И CEZ заведе арбитражно дело срещу България

Правителството не се е възползвало от възможността за решаване на спора по взаимно съгласие.

Чешката енергийна група CEZ е започнала арбитражна процедура срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон в опит да защити инвестициите си в страната. Искът е за "няколко стотици милиона евро" и е следствие от серия от действия на българските институции, които вредят на дейността на CEZ в България, съобщиха от компанията. Това е третият подобен иск срещу държавата, след като арбитражни процедури започнаха собствениците и на другите две електроразпределителни дружества – EVN и Energo-Pro.

Писмо без отговор

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ситуацията в българския енергиен сектор е критична и по-специално ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в дългосрочен план не отговарят на очакванията на групата от времето на приватизацията. В резултат на това през последните години предприятията в енергийния сектор са изправени пред намаляващи печалби или загуби, както и ниска ликвидност, се посочва в официалното съобщение на CEZ. Проблем за компаниите създава и големият брой проверки и одити през последните години – над 60 между 2010 и 2015 г., уточниха от чешката група за "Капитал Daily".

CEZ многократно се е обръщала към българското правителство с молба за бързо решаване на проблема и за компенсиране на щетите. През ноември 2015 г. групата е предупредила българското правителство, че подготвя дело, и е предложила спорът да се разреши по взаимно съгласие, но досега България не се е възползвала от тази възможност, казаха от компанията. "Готови сме да защитим нашите инвестиции по всички възможни начини, а арбитражът е следващата логична стъпка", пояснява Иво Хлавач, ръководител на отдела за външни връзки и регулация.

"Писмото беше адресирано до Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) и представителите на българското правителство бяха уведомени. Това стана, след като молбата ни за разрешаване на спора по взаимно съгласие остана без отговор", казаха от CEZ за "Капитал Daily". Оттам уточниха, че подробностите по процедурата са поверителни и не могат да дадат повече информация.



От Министерството на енергетиката също потвърдиха, че тази седмица е заведена искова молба, но казаха, че в нея не е посочена сума.

Серия от действия

Както пише в съобщението на чешката група, арбитражното дело е резултат от серия от действия на българските институции. Сред тях най-вероятно са поредицата от ценови решения на КЕВР (преди ДКЕВР) от последните години, с които, за да задържи поскъпването на електроенергията за бита, регулаторът определяше по-ниски цени, на които електроразпределителните дружества да продават ток на клиентите, и не признаваше пълния размер на инвестициите им. От CEZ многократно са коментирали, че това забавя модернизацията на мрежата, което в крайна сметка ощетява потребителите. Едно от спорните си решения регулаторът взе след бума на ВЕИ проектите през 2012 г., с което задължи ЕРП-тата да плащат цялата непрогнозирана от тях енергия с обещанието, че ще бъдат компенсирани впоследствие. Този процес обаче още не е приключил.

Откровен административен натиск пък CEZ получи по време на протестите срещу цените на тока през февруари 2013 г., когато по инструкция на първото правителство на Бойко Борисов независимата иначе ДКЕВР започна процедура по отнемане на лиценза на компанията. Аргументът тогава беше, че тя е възлагала поръчки на дъщерни компании в нарушение на правилата, но той не издържа и впоследствие процедурата беше прекратена. Преди две години регулаторът отново се опита да отнеме лицензите на трите ЕРП-та за това, че прихващат дължимите към НЕК суми от вземанията си от държавната компания за купена зелена енергия.

CEZ стъпи на българския пазар в края на 2004 г., когато спечели приватизационната процедура за електроразпределителните предприятия в Западна България. В момента компанията обслужва близо 3 млн. потребители.