С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
61 15 юли 2016, 18:05, 24423 прочитания

Как България се "сниши" в НАТО

Въпреки че затъва в истерично политическо говорене срещу милитаризацията на Черно море, страната ни подкрепи всички стратегически мерки по време на лидерската среща във Варшава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Форумът на НАТО във Варшава мина без изненади – Русия бе определена като основен дестабилизиращ фактор в Европа.
- Четири батальона ще бъдат разположени в Полша, Латвия, Литва и Естония, а една многонационална бригада – в Румъния.
- НАТО остава в Афганистан и ще развива експедиционни сили за борба със заплахи, идващи от недържавни формирования.
- По време на срещата само България излъчваше противоречиви политически сигнали.
- Въпреки екзотичните коментари на политиците страната ни все пак подкрепи всички стратегически решения на алианса.
- Изказванията на Бойко Борисов за демилитаризация на Черно море търсят предимно прагматични сметки и вътрешнополитически ефект.
- Въпросът с усиленото военноморско присъствие на НАТО край бреговете ни ще се решава през октомври.

Ако се заслушате в реториката на българските политици от последните няколко дни, може да останете с грешното впечатление, че през миналия уикенд във Варшава се е провела не лидерска среща на НАТО, а съвещание на страните от Варшавския договор*. На 9 и 10 юли полската столица събра президенти, премиери, висши военни и дипломати от всички държави - членки на Северноатлантическия алианс, които обсъдиха бъдещи мерки за преодоляване на кризите по източната и южната периферия на континента. За жалост посланията, които почти целият управляващ елит на България изпрати по време на форума и в дните след него, бяха объркани, противоречиви, определено не ни създават имидж на лоялен и предвидим съюзник, като индиректно работеха в полза на руския пропаганден интерес.

Първо миналата събота военният министър Николай Ненчев озадачи всички в полската столица с енигматичното си изказване, че "не е коментиран въпросът за предното разполагане и не се предвижда България да участва под каквато и да било форма". Тоест, че нито един български войник няма да участва в ротацията на сили по източния флаг на алианса. Няколко дни по-късно пък неговият началник Бойко Борисов направи геостратегическата главоблъсканица една идея по-заплетена с екзотичната си инициатива Черно море да стане демилитаризирана зона. Така премиерът индиректно опонира не само на собствения си външен министър Даниел Митов, а и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според когото още през октомври алиансът ще разгледа адаптирани мерки за засилване на отбранителните способности по югоизточния фланг, включително и в областта на морската сигурност.


"Какво разбираме под демилитаризирана зона? Аз го разбирам така. За да стане ясно. И сега има военно присъствие и на българския флот, и на турския флот, и на украинския флот, и на румънския флот. На всички. Вместо да вървим в надпревара да се довъоръжаваме или масово да се въоръжаваме с ракети, подводници ядрени и какво ли не, да се опитаме да спадне напрежението в областта на Черно море. Никой няма да си нареже корабите, нямам тези илюзии, че Русия ще си извади флота, а ако може те да не го увеличават, ако може ние да не ги увеличаваме...", обяви министър-председателят, откровено пренебрегвайки обстоятелството, че единствената държава, която от няколко години систематично и ударно увеличава военноморските си сили в региона, е именно Русия. Така Борисов не просто доразви тезата си срещу сформирането на т.нар. антируска флотилия на регионален принцип, а директно минира намеренията на Румъния да лансира инициативата вече на коалиционно ниво в НАТО – нещо, което страната ни уж допреди две седмици подкрепяше. Българският президент Росен Плевнелиев пък бе последователен във Варшава, като зае точно противоположната позиция – че страната ни все пак е за засилено военноморско присъствие на НАТО в региона.

Разминаване на думи и дела

На пръв поглед цялото това поведение от страна на управляващите е, меко казано, странно. Само няколко дни по-рано, по време на натовската среща във Варшава, посланието беше съвсем различно и поне технически одобрено и от България. "Днес се споразумяхме за адаптирано предно присъствие на югоизток, което ще е базирано на румънско-българска бригада и което ще осигури рамката за широкомащабни тренировки на натовски сили", обяви генералният-секретар на НАТО Йенс Столтенберг в събота. И добави: "Освен това поискахме от специалистите си по военно планиране да осигурят експертиза дали може да увеличим нашето присъствие не само на сушата, но и във въздуха и по море. И няколко държави отбелязаха нуждата от подобно разширено присъствие". Всъщност за румънско-българска бригада е твърде силно да се говори, тъй като страната ни обяви, че ще участва в нея с не повече 400 души, които освен всичко друго щели да си седят от българската страна на границата. Според премиера Борисов пък "до 400 души" означава, че може и да са 20. А бригадата е военно формирование с численост от порядъка на 3 до 5 хил. военнослужещи...



И за да бъде абсурдът пълен, този четвъртък депутатите от левицата в българския парламент действително внесоха практически неизпълнимото, наивно и абсурдно предложение Черно море да стане демилитаризирана зона. Което едва ли ще бъде подкрепено наистина от Народното събрание, но ще бъде неприятен имиджов удар под пояса за страната ни и ще накара България действително да изглежда като троянски кон на Москва в НАТО. От левицата също така поискаха оставките на министрите Митов и Ненчев, тъй като подкрепят засиленото присъствие на алианса в Черно море.

На пръв поглед антинатовското поведение на Борисов обаче придобива някакъв смисъл, ако бъде пречупено през вътрешнополитическата призма. По всяка вероятност то трябва да бъде разглеждано най-вече в контекста на предстоящите президентски избори, които ще се проведат през ноември, като целта е да се неутрализират колкото се може повече от потенциалните аргументи на БСП срещу управляващите. С непремерените си изказвания срещу засиленото присъствие на въоръжени сили в Черно море лидерът на ГЕРБ, от една страна, популистки жонглира със съвсем естествените страхове на хората на тема война, а от друга, вероятно се опитва в някаква степен да се хареса на онази част от симпатизиращите на Русия гласоподаватели, които не припознават БСП като свое политическо представителство. Косвено доказателство за тази теза е фактът, че реториката на тема "демилитаризация" поне за момента по никакъв начин не се отразява на реалната позиция, която страната ни заема по време на заседанията на Северноатлантическия съвет – най-висшия политически орган на НАТО.

Другото възможно обяснение на странните външнополитически лупинги е чисто прагматично - в момента Борисов няма изгода да се кара с руснаците, тъй като страната ни се опитва да минимализира пораженията от арбитража за АЕЦ "Белене". Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че премиерът периодично се опитва да възражда темата за изграждането на "газов хъб" в България. Така че смекчаването на позицията по отношение на Русия и заклеймяването на ястребови политици, "които налитат с крилати ракети и пребиват руснаци", може да има съвсем прагматични и материални измерения. Всъщност видимият индикатор за това дали става дума просто за популизъм, или действително има някакъв външнополитически завой по посока на Москва вероятно ще бъде поведението на българските представители по време на срещата на военните министри на НАТО през октомври, когато ще се приемат мерките за защита на югоизточния фланг, включително и тези в Черно море. И ако тогава темата за демилитаризацията отново бъде повдигната насериозно, пораженията върху прозападния имидж на страната ни вече могат да се окажат значителни и трудно обратими.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 4942 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1191 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пет причини защо промените във фонда за лечение на деца са вредни

Предложеният нов правилник на структурата се опитва да ограничи лечението в чужбина и независимата външна експертиза

Още от Капитал
Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10