Пет мита за руското ембарго

Защо наложените от Русия забрани за внос на някои продукти от ЕС нямат силен ефект върху експорта от България

Екип на Капитал

Темата накратко:

- Загубите от руското ембарго върху някои земеделски продукти според ресорния министър Десислава Танева са над 400 млн. евро. Данните от националната статистика показват, че тази това число е нереалистично голямо

- дори да приемем, че министър Танева говори по-скоро за косвените щети, сметките отново не излизат

- реално руският пазар не е от стратегическа важност за България

- загубите на страната ни от руското ембарго са незначителни на фона на останалите държави от ЕС

Когато през август 2014 г. Русия въведе забрана за внос на някои селскостопански продукти, за да отговори на европейските санкции за руския бизнес, въведени след анексирането на Крим, в България не се усещаше паника. Преките загуби според тогавашни оценки на Министерство на земеделието и храните щяха да бъдат едва 5 - 10 млн. лв.

Постепенно с все по-силния вой на някои партии срещу руските санкции набъбнаха по магичен начин и прогнозите за загубите на България. Последната - на министъра на земеделието Десислава Танева в ефира на БНТ, беше за над 400 млн. лв. щети за българското земеделие от затворените руски пазари.

Това е изцяло мит. Няма такава сума в този сектор, нито в който и да било сектор. Но това не е единственият мит. Спадът в износа от България щеше да факт и без ембаргото заради свиването на руска икономика и слабата рубла - част от тези ефекти се дължат на санкциите за Русия, част не. Данните за експорта на стоки от страната, които не попадат в списъка за търговските ограничения, доказват тъкмо това. Според оценки на ЕК България е сред държавите в ЕС, които са засегнати най-малко от замразения внос на Русия. Ето защо е време за поглед върху числата.

Мит 1. Русия е важен експортен пазар за България

В публичното пространство, особено в лявата част на политическия спектър, често се говори за стратегическата роля на Русия при външната търговия на България. Търговският оборот между двете държави през някои години наистина е надхвърлял 10 млрд. лв. От тази сума обаче износът е за около 1 млрд. лв., а вносът - 9 млрд. лв., основно на суровини. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че заради рязкото поевтиняване на петрола в предходните две години през 2015 г. стокообменът е паднал до 6 млрд. лв., а съотношението внос/износ е 1 към 8 в полза на руския експорт към България. Основно страната ни продава медикаменти, машини, апарати, части, вино.

В сравнение с най-силните години спадът е около 200 млн. лв. През миналата година българският експорт в посока Русия е бил 775 млн. лв. С този показател страната остава на четвърто място сред търговските ни партньори извън Европейския съюз. Пред нея се нареждат дългогодишният лидер Турция, Китай и Сърбия. Русия обаче стои по-близо до петата Македония, като разликата в стойността на българския експорт между тях е по-малко от 20 млн. лв. Ако тенденциите от миналата година се запазят и през 2016 г., тогава може да се очаква Русия да бъде изпреварена от съседната държава, а вероятно и от САЩ и дори Египет.

Ако погледнем данните на НСИ за по-дълъг период от време назад, ще видим, че стойността от 775 млн. лв. на износа е по-скоро връщане към обичайните му годишни нива от 2007 г. насам, а годините, в които тя прехвърля 1 млрд. лв., са по-скоро изключение.

Мит 2. Износът към Русия спада заради ембаргото

През 2015 г. износът на Русия към България падна с 25%. Това веднага даде повод да се спекулира, че този спад се дължи на ембаргото. От данните за общия износ на стоките в ембарго се вижда, че те не само не намаляват, но са със 100 млн. лв. повече (при сравнение между 2013 и 2015 г.). Продуктите в забранителния списък са пренебрежителна част от общия експорт. В първия си вариант той включваше почти всички месни продукти (говеждо, свинско, птиче месо и някои колбаси), мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, риба и ракообразни, както и някои преработени селскостопански продукти. Малко по-късно отпадна забраната по отношение на безлактозни мляко и млечни продукти и някои зеленчуци за посев (картофи, лук, грах и хибридна сладка царевица).

Данните на НСИ показват ясно, че износът пада при основните групи стоки, които традиционно изнасяме към Русия – машини, лекарства, вино, превозни средства. Всички те падат през 2015 г. спрямо две години по-рано. Това ясно показва, че спадът на българския експорт в тази посока се дължи не на ембаргото, а по-скоро на трудната икономическа ситуация в Русия. По данни на Световната банка през миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 3.7% до 1.17 трлн. долара. Това заедно с рязкото обезценяване на руската рубла отнема от покупателната способност на населението и на бизнеса в страната.

Секторът на виното например губи позиции от години далеч не заради ембарго. Макар делът на изнасяното за Русия вино да е около 50% от общия износ, за по-малко от десет години свиването на стойността е девет пъти - от 95.5 млн. лв. през 2007 г. до 10.4 млн. лв. през 2015 г. "В България тече процес на преструктуриране на сектора. Вече няма големи винпроми, а малки изби и ако през 1984 г. сме произвеждали 1.5 млрд. литра вино, през последната година имаме 136 млн. литра. Няма как да говорим, че губим пазари, когато вече не произвеждаме продукти за тях", обяснява Красимир Коев, директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Той цитира доклад, разпространен от руските власти, в който се посочва, че първата причина за спада във вноса на вино от Европа е девалвацията на рублата, а втора най-важна - свиването на доходите на населението. През 2015 г. спадът при вноса на френски вина според доклада е 51%, на италиански 33%, на испански 25%.

"Интересът на българските производители да изнасят за Русия пада и защото руските партньори започнаха да плащат вместо на 3 на 6 месеца след доставката. Това блокира средствата на бизнеса и той преориентира експорта към други държави като Китай", казва още Коев. По думите му най-лошото на руския пазар е това, че нещата между политиката и икономиката са твърде смесени.

Мит 3. Ембаргото пречи на българските продукти да стигнат руския пазар

Откакто съществуват забрани, съществуват и начини за заобикалянето им. Напълно е възможно част от стоките в забранения списък, които са с крайна дестинация Русия, да се изнасят за трета държава (най-често Сърбия и Беларус), срещу която няма забрани за внос, да се преетикетират, така че българският им произход да не личи, и да потеглят за руския пазар.

През есента на 2015 г. поради тази причини Русия наложи допълнителни ограничения за вноса на продукти от България. Това се случи след подаден сигнал от Българската агенция по безопасност на храните за фалшиви разрешителни за износ и реекспорт. Тогава стана ясно, че стоките са представяни като произведени в Китай, Мароко и Бразилия.

Друг начин за заобикаляне на ембаргото е продуктите, които се изнасят, да се представят за детски храни, тъй като те не попадат в обсега на ограниченията, а вече пристигнали в Русия да сменят етикета си и да се разпространяват свободно.

Минаването през трета държава в износа за Русия понякога обаче е необходимо на бизнеса, без значение дали става въпрос за забранената селскостопанска продукция или машини. Един от големите производители на машини в България, изнасящ основно за Русия, обясни пред "Капитал", че директният внос на тези стоки става трудно поради честите документални проблеми и административни препятствия. Това налага продукцията да минава през алтернативни точки като Хонконг.

Мит 4. За близо двете години от налагането на ембаргото българското селско стопанство е ощетено с 400 млн. лв.

Ако приемем, че твърдението е вярно, това би означавало, че селскостопанският износ на България за Русия възлиза на поне 200 млн. лв. годишно. Страната в последните пет години обаче не е изнасяла продукция от аграрния сектор за такава стойност. Дори в най-върховите си моменти стойността на експорта за Русия на цялата група (в която влизат и земеделски стоки извън забранителния списък, но и преработени продукти) е била близо 130 млн. лв.

"Действително прекият ефект е около 20 млн. лв. годишно", каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева в опит да обясни по-ранното си изказване. "Но най-големите загуби са косвените, защото не се знае докога във времето те ще имат значение. Тази продукция, която щеше да се продаде на руския пазар, е останала на българския пазар или е пласирана на трети пазари на други цени. Ние сме пресметнали по статистическа стойност на произведена продукция какъв е спадът на цените на т.нар. ембаргови стоки и за съответния период той е 400.9 млн. лв., 226 млн. лв. от които са свързани със спада на цените на млякото."

Но дали е така? Косвените ефекти не могат да се хванат изцяло през статистиката за износа, но все пак можем да получим някаква картина. Правим сравнение между 2013 г., когато има пълна година без ембарго, и 2015 г., когато имаме пълна година с ембарго. Ясно се вижда, че общата стойност на продадените навън стоки от забранителния списък не само не намалява, но и значително нараства. Това означава, че българските продукти са успели да намерят други пазари за своята реализация. Дали това е станало на по-ниски цени не може да се каже, но увеличаването на обема на изнесена продукция би трябвало да компенсира поне отчасти това.

При месата и месните продукти стойностният обем е със 7% по-голям. При рибите и рибните продукти продукти ръстът е приблизително толкова. При зеленчуците имаме най-голямо нарастване – с над 20%, а при плодовете – с повече от 16%. Ако съберем всички тези проценти и ги превърнем в реални суми, тогава виждаме нарастване на продажбите на ембарговите стоки с около 100 млн. лв. спрямо 2013 г.

Ембаргото, разбира се, има ефекти. Те се чувстват най-силно при производителите на плодове и зеленчуци и млекопреработвателите, които вече са имали изградени търговски отношения с руски партньори. "Санкциите бяха усетени най-силно в сектора на плодовете през миналата година, защото реколтата беше голяма и просто не успяхме да намерим алтернативни пазари за нея. Тази година това няма да се отрази и очаквам, че ефектите от затварянето на руския пазар няма да са така осезаеми, защото вече търговията така или иначе се насочи към ЕС", казва Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България.

Млечният сектор търпи в най-голяма степен косвени поражения. Но те нито са само заради руското ембарго, нито ще си отидат, когато то свърши. Като начало ембаргото съвпадна с отпадането на квотите за мляко, които ограничаваха страните. България нито през 2013 г., нито през 2015 г. е изнасяла мляко. Щетите тук идват в посока производители на мляко, чийто продукт поевтинява, защото пристига по-евтина суровина от Европа. Но това са ефектите на отворения пазар, които тук са проблем от години - руското ембарго е просто един от поводите. Сурово мляко от чужбина беше внасяно масово и през 2013 г., още преди ембаргото. "Трийсет процента от европейското производство на млечни продукти заминаваше за руския пазар. След ембаргото част от тази продукция беше насочена и към България, при това на по-ниски цени. Ограничението беше предшествано от премахването на млечните квоти. В същото време беше отчетен по-малък интерес на Китай към млечни продукти. Всичко това доведе до срив в цената на суровото мляко – той е 30% през месец май 2016 г. спрямо май 2015 г.", обяснява Симеон Присадашки, собственик на "Жоси".

Това обаче значи, че суровината за млекопреработвателите поевтинява драматично, т.е. продуктите им могат да поевтинеят и така да търсят пазар. Особено след оплакванията, че има големи залежали обеми от продукция и спад на оборотите. Защо това не се случва е загадка - според НСИ цената на дребно на прясното мляко се е качила - от 1.40 лв през 2013 г. на 1.43 лв през 2015 г.

Мит 5. България е сред най-губещите държави в ЕС от ембаргото

Според анализ на Европейската комисия за отражението на руското ембарго върху износа на ЕС до април 2015 г. България заедно с Хърватия са двете държави, които практически са изпитали нулев ефект от търговските ограничения, без да отчетат понижение в аграрния експорт за страните от Руската федерация. За сравнение - Германия е изгубила 30% от пазарите си, Франция 39%, Полша 62%, а Кипър води сред губещите с 97% намаление на стойността на износа за Русия.