Как България се "сниши" в НАТО
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как България се "сниши" в НАТО

Северноатлантическият алианс се връща към традиционната си мисия – териториална отбрана

Как България се "сниши" в НАТО

Въпреки че затъва в истерично политическо говорене срещу милитаризацията на Черно море, страната ни подкрепи всички стратегически мерки по време на лидерската среща във Варшава

Момчил Милев
24850 прочитания

Северноатлантическият алианс се връща към традиционната си мисия – териториална отбрана

© Reuters


Темата накратко

- Форумът на НАТО във Варшава мина без изненади – Русия бе определена като основен дестабилизиращ фактор в Европа.

- Четири батальона ще бъдат разположени в Полша, Латвия, Литва и Естония, а една многонационална бригада – в Румъния.

- НАТО остава в Афганистан и ще развива експедиционни сили за борба със заплахи, идващи от недържавни формирования.

- По време на срещата само България излъчваше противоречиви политически сигнали.

- Въпреки екзотичните коментари на политиците страната ни все пак подкрепи всички стратегически решения на алианса.

- Изказванията на Бойко Борисов за демилитаризация на Черно море търсят предимно прагматични сметки и вътрешнополитически ефект.

- Въпросът с усиленото военноморско присъствие на НАТО край бреговете ни ще се решава през октомври.

Ако се заслушате в реториката на българските политици от последните няколко дни, може да останете с грешното впечатление, че през миналия уикенд във Варшава се е провела не лидерска среща на НАТО, а съвещание на страните от Варшавския договор*. На 9 и 10 юли полската столица събра президенти, премиери, висши военни и дипломати от всички държави - членки на Северноатлантическия алианс, които обсъдиха бъдещи мерки за преодоляване на кризите по източната и южната периферия на континента. За жалост посланията, които почти целият управляващ елит на България изпрати по време на форума и в дните след него, бяха объркани, противоречиви, определено не ни създават имидж на лоялен и предвидим съюзник, като индиректно работеха в полза на руския пропаганден интерес.

Първо миналата събота военният министър Николай Ненчев озадачи всички в полската столица с енигматичното си изказване, че "не е коментиран въпросът за предното разполагане и не се предвижда България да участва под каквато и да било форма". Тоест, че нито един български войник няма да участва в ротацията на сили по източния флаг на алианса. Няколко дни по-късно пък неговият началник Бойко Борисов направи геостратегическата главоблъсканица една идея по-заплетена с екзотичната си инициатива Черно море да стане демилитаризирана зона. Така премиерът индиректно опонира не само на собствения си външен министър Даниел Митов, а и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според когото още през октомври алиансът ще разгледа адаптирани мерки за засилване на отбранителните способности по югоизточния фланг, включително и в областта на морската сигурност.

"Какво разбираме под демилитаризирана зона? Аз го разбирам така. За да стане ясно. И сега има военно присъствие и на българския флот, и на турския флот, и на украинския флот, и на румънския флот. На всички. Вместо да вървим в надпревара да се довъоръжаваме или масово да се въоръжаваме с ракети, подводници ядрени и какво ли не, да се опитаме да спадне напрежението в областта на Черно море. Никой няма да си нареже корабите, нямам тези илюзии, че Русия ще си извади флота, а ако може те да не го увеличават, ако може ние да не ги увеличаваме...", обяви министър-председателят, откровено пренебрегвайки обстоятелството, че единствената държава, която от няколко години систематично и ударно увеличава военноморските си сили в региона, е именно Русия. Така Борисов не просто доразви тезата си срещу сформирането на т.нар. антируска флотилия на регионален принцип, а директно минира намеренията на Румъния да лансира инициативата вече на коалиционно ниво в НАТО – нещо, което страната ни уж допреди две седмици подкрепяше. Българският президент Росен Плевнелиев пък бе последователен във Варшава, като зае точно противоположната позиция – че страната ни все пак е за засилено военноморско присъствие на НАТО в региона.

Разминаване на думи и дела

На пръв поглед цялото това поведение от страна на управляващите е, меко казано, странно. Само няколко дни по-рано, по време на натовската среща във Варшава, посланието беше съвсем различно и поне технически одобрено и от България. "Днес се споразумяхме за адаптирано предно присъствие на югоизток, което ще е базирано на румънско-българска бригада и което ще осигури рамката за широкомащабни тренировки на натовски сили", обяви генералният-секретар на НАТО Йенс Столтенберг в събота. И добави: "Освен това поискахме от специалистите си по военно планиране да осигурят експертиза дали може да увеличим нашето присъствие не само на сушата, но и във въздуха и по море. И няколко държави отбелязаха нуждата от подобно разширено присъствие". Всъщност за румънско-българска бригада е твърде силно да се говори, тъй като страната ни обяви, че ще участва в нея с не повече 400 души, които освен всичко друго щели да си седят от българската страна на границата. Според премиера Борисов пък "до 400 души" означава, че може и да са 20. А бригадата е военно формирование с численост от порядъка на 3 до 5 хил. военнослужещи...

И за да бъде абсурдът пълен, този четвъртък депутатите от левицата в българския парламент действително внесоха практически неизпълнимото, наивно и абсурдно предложение Черно море да стане демилитаризирана зона. Което едва ли ще бъде подкрепено наистина от Народното събрание, но ще бъде неприятен имиджов удар под пояса за страната ни и ще накара България действително да изглежда като троянски кон на Москва в НАТО. От левицата също така поискаха оставките на министрите Митов и Ненчев, тъй като подкрепят засиленото присъствие на алианса в Черно море.

На пръв поглед антинатовското поведение на Борисов обаче придобива някакъв смисъл, ако бъде пречупено през вътрешнополитическата призма. По всяка вероятност то трябва да бъде разглеждано най-вече в контекста на предстоящите президентски избори, които ще се проведат през ноември, като целта е да се неутрализират колкото се може повече от потенциалните аргументи на БСП срещу управляващите. С непремерените си изказвания срещу засиленото присъствие на въоръжени сили в Черно море лидерът на ГЕРБ, от една страна, популистки жонглира със съвсем естествените страхове на хората на тема война, а от друга, вероятно се опитва в някаква степен да се хареса на онази част от симпатизиращите на Русия гласоподаватели, които не припознават БСП като свое политическо представителство. Косвено доказателство за тази теза е фактът, че реториката на тема "демилитаризация" поне за момента по никакъв начин не се отразява на реалната позиция, която страната ни заема по време на заседанията на Северноатлантическия съвет – най-висшия политически орган на НАТО.

Другото възможно обяснение на странните външнополитически лупинги е чисто прагматично - в момента Борисов няма изгода да се кара с руснаците, тъй като страната ни се опитва да минимализира пораженията от арбитража за АЕЦ "Белене". Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че премиерът периодично се опитва да възражда темата за изграждането на "газов хъб" в България. Така че смекчаването на позицията по отношение на Русия и заклеймяването на ястребови политици, "които налитат с крилати ракети и пребиват руснаци", може да има съвсем прагматични и материални измерения. Всъщност видимият индикатор за това дали става дума просто за популизъм, или действително има някакъв външнополитически завой по посока на Москва вероятно ще бъде поведението на българските представители по време на срещата на военните министри на НАТО през октомври, когато ще се приемат мерките за защита на югоизточния фланг, включително и тези в Черно море. И ако тогава темата за демилитаризацията отново бъде повдигната насериозно, пораженията върху прозападния имидж на страната ни вече могат да се окажат значителни и трудно обратими.

По-защитени ли сме след Варшава

Ако се абстрахираме от българския вътрешнополитически контекст и цялата шумотевица, която го съпътства (но като че ли не успя да провокира реакция в полската столица), срещата на върха на НАТО във Варшава протече съвсем според очакванията и без кой знае какви изненади. Въпреки липсата на съспенс обаче тя е повратна точка в еволюцията на алианса най-малкото защото за пръв път той разполага съюзнически сили на територията на свои източноевропейски членове, които до 1989 г. са били съветски сателити. "Това е най-важният момент за НАТО от края на студената война." Така коментира резултатите срещата на върха на Северноатлантическия алианс в полската столица и президентът на САЩ Барак Обама.

Основното послание на форума беше, че НАТО се завръща към основната си мисия – колективна сигурност и териториална отбрана. На практика във Варшава още веднъж се потвърждава посоката на развитие, която бе зададена на срещата на върха в Уелс преди две години. Русия съвсем директно е назована като основен източник на дестабилизация в Европа. Според заключителното комюнике на срещата действията на Москва в тази посока включват: незаконното и нелегитимно анексиране на Крим, нарушаване на суверенни граници със сила, дестабилизиране на Източна Украйна, широкомащабни изненадващи учения, провокации край границите на НАТО, включително в Балтийско, Черно и Средиземно море, както и агресивна реторика на тема "използване на ядрено оръжие". Също така се отбелязва, че Русия се възползва от военното си присъствие в Черно море, за да подкрепя управляващия режим в Сирия, с което създава допълнителен риск за съюзниците.

Затова, както се очакваше, съюзниците решиха, че ще разположат на ротационен принцип четири усилени батальонни бойни групи (всяка по около 1000 души) на територията на Полша, Латвия, Литва и Естония. В Полша ядрото на силите ще бъде съставено от американски военни, в Латвия – от канадски, в Литва – от германски, а в Естония – от британски. Батальоните ще бъдат попълнени със сили и средства на останалите съюзнически държави според възможностите им. По думите на българския военен министър Ненчев обаче страната ни няма да се включи с нито един военнослужещ в това предно разполагане. Сформирането на четирите нови бойни формирования трябва да бъде факт в началото на 2017 г. Отделно от това САЩ поемат ангажимент на двустранна основа да базират една бронирана бригада в Полша, стана ясно също така на форума във Варшава.

Погледнато обективно, разполагането на четирите батальонни бойни групи представлява най-вече символичен и политически акт. Въпреки острата реторика на Москва по темата въпросните бойни формирования са твърде малочислени, за да бъдат каквато и да било, дори теоретична, заплаха за Русия, която е концентрирала многократно по-големи сили по границата с Полша и Прибалтика. Тяхното дислоциране обаче представлява изграждане на своеобразен "човешки щит" срещу теоретична хибридна операция или пълномащабна инвазия. Присъствието им на терен е гаранция, че изпращащите ги държави няма да се отметнат от съюзническия си ангажимент. Също така те представляват първа защитна линия до развръщането на силите за незабавно действие VJTF с численост от 4-5 хил. души и теоретично време за реакция от 2-3 дни, а след това – и на силите за отговор NRF, които вече ще са три пъти по-големи (около 40 хил. души). Или както образно описа ситуацията външният министър Даниел Митов: "Когато заключвате къщата си, не я заключвате, защото смятате, че съседите ви са крадци, а защото знаете, че крадци съществуват. Това правим ние, изграждаме отбраната си не защото смятаме, че някой ще ни нападне, а защото знаем, че в близост до нас една държава беше атакувана."

"НАТО изпълнява функцията, заради която е създаден – да гарантира сигурността, независимостта и териториалната цялост на своите страни членки. От Уелс насам се видя се, че въпреки Минското споразумение Русия продължава агресивното си и провокационно поведение спрямо Украйна и страни съюзници", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев по повод решенията от Варшава. Според него при наличието на съюзнически войски по източния фланг се гарантира, че няма да има почесване по главата в стил "да се намесим ли или да не се намесим". Тагарев смята, че ако през 2014 г. е имало някакви очаквания, че нещата около напрежението с Русия могат да бъдат стабилизирани и модерирани относително бързо, тези очаквания не са се оправдали. "Паралелно с това експертните анализи показват, че взетите тогава решения не са достатъчни да гарантират сигурността и затова сега се вземат допълнителни. Те имат много елементи, като най-видимият е дислоцирането на батальонни бойни групи на съюзници на територията на Латвия, Литва, Естония и Полша", обобщава той.

Паралелно с това на срещата във Варшава бе одобрена и инициативата за изграждане на мултинационална бригада "Югоизток" в Румъния, която бе анонсирана на последната среща на натовските външни министри преди около месец. Това ще бъде бойно формирование с численост от порядъка на 5 хил. души, в което страната ни поема ангажимент да участва с до 400 военнослужещи. Отделно НАТО ще оцени опциите за засилване на военноморското и въздушното присъствие в региона. За целите на последното страната ни промени своето законодателство, което вече позволява извършването на съвместни въздушни патрули над българска територия съвместно със съюзнически изтребители. По неофициална информация регионалната въздушна отбрана по югоизточния фланг вероятно ще бъде подсилена с полски военни самолети.

Същевременно след срещата във Варшава бяха направени първите първите стъпки по възстановяване на политическия диалог с Москва, която от своя страна обвинява НАТО, че подклажда нова надпревара във въоръжаването и вкарва Европа в нова студена война. Още в сряда бе свикано заседание на съвета НАТО - Русия, на което генералният секретар Йенс Столтенберг е информирал представителите на Кремъл за плановете на алианса и са обсъдени конкретни мерки за избягване на военни инциденти и в частност във въздушното пространство над Балтийско море. Също така е дискутирана кризата в Украйна, както и прилагането на Минското споразумение. По време на разговорите представителите на НАТО още веднъж са обяснили, че няма да има компромиси с териториалната цялост на Украйна. "Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но ние не можем и няма да направим компромис с принципите, на които почива нашият съюз и сигурността в Европа и Северна Америка", се казва в заключителното комюнике от Варшава.

"По всичко личи, че консенсусът в НАТО работи добре – нещо, което беше почти немислимо преди три години. Не просто има планове за защита на съюзниците от източния фланг на НАТО, но има и много конкретни решения какво точно ще бъде направено, от кой съюзник, на какво равнище и т.н.", обобщава резултатите от лидерския форум бившият военен министър Тагарев.

Напрежението с Русия обаче не беше единственият фокус на срещата на върха във Варшава. По време на форума бе взето решение да се увеличат възможностите за борба със заплахи от южна посока, включително и от недържавни формирования (разбирайте организации тип ИДИЛ). Алиансът ще развива способности за регионален ситуационен анализ (т.е. разузнаване), както и възможности за експедиционни операции, т.е. за действие извън територията на натовските държави. Специално внимание е обърнато на действията в Средиземно и Егейско море, както и на сътрудничеството с военноморската операция на ЕС, наречена "София", която се бори с трафикантите на хора и контрабандистите на оръжие край бреговете на Либия. Военното сътрудничество между НАТО и ЕС също беше специален акцент на срещата.

Бе обявено също така, че НАТО няма да изтегли напълно своите войски от Афганистан, както беше планирано, и ще остави контингент на територията на страната толкова, колкото е необходимо. Причината е, че правителствените сили в централноазиатската държава изпитват сериозни трудности в неутрализирането на заплахата от страна на талибаните. В момента Афганистан е един от основните източници на бежанци, които се опитват да влязат на територията на Европа.

Темата накратко

- Форумът на НАТО във Варшава мина без изненади – Русия бе определена като основен дестабилизиращ фактор в Европа.

- Четири батальона ще бъдат разположени в Полша, Латвия, Литва и Естония, а една многонационална бригада – в Румъния.

- НАТО остава в Афганистан и ще развива експедиционни сили за борба със заплахи, идващи от недържавни формирования.

- По време на срещата само България излъчваше противоречиви политически сигнали.

- Въпреки екзотичните коментари на политиците страната ни все пак подкрепи всички стратегически решения на алианса.

- Изказванията на Бойко Борисов за демилитаризация на Черно море търсят предимно прагматични сметки и вътрешнополитически ефект.

- Въпросът с усиленото военноморско присъствие на НАТО край бреговете ни ще се решава през октомври.

Ако се заслушате в реториката на българските политици от последните няколко дни, може да останете с грешното впечатление, че през миналия уикенд във Варшава се е провела не лидерска среща на НАТО, а съвещание на страните от Варшавския договор*. На 9 и 10 юли полската столица събра президенти, премиери, висши военни и дипломати от всички държави - членки на Северноатлантическия алианс, които обсъдиха бъдещи мерки за преодоляване на кризите по източната и южната периферия на континента. За жалост посланията, които почти целият управляващ елит на България изпрати по време на форума и в дните след него, бяха объркани, противоречиви, определено не ни създават имидж на лоялен и предвидим съюзник, като индиректно работеха в полза на руския пропаганден интерес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

61 коментара
  • 1
    i_hristov avatar :-|
    i_hristov

    Според мен нашите политици са толкова заети да си гледат в пъпа, че не ги интересуват международните отношения. За това и нямаме никаква позиция спрямо никой важен въпрос или проблем. На останалите политици от другите страни им е ясно това и за това България не я вземат на сериозно никъде.

  • tie_interceptor

    До коментар [#1] от "i_hristov":

    Според мен повечето и да искат, не могат нищо друго... :(

    Колкото до това кой кого взима насериозно, не разбирам, защо поляците взимат насериозно обещанията на запада, че ще ги опази при не чак толкова далечния във времето опит...
    А България никой не я взима насериозно, просто защото почти нищо не зависи от нея... Най много още някой проблем да докара на съюзниците си...

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Обидно елементарен текст!
    Погледнах логото горе, за да се убедя, че не съм отворил някакъв пеевски парцал..

    Г-н Милев залива публиката с предъфквани пропагандни клишета, които ползва и като доказателства на несъстоятелните си тези. И няма цифри, няма статистика: каквото казва - това е, вервайте.

    Ирония е, че този текст се появява няколко часа след терора в Ница, защото именно НАТО бе машата за унищожаването на държави като Ирак, Югославия, Афганистан, Либия, Сирия. И сеейки смърт там предизвика ответен тероризъм. А тероризмът не се бори с ПР системи, фрегати и батальони в Прибалтика. Тези неща определено имат друга цел, която е много видима - обслужване на залязващите ЮС геополитически амбиции.

    Апропо, какво прави Валцмен/Порошенко на срещата на НАТО? Да не би той да е овеществяването на жертвата и да го ползват за насъскване на кучетата?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "zawert":

    Явно не си струва да ви отговарям, защото вие не боравите на факти, а със заклинания.
    Няма и седмица откак излезе доклада на комисията Чилкът за британската намеса в Ирак. Сигурно нищо не сте чували за Коалицията на желаещите в Ирак, сред които беше и БГ? За убитите наши войници в Кербала сигурно нищо не знаете? А за загиналите италианци, поляци и пр? Тези държави не са ли в НАТО?

    Чии самолети бомбардираха Либия? Не са ли франски, американски и британски? Не са ли френски спецчастите, които плениха Кадафи и го предадоха на линч на някаква банда?

    НАТО не било... Милото то.

  • 6
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    - Философе, що си така запотен?
    -Спорих с невежи!

  • 7
    petkancho123 avatar :-|
    petkancho123

    Капитал беше най-професионалиния и безпристрастен вестник в България. Уви, "беше". Сега сте се превърнали в една безлична, клоняща към жълтото пропагандна подлога. Тук не визирам конкретния казус "за" или "против" НАТО, а това че сте прозрачно предани на президента. Преди да стане ясно, че той няма да е пак кандидат на ГЕРБ отново, бяхте страшни гербери и хвалехте постоянно ББ (когато органично не понасям). Сега обаче изведнъж минахте в другата крайност - той е лошия, пък видите ли Президентът колко бил последователен (демек добрия). Много плоско и дори обидно за някога добрата медия. Много съжалявам, че се преврнахте в това жалко медийно подобие - вече няма какво да чете средно и над средно интелигентния българин.

  • 8
    4itatel avatar :-|
    4itatel

    Браво!

  • 9
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    До коментар [#7] от "petkancho123":

    Капитал през 2014 г получи грант от 3,5 млн. долара от Америка за България.
    Който плаща, той поръчва музиката.
    Ако Борисов продължи да се дърпа, още по-злостни ще стават статиите.

    Вчерашният атентат в Ница нагледно показа, че дневният ред пред Европа е друг и много различен от дневния ред на НАТО.

  • 10
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Боко е вреден за БГ и колкото по-бързо отиде в историята, толкова по-добре. Как може основни стратегически интереси на държавата ни да се "търгуват" за "да не разсърдим руснаците" или "имаме тука един реактор за продан" или "искаме тука един газов хъб".
    Ако БГ не гарантира сигурността си, всички тия неща стават безсмислени. Защото ако един народ не храни своя армия, ще храни чужда.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK