Чуждите инвестиции към май са 517 млн. евро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чуждите инвестиции към май са 517 млн. евро

Чуждите инвестиции към май са 517 млн. евро

Предварителните данни показват спад от 34% за първите пет месеца на годината

5499 прочитания

© Надежда Чипева


88.4 млн. евро

са инвестициите само през май. Дълговите инструменти заемат най-голяма част от общите инвестиции, но придобиването и създаването на капитал расте най-бързо.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първите пет месеца на годината са 517 млн. евро, а спадът спрямо същия период на 2015 г. е с 34%. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които предстоят да бъда ревизирани няколко пъти, обикновено в посока нагоре. Вижда се обаче, че дори при сравнение между неревизирани числа има спад около 16.2%. Това подсказва, че и след коригирането на данните те вероятно ще са по-слаби спрямо година по-рано.

Разбивката по вид на инвестицията показва, че с най-голям дял са заемите на компаниите майки към местните дружества (близо 200 млн. евро). Около 180 млн. евро са вложени в придобиването или създаването на капитал, както и в строителство. Останалите около 140 млн. евро са реинвестирана печалба.

В какво се инвестира

На пръв поглед данните не изглеждат добри, след като статистиката отчита 270 млн. евро по-малко чужди капитали през първите пет месеца на годината. Това изоставане обаче се дължи основно на предходните четири месеца. То дори може да бъде определено като нормално, тъй като между януари и април 2015 г. все още отражение оказваше огромната инвестиция на "Лукойл Нефтохим" в модернизирането на производството.

През май този ефект би трябвало да отсъства изцяло, а данните показват, че през този месец от чужбина са постъпили 88.4 млн. евро. За сравнение, през същия месец на миналата година потокът е оценен на едва 6.4 млн. евро.

Регистрираното 14-кратно увеличение през май определено е добра новина и подсказва за увеличен инвеститорски интерес. Този интерес обаче изглежда, че не е дългосрочен. Едва 1/6 от направените инвестиции през последния отчетен месец са в дялов капитал (инвестиции на чужди лица в капитала на български дружества, както и покупката на недвижими имоти). Когато чужди физически или юридически лица влагат своите средства за създаване или придобиване на капитал, тяхното намерение може да се счита за дългосрочно. Излизането от подобна инвестиция отнема повече време.

Останалите над 74 млн. евро са под формата на дългови инструменти (средства, предоставени от компаниите майки в чужбина). Те, разбира се, също са от значение, тъй като биха могли да се дадат за разширяване или модернизиране на производства. Могат обаче и да се дадат за покриване на текущи разходи.

Данните с натрупване (януари – май) също показват, че заемите са водещият тип инвестиции през тази година. Те обаче намаляват двойно спрямо предходната година. От друга страна, инвестициите в дялов капитал по това време на миналата година почти липсваха, а сега те са близо 25 пъти повече.

Кой инвестира

Най-големият инвеститор в България за първите пет месеца на годината отново е Холандия (виж графиката). Това може да се обясни с либералния данъчен режим и възможностите за данъчни облекчения, които предоставя държавата. Доста от собствениците на български фирми са регистрирани като компании с ограничена отговорност под т.нар. форма B.V., които на практика са офшорни.

На второ място се нарежда Германия (98.2 млн. евро), следвана от Белгия (65.8 млн. евро). От Австрия са дошли 50.4 млн. евро, а това е държавата с най-много инвестиции в дялов капитал за тази година (90 млн. евро). Австрийските фирми в България обаче са върнали близо 40 млн. евро на своите майки. Най-много капитали изтичат в посока Кипър (57.1 млн. евро).

88.4 млн. евро

са инвестициите само през май. Дълговите инструменти заемат най-голяма част от общите инвестиции, но придобиването и създаването на капитал расте най-бързо.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първите пет месеца на годината са 517 млн. евро, а спадът спрямо същия период на 2015 г. е с 34%. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които предстоят да бъда ревизирани няколко пъти, обикновено в посока нагоре. Вижда се обаче, че дори при сравнение между неревизирани числа има спад около 16.2%. Това подсказва, че и след коригирането на данните те вероятно ще са по-слаби спрямо година по-рано.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    theteaserboy avatar :-|
    theteaserboy

    Ха-ха голям инвеститор сме в Кипър към офщорките на ПИБ ..., а най-голям инвеститор са офшорките от Холандия...колко "чужди" са чуждите инвестиции в България...

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Айде пак фалшивата класация. Трябва човек да направи нещо като двойно счетоводство за да изкара някакви смислени резултати от нея...

    До коментар [#1] от "theteaserboy":

    Чуждите инвестиции от тази година се сравняват с инвестициите от миналата, и от по-миналата година, които пак са от Холандия и Кипър. Така че разлика няма. Няма как да се вадят изводи от тази класация без да се премахнат някои елементи назад до 1989 г. Другото са само формални данни за финансови потоци (които пак не е сигурно че протичат реално).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK