Как траките и персите си поговориха за газ, атомни централи и транспортни коридори

Както при всяка страна със залежи на природен газ, Иран също се оказа потенциален снабдител на планирания газов хъб в България. Това беше изтъквано на няколко пъти от български представители, като дори Бойко Борисов вкара газ и в споменатия от иранците възможен транспортен коридор Армения-Гърция-България. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче беше доста трезва и обясни, че реално засега по този маршрут текат само общи обсъждания, тъй като едва след три-четири години, след завършването на новите терминали за втечнен газ Иран, страната ще може да изнася към България. А дали това ще стане е отделен въпрос, тъй като по-скъпите азиатски пазари са много по-близо до Персийския залив, отколкото е Европа.

Всъщност темата с газа е била повдигана от Иран и за нея се говори вече от две години, без зад това да има конкретни планове. Въпреки това именно на нея акцентира иранският вицепрезидент (който е местният премиер) Есхаг Джахангири. За това няма нищо чудно след като 58% от бюджетните приходи на страната се формират от износа на нефт и газ. Наскоро в интервю за азерската Trend News Agency посланикът на Техеран в София Абдоллах Норузи каза и, че страната му се интересува от евентуално придобиване на нефтохимически комбинат, износ на петрол и газ. Повече подробности обаче не бяха дадени по време на посещението на българската делегация в Иран.

Третият акцент в посещението касаеше повече Иран – отварянето на банковия му пазар. Това е основен приоритет за Техеран, тъй като след 30 години международни санкции, финансовата система на страната сега трудно се интегрира. Например в Иран не могат да се ползват банкови карти, нямат SWIFT, все неща, които много затрудняват правенето на бизнес. След срещата си с Джахангири, българският премиер зави, че България ще постави въпроса в Съвета на министрите на ЕС. От обясненията на министъра на външните работи Даниел Митов стана ясно, че по-скоро става дума останалите страни членки да бъдат убедени да подкрепят банките си.

По-късно премиерът Бойко Борисов допълни, че между Иран и Българя е ще бъдат направени тестови банкови плащания, които са били договорени между министрите на транспорта на двете страни. Също така може да бъде изпробвано Ж.П. трасе за пренос на петрол към България. Иран вече направи първия си износ на нефт към Гърция и Полша, но използвайки традиционните танкери.

Между другото, по време на смесената българско-иранска икономическа сесия преди три месеца в Техеран, в българската делегация са били представители на местните "Инвестбанк" и БАКБ.

Само с цигари не стига

В момента стокооборотът между двете страни е доста малък, съсредоточен основно в земеделски продукти. Въпреки това, посочи министърът на земеделието Десислава Танева, той е скочил от 3 млн. щ.д. през 2013 г. на 53 млн. щ.д. през 2015 г. Основното перо в него обаче са тютюни и цигари. Според Танева има сериозен потенциал за растеж, тъй като двете страни могат взаимно да допълват производството си. Танева обясни, че в момента има четири процедури за износа на българска земеделски продукция – мляко и млечни продукти, пилешко месо, живи животни и мед, които чакат санкцията на иранските власти. Тя е поискала политическа подкрепа тези процедури да се придвижат по-бързо.

По време на разговорите иранската страна е предложила обсъждането на нов транспортен коридор Иран-Армения-Грузия–България. Той явно е дошъл малко изненадващо за българската делегация, тъй като по него нямаше много детайли, освен дежурното на Бойко Борисов "сега като построихме магистралите и Ж.П. линиите". Въпреки това премиерите са се договорили след две седмици в София да се съберат експерти на четирите страни и да обсъдят детайли по предложението.

От подобно опознавателно посещение едва ли могат да се очакват съществени резултати. То трябва да открехне вратата за правене на повече бизнес в страна с население близо 80 млн. човека и годишни приходи от износ на нефт и газ, които през 2015 г. достигнаха 250 млрд. щ.д. годишно. Не напразно, в последните шест месеца все повече нараства темпото, с което в Техеран започват да пристигат европейски политици.