Как траките и персите си поговориха за газ, атомни централи и транспортни коридори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как траките и персите си поговориха за газ, атомни централи и транспортни коридори

Премиерът Борисов и иранският вицепрезидент (който е местният премиер) Есхаг Джахангири

Как траките и персите си поговориха за газ, атомни централи и транспортни коридори

Засега официален Техеран и София опипват почвата за възможни енергийни сделки

19214 прочитания

Премиерът Борисов и иранският вицепрезидент (който е местният премиер) Есхаг Джахангири

© Пресцентър на МС


25% от доказаните запаси на газ, 9% от доказаните запаси на петрол и между другото напреднал в планирането си ядрен проект - това е комбинация, която прави Иран идеална за визити от правителството на Бойко Борисов. По време на нея могат да се обсъждат както търсенето на разрешение с поръчаното от НЕК оборудване за АЕЦ "Белене", така и любимият газов хъб на премиера - нещо което той естествено не пропусна по време на официалната си визита в Техеран на 11 и 12 юли. Заедно с Борисов в Иран са близо половината министри от кабинета – на външните работи, енергетиката, финансите, транспорта, земеделието, зам.министър-председателя. Единственият липсващ, който също можеше допълнително да спомогне за подобряване на отношенията с Иран, беше министърът на културата Вежди Рашидов. Затова на самия Бойко Борисов му се наложи да влезе и в друга своя любима тема: "в сферата на туризма знаете и древните траки, и древните перси..."

Те дават газ, ние реактор

Основната цел на посещението е да се стоплят отношенията между двете страни след падането на санкциите срещу Иран през януари тази година, но най-вече да се задвижи евентуалната препродажба на ядреното оборудване за АЕЦ "Белене". Поръчано още през 2008 г., след прекратяването на проекта през 2012 г., само преди месец НЕК беше осъдена в международен арбитраж на 620 млн. евро от руската "Атомстройекспорт". В Иран съществува напреднал план за изграждане на два нови ядрени блока, които са от същата модификация като тези, които бяха предназначени за АЕЦ "Белене". Така че това би била логичната дестинация, на която да се търси възможност за такава сделка.

Разговорите за "потенциала в ядрената енергетика, който имаме, включително за реактор", по думите на Бойко Борисов, се водят за първи път на официално ниво. Самата тема беше повдигната публично от българска страна, иранската не коментира. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова уточни по-късно, че засега целта на нейното ведомство е да запознае Техеран с параметрите на наличното оборудване и договорните отношения между НЕК и "Атомстройекспорт". Като това не изключва и търсенето и на други опции. По думите на Бойко Борисов след срещата му с иранския президент Хасан Рухани, последният е препоръчал на енергийните експерти на страната да работя сериозно по проекта и ако е изгоден да се осъществи.

Преди това обаче е имало опипване на почвата. Според собственика на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев, чиято фирма консултираше и изграждането на АЕЦ "Белене", ирански специалисти вече са ходили в Русия да оглеждат изработените по поръчка на България детайли.

Както при всяка страна със залежи на природен газ, Иран също се оказа потенциален снабдител на планирания газов хъб в България. Това беше изтъквано на няколко пъти от български представители, като дори Бойко Борисов вкара газ и в споменатия от иранците възможен транспортен коридор Армения-Гърция-България. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче беше доста трезва и обясни, че реално засега по този маршрут текат само общи обсъждания, тъй като едва след три-четири години, след завършването на новите терминали за втечнен газ Иран, страната ще може да изнася към България. А дали това ще стане е отделен въпрос, тъй като по-скъпите азиатски пазари са много по-близо до Персийския залив, отколкото е Европа.

Всъщност темата с газа е била повдигана от Иран и за нея се говори вече от две години, без зад това да има конкретни планове. Въпреки това именно на нея акцентира иранският вицепрезидент (който е местният премиер) Есхаг Джахангири. За това няма нищо чудно след като 58% от бюджетните приходи на страната се формират от износа на нефт и газ. Наскоро в интервю за азерската Trend News Agency посланикът на Техеран в София Абдоллах Норузи каза и, че страната му се интересува от евентуално придобиване на нефтохимически комбинат, износ на петрол и газ. Повече подробности обаче не бяха дадени по време на посещението на българската делегация в Иран.

Третият акцент в посещението касаеше повече Иран – отварянето на банковия му пазар. Това е основен приоритет за Техеран, тъй като след 30 години международни санкции, финансовата система на страната сега трудно се интегрира. Например в Иран не могат да се ползват банкови карти, нямат SWIFT, все неща, които много затрудняват правенето на бизнес. След срещата си с Джахангири, българският премиер зави, че България ще постави въпроса в Съвета на министрите на ЕС. От обясненията на министъра на външните работи Даниел Митов стана ясно, че по-скоро става дума останалите страни членки да бъдат убедени да подкрепят банките си.

По-късно премиерът Бойко Борисов допълни, че между Иран и Българя е ще бъдат направени тестови банкови плащания, които са били договорени между министрите на транспорта на двете страни. Също така може да бъде изпробвано Ж.П. трасе за пренос на петрол към България. Иран вече направи първия си износ на нефт към Гърция и Полша, но използвайки традиционните танкери.

Между другото, по време на смесената българско-иранска икономическа сесия преди три месеца в Техеран, в българската делегация са били представители на местните "Инвестбанк" и БАКБ.

Само с цигари не стига

В момента стокооборотът между двете страни е доста малък, съсредоточен основно в земеделски продукти. Въпреки това, посочи министърът на земеделието Десислава Танева, той е скочил от 3 млн. щ.д. през 2013 г. на 53 млн. щ.д. през 2015 г. Основното перо в него обаче са тютюни и цигари. Според Танева има сериозен потенциал за растеж, тъй като двете страни могат взаимно да допълват производството си. Танева обясни, че в момента има четири процедури за износа на българска земеделски продукция – мляко и млечни продукти, пилешко месо, живи животни и мед, които чакат санкцията на иранските власти. Тя е поискала политическа подкрепа тези процедури да се придвижат по-бързо.

По време на разговорите иранската страна е предложила обсъждането на нов транспортен коридор Иран-Армения-Грузия–България. Той явно е дошъл малко изненадващо за българската делегация, тъй като по него нямаше много детайли, освен дежурното на Бойко Борисов "сега като построихме магистралите и Ж.П. линиите". Въпреки това премиерите са се договорили след две седмици в София да се съберат експерти на четирите страни и да обсъдят детайли по предложението.

От подобно опознавателно посещение едва ли могат да се очакват съществени резултати. То трябва да открехне вратата за правене на повече бизнес в страна с население близо 80 млн. човека и годишни приходи от износ на нефт и газ, които през 2015 г. достигнаха 250 млрд. щ.д. годишно. Не напразно, в последните шест месеца все повече нараства темпото, с което в Техеран започват да пристигат европейски политици.

25% от доказаните запаси на газ, 9% от доказаните запаси на петрол и между другото напреднал в планирането си ядрен проект - това е комбинация, която прави Иран идеална за визити от правителството на Бойко Борисов. По време на нея могат да се обсъждат както търсенето на разрешение с поръчаното от НЕК оборудване за АЕЦ "Белене", така и любимият газов хъб на премиера - нещо което той естествено не пропусна по време на официалната си визита в Техеран на 11 и 12 юли. Заедно с Борисов в Иран са близо половината министри от кабинета – на външните работи, енергетиката, финансите, транспорта, земеделието, зам.министър-председателя. Единственият липсващ, който също можеше допълнително да спомогне за подобряване на отношенията с Иран, беше министърът на културата Вежди Рашидов. Затова на самия Бойко Борисов му се наложи да влезе и в друга своя любима тема: "в сферата на туризма знаете и древните траки, и древните перси..."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    За бурките не размениха ли по някоя дума? Нашият не пусна ли едно "На моите им казах да се забрадят, ама да прояетат закона и да внимават колко, че да не ги глобят докато стигнат Враждебна, хъ-хъ-хъ!"

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Борисов е в далавераджийската си стихия.
    С намерението на всяка цена да се отърве от реактора, все едно на скрита камера виждам замогнал се СИК-аджийски автоджамбазин да опитва да продава крадена кола. Цената няма значение, защото е "на отърване".

    За иранския втечнен газ, докарван до хъб-а му с влакови цистерни през Армения, Грузия, Турция просто не си струва да се говори. Човекът нито география е учил, за да види къде е Иран, нито математика, за да сметне колко ще струва.
    Знае само едно: трябва да изменти ЕС, че има повече от 3 доставчика на газ, та ако ще двамата да са с по една цистерна годишно...

  • 3
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Що за шизофренна история: тук гоним със закон пазарджишките циганки-пингвини, а министърките в Иран доброволно се зачулват?

  • 4
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#3] от "peevski":

    Там е Иран, тук е България. Има разлика. Те не ни казват как да живеем, и ние не можем да им кажем как да живеят.

  • 5
    shtavesht avatar :-|
    shtavesht

    До коментар [#3] от "peevski":

    историята ще е шизофренна, ако иранските министърки дойдат у нас и не се разбулят. гневиш се в грешна посока.

    очевидно щатите са решили да направят иран лидер в региона и нашият смешен реактор ще изиграе малка роля в процеса. алтернативата е ББ да е изтрещял тотално и изгубил животинския си инстинкт за самосъхранение..

  • 6
    ssmart avatar :-|
    SSmart

    До коментар [#2] от "D-r D":

    И освен ,че не е чел по география , няма хабер и от съвременната политическа ситуация! Не е възможно доставка на газ през руски сателит ( Армения). С какъв акъл трябва да си помислиш,че Русия и Иран ще си развалят дослука за Сирия заради някакви български интереси?

  • 7
    gope avatar :-P
    Gopeто

    Ако ще изнасяме банково ноу-хау посредством Инвестбанк, по-добре иранците да си останат със сегашната неразвита банкова система.

  • 8
    valdim avatar :-|
    Dimov

    Аз обичам да разглеждам снимките на Капитал и да ги тълкувам. Например:
    1. Усмивките и на двамата хубавци са мазни (разбирай "лицемерни"), което значи, че договорено няма. Има само опознаване и надлъгване към момента.
    2. Тиквата е доста по-наклонен към шиита - т.е. той е в ролята на ухажора. Което не е добре за нас. Който е участвал в преговори, знае за какво говоря.
    3. Кунките на шиита в това им положение - прикритост, резервираност, и т.н. Потвърждават извод 2.

    Иначе, адмирации за тая проактивност на правителството. Ако и договорят разумна цена и реализират продажба, упражнението ще си струва.

  • 9
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Траките и персите са ясни. Ще се пазарят. Обаче знае ли се мнението на скитите, че в тях е стоката?

  • 10
    eman7 avatar :-|
    Evgeni Alexandrov

    До коментар [#6] от "SSmart":
    С какъв акъл трябва да си помислиш,че Русия и Иран ще си развалят дослука за Сирия заради някакви български интереси? -
    Акъла е следния: Българските интереси могат да се преглътнат, ако това може да отвори Европейски порти за Иран :)
    А пътя за Иран минава през Балкански полуостров...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK