Председатели по никое време

Заради излизането на Великобритания от ЕС България най-вероятно ще ръководи съюза шест месеца по-рано от предвиденото

Вицепремиерът Меглена Кунева е начело на екипа, който се занимава с председателството.
Вицепремиерът Меглена Кунева е начело на екипа, който се занимава с председателството.    ©  Георги Кожухаров
Вицепремиерът Меглена Кунева е начело на екипа, който се занимава с председателството.
Вицепремиерът Меглена Кунева е начело на екипа, който се занимава с председателството.    ©  Георги Кожухаров
Темата накратко:

Първото българско председателство на Съвета на ЕС, форматът в който задават страните членки, за да обсъждат и координират политики, предстои през 2018 г. Вместо да започне през юли обаче, е възможно да се изтегли шест месеца по-рано, тъй като Великобритания, която е преди нас, вероятно ще отстъпи реда си. Това разместване ще затрудни още повече подготовката, която засега леко изостава.

"И утре да кажат, и утре ще се справим... Какво толкова има - има хотели, зали, ще се наемат коли и ще се направи председателството. Това да ни е проблемът. Може би един от проблемите на ЕС е тази бюрокрация, администрация, огромни приготовления", заяви министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти в Брюксел в края на юни.

Изглежда, че желанието на Борисов може и да се сбъдне. Българското председателство на Съвета на ЕС, което по план започва на 1 юли 2018 г., може да се изтегли шест месеца по-рано заради резултатите от британския референдум за излизане от ЕС. Великобритания трябваше да оглави Съвета в средата на 2017 г., но сега тя най-вероятно ще отстъпи председателството си.

В момента вървят преговори по въпроса, но везните все повече се накланят в полза на по-ранно българско председателство. "Капитал" потвърди през свои източници, че разговори по въпроса вървят и решението е близо. Финалната дума остава в ръцете на Съвета на ЕС, който трябва да отнеме правото на Лондон да председателства ЕС, докато текат преговорите за напускане на Обединеното кралство.

Въпреки оптимизма на премиера, че ще се справим, организацията ни все още е в начален етап, нямаме готови зали за провеждане на събитията и има причини за тревога, въпреки че от екипа на председателството уверяват, че има готовност планът да бъде адаптиран. Но дали ще успеем да се справим с обществените поръчки е по-малката грижа. По-големият проблем е, че се работи основно по сайтове, сгради и обучение на помощен персонал, които в общи линии са петият, четвъртият и третият приоритет. За далеч по-важните задачи като ясни и отличаващи се приоритети и за изграждане на действащ екип от опитни администратори, който да може да служи като посредник между страните членки по всички разнообразни политики на ЕС, все още повече се говори и вайка.

Едно председателство, много ремонти

"Аз няма да скрия, че съм притеснена от темпото, с което върви подготовката. По отношение на обучението на администрацията ние дори нямаме зала, където това нещо да се случва, защото нито Институтът по публична администрация, нито Дипломатическият институт разполагат с тези зали", заяви Меглена Кунева по време на заседание на Министерския съвет в началото на май. Именно тя като вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси е начело на процеса по подготовката. Два месеца след това изказване организацията се движи, но с не особено бързи темпове.

Малко неща около председателството са напълно ясни засега. Предвиденият бюджет е около 150 млн. лв., като от екипа по организацията обясняват, че той може да се свие, тъй като в началото се взимат предвид максимален брой посетители. Това не е твърде голямо число, сравнено с други. Холандците, чието председателство приключи в края на юни 2016 г., изхарчиха 58.9 млн. евро, а са били предвидили 70 млн. първоначално именно по същата причина. При предишното си председателство през 2004 г. Хага е изхарчила около 120 млн. евро, но сега разходите са се намалили "в резултат на различни интелигентни решения, едно от които е използването на една централна локация, където да се провеждат всички неформални срещи на съвета, на експертните групи и конференциите", обясни за "Капитал" холандският посланик у нас Том ван Оорсхот. Междувременно естонците, които поемат волана на Съвета на ЕС точно преди нас и също правят своя дебют, засега смятат да отделят 75 млн. евро.

Причината за големия бюджет у нас основно са ремонтите. Те включват преустройството на сгради като НДК и резиденция "Бояна", които ще се използват за конференции, преговори и официални вечери. Засега за резиденция "Бояна" е обявен първият търг, който е за проектиране на ремонта на сградата на стойност 375 хил. лв., a общата сума за ремонта е 9 млн. лв. "Силно съм притеснена и от готовността на НДК. В смисъл до това време ние трябваше вече да сме напреднали. С една дума, затягане на дисциплината", бяха думите на Кунева през май. От пресцентъра на НДК обясниха пред "Капитал", че има готовност да се пусне поръчката отново до 25 юли, очакваната стойност да е сходна с първоначалната (12.8 млн.лв без ДДС), а избраният изпълнител да бъде задължен да приключи до 31.12.2017 г. Тоест буквално ден преди евентуалното председателство.

Но най-голямата сума е 25 милиона за ремонт на зала "Света София" в Народното събрание. Това е залата в бившия Партиен дом, която отдавна трябва да приюти парламента и неговите заседания и явно сега покрай председателството е намерен повод да се дадат тези пари. Те ще включват мащабна реконструкция и оборудване на залата. Интересна подробност е, че в сумата са включени 10 млн. лв= за "повторение на строителството при необходимост".

Около милион са предвидени и за преустройство на сградата на постоянното ни представителство в Брюксел. Планира се и ремонт на ВИП залата на летище София за близо 90 хил. лв.

Интересно е, че въпреки тези инвестиции нашето председателство е "брюкселско", тоест основните преговори и срещи ще се провеждат там. Това прави тези инвестиции подобни на онези, които държавите домакини на олимпиади правят: използват случая, за да оправят инфраструктурата си.

В Холандия например са използвали временна конструкция за провеждане на председателството. "Самата сграда представлява временна конструкция, изградена специално за председателството, и е напълно разглобяема. След председателството тя ще бъде демонтирана и използвана за други цели", разказва Том ван Оорсхот. Естонското председателство пък основно ще бъде приютено в Creative Hub Tallinn, една странна и иновативна сграда в индустриален стил, която се използва за културни събития, обучения и др.

Някои се учат, а други вече са научени

След сградите идват хората. С постановление от май се създаде механизъм за подготовката и провеждането на председателството, като се плануват две нови звена - Национален щаб и Национален център. Щабът ръководи центъра, който отговаря за организационно-логистичните дейности. Директорът на центъра ще бъде назначен в началото на август от Кунева и най-вероятно ще е човек от администрацията.

Стажове и обучения за администрацията също предстоят. До края на 2016 г. работни посещения и стажове на 200 души от екипа на председателството в други държави и институции от ЕС се финансират от бюджета на председателството и за тях са отделени 424 хил. лв. Останалите обучения ще са финансирани по ОП "Добро управление", като се планира да започнат тази есен и да продължат до края на 2017 г. Обучителният процес обаче трябва да се движи изключително стегнато и ефективно, за да може, в случай че поемем председателството на 1 януари 2018 г., да имаме човешкия ресурс, за да се справим.

И за сгради, и за хора ще се правят много обществени поръчки. За комуникационна стратегия например са предвидени 2.2 млн. лв. Първата такава поръчка, спечелена от член на националния съвет на движението на Меглена Кунева, показва защо това трябва да бъде много внимателно наблюдавано (виж текста).

Още в първата поръчка - познато лице

Ако се съди по една от първите поръчки, те ще трябва доста внимателно да се наблюдават. Сайтът на българското председателство е изработен по поръчка за 35 хил. лв. на МС през ноември 2015 г. В отговор на поканата се получават само две оферти, от "Билдинг пропъртис холд" ЕООД и "Давид холдинг" АД. След публично заседание на комисия, назначена за целта, са оценени офертите и за изпълнител е избрана "Билдинг пропъртис холд" ЕООД, която е регистрирана като предприятие на хора с увреждания и като такова ползва предимство, а и предлага с 1000 лв. по-ниска цена. Неин управител е Веселин Тодоров, който освен управител на "Сиела" по съвпадение на обстоятелствата е и член на националния съвет на движение "България на гражданите", ръководено от Меглена Кунева.

Сайтът съществува, но информацията в него е доста малко към момента и е само на български език (обикновено сайтовете на председателствата се превеждат и на официалните езици на ЕС). Според българския екип вероятно ще има запитвания за сътрудничество и към посолства за съдействие по преводите. От есента се планува да заработи английската версия и да започне по-активна разяснителна кампания, обясняват организаторите. А такава кампания е силно необходима, тъй като по-голямата част от българите вероятно нито са наясно в какво точно се състои председателството на Съвета на ЕС, нито колко е важно и за нас, и за ЕС.

Естонският сайт например вече работи и има английска версия. На него има информация къде ще се провежда председателството, приблизителна разбивка на разходите в инфографика и информация около организацията.

От трън, та на глог

А всъщност хората трябва да са много, много по-важни от парите за ремонт. Да имаш силен екип, който да води комуникация и преговори между малки и големи държави, да ги съвместява с националната позиция и да следва приоритетите, е висш пилотаж, който е хубаво да овладеем и да запазим като опит. Ако има нещо, което си заслужава да остане след това председателство, то не е ремонт на ВИП-а на правителството, а такъв екип, който ще върши работа и в бъдеще.

Ние сме първата страна членка, която поема руля на Съвета на ЕС, докато е под мониторинг заради корупция и липса на върховенството на закона. Въпреки възможността той да отпадне междувременно това не решава изходния проблем за липса на върховенство на закона, обяснява д-р Линка Тонева, политолог и европеист. Според нея бюджетната прозрачност и отчетност са ключов момент именно в тази сфера. "Само бюджет, който представя ясно планирани и осъществени разходи, може да създаде условия за граждански мониторинг. Този въпрос е пряко свързан с въпроса за общественото мнение и за общественото доверие в работата по председателството", добавя Тонева.

От екипа на председателството обясняват, че когато има по-завършен бюджет, той ще бъде разяснен публично. Покрай председателството се създава допълнителна тежест върху правителството да предотврати корупционни практики във връзка с организацията на председателството. "Евентуални корупционни разкрития биха сложили тежък печат върху доверието в председателството и образа на България като цяло", отбелязва Линка Тонева.

Каквото и да мисли Борисов, да ръководиш съюз от 28 държави не е лесно, а когато една от тях иска да си тръгне приблизително по същото време, става още по-трудно. За разлика от холандците, които са го правили вече 12 пъти, у нас няма отработена система. "Знаем, че трябва да започнем подготовката на много ранен етап, да ангажираме подходящите експерти и да ги поставим на точните места в точното време. Трябва да сме подготвени за неочаквани събития", разказва холандският посланик за организационния процес. В нашия случай неочакваните събития вече започнаха.

След британския референдум имаше и други варианти за действие: можеше председателствата на Малта и Естония да бъдат удължени или някоя друга, по-опитна страна членка да заеме празното място на Обединеното кралство. Вторият щеше да е особено благоприятен за нас, тъй като нямаше да промени досегашния ход на организацията. Освен това председателствата се провеждат в групи от три държави, а засега оставаме сами с Естония, които също са "зелени" като председатели на Съвета на ЕС. Обикновено в тройка се слага една страна с по-голям опит в съюза, една от влезлите през 2004 г. и една нова страна членка, за да има баланс, обясняват от екипа за организацията на председателството.

През октомври 2018 г. ще се проведат и парламентарни избори у нас. Все още има риск те да съвпаднат с председателството. От екипа на Меглена Кунева уверяваха, че изборите няма да нарушат процеса на работа. "Ние няма да бъдем прецедент. Унгария... Белгия... Това не е риск, а тест за зрелостта на политическите лидери и тяхното умение да поставят националните каузи пред партийните си интереси", обясняват те пред "Капитал". Сега е по-вероятно председателството да съвпадне с развихрянето на предизборна кампания. Има идея да се разпише декларация в Народното събрание, в която да се каже, че изборите няма да нарушават процесите по самото председателство и няма да има политически борби. Доколко някой след това ще я спазва, ще е интересно да се проследи.

Основна цел на българското председателство очевидно ще бъде да убеди европейците, че сме пълноценна страна членка и можем да се справим. Скандали покрай поръчките, скандали покрай изборите и неадекватна комуникационна стратегия би било перфектната буря, която да докаже точно обратното.

И все пак трябва да се възползваме

Председателството всъщност предоставя много възможности за партньорства с бизнеса и гражданския и неправителствения сектор. Ние трябва да презентираме в този момент, когато имаме повишено внимание към България, обяснява Стоян Николов, творчески директор на фондация "София диша", която организира и ежегодния фестивал в столицата под същото име. Фондацията работи в партньорство в МВнР и така в разговора попада и председателството. Според Николов това е шанс за популяризирането на възможностите за бизнеса и туризма у нас, а и за изграждане на българско послание към Европа и света чрез културната индустрия. От екипа на председателството споделят, че имат сериозни намерения да разговарят както с браншови асоциации и бизнеса, така и с НПО-та.

Естонците например предвиждат да представят страната си чрез теми като култура, образования, проучвания, информационни технологии и предприемачество. Холандците пък са организирали над 200 събития в рамките на културната програма на председателството, включително FabCity - съвместен проект на европейски студенти, артисти, дизайнери и компании.