Да живее международното положение

"Балканите - зона свободна от ядрено оръжие" - с такива плакати и транспаранти пролетариатът посреща идеята на тоталитарния лидер Тодор Живков да инициира диалог между балканските държави в началото на 80-те години на миналия век.

Този месец България за втори път получи шанса да поведе мирния процес в региона, този път - започвайки от Черно море. Това се случи, след като миналата събота премиерът Борисов обяви в Стара Загора, че би искал да види демилитаризирана зона в Черно море, където "да се добива газ, където всички държави имат туризъм, дава възможности за голям стокообмен. Какво ще ни донесат ракети, кораби и подводници за благосъстоянието на народите ни". Тази седмица пък идеята му получи гръб, не от кого да е, а от най-голямата опозиционна партия - БСП, която внесе в парламента проект за решение за обявяването на морето за демилитаризирана зона.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Разбира се, нито премиерът е имал предвид това, което е казал (както често се случва), нито пък БСП са видели в "предложението" му възможност да надскочат различията си в името на общото благо. Надали и някой очаква Руският черноморски флот да се изтегли от базите си в Крим (от които и отчасти заради които Русия всъщност окупира полуострова преди 2 г.) По скоро левицата този път успя да използва свободно леещия се поток от думи на премиера срещу самият него.

От къде тръгна този пацифизъм?

Всичко започна преди месец, когато по време на посещение на румънския президент в страната самият премиер Бойко Борисов пусна слухове за създаването на обединена турско-румънско-българска флотилия, която да защитава страните от евентуална руска агресия. Впоследствие се оказа, че филмът не бил шведски, флотилията не била точно флотилия и не била инициирана от Турция, а била част от общата стратегия за засилване на източния фланг на НАТО, която бе обсъдена във Варшава миналата седмица.



За да потуши медийния пожар, който самият той запали, Борисов, президентът Росен Плевнелиев и военният министър Николай Ненчев дадоха обща пресконференция, в която се опитаха да излязат с обща позиция. За да стане кашата пълна обаче, на срещата на НАТО в Полша президентът Плевнелиев повтори тезата си, че НАТО трябва да засили присъствието си в Черно море. "Ще изразим своята загриженост по отношение на нарушения баланс в региона и от ускорената милитаризация на Крим от страна на Руската федерация", каза той преди срещата. И докато срещата на НАТО във Вършава бе в разгара си, премиерът откриваше поредния обект в Стара Загора. Там той повтори тезата си, че иска да вижда в Черно море само "платноходи, яхти, туристи, мир и любов" и всъщност разви пацифистката си позиция: "Аз дори бих стигнал до крайности в тази посока – Черно море да бъде обявено за демилитализирана зона – без военни, без кораби, без подводници", каза Борисов.

На последвалото посещение в Иран премиерът разшири концепцията си за демилитаризация: "Какво разбираме под демилитаризирана зона? Аз го разбирам така. За да стане ясно. И сега има военно присъствие, и на българския флот, и на турския флот, и на украинския флот, и на румънския флот. На всички. Вместо да вървим в надпревара да се довъоръжаваме или масово да се въоръжаваме с ракети, подводници ядрени и какво ли не, да се опитаме да спадне напрежението в областта на Черно море. Никой няма да си нареже корабите, нямам тези илюзии, че Русия ще си извади флота, а ако може те да не го увеличават, ако може ние да не ги увеличаваме, да не харчиме едни...", чертаеше в Техран стратегията си Борисов. Но само няколко дни по-късно ревизира своята анти-военна визия в ефира на Би Ти Ви: "Използваният от мен термин е малко неправилен – "демилитаризация", няма как да си извадим корабите и да гои докараме в Перловската река", уточни в четвъртък той. Но вятърът вече бе посят.

С техните камъни - по техните глави

От БСП, които проявяват невиждана от месеци активност, не оставиха двусмислените позиции на премиер и правителство на мира. В четвъртък депутатът и бивш външен министър Кристиан Вигенин зададе на парламентарен контрол въпроси към Борисов и настоящия външен министър Даниел Митов. Вигенин попита кабинета какви стъпки са предприети в посока демилитаризация към момента, както и дали премиерът и министрите му са на една и съща страница по този въпрос. Но това не бе всичко - лидерът на партията Корнелия Нинова и зам.-председателя на парламентарната група на БСП Ангел Найденов внесоха законопроект, в който възлагат на правителството да предприеме стъпки към обявяването на Черно море за демилитаризирана зона.

Нинова обясни, че мотиви за това решение са пълното разминаване на позициите на министри от кабинета, министър председателя и президента. Тя цитира думи на външния министър Даниел Митов, който е заявил: "Засилено военно присъствие в Черно море трябва да има под флага на НАТО", "Русия трупа оръжие в Черно море, трябва да сме готови", на военният министър Ненчев, който е казал: "Засилването на югоизточния фланг на НАТО е единствената гаранция за сигурността на региона и за просперитета на България", на премиера Борисов: "Искам демилитаризирана зона".

Както пролича от отговор на журналистически въпрос, Нинова е напълно наясно, че терминът, използван от Борисов е неправилен. "Предполагаме, че знае какво говори", каза с усмивка Нинова на журналистите.

Два извода

Разбира се, предложението на БСП е абсурдно и надали е най-добрият начин, по който опозицията може да опонира на недомислените изказвания на Борисов. Но от нея можем да изведем поне два извода.

Първият е, че левицата продължава да неотменно да гледа на изток. Това личи не само от външнополитическите ѝ позиции, но и от единственото общо качество, за което БСП, АБВ и ВМРО се разбраха, че търсят в един бъдещ общ кандидат за президент - да иска сближаване с Русия. Това може да скрепи позициите на левицата преди предстоящите избори, но в дългосрочен план показва, че играта на БСП си остава една и съща, въпреки мнимата "промяна" на лидерството.

Вторият извод е, че опозицията се опитва да вкара премиерът Борисов в патова ситуация. До момента той се опитваше да балансира между Изтока и Запада, като оставяше президент и външен министър да показват следване на натовската линия в чужбина, докато той играеше умиротворител у дома, за да се хареса на електората в ляво и в дясно. Както и да гласува парламентарната група на ГЕРБ предложението на БСП, Борисов ще бъде поставен в неудобно положение и, за пореден път, в обяснителен режим. А страната за пореден път ще докаже, че е един от най-неохотните съюзници в НАТО.

И разбира се в подобни инициативи премиерът няма да може никога да се състезава с БСП. Ако реши да почне подобна политическа надпревара, ръководството на левицата ще удари още един път чело пред статуята на Тодор Живков в Правец, ще поизтупа от праха папките на "Позитано" и ще изригне с послания стил "Вечна дружба", "Мир за...", "Вън от окупаторите от..." и в краен случай една асамблея, разбира се "Знаме на мира".

Всичко това, ако и да звучи забавно, всъщност не носи особен смисъл, а е по-скоро загуба на ценно време и политическа енергия.