Свършиха ли парите за стартъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свършиха ли парите за стартъпи

Свършиха ли парите за стартъпи

След четири години публично финансиране екосистемата за млади компании трябва да покаже, че може да оцелее с повече частни пари

Константин Николов
26368 прочитания

Ако сте млад, инициативен и имате идея, почакайте. София е мястото да я реализирате. Или по-скоро беше. Точно в момента не е. През последните няколко години в българската столица възникна онова, което се нарича стартъп екосистема, т.е. мрежа от фондове и хора с пари, които търсят и намират начинаещи компании с добри идеи и ги финансират с няколко десетки хиляди евро, за да стартират. Тази приличаща на коралов риф и изградена с много труд и ентусиазъм система сега е под заплаха.

В края на миналата година завърши първият период от европейско финансиране по програмата JEREMIE за двата фонда LAUNCHub и Eleven, които дадоха тласък на подкрепата за млади компании. Той беше доста успешен. Но в момента в системата има вакуум. За последните четири години фондовете инвестираха около 20 млн. евро в почти 200 компании. Но сега признават, че от няколко месеца не са одобрявали нови проекти. Единственото движение в сектора е от страна на фондовете за последващи инвестиции като NEVEQ II.

Причината е, че основният източник на финансиране - Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), още не е обявил какво включва следващото раздаване на пари, нито кога ще започне то. Ясно е обаче, че стратегията на ЕИФ е да се наблегне върху инвестирането в одобрените досега проекти, за да се подпомогне развитието им. Другият голям и нов играч на пазара - Фондът на фондовете, който бе създаден под контрола на Министерството на финансите, е огромна черна дупка. В него се вляха много пари от оперативните програми, но информация не излиза, така че продължава да се гадае кога и дали изобщо ще има финансиране за стартиращи компании.

Така първото стъпало - хората с идеи, които търсят финансиране, може да остане без опции. И това поставя въпроса колко устойчив ще е успехът на София - дали системата е достатъчно стабилна да продължи да се развива с повече частно и по-малко публично финансиране и дали фирмите в най-ранен стадий ще продължат да имат достъп до рисков капитал.

Какво идва

Заради неочакваната и изпреварваща инжекция от ЕИФ, която се дължи на неспособност от страна на Министерството на икономиката да се справи с парите по "Конкурентоспособност", България излезе едни гърди напред. Повечето други държави от ЕС ще получат такова финансиране едва от този период. Така българската екосистема се наложи като своеобразен хъб в региона през последните години. Тук дойдоха много млади компании не само от околните държави, но и от страни като Австрия и Швейцария. Мнозина играчи на местната сцена обаче се притесняват, че с евентуалната промяна на стратегията на големите фондове хората с идеи ще се насочат към други инвестиционни локации. Букурещ също стартира подобна на София програма по JEREMIE на стойност 40 млн. евро.

Според Христо Стоянов от ЕИФ обаче подобна активност в района не е проблем, а е възможност - най-малкото местните стартъпи ще имат още източници на финансиране. Той казва, че публичното стартъп финансиране в цяла Европа ще преживее бум през следващите месеци и години. Последният пример е Австрия, която обяви, че ще отпусне 185 млн. евро за развитието на млади компании през следващите три години. Основната цел е да привлича стартъпи от Централна и Източна Европа и дори от Азия.

България също се включи в този бум на наливане на публични пари със създаването на тъй наречения Фонд на фондовете, който ще има бюджет от над 600 млн. евро, част от които трябва да бъдат отделени и за млади компании. Все още никой не е наясно каква точно ще е ролята му в местната стартъп екосистема. От фонда не отговориха на въпросите на "Капитал". Неофициалната информация е, че ще се опитат да повторят първия период на JEREMIE и така ще копират стратегията на ЕИФ - следователно и фондовете за стартиращи компании. Но каквото и да става, ще стане догодина, а дори то е под въпрос.

Според управляващия партньор на LAUNCHub Любен Белов държавата по-скоро трябва да е пасивен участник в целия процес. "Работата на държавата е да прави две неща - да фасилитира работата на активните участници на пазара и да подкрепя и да бъде пасивна. Всяко друго нещо, при което тя концентрира решения и е активен участник, е глупост", смята той.

Според Даниел Томов от Eleven България все пак трябва да има реалистични очаквания за развитието си като стартъп хъб. "Не бива да казваме "ние сме най-добрите в региона", дори сравнението с региона е комплексарско. В региона всъщност нищо не се случва", твърди той.

А пари за началото?

"Ликвидност със сигурност трябва да продължи да се налива, без да се търси възвращаемост от компаниите на първото стъпало. Но тъй като става въпрос за рисков капитал, който търси възвращаемост, второто стъпало е приоритет за нас", казва Христо Стоянов, представител на ЕИФ за България (мнението му четете на стр. 11). Според него публичното финансиране трябва да се използва, за да подпомогне навлизането на все повече частни инвеститори, което така или иначе се случва.

Идеята е Eleven и LAUNCHub да преминат едно ниво нагоре и да подкрепят сегашните си проекти, както и нови, които преди вече са преминали през рунд на първоначално финансиране. В същото време управляващият партньор на Еleven Даниел Томов смята, че за развитието на средата е нужно постоянно да има нови и нови млади компании. В противен случай рискуваме да се върнем назад, казва той.

Освен преговорите с ЕИФ фондовете в момента водят разговори и с частни инвеститори, за да определят какъв процент от новия им рунд ще е публично, и какъв - частно финансиране. Резултатът ще стане ясен до месеци, когато европейската институция трябва да обяви плановете си.

Фирмите - участници в самата стартъп среда, все пак се надяват инвестициите в компаниите в ранен стадий да продължат. "Липсата на инвестиции в първоначалния сегмент ще навреди на сцената със сигурност. Наличието на LAUNCHub и Eleven даде повод на много опитни хора от ИТ индустрията да напуснат работните си места в големите корпорации и на базата на дългогодишния си опит да започнат нови бизнеси. Мисля, че тази вълна може да бъде продължена още", смята.Мъри Иванов, основател на "Метрило" (повече за компанията четете на стр. 13). Иван Кънев от BeeSmart Technologies пък смята, че дори при намаляване на early stage финансирането екосистемата няма да изчезне, а просто ще се преструктурира, за да отговори на промените в пазара. "Реално хората с идеи ще търсят реализация извън България или ще се опитват да намират финансиране от други източници като европейски програми, семейство или приятели. Тук, в Силициевата долина, все още средствата, събирани от семейство и приятели, са много важна част за най-младите стартъпи", казва предприемачът (профил на компанията четете на страница 12).

Ангелска помощ

Доказателство за съзряването на средата е включването именно на все повече частен капитал. От началото на тази година заработи и специалният проект на Уникредит Булбанк за финансиране на млади фирми. Той предлага заеми за компании без история и без обезпечение, които освен финансиране получават и помощ в бизнес плана и контакт към потенциални клиенти. Според вицепрезидента на финансовата институция Филип Генов напредъкът на местната екосистема се валидира именно от включването на търговска банка, която вече одобри и първите си проекти.

С развитието на стартъп средата нарасна броят и на бизнес ангелите. Всъщност те са в системата още от началните й дни - преди появата на фондовете и европейското финансиране бяха един от малкото източници за сийд финансиране. Но през последните години броят на ангелските инвеститори нарасна, след като се възползваха от програмите на Eleven и LAUNCHub и навлязоха като коинвеститори в доста от одобрените стартъпи. В момента броят им е няколко десетки и дори имат собствена организация - Българска асоциация на бизнес ангелите.

В Силициевата долина и други развити стартъп хъбове този тип инвеститори са основна част от системата и предоставят първото пресяване на проектите. Но според играчите на местната сцена те са крайно недостатъчни в България, за да поемат сами досегашното финансиране на проектите в ранен стадий. "Този тип инвеститори се нуждаят от институционния подход на фондове като нас и от нашия дю дилиджънс на проектите", смята управляващият партньор на LAUNCHub Любен Белов. Според него бизнес ангелите може лесно да се откажат да инвестират, ако бързо и лесно загубят парите си в стартиращи компании. На същото мнение е и Томов. "Това че има 40-50 души, които искат да инвестират в тази система, не означава че има бизнес кейс за тях", коментира той. Именно по тази причина от ЕИФ също разглеждат варианти, в които да има по-голяма институционална подкрепа на обществото ангелски инвеститори в България.

За България бъдеще има и идеята големи действащи компании да откриват собствени стартъп фондове, които да финансират. У нас подобни организации имат водещи групи като "Солвей Соди". Според Филип Генов от "Уникредит" скоро ще има структурна промяна в сектора. "Ще има добри новини от няколко индустрии и те ще са чисто вертикални - например сдружаване между няколко играча от даден сектор заедно с банка, които поемат от кота нула интересни проекти в същия този сектор", казва той.

"Много от утвърдените корпорации ще се опитват да придобият предприемаческия талант и да му позволят да се развива в рамките на компанията. По света големи компании имат собствени стратегически фондове, които и сега търсят интересни стартъпи, в които да инвестират или напълно да изкупят. Intel, Google, General Еlectric са само примери", смята Иван Кънев, съосновател на BeeSmart Technologies.

Времето наше ли е

С две думи, несигурност има, забавяне също. Но стартъп екосистемата в България достигна определено ниво на развитие през последните четири години, което дава надежди за следващата стъпка.

Развитието на всички участници на тази сцена означава, че проектите, които ще бъдат разгледани в бъдеще, имат шанс да са с още по-добър потенциал. "Ние самите ставаме по-капризни като инвеститори. През нас са минали 4-5 хил. проекта. Едно е сигурно - включват се по-опитни хора, които са работили и живели в чужбина и искат да се включат в тая система. Например банкер на изпълнително ниво се включи в стартъп. Случва се и квалифицирани служители от корпорациите да напускат и да започват свой стартъп", казва Томов от Eleven. Любен Белов от LAUNCHub признава, че със сигурност фондът към момента не би финансирал някои неща, които е подкрепил в първия период.

За много кратко време средата тук е достигнала равнището на израелската в първите й пет години, смята Христо Стоянов от ЕИФ. Въпросът е дали ще успее да продължи по същия възходящ път, или ще си остане един добър, но минал период от новата българска стартъп история.

Според представители на сектора хоризонтът на индустрията е десет години от инвестиране до успешно излизане. Именно по тази причини за тях е важно е да има първите екзити на финансираните компании, които да покажат, че секторът работи. Според Белов такива може да се очакват в рамките на три до пет години. Докато този период мине обаче, публичното финансиране вероятно ще остане незаменимо.

Ако сте млад, инициативен и имате идея, почакайте. София е мястото да я реализирате. Или по-скоро беше. Точно в момента не е. През последните няколко години в българската столица възникна онова, което се нарича стартъп екосистема, т.е. мрежа от фондове и хора с пари, които търсят и намират начинаещи компании с добри идеи и ги финансират с няколко десетки хиляди евро, за да стартират. Тази приличаща на коралов риф и изградена с много труд и ентусиазъм система сега е под заплаха.

В края на миналата година завърши първият период от европейско финансиране по програмата JEREMIE за двата фонда LAUNCHub и Eleven, които дадоха тласък на подкрепата за млади компании. Той беше доста успешен. Но в момента в системата има вакуум. За последните четири години фондовете инвестираха около 20 млн. евро в почти 200 компании. Но сега признават, че от няколко месеца не са одобрявали нови проекти. Единственото движение в сектора е от страна на фондовете за последващи инвестиции като NEVEQ II.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Абе като публично финансиране изоставаме много верно. Всяка по-голяма община на запад си има акселератор, ама тук се съмнявам за успеха на такъв модел - просто ще раздават парички на свои хора, както бай дъ уей се случи с Конкурентноспособност

  • 7
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    " Фондът на фондовете, който бе създаден под контрола на Министерството на финансите, е огромна черна дупка", която всъщност пречи и спира работата на другите играчи. Или казано просто Мин Фин се отървава от конкуренцията.

  • 8
    carlos avatar :-|
    carlos

    На еко системата и липсва основен елемент като ефикасна съдебна система. Лично на мен не ми харесва още, че сиид фондовете нямат фокусирани инвестиционни стратегии. Инвестирането в тек старт-ъпи в България като стратегия е твърде общо и може да работи само с публични капитали. Ако се фокусират, примерно, върху изкуствен интелект старт-ъпи ще е по-интересно за частни източници на капитал; ще могат и да развият важни познания за тази област и ще станат наистина полезни. Сега сиид инвеститорите са просто дистрибутори на европейски пари, които хвърлят дартс по едни списъци с хиляди компании и после обясняват колко специален им е дю дилиджънса. Но за нашата реалност това е добро начало!

  • 9
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    За наистина иновативните стартъпи има и краудфъндинг... ®ЕВОЛЮЦИЯТА ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО

    https://www.kickstarter.com/

    https://www.indiegogo.com

  • 10
    mrpetrov avatar :-|
    mrpetrov

    Знае ли някой какъв процент от финансираните български стартъпи през последните две три години все още оперират и са на печалба?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK