюз. Засега обаче нито една от формациите не е предложила кандидат.

За разлика от тях в гражданския съвет има списък с имена, но на този етап вървят само сондажи. Неофициално депутати от блока твърдят, че се обсъждат имената на писателя Георги Господинов, на общинския съветник от РБ и член на гражданския съвет Трайчо Трайков, на депутатите Петър Славов и Гроздан Караджов, бившите тенисистки сестри Малееви. Пак неофициално народни представители от десния съюз казват и че първите трима са отказали.

На този етап според тях единствено Караджов е сондирал сред колегите си възможността да бъде номиниран за поста. Засега обаче това не среща подкрепа сред част от формациите в блока. От ДБГ са категорични, че кандидатурата му не може да обедини всички партии, защото той се счита за близък до ДСБ. Гроздан Караджов е от гражданския съвет и от квотата му в парламента и пръв подкрепи лидера на ДСБ Радан Кънев, когато обяви, че партията му излиза в опозиция, след като бяха бламирани промените в конституцията, като подаде оставка от председателското място в комисията по транспорт в Народното събрание. От формацията на Кунева са категорични, че бъдещият общ кандидат за президент на блока трябва да е равно отдалечен от формациите в съюза. Като притесненията им са, че чрез кандидата за президент "някой може да се опита да превземе блока".

Опасенията на ДСБ пък са, че двете партии във властта - ДБГ и СДС, ще се опитат да саботират процеса по номиниране на общ кандидат в полза на ГЕРБ.

Засега обсъжданията сред реформаторите обаче скърцат и ако продължават така, с президентските избори ще се сложи и край на формацията (споразумението за което изтича тогава).

Левият кандидат

Във вторник лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви официално резултатите от проведения вътрешнопартиен референдум в БСП с кого партията да си партнира за президентските избори. Според допитването най-предпочитаните формации са тези от формата "БСП - лява България", формацията на бившия президент Георги Първанов АБВ и "Движение 21" на Татяна Дончева.

Нинова обаче категорично изключи възможността общата кандидатура на левицата за президент да бъде тази на Първанов или на заместника му Ивайло Калфин, което предизвика острата реакция на АБВ. От ръководството на партията веднага излязоха с позиция, че изказването й е "недомислено и обрича на провал разговорите за обща кандидатура". Преговорите за обща кандидатура на БСП с коалиционните им партньори започват в края на тази седмица, а след тях са разговорите с АБВ и формацията на Татяна Дончева. Подобно на реформаторите обаче и в опозицията се обсъждат само имена, без да има яснота по конкретна кандидатура.

Засега на "Позитано 20" са сондирали няколко юристи да бъдат издигнати като кандидати, които обаче са отказали. Двете имена, които се въртят най-много в сред ръководството на БСП, са на евродепутатката Илияна Йотова и бившия посланик в САЩ Елена Поптодорова. Последната напусна социалистическата партия през 1997 г. (заедно с Ивайло Калфин), което автоматично я вкарва в графата на "предателите". Това вече веднъж беше преглътнато с Калфин през 2011 г. но Поптодорова имаше доста изказвания в полза на проучванията за шистов газ или срещу агресивната руска политика, което няма как да бъде преглътнато от левия електорат. Засега Йотова не е дала индикации дали ще се кандидатира. Единственото обединяващо АБВ и БСП лице - Ирина Бокова, която в момента е кандидат за генерален секретар на ООН и беше кандидат за вицепрезидент през 2006 г., е дала в частни разговори индикации, че не се интересува от надпреварата.

Ясно е, че в момента се играе тактическа игра, в която партии се дебнат коя първа ще се подхлъзне да обяви своя кандидат, върху който да се изсипе огън и медийна помия. Подобни сметки обаче обричат кампанията да не бъде сериозна. ГЕРБ имат интерес от слаб президент, за да не се повтори случаят с Росен Плевнелиев, който често беше една от най-смислените опозиции на управляващите. Останалите партии пък се страхуват, че нямат шанс, и може да се окаже, че играят само на олимпийски принцип. Тази явна липса на желание за битка обаче обрича самата президентска институция, която рискува да се превърне в допълнителен безсмислен декор на политическия театър в България.