Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 15 юли 2016, 17:16, 15518 прочитания

Имаме тука един реактор за продажба

Пазарлъкът за АЕЦ "Белене" ще бъде труден и мъчителен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има едни инвеститори... Подобна реплика се чува вече от няколко години, когато се спомене злополучният проект за АЕЦ "Белене". След прекратяването му през 2012 г. всички заинтересувани от протакането на неговото окончателно закриване намираха всякакви екзотични предприемачи.

Първите през септември 2012 г. бяха
Global Power Consortium. И докато правителството тогава вече се подготвяше да започне процедура за преговори, бързо разследване на "Капитал" разкри, че консорциумът са всъщност не особено ловки международни измамници. След това, в първите дни на настоящото правителство на Бойко Борисов, се появи "кувейтският инвеститор". Този път министрите бяха по-внимателни и бързо стана ясно, че компанията, която иска да придобие активи за милиарди, не само е световно неизвестна, но дори си няма собствен уебсайт...


След поредното драматично събитие в съдбата на АЕЦ "Белене" - решението миналия месец на международния арбитраж, който осъди НЕК да плати 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт", отново се появиха купувачи. "Има първи сигнали от инвеститори, че проявяват интерес", обяви вицепремиерът Томислав Дончев тази седмица пред Би Ти Ви. Преди това председателят на енергийната комисия Делян Добрев заговори за приватизация на проекта – т.е. да не се продава само поръчаното оборудване, а възможността за изграждане на ядрена централа. Смисълът от подобен ход бил, че НЕК ще си спести парите не само по арбитражното решение, но и ще си възвърне милиарда, вложен в самата площадка на централата.

Някой да иска да купи ядрен проект?

Това на пръв поглед е завой на кабинета, който до тази седмица беше съсредоточен върху намирането на купувач на двата поръчани ядрени блока. Тази седмица половината правителство се изсипа в Иран - една от най-вероятните дестинации за беленското оборудване, за да стопля отношенията с ислямската република и да опипва почвата за препродажбата. По думите на Бойко Борисов след срещата му с иранския президент Хасан Рохани, последният е препоръчал на енергийните експерти на страната да работят сериозно по проекта и ако е изгоден, да се осъществи.



Настроение за продажба на целия проект за централа обаче имаше и преди четири години и дали сега желанието е сериозно, е отделен въпрос. На първо място, идеята идва в навечерието на президентските избори. Търсенето на инвеститор за възраждане на проекта избива един от козовете на БСП – искането за рестартиране на АЕЦ "Белене". От ГЕРБ казват "ние също сме за".

Извън политическите аргументи обаче нещата са малко по-сложни. Евентуален процес на приватизация ще отнеме време – първо трябва да се подготви документацията, да започне набиране на оферти, оценки... При толкова сложен проект това няма да отнеме по-малко от година, а "парите си цъкат", както казва Бойко Борисов (по 167 хил. евро всеки ден след публикуването на арбитражното решение). Т.е. всяка година трупа към сметката на АЕЦ "Белене" нови 61 млн. евро, като тук не са включени и разходите по съхранението на оборудването в Русия.

По-важното е, че трудно може да се намери частен инвеститор, който да поеме риска да придобие проект за ядрена централа в България, след като няма гарантиран пазар. И Добрев, и Дончев казват, че държавата няма да поема ангажимент за изкупуване на електроенергията от такъв проект. Именно това обаче замрази проекта за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" на Westinghouse – без гарантирана цена никой не може да поеме многомилиардния риск.

Освен ако инвеститорът ползва държавна подкрепа, но не от България, а от друга държава. "Нямаме особени предразсъдъци кой да го купи", казва Дончев, което отваря вратата за много възможности. Например за руски инвеститор (който така или иначе използва кредитна линия от правителството си). За подобен ход говори Богомил Манчев, чиято фирма "Риск инжинеринг" консултираше изграждането на АЕЦ "Белене". Според него руската "Атомстройекспорт" има интерес да дострои централата като частен проект, подобно нещо са казвали и руски официални лица. Това би било интересно развитие на нещата, особено на фона на думите на Бойко Борисов от 2010 г., че "българо-руска централа няма да правим".

По-всичко изглежда, че завоят по-скоро е част от преговорна тактика. Премиерът Борисов сам я издаде. В интервю за бТВ той обясни, че по време на разговорите за продажба на реакторите България не трябва да остава без алтернативи, тъй като "тогава търговците казват: о, той няма какво да го прави".

Иранската нишка

За възможността оборудването, закупено за АЕЦ "Белене", да бъде продадено на друга държава се заговори още преди публикуването на решението на арбитража. Това обаче не ставаше публично, за да не се повлияе на арбитрите. Всъщност с иранските власти се преговаря на различни нива от повече от половин година, като за пръв път това стана ясно по време на смесената българско-иранска икономическа комисия, която се проведе през март. В нейните рамки двете делегации са обсъждали възможностите за сътрудничество в областта на ядрената енергетика и безопасността.

След това в София за две седмици беше група експерти от Иранската организация за атомна енергетика. Според Богомил Манчев ирански специалисти вече са ходили в Русия да оглеждат изработените по поръчка на България детайли.

Изборът на Иран като възможна дестинация за ядреното оборудване, поръчано от НЕК, изглежда логичен поне по няколко причини. На първо място, тъй като двете централи може да се определят като астрални близнаци в ядрения бизнес.

Изграждането на АЕЦ "Бушер" започва през 1975 г., спряна е след ислямската революция в Иран през 1989 г. Решението за строежа на АЕЦ "Белене" се взима през 1982 г., но след промените през 1989 г. проектът е консервиран. Иранската централа получава втори живот в края на 90-те години с подписването на договор за доизграждането й с руската "Атомстройекспорт". Проектът за българската АЕЦ е рестартиран през 2002 г. и в крайна сметка също руската компания става основен доставчик. Двете централи са започнати с един производител на оборудването - Kraftwerk Union AG и "Шкода" съответно, но след това сменят доставчика си. И при двете е имало изискване да се намери приложение на съществуващото оборудване, но докато при иранската централа то е вградено в нови блокове, българското в крайна сметка заработи в Русия. И накрая, и АЕЦ "Бушер" и АЕЦ "Белене" използват една и съща модификация на руските реактори ВВЕР - 1000/446. Причината е, че иранските специалисти са се спрели на този модел, който вече е бил в процес на одобрение в Европа заради българския проект.

По-важното е, че от 2014 г. насам Иран и "Атомстройекспорт" преговарят за два нови блока към АЕЦ "Бушер". В случая българското оборудване може да намери приложение – стига, разбира се, руската компания да не прецени, че за нея е по-добре да произведе ново, а за старото да си иска парите до последно от България.

Прехвърлянето на реактора обаче няма да стане толкова лесно. Първо произведеното по поръчка на България оборудване няма как да се прехвърли автоматично в Иран - най-малкото ще се наложи препроектиране, така че то да отговаря на местните климатични условия. Освен това иранците ще се пазарят за цена и може да се окаже, че ще бъде политически доста трудно да се прокара такава сделка в България. Всъщност точно тогава под ръка може да дойде процедурата за приватизация - ако няма кандидати, то всеки ирански реал би бил добре дошъл.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души 1 За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 1868 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане 11 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 2270 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По мед и магарета

Какво търгуваме и можем да търгуваме с Иран

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10