По мед и магарета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По мед и магарета

В Иран, както и на други места в Близкия изток, държавата е основна фигура на пазара и е неизбежна за правенето на бизнес.

По мед и магарета

Какво търгуваме и можем да търгуваме с Иран

14469 прочитания

В Иран, както и на други места в Близкия изток, държавата е основна фигура на пазара и е неизбежна за правенето на бизнес.

© МС


През 80-те години на миналия век България активно изнася оръжие за Иран и за Ирак. На пристанището във Варна се товарят МиГ-17, БТР-60, артилерийски системи, муниции и какво ли още не. До момента, в който екипажите на два кораба се сбиват и операциите по товаренето на иракските и иранските плавателни съдове е разделено - във Варна и Бургас.

Комичната случка (доколкото има такива при сделките с оръжие между две воюващи страни) е част от фолклора, свързан със славното минало на България като износител за Близкия изток. Сега Ирак отново е сериозна дестинация за българското оръжие. Иран обаче тепърва се отваря и освен от ядрени реактори, станали по злополучно стечение на обстоятелствата наша собственост (виж текста), има далеч повече потенциал от своя съсед да се заинтересува и от други български продукти и услуги.

Отварянето на страната може бързо да създаде платежоспособно търсене сред нейното 80 млн. население. Иран притежава 25% от доказаните запаси на природен газ в света и 9% от доказаните петролни запаси. В момента, в който те стигнат до международните пазари, към страната ще тръгне сериозен паричен поток. "Даже вече сме закъснели, казва търговец с опит в региона, големите играчи отдавна са тук." В хотел "Еспинас палас" в Техеран миналата седмица делегацията на българското правителство, която беше на официално посещение в Иран, се разминаваше с представители на Scania, BWM, Liqui Moly...

Отварянето на ислямската република към света обаче не означава, че навлизането на местния пазар ще е лесно. Международни банкови разплащания все още не могат да се извършват в страната, а част от бизнеса е свързана с различни държавни и паравоенни структури, с които всеки бизнесмен трябва да се съобразява. Това до известна степен дава предимство на тази част от родния бизнес, която още не е забравила какво е да се работи под Указ 56 и която продължава да прави пари по подобен начин.

Въртим едни торове

Към момента търговският обмен с ислямската република не е в цветущо здраве. Знаем това, защото основната част от стокообмена с нея са.... торове. Според статистиката на НСИ от години този продукт води и в износа, и във вноса от Иран, като разни други категории избликват за година-две и после угасват - стандартен показател за това, че търговията се движи от спорадични и единични сделки, а не от някакъв стабилен интерес. Но в крайна сметка Иран е ембаргова държава за огромна част от последните десетилетия и българската индустрия и услуги разбираемо са загърбили този пазар, който навремето беше сред добре развитите близкоизточни дестинации.

Това (засега) бавно се променя. Миналата година, още преди падането на санкциите, е най-добрата за износа ни към Иран от поне 15 години - 244.7 млн. лв. при общо 1.2 млрд. за периода от 2000 г. досега.

Най-големият български търговец с Иран от много години безспорно е "Агрополихим". За 2015 г. от 272.8 млн. лв. стокооборот торовете отговарят за малко над 100 млн. лв. Всички те са от и за "Агрополихим". Заводът в Девня внася отделни по-малки партиди от определени видове торове и изнася огромни количества от други видове. Българската компания произвежда азотни и фосфорни торове. За първите основната суровина е природният газ, който формира и 85% от цената на това производство. За богатия на енергийни ресурси Иран те не представляват интерес и дори се изнасят. Понякога, когато цените се по-добри от тези на международните пазари, "Агрополихим" внасят от Иран урея. Фосфорните торове обаче се търсят в Иран и "Агрополихим" е износител, като около 10% от износа на компанията отиват за персийската държава.

Покупките се извършват от държавната Agricultural Support Services Company (ASSC), която е част министерство на земеделието на Иран – Ministry of Agriculture Jihad. Компанията ASSC е създадена през 1992 г. и има за задача да осигурява нуждите на земеделието на страната от торове, семена, пестициди, хербициди, земеделска техника и т.н. Оборотът на компанията за 2015 г. е 1 млрд. долара. Търговията се осъществява посредством търгове, като специално тези за фосфорни торове се правят два пъти годишно. На тях "Агрополихим" се състезава с редица международни играчи, като най-голямата конкуренция е от Китай. Въпреки ценовия дъмпинг и натискът от страна на китайската държава производителите, предлагащи по-високо качество, в това число и българският, се представят добре на търговете. "В повечето от случаите ние печелим, нашият продукт е номер 1", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". Транспортирането става с 30 000-40 000-тонни кораби през Персийския залив.

За компанията отварянето на страната няма голямо значение и едва ли ще промени начина на работа. Плюсът обаче идва от отварянето на финансовата система на страната, което ще й даде по-големи възможности при обезпечаването на плащанията.

Тъмна Персия

Другите стоки, изнасяни за Иран, обаче остават мистерия. На второ и трето място са тютюневи и фармацевтични изделия. Компанията, която би могла да захранва такъв пазар с цигари, каквото сочи разбивката на НСИ, е "Булгартабак". В годишния отчет за дейността на дружеството Иран не е споменат поименно за разлика от други държави от Близкия изток. Според източник на "Капитал" износът е на тютюни, не на готови цигари. Произведеният в България ориенталски тютюн се изкупува от четирима главни играчи - "Булгартабак" (който държи около 25%), а останалите компании са "Сокотаб" и "Лийв табако А. Михайлидис".

Не по-малко мистериозна е ситуацията с фармацевтичните продукти. Според статистиката за миналата година има износ на стойност 23.9 млн. лв. Това е огромен пик при едва 197 хил. лв. през 2014 г. Нито една от най-големите фармацевтични компании в сферата на хуманната и ветеринарната медицина не е извършила такава сделка през 2015 г. За Иран износът през последните години е бил на ветеринарни лекарства, но в далеч по-скромни размери - около половин милиона лева.

Транспорт - да, земеделие - може би

Отварянето на голям пазар, на чийто път към Европа стоим, очевидно предизвика сериозни очаквания и сред автомобилните превозвачи. Те пострадаха след затварянето на руския пазар и от войната в Сирия и сега се надяват да се включат в големите товаропотоци към доскоро изолираната държава. Преди време от пловдивската ПИМК обаче обясниха, че съществуването на "Ислямска държава" и размириците в Близкия изток ще затруднят самото изпълнение на превозите и българската компания ще работи с ирански партньори. Плановете на ПИМК предвиждаха тя да извършва превозите от Европа до България, а оттук за близкоизточната държава да возят ирански превозвачи.

Земеделието е сектор, който традиционно предлагаме на всичките си партньори (с променлив успех и с доста надути надежди - справка: агнетата за Катар). В случая с Иран това няма да е толкова лесно. По отношение на зърнения сектор, в който България се отличава с добър експортен потенциал, Иран води сериозна протекционистична политика. За да защити собствените си производители, вносът се облага високо. "Вътрешното потребление на пшеница в страната е около 11.5 млн. тона и целта на правителството е то да бъде задоволено от местното производство", казва Ивайло Георгиев, старши търговец в "АДМ България трейдинг". Според данни от Международния съвет по зърното произведената в Иран пшеница възлиза на повече от тези нужди. Реколтата през 2015-2016 г. е била 13.8 млн. тона спрямо 13 млн. тона година по-рано. Въпреки това Иран внася известни количества пшеница, основно от ЕС и Русия. Te са предназначени за управлението на зърнените запаси на страната. Това прави още по-странен единичния пик, който се вижда в статистика - износ за малко над 13 млн. лв. през 2014 г. на ечемик, който не е последван от други.

Според земеделския министър Десислава Танева България е настояла да се ускорят четирите процедури за внос на пилешко месо, млечни продукти, мед и живи животни (коне и магарета) в Иран. Що се отнася до конете и магаретата, те попадат отново в категорията "мистерия". Нито е ясно дали разполагаме с толкова животни, които да изнасяме, нито какъв потенциал има в това. Ако се съди по другите животински видове (извън свинския и пилешкия), българските производители все още са малки и не могат да се кооперират, за да предложат големи количества от еднородна продукция, каквото е търсенето на международните пазари.

Медът е секторът, в който ние растем много и имаме огромен потенциал. България вече е на първо място в света по отглеждането на пчели по методите на биологичното земеделие, традиционното пчеларство също бележи огромен ръст. И тъй като вътрешното потребление е ниско, износът е единствената възможност за продължителен ръст на този сектор. Така че, ако не стане с ядрени реактори или с магарета, Иран със сигурност може да бъде съблазнен с мед.

През 80-те години на миналия век България активно изнася оръжие за Иран и за Ирак. На пристанището във Варна се товарят МиГ-17, БТР-60, артилерийски системи, муниции и какво ли още не. До момента, в който екипажите на два кораба се сбиват и операциите по товаренето на иракските и иранските плавателни съдове е разделено - във Варна и Бургас.

Комичната случка (доколкото има такива при сделките с оръжие между две воюващи страни) е част от фолклора, свързан със славното минало на България като износител за Близкия изток. Сега Ирак отново е сериозна дестинация за българското оръжие. Иран обаче тепърва се отваря и освен от ядрени реактори, станали по злополучно стечение на обстоятелствата наша собственост (виж текста), има далеч повече потенциал от своя съсед да се заинтересува и от други български продукти и услуги.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK