С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 15 юли 2016, 17:17, 14083 прочитания

По мед и магарета

Какво търгуваме и можем да търгуваме с Иран

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 80-те години на миналия век България активно изнася оръжие за Иран и за Ирак. На пристанището във Варна се товарят МиГ-17, БТР-60, артилерийски системи, муниции и какво ли още не. До момента, в който екипажите на два кораба се сбиват и операциите по товаренето на иракските и иранските плавателни съдове е разделено - във Варна и Бургас.

Комичната случка (доколкото има такива при сделките с оръжие между две воюващи страни) е част от фолклора, свързан със славното минало на България като износител за Близкия изток. Сега Ирак отново е сериозна дестинация за българското оръжие. Иран обаче тепърва се отваря и освен от ядрени реактори, станали по злополучно стечение на обстоятелствата наша собственост (виж текста), има далеч повече потенциал от своя съсед да се заинтересува и от други български продукти и услуги.


Отварянето на страната може бързо да създаде платежоспособно търсене сред нейното 80 млн. население. Иран притежава 25% от доказаните запаси на природен газ в света и 9% от доказаните петролни запаси. В момента, в който те стигнат до международните пазари, към страната ще тръгне сериозен паричен поток. "Даже вече сме закъснели, казва търговец с опит в региона, големите играчи отдавна са тук." В хотел "Еспинас палас" в Техеран миналата седмица делегацията на българското правителство, която беше на официално посещение в Иран, се разминаваше с представители на Scania, BWM, Liqui Moly...

Отварянето на ислямската република към света обаче не означава, че навлизането на местния пазар ще е лесно. Международни банкови разплащания все още не могат да се извършват в страната, а част от бизнеса е свързана с различни държавни и паравоенни структури, с които всеки бизнесмен трябва да се съобразява. Това до известна степен дава предимство на тази част от родния бизнес, която още не е забравила какво е да се работи под Указ 56 и която продължава да прави пари по подобен начин.

Въртим едни торове



Към момента търговският обмен с ислямската република не е в цветущо здраве. Знаем това, защото основната част от стокообмена с нея са.... торове. Според статистиката на НСИ от години този продукт води и в износа, и във вноса от Иран, като разни други категории избликват за година-две и после угасват - стандартен показател за това, че търговията се движи от спорадични и единични сделки, а не от някакъв стабилен интерес. Но в крайна сметка Иран е ембаргова държава за огромна част от последните десетилетия и българската индустрия и услуги разбираемо са загърбили този пазар, който навремето беше сред добре развитите близкоизточни дестинации.

Това (засега) бавно се променя. Миналата година, още преди падането на санкциите, е най-добрата за износа ни към Иран от поне 15 години - 244.7 млн. лв. при общо 1.2 млрд. за периода от 2000 г. досега.

Най-големият български търговец с Иран от много години безспорно е "Агрополихим". За 2015 г. от 272.8 млн. лв. стокооборот торовете отговарят за малко над 100 млн. лв. Всички те са от и за "Агрополихим". Заводът в Девня внася отделни по-малки партиди от определени видове торове и изнася огромни количества от други видове. Българската компания произвежда азотни и фосфорни торове. За първите основната суровина е природният газ, който формира и 85% от цената на това производство. За богатия на енергийни ресурси Иран те не представляват интерес и дори се изнасят. Понякога, когато цените се по-добри от тези на международните пазари, "Агрополихим" внасят от Иран урея. Фосфорните торове обаче се търсят в Иран и "Агрополихим" е износител, като около 10% от износа на компанията отиват за персийската държава.

Покупките се извършват от държавната Agricultural Support Services Company (ASSC), която е част министерство на земеделието на Иран – Ministry of Agriculture Jihad. Компанията ASSC е създадена през 1992 г. и има за задача да осигурява нуждите на земеделието на страната от торове, семена, пестициди, хербициди, земеделска техника и т.н. Оборотът на компанията за 2015 г. е 1 млрд. долара. Търговията се осъществява посредством търгове, като специално тези за фосфорни торове се правят два пъти годишно. На тях "Агрополихим" се състезава с редица международни играчи, като най-голямата конкуренция е от Китай. Въпреки ценовия дъмпинг и натискът от страна на китайската държава производителите, предлагащи по-високо качество, в това число и българският, се представят добре на търговете. "В повечето от случаите ние печелим, нашият продукт е номер 1", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим". Транспортирането става с 30 000-40 000-тонни кораби през Персийския залив.

За компанията отварянето на страната няма голямо значение и едва ли ще промени начина на работа. Плюсът обаче идва от отварянето на финансовата система на страната, което ще й даде по-големи възможности при обезпечаването на плащанията.

Тъмна Персия

Другите стоки, изнасяни за Иран, обаче остават мистерия. На второ и трето място са тютюневи и фармацевтични изделия. Компанията, която би могла да захранва такъв пазар с цигари, каквото сочи разбивката на НСИ, е "Булгартабак". В годишния отчет за дейността на дружеството Иран не е споменат поименно за разлика от други държави от Близкия изток. Според източник на "Капитал" износът е на тютюни, не на готови цигари. Произведеният в България ориенталски тютюн се изкупува от четирима главни играчи - "Булгартабак" (който държи около 25%), а останалите компании са "Сокотаб" и "Лийв табако А. Михайлидис".

Не по-малко мистериозна е ситуацията с фармацевтичните продукти. Според статистиката за миналата година има износ на стойност 23.9 млн. лв. Това е огромен пик при едва 197 хил. лв. през 2014 г. Нито една от най-големите фармацевтични компании в сферата на хуманната и ветеринарната медицина не е извършила такава сделка през 2015 г. За Иран износът през последните години е бил на ветеринарни лекарства, но в далеч по-скромни размери - около половин милиона лева.

Транспорт - да, земеделие - може би

Отварянето на голям пазар, на чийто път към Европа стоим, очевидно предизвика сериозни очаквания и сред автомобилните превозвачи. Те пострадаха след затварянето на руския пазар и от войната в Сирия и сега се надяват да се включат в големите товаропотоци към доскоро изолираната държава. Преди време от пловдивската ПИМК обаче обясниха, че съществуването на "Ислямска държава" и размириците в Близкия изток ще затруднят самото изпълнение на превозите и българската компания ще работи с ирански партньори. Плановете на ПИМК предвиждаха тя да извършва превозите от Европа до България, а оттук за близкоизточната държава да возят ирански превозвачи.

Земеделието е сектор, който традиционно предлагаме на всичките си партньори (с променлив успех и с доста надути надежди - справка: агнетата за Катар). В случая с Иран това няма да е толкова лесно. По отношение на зърнения сектор, в който България се отличава с добър експортен потенциал, Иран води сериозна протекционистична политика. За да защити собствените си производители, вносът се облага високо. "Вътрешното потребление на пшеница в страната е около 11.5 млн. тона и целта на правителството е то да бъде задоволено от местното производство", казва Ивайло Георгиев, старши търговец в "АДМ България трейдинг". Според данни от Международния съвет по зърното произведената в Иран пшеница възлиза на повече от тези нужди. Реколтата през 2015-2016 г. е била 13.8 млн. тона спрямо 13 млн. тона година по-рано. Въпреки това Иран внася известни количества пшеница, основно от ЕС и Русия. Te са предназначени за управлението на зърнените запаси на страната. Това прави още по-странен единичния пик, който се вижда в статистика - износ за малко над 13 млн. лв. през 2014 г. на ечемик, който не е последван от други.

Според земеделския министър Десислава Танева България е настояла да се ускорят четирите процедури за внос на пилешко месо, млечни продукти, мед и живи животни (коне и магарета) в Иран. Що се отнася до конете и магаретата, те попадат отново в категорията "мистерия". Нито е ясно дали разполагаме с толкова животни, които да изнасяме, нито какъв потенциал има в това. Ако се съди по другите животински видове (извън свинския и пилешкия), българските производители все още са малки и не могат да се кооперират, за да предложат големи количества от еднородна продукция, каквото е търсенето на международните пазари.

Медът е секторът, в който ние растем много и имаме огромен потенциал. България вече е на първо място в света по отглеждането на пчели по методите на биологичното земеделие, традиционното пчеларство също бележи огромен ръст. И тъй като вътрешното потребление е ниско, износът е единствената възможност за продължителен ръст на този сектор. Така че, ако не стане с ядрени реактори или с магарета, Иран със сигурност може да бъде съблазнен с мед.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Непредвидени обстоятелства" в проекта за пл. "Ал. Невски" струват 87 хил. лв. "Непредвидени обстоятелства" в проекта за пл. "Ал. Невски" струват 87 хил. лв.

Проектът на арх. Пантелеев ще бъде преработен изцяло, защото се оказа несъобразен с базови неща - състоянието на подземната инфраструктура, канализацията и риска за околни исторически сградите

29 яну 2020, 437 прочитания

Вечерни новини: Васил Божков издирван заради 7 обвинения, кабинетът оцеля във вота на недоверие Вечерни новини: Васил Божков издирван заради 7 обвинения, кабинетът оцеля във вота на недоверие

И още: Законът за хазарта беше одобрен на първо четене; САЩ предложиха план за израелско-палестинския въпрос; Авиокомпании отменят полети до Китай заради вируса

29 яну 2020, 506 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Приморски вечери

Как главният прокурор и съдебният съвет за пореден път показаха, че се чувстват безконтролни

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10