Все повече българи одобряват строгите мерки срещу речта на омразата

Телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространението на реч на омразата, а изразите, които се използват в традиционните медии, съдържащи краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти се увеличават. Това са само някои от констатациите от представеното във вторник изследване на общественото мнение "Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 г.".

Въпреки увеличаването на случаите при използване на подобен език в медии, 73% от българските граждани продължават да не одобряват изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо малцинствени групи. Според 59% от анкетираните прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват омраза или агресия срещу представители на малцинствата, а според 65% трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм. Същевременно доверието в институциите е ниско и само 23% от участвалите в допитването биха подали сигнал в полицията срещу такова деяние.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мнозинството от допитаните е на мнение (63%), че държавата трябва да ограничава финансирането на политически партии, ако техни представители правят изказвания, с които изразяват омраза или агресия. А според 58% това трябва да се случи и с предоставянето на национално и европейско финансиране за медии. Същевременно докладът констатира и сериозни проблеми в образователната система, които са били констатирани и в предишни години.

"Училищата трайно се утвърждават като места, в които не просто не се работи достатъчно за насърчаване на равенството между хората, но се разпространява реч на омразата" обобщават авторите на доклада резултатите от част от изследването, проведено с фокус групи младежи, учители и роми: "Учителите имат слаба чувствителност към проблема, не разполагат със специфични образователни инструменти за намеса, а нерядко и самите те изразяват расистки и ксенофобски настроения."

Недоверие в институциите



Въпреки че мнозинството от взелите участие в допитването одобрява преследването срещу случаите на проповядване на омраза, спрямо 2013 г. се отчита спад по този показател. Същевременно през 2016 г. нараства броят на хората, които показват толерантност към подобни действия. Според авторите това се дължи на "трайното бездействие на полицията и прокуратурата за санкциониране на такива деяния". Изследването цитира бившия главен прокурор Борис Велчев, според когото наличието на нисък брой дела, преследващи езикът на омразата, се обяснява с две причини. На първо място с подценяването на тези случаи в полицейската и прокурорската практика и на второ – в липсата на ясен критерий какво точно се състои в израза "проповядва" към расова или национална вражда в Наказателния кодекс.

Проучването отчита и "тревожно ниска" склонност на респондентите да подават сигнали в съответните институции при случай на език на омразата. Така например в София само 11% от запитаните биха сигнализирали за такова деяние; във възрастовата група между 18 – 29 години процентът също е толкова нисък (13%). Средната стойност, отчетена за страната, е 23%. "Данните указват за специфични проблеми с доверието в органите на наказателно преследване в София и сред младежките групи, което би следвало да се отчете при разработването и прилагането на обществени политики за ограничаване на речта на омразата и на престъпленията от омраза", е заключението на авторите на доклада.

Ограничаване на държавното и европейско финансиране

Докладът отчита високо обществено одобрение за прекратяване на държавното финансиране на политическите партии, ако техните ръководители правят изказвания, изразяващи неодобрение омраза или агресия спрямо различни малцинства. 63% от запитаните подкрепят тази мярка, докато само 14% са против. Почти също толкова високо е и одобрението за ограничаване на публичното и европейското финансиране на медии, които също разпространяват реч на омразата – 58%.

В своя препоръка от края на 2015 г. Европейската комисия против расизма и нетолерантността съветва държавите да предприемат мерки в тази посока. Съгласно тази препоръка, ограничаването на държавната помощ за политически партии и други организации следва да намери израз не само от гледна точка на финансирането, но и в предоставянето на сгради и помещения, възможности за използване на персонал, както и "всякакъв друг вид практическа помощ".

"Следва да се има предвид обаче, че всички предвидени мерки трябва винаги да се прилагат при зачитане на правото на свобода на сдружаване", се посочва в становището. "Тази мярка обаче не би могла да се смята за пропорционална, ако не съществуват ясни индикации за системна употреба на реч на омразата от страна на съответната партия или организация. Категорично би могло да се счита, че такива индикации са налице, когато реч на омразата присъства в политическите документи и в изявленията на дадена партия или организация и в изказванията на нейните лидери, както и когато отделни нейни членове системно си служат с такава реч, без каквито и да било последствия за тях", конкретизира комисията обхватът на предвижданите мерки.

Отчита се, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека и Комитетът на ООН по правата на човека, закриването на подобни организации невинаги представлява нарушение на това право. "Това се отнася най-вече за субекти, които пропагандират фашизъм , проповядват политики на расов принцип, съчетани с мащабни координирани действия за сплашване, подбуждат към омраза и дискриминация или по друг начин преследват цели, които са несъвместими с плурализма и демократичните принципи", се казва в становището. В него се дават и насоки относно провеждането на такава процедура – решението за закриване или забрана на партия или организация трябва да става възможно единствено след издаването на съдебна заповед, която да подлежи на обжалване.

Изследването е проведено от експертен екип в състав Георги Стойчев, Иванка Иванова, доц. д-р Алексей Пампоров, д-р Петя Брайнова и д-р Драгомира Белчева и представено от Институт "Отворено общество".