Успешен ли е моделът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Успешен ли е моделът

Успешен ли е моделът

Четири от главните действащи лица в българската стартъп екосистема за това какво следва

7292 прочитания

© Юлия Лазарова


Любен Белов, управляващ партньор в LAUNCHub: Сега е много по-лесно да правиш бизнес

Какво постигнахме? Преди пет години нямаше много неща: имаше NEVEQ, стартъп фондацията, някакви опити за инвестиции, малки наченки на ангелски клубове, но нямаше видимост на възможността на хората да правят бизнес и да го правят чрез рисково финансиране. Нямаше ги и рециклираните пари на екзитите, нямаше и големи конференции като Digitalk. Със създаването на LAUNCHub и Eleven предприемачите получиха възможност да се възползват от мрежите, които ние като фондове изграждаме с партньорите си. Естествено появиха се и нужните средства. Появи се и позитивният сантимент да правиш бизнес сам. ЕИФ наложиха суперпрозрачен процес по избирането на фонд мениджърите, допринесоха с опита си, помогнаха ни със съвети и насоки

Трябва да показваме повече ролеви модели. Винаги когато видим успешни предприемачи, им казваме: хора, трябва да говорите. Лошото е, че няма достатъчно сериозен интерес от страна на публиката. Според мен колкото се може по-рано трябва да се влезе в училищата и да се показват тези успехи. Децата да виждат, че има реално друг път извън държавната работа.

Според мен сега е много по-лесно да правиш бизнес - получаваш наготово важни платформи. Да, някои ниши вече са заети, но има области, в които можеш да навлезеш и да се наложиш. Така ще има много повече успешни истории на по-малък мащаб. За мен като предприемач решенията са много повече и са налични без пари. Преди пет години трябваше тези неща да ги правим сами и ни отнемаше много време, като качеството не беше особено добро.

Развихме се като фонд, първите две години още се учихме. Можем да кажем, че със сигурност сега нямаше да финансираме неща, които сме подкрепили в първия период, и същевременно проекти, които сега пропускаме, тогава сигурно щяхме да подкрепим.

Нека погледнем какво ни липсва - очевидно публични средства трябва да има. Държавата явно трябва да подпомага, но за мен е по-добре на помага на инициатива като Digitalk. В същото време е тотално абдикирала от производство на хора за софтуерната индустрията - компаниите сами ги произвеждат. Държавата нищо не прави за налагането на повече бизнес курсове в специализираните университети. Защото кои са най-успешните предприемачи? Отговорът е техничарите с бизнес умения. Но защо няма повече такива?

Даниел Томов, управляващ партньор в Eleven: За да се развива тази среда, трябва постоянно да се случват неща отдолу

Не трябва да разглеждаме стартъп екосистемата като нещо, което се случва просто за четири години. Постигнатото до момента е натрупвано дълго време, включително хората, които помагат като ментори, както и онези, които инвестират като бизнес ангели. Иначе винаги е имало качество тук, ако отворите списъка с клиенти на софтуерната индустрия, ще видите, че винаги е имало качество и усет за бизнес услуги - тези инвеститори не се интересуват откъде идваш, какъв си по националност, а дали можеш да направиш продукт, от който има нужда. Всъщност липсваха пари, които да стимулират целия процес. Трудно е да кажем дали това е правилният или неправилен начин - в момента просто говорим за една фаза от развитието на екосистемата. Според мен няма никакво значение дали тези фондове ще бъдат успешни след десет години или не. За да се развива тази среда, трябва постоянно да се случват неща отдолу, тоест да има нови и нови проекти. Най-добрият пример за това е Израел - преди 20 години стартират с програма подобна на Jeremie и всяка година влагат пари. И сега съотношението държавни към частни пари е 50 млн. долара към 2.5 млрд. долара.

Трябва постоянно да има опити - докато стане Telerik, e имало хиляда други опита. В системата има много повече знания, има натрупан повече опит, и то негативен опит, което е хубаво. Въпросът е, че за да натрупаш нужните умения, ти трябва време да ги развиеш, да седнеш, да опитваш, да имаш и супер много неуспехи, за да се научиш. Затова ти трябва някой, който да го финансира. Това е и въпрос за очакването на бързи успехи и цялата нагласа към тоя модел на финансиране. Резултатите ще дойдат много по-нататък. Защото, когато отидеш в САЩ, всеки казва аз инвестирам в предприемачи, които правят втори, трети стартъп. И когато ги питаш ама кой е инвестирал в първия и те ти отговарят "ами, системата".

Фундаменталният проблем навсякъде, не само в България, е в най-долната база. Хронично целият регион е недофинансиран, пари за такива инвестиции няма. И именно затова България през последните години изпъкваше, защото в рамките на няколко години тази основа от early stage стартъпи започна да се изгражда. И сега, ако вдигнеш нагоре всички играчи, без да продължиш да вкарваш ликвидност най-долу, след известно време рискуваш да се върнеш на ниво отпреди десет години.

Христо Стоянов, представител на ЕИФ за България: Най-хубавото е, че се доказа, че има предприемачески дух в България

Дали щеше да да се случи развитието на стартъп средата в България без ЕИФ? Въпросът е много теоретичен, защото ние сме тук и никъде няма да ходим. Най-хубавото е, че се доказа, че има предприемачески дух в България, който се разви и си намери финансиране. А дали този модел е най-добър ще се разбере по-късно - хоризонтът на тази индустрия е 10 години. Ефектът е създаване на устойчива връзка между рисковите инвеститори и предприемачите - доказателството е навлизането на частните инвеститори. Като цяло частните инвеститори са онези, които до този момент валидират модела. Не можем да кажем дали проектът е успешен, докато няма търговски успехи, докато няма големи български компании, които да излязат от тази система. За което просто е нужно време.

Не виждам нито един негативен ефект за българската екосистема от отварянето на стартъп хъбове и в други страни от региона. Ако погледнете Румъния, Сърбия и Гърция - там вече имат стартъп сцена. От наша институционална гледна точка този дъжд от публично финансиране на стартъп програми се усилва и ще става порой, особено в Европа. Така че е въпрос, от една страна, на сръчност на публичните институции и на местната индустрия да се възползват от него, а не да го гледат като заплаха.

Няма как да изчезне първото стъпало на финансиране тук. Според мен стартъп финансирането се оценява като успешно от всички институции, и то не само в България. Но то не е достатъчно за развитие на пазара и не може да храни цялата екосистема. Всичко ще се мери в 10-годишен хоризонт и финансирането трябва да се развива и обогатява - ние виждаме как можем да предложим още възможности в няколко посоки. Една от тях е да се помисли за институционална подкрепа на обществото ангелски инвеститори в България. И ние мислим в тази насока.

Факт е, че има публично финансиране за стартъп културата, и не мисля, че ще се лишим от него. Естествено то може да се използва различни начини. Въпросът е как пазарът се включва в този процес. По-умният начин е да използваш публичното финансиране, за да ангажираш частния капитал.

Филип Генов, старши мениджър "Специални проекти", Уникредит Булбанк: Вдига се качеството на предприемачите, които търсят финансиране

Според нас този пазар върви към устойчивост. Стартъп бизнесът е отвъд the point of no return - ние сме тук, колегите сa тук и секторът продължава да се развива. Самият факт, че в екосистемата се включи търговска банка като нас, показва, че има възможности. Ние като институция се грижим да има капитал в системата и начините на реализация са различни. В същото време в нашия случай, включително и на регулаторно ниво, стои похлупак върху желанието да се инвестира. Имаме проекти, които не можем да подкрепим просто защото зад гърба си имат някакъв неуспех.

Лично аз съм на мнение, че в момента е по-трудно да се прави бизнес заради многото информация. Което пък вдига качеството на предприемачите, които търсят финансиране. Мога да направя сравнение на базата на нашия подход към проектите, които разглеждаме. Въобще не се занимаваме, ако не видим business execution capability, sales capability и чак на трето място продукта. В момента при съществуващите ни стратегии инвестираме в early stage само с коинвеститор. Ако нямаме такъв, не участваме. В същото време съм супероптимист за такива early stage проекти. Според мен скоро ще има структурна промяна в сектора. Ще има добри новини от няколко индустрии и те ще са чисто вертикални - например сдружаване между няколко играча от даден сектор заедно с банка, които поемат от кота нула интересни проекти в същия този сектор.

Любен Белов, управляващ партньор в LAUNCHub: Сега е много по-лесно да правиш бизнес


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Сбогом и благодаря за рибата!
    До сега България привличаше екипи от предприемачи от чужбина, сега българските предприемачи е време да започнат да се изнасят.
    Тук smart money вече няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.