Филип Гунев: Всяка мярка в закона за тероризма има логично обяснение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Филип Гунев: Всяка мярка в закона за тероризма има логично обяснение

Филип Гунев, зам.-министър на вътрешните работи

Филип Гунев: Всяка мярка в закона за тероризма има логично обяснение

Зам.-министърът на вътрешните работи пред "Капитал"

Момчил Милев
11793 прочитания

Филип Гунев, зам.-министър на вътрешните работи

© Надежда Чипева


Профил

Филип Гунев има магистърски степени по Международна политика за сигурност от Института за международна и държавна политика в университета Колумбия, САЩ, и по социална антропология от Лондонския икономически институт, както и докторска степен по социология от същото учебно заведение. Работи като старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Член е на Експертната група по корупция към Главна дирекция "Вътрешна сигурност" на Европейската комисия. В периода 2008-2009 г. той е старши консултант в "Мейтрикс нолидж груп" в Лондон, където управлява проекти в областта на вътрешните работи. Преди да започне да се занимава със социалните научни изследвания, има четиригодишен опит като финансист в САЩ.

Служебен зам.-министър на вътрешните работи в кабинетите на Марин Райков и Георги Близнашки, след което остава на същата позиция в настоящото правителство.

Как стигнахте до извода, че е необходим специален закон за противодействие на тероризма, а не да се промени действащото законодателство?

Специален закон дава устойчивост на административно-организационните мерки за превенция. За някаква част от тях е трудно да се каже в кой закон биха могли да попаднат. Да, те могат да се създадат или се създават със заповед на премиера, като например Националният оперативен щаб или Планът за противодействие на тероризма.

Чисто от гледна точка на работата на службите е добре да има постоянна структура и система за противодействие на тероризма, а не някаква, която периодично се сменя и се определя със заповеди. Особено в години на политическа нестабилност, каквато имаше - 5-6 правителства се смениха в рамките на 2 години и всичко това трябваше да се случва с нови заповеди, нови хора и т.н.

Националният контратерористичен център например е създаден като структура с постановление на Министерски съвет още при правителството на Орешарски, но по един неустойчив начин, който сега се коригира със закона. Същото е положението с нивата на заплаха и степента на готовност. Например, като сега гледате френската телевизия, там се казва, че се запазва определено ниво и всички знаят какво значи това, защото това е стандартен подход на комуникация, изграждан с години.

А когато има контратерористична операция и когато се въведе извънредно положение, чисто логически е по-добре да има списък с десетина ограничителни мерки.

От лагера на правозащитниците основният пакет от критики се насочва към превантивните мерки – тяхната съразмерност, субективната преценка, липсата на предварителна съдебна санкция, едноинстанционното обжалване, и то пред институция, която е малко встрани от проблемите, свързани с човешките права?

Тези мерки (които са само малка част от инструментариума на службите) не засягат средния гражданин, а се налагат спрямо заподозрени терористи, т.е. единици хора. Правозащитните организации и представители на съдебната система предложиха тези мерки да са административни. Тоест да е по подобие на административните мерки, които се налагат по указа борба с противообществените прояви. Там например има мярка да ти ограничат правото да ходиш на футболни мачове, ако си регистриран за хулигански прояви.

Ние в общи линии приехме тяхното предложение това да е една административна процедура, която да се обжалва пред Върховния административен съд.

В първоначалния вариант идеята беше тези ограничителни мерки да се налагат спрямо лица, свързани с терористична дейност, което беше доста широко като трактовка. Но пък тя, от друга страна, е също така и практична трактовка, защото тогава мярката може да бъде използвана спрямо хора с висок риск от радикализация. Тоест през подобна мярка можеш да предотвратиш радикализация, която би довела до насилие. Това го правиш например, като им забраняваш да ходят до Сирия, отнемайки техните паспорти. Посещението на Сирия или Афганистан е основен метод за радикализация на т.нар. пътуващи бойци. Или пък им забраняваш да посещават дадена джамия или някого в затвора, където също съществува подобен риск.

Всяка от предложените мерки в списъка има някакво логично обяснение. Какво става, ако получим сигнал, че са застрашени пет електроцентрали и в момента те се охраняват от частни фирми? Каква е законовата база да кажем: вече полицията отговаря за охраната през следващите два месеца? Каква е законовата база да кажем: вътре има взети заложници и трябва да разпоредим на медиите да спрат да отразяват на живо действията на полицията отвън?

Другите възможности например за получаване на трафични данни, за прекъсване на електрозахранване или на телефонно покритие, за да предотвратиш взривове и т.н. - всяка от тези мерки дава възможности да се реагира по някакъв начин по различни хипотези.

По въпроса за използването на военнослужещите – в Закона за отбраната и въоръжените сили има подобна правна възможност, която е създадена още 2009 г. Там е казано, че армията може да изпълнява задачи при терористичен акт. Тогава обаче тази юридическа възможност е създадена най-общо, сега в закона тук се конкретизира и доразвива какво би представлявала тя. Тоест дава се легална форма на това, което виждаме, че се случва сега във Франция или в Белгия, където армията поема някаква роля за допълнителна охрана на обществения ред.

Армията даже вече има реална роля и 68-ма бригада "Специални сили" от години провежда съвместни учения със СОБТ по линия на контратероризма.

Най-вероятно при извънредна ситуация всички тези неща можеха да се случат и неформално. Но законът дава увереност на тези, които действат на терен, че имат правно основание, че нещата са регламентирани. Не да се чуди дали след това инспекторатът ще го накаже за това, че са извършили незаконно претърсване или проверка на гражданин. Или че е отнел кола, за да продължи преследване на терорист и след това е катастрофирал и трябва да я плаща. Тук са уредени подобни хипотези, които са развити вследствие на учения. И то не само такива, проведени тук, а и в чужбина.

Понеже споменахте, че в обсъждането активно са участвали хора от ДАНС и прокуратурата – по време на първите дебати един от упреците беше, че има несъразмерно увеличаване на правомощията на тези две ведомства. Това как е аргументирано?

Полицейските функции на ДАНС са само две – правото да задържат и да обискират. Това не предполага създаване на специално звено за задържане, своеобразно мини-СОБТ. Това е просто мярка, която дава възможност в рамките на друга оперативна работа, но само по линия на тероризма, ако се наложи да бъде задържан заподозрян. Така че това не е типът правомощие, с което може да направиш особени злоупотреби, т.е. да задържаш самоволно или пък по политическа линия. По принцип, когато ДАНС поискат съдействие някой да бъде задържан, полицията винаги го прави. Затова това правомощие просто дава някаква флексибилност в някакви крайни случаи.

Завишава се значително максималният срок за подслушване и следене, а в същото време не се въвеждат нови механизми за отчетност и контрол. Това в контекста на постоянните скандали със злоупотреби със СРС-та. Какви гаранциите срещу злоупотреби?

Предполагам, при обсъждането в Народното събрание ще се прецени, че такива допълнителни гаранции са необходими. Част от тези удължени срокове са свързани с процеса на радикализация, тъй като някой може много продължително да бъде в такъв етап на активна радикализация, без да прибегне до насилие. Разбира се, както показа случаят в Ница, има и случаи на бърза радикализция.
Каква е логиката на предложението да се възложат правомощия на прокуратурата да иска заличаване на фирми?

Презумпцията е, че става дума за такива юридически лица, за които има данни, че участват в подготовка и финансиране на терористична дейност. В крайна сметка решението се взима от съда.

Ако този закон действаше 2012 г., как щяха да се развият нещата след атентата, при провеждането на антитерористична операция?

Има много важен момент, който не личи директно от закона - регламентирането на националния контратерористичен план, който беше приет преди няколко месеца. Законът дава на този план необходимата устойчивост. В този план са регламентирани много неща - кой и как трябва да реагира. Например, ако бъде спазен, няма да се случи това, което видяхме в Сарафово - цялото ръководство на държавата и МВР да отиде на място, за да види какво се случва. Има ясни правила за затваряне на граници, за запазване на района на местопроизшествието. Защото, доколкото помня, в Сарафово общината беше измила местопроизшествието на следващия ден. По-важното, е че законът отговаря не на нуждите отпреди 4 години, а на съвременните терористични заплахи, включително т.нар. многоточкови атаки, на които бяхме свидетели в Брюксел и Париж.

Учението, което беше около НДК, показа доста слабости - отчетени ли са в приетия план?

Направихме доста подробен анализ на учението, след това имаше доста срещи, за да се извлекат различни поуки. Планираме следващо в рамките на тази есен и се надяваме пороците да бъдат взети предвид. Междувременно участвахме в учения от други страни, за да се вземе допълнителен опит.

Тук в закона се повдига въпросът кога имаме извънредно положение, кога имаме антитерористична операция, тези баланси – регулирани ли са? Има опасения, че под маската на една терористична операция може да се обяви антитерористична операция на територията на цялата страна, ще се дават свръхправомощия на един човек – шеф на антитерористичната операция, който се определя поименно от министъра и има някакви много големи правомощия?

Там става въпрос за мащабна терористична атака. За сравнение - мащабна терористична атака е това, което видяхме в Париж и Брюксел. Събития, които засягат икономиката директно. Опасенията, че законът може да бъде използван за някаква масова злоупотреба, са валидни за всеки закон. Ако институциите искат да злоупотребяват, ще могат да се намерят начини за злоупотреба. В случая, ако резюмираме, че имаме политическа ситуация, както в някои други държави, където опозицията е обвинявана във връзки с терористични организации, може и да се предположи, че може да се злоупотребява с такъв закон. Или друга хипотеза - има държави, където в част от страната се намират терористи и тогава провеждането на антитерористична операция може да дискриминира цяла група от населението.

Хипотезата при нашия закон е стеснена - операцията ще засяга противодействие срещу конкретни лица и срещу конкретно извършен и подготвян терористичен атентат. Обявяването на такава операция става, след като анализът на Националния контратерористичен център покаже, че сме на най-високото ниво на заплаха, че действително имат някаква информация, че конкретен атентат може да се случи и в рамките на някаква територия да се създаде такава организация, че да се предотврати това да се случи. Тоест да я оградиш, да предприемеш конкретни мерки. И това ще засегне интереса и правата на този кръг хора, които са на рамките на тази територия. За прилагането на това нещо е необходим консенсус на две трети от Министерския съвет, на десетки хора от службите – всички да са съгласни, че такава операция трябва да бъде възложена. Не е еднолично решение в никакъв случай – министърът сам да си решава така. В плана много подробно са разписани процедурите, по които се решава, че има нужда въобще от такава операция.

След атентатите в Париж отново се заговори с проблема за обмяната на разузнавателна информация на ниво Европейски съюз?

Този дебат ще продължи доста дълго. Всички знаем, че дори в рамките на една страна службите трудно споделят информация. На европейско ниво има механизъм за обмяна на информация най-вече между европейски структури – в рамките на Европол. Официален механизъм за обмяна на информация между разузнавателни служби няма. Те си имат неформални механизми, които са извън рамките на институциите на ЕС. Според мен това е принципно културен проблем, който трябва да бъде преодолян в рамките на самите институции на европейско ниво.

Факт е обаче, че се обменя непрекъснато информация. Дали е достатъчно или как може да бъде повече, отколкото сега – едва ли някой има добра преценка да каже точно колко и по какъв начин недостигът може да се преодолее. Но по полицейска линия, МВР, ГДБОП – има различни механизми в рамките на Европол и извън Европол – други такива полицейски международни структури за обмяна на информация, които си работят и ние сме част от тях. И тези десетки чуждестранни бойци, които са задържани през миналата година, всички са в резултат на обмяна на такава информация.


2 коментара
  • 1
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    Правилни мисли на зам. министъра.
    Ама пич, то да се пишат само хартии и закони не решава въпроса.
    Не може едно НСО с над 1000 души персонал и бюджет по голям от този на двете ни разузнавателни служби - НРС и ВИ и тези 1000 души да носят торби с мръвки и марули по къщите на големците.
    НСО трябва да се преструктурира кардинално. Ако ще е една служба да останат 100 души които да пазят Президента, Премиера и Председателя на НС. Никакви сараи, Пеевци, меевци. Откъде накъде с моите пари на данъкоплатец ще плащам за охраната на частни лица?
    Останалия състав от близо 900 души да го прехвърлят в ГДБОП , да създадат силна антитерористична структура (хората са обучени) и това е. Ще им запазят възнагражденията. Ама хората няма да разнасят мръвки и марули по домовете на разни "каки".
    То и цялото НСО могат да го прехвълят в ГДБОП ако ме питате.

  • 2
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    И още нещо. Това може да стане бързо.
    Животът се развива в пространството и времето. Пространството сме ние - хората, но времето тече само напред и е невъзвратим фактор.
    Имаме проблем - трябва да го решаваме. Вярвам, че имаме експерти които да го направят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK