България ще трябва да заплати обезщетение от 430 хиляди евро на вдовицата на убития през 2003 г. в Амстердам Костадин Димитров – Косьо Самоковеца. Делото е по жалба Ангелина Димитрова и нейния син, заради конфискувани от държавата апартамент във Варна, както и имоти в София. Присъдената сума съответства на пазарната цена на имотите, тъй като Димитрова не е поискала да ѝ бъде върната собствеността върху тях, а единствено да ѝ бъде присъдено обезщетение. Причината за това е, че след конфискуването им те не са били поддържани, поради което сега са в занемарено състояние. България не е оспорила пред ЕСПЧ размера на сумата, като единствено е поискала да бъде присъдена такава в минимален размер. Правителството е изразило становище, че размерът на сумата в този размер е необоснован и че единствено нарушаването на права не е причина за присъждането на обезщетение.

До рекордното обезщетение се стигна, след като през 2015 г. Димитрова и сина ѝ отново спечелиха дело срещу държавата заради нарушено право на собственост на тези имоти, припомня "Правен свят". Причината е, че имотите са били конфискувани по реда на отменения Закон за собствеността на гражданите, който беше подложен на сериозни критики от ЕСПЧ – в него няма предвидена защита срещу произвол, процедурата по отнемане на имуществото не отговаря на изискването за предвидимост, а разследването не е ограничено от срок и на практика трябва да се доказва собственост с години назад.

Още едно осъдително решение - за уволнение през отнемане на допуск

България е осъдена и заради уволнението на служител на Национална служба "Сигурност" (НСС, сега ДАНС). През 2002 г., с влизането в сила на Закона за класифицираната информация, влизат в сила и нови изисквания за получаване на достъп. Разрешенията, получени по стария закон остават валидни до замяната им с нови. През 2003 г. дългогодишен служител на НСС подава искане за достъп до класифицирана информация до тогавашния директор Иван Чобанов. Такова е отказано – без мотиви, което впоследствие става повод и за уволнението на служителя. Решението за това е обжалвано пред три съдебни инстанции в България, но без успех. "Изглежда, че в нито един стадий от прозиводството пред българските съдилища не е било взето под внимание това дали въобще има основание за отказ за достъп до класифицирана информация, който впоследствие прави уволнението на служителя неизбежно", се посочва в мотивите на съда. ЕСПЧ критикува и факта, че отказът на практика не подлежи на съдебен контрол. "Като се има предвид, че този отказ не подлежи на съдебен контрол сам по себе си, единственото средство за контрол е в рамките на гражданско производство, което да изследва законността на уволнението. Въпреки това, съществуващата правна рамка изключва такава проверка". В решението на съда от Страсбург се посочва още, че мотивите на българските съдилища в смисъл, че съдебен контрол не може упражняван по никакъв начин въз основа на формалното прилагане на законовите разпоредби, на практика противоречи на българското национално право.