С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 22 юли 2016, 17:48, 25212 прочитания

Защо връщането на казармата вреди на сигурността

Наборната служба всъщност драматично би намалила бойната готовност на армията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сапунка, партенка, скатка, бухал, бомбе, кирчо... Ако сте една идея по-млад и не сте имали досег с наборната военна служба, съществува съвсем реален шанс да не знаете специфичното значение на въпросните странни думи от казармения жаргон. Така наречените патриотични формации в Народното събрание обаче смятат, че е време да ги научите. И то от първа ръка.

Преди седмица Патриотичният фронт съвсем насериозно внесе в парламента законопроект, с който да се възстанови всеобщата задължителна военна повинност за мъжкото население на възраст между 18 и 28 години. Засега здравият разум надделява и този четвъртък идеята получи хладен прием в комисията по отбрана, чиито членове в преобладаващата си част се въздържаха да подкрепят нормативния акт. Популисткият дебат за връщането на наборната служба обаче продължава да се вихри с пълна сила на политическо ниво. И това се случва, въпреки че от гледна точка на националната сигурност и модерното военно планиране той е абсолютно неактуален, а в голяма степен дори несъстоятелен и вреден.


Ще метеш от стълбите до... обед!

"За военното министерство връщането на наборната военна служба не е актуален проблем", коментира за "Капитал" зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов. Той е генерал от запаса и трудно би могъл да бъде упрекнат в твърде цивилен уклон или пък прекомерен пацифизъм. Според него възстановяването на задължителната казарма за всички има и някои предимства, но по оценка на самото военното ведомство недостатъците като че ли преобладават.

Основният аргумент в полза на кадровата и срещу наборната армия е свързан с обучението, както и с оптималното използване на военнослужещите и техните способности. "При професионалната армия се инвестира в подготовката на личния състав и задържането на хората за срок от 3, 5, 8 или пък 15 години спестява средства за тяхното обучение. В същото време това дава висока степен на готовност за действие", казва Запрянов. При евентуално връщане на наборната служба на практика ефектът ще е отклоняване на огромни ресурси за масова подготовка на населението на страната.



Всъщност в момента големият проблем на всички държави в НАТО е не числеността на въоръжените сили, а поддържането на висока степен на готовност за използването им. Точно затова, след като установи, че не може да реагира на съвременните заплахи достатъчно бързо и своевременно, през последната година и половина Северноатлантическият алианс започна да сглобява свои сили за бързо реагиране. Те се наричат VJTF и са способни да започнат операция във всяка точна на съюзническото евроатлантическо пространство в рамките на 2-3 дни. Бойните части, съставени от донаборници, от своя страна са точно на противоположния полюс – те постепенно се комплектоват с новобранци и запасняци, поетапно се сглобяват взводове, роти, батальони и т.н. и достигат бойна готовност в рамките на няколко месеца до половин или дори една година. Освен това са пригодени основно за териториална отбрана, т.е могат да действат най-вече в зоната на отговорност около поделението, което ги прави практически непригодни за съвременни операции, изискващи бързина и мобилност.

Бегом от мен до другото дърво!

"Обикновено професионалните армии имат най-висока степен на готовност. Съставът е обучен, поддържа се натренираност, бойните умения се развиват и се съхранява опитът, придобит в операциите. Вече имаме хиляди военнослужещи, които са минали 2, 3 или 4 операции и те са безценен капитал. Както са казали големите военни мислители – един воювал се равнява на 10 невоювали", коментира Запрянов. Така че, ако искаме да поддържаме висока степен на готовност на бойните части и те да са модерно въоръжени, войската трудно би могла пак да бъде наборна. Създаването на масова армия би имало смисъл само при драстична промяна на военнополитическата обстановка и териториална заплаха за страната, която не би могла да бъде неутрализирана посредством коалиционните ангажименти по линия на НАТО. Точно това е причината неутрални държави като Швейцария, Австрия, Финландия или Швеция, които не членуват във военен съюз, все още да поддържат задължителна военна повинност. За България обаче, поне докато е в Северноатлантическия алианс, би трябвало да е приоритет да има максимално мобилни и боеготови сили, а не многочислени формирования от донаборници, неспособни да се отдалечат на повече от няколко десетки километра от базата си.

От военна гледна точка аргумент против наборната служба е и срокът за обучение. Ако младежите служат шест месеца, както предлага Патриотичният фронт, няма как да се получи боеготовност дори чисто технически погледнато. Първоначално е нужно технологично време за общовойскова подготовка, след това наборникът трябва да се профилира като специалист, после да се сглоби екипаж (в зависимост от това с каква техника трябва да оперира), след това идва ред на взводовете, ротите, батальоните и т.н. И това няма как да се случи в рамките на половин година. "Ако войниците се сменят всеки шест месеца, на практика никога няма да имаме попълнено и боеготово формирование", коментира Запрянов.

Падни за двайсе!

Другият фундаментален военен аргумент срещу наборната армия е съотношението цена/резултат. Проблемът е, че всички мобилизационни формирования не се считат за боеготови, когато се мобилизират. "Парадоксално наборният войник излиза по-скъп от професионалния, защото през шест месеца ще инвестираме отново и отново, и отново в подготовка. Тоест те ще кормуват, ще стрелят и т.н. Поддържането на подготовката е много по-евтино от първоначалното формиране на умения. Затова най-големият проблем на професионалните армии всъщност е задържането на бойците", разяснява Запрянов. И допълва: "Не искам да кажа, че предложението на вносителите е лишено от смисъл. Тук въпросът е на преценка какво искаме да постигнем."

Мобилизацията също така е далеч по-сложен процес от привеждането на кадровата армия от мирно във военно положение. Проблем е например, че евентуално подготвените стотици хиляди донаборници след това ще се нуждаят от техника. Т.е., ако имаме 100 хил. запасняци, но нямаме 30 бойни машини, не можем да създадем и един боен батальон. За да имаме мобилизационна армия, трябва да поддържаме на склад огромни количества техника – танкове, артилерия, бронирани машини и т.н. Това е военно оборудване, с което в момента не разполагаме. И което също така би струвало милиарди, но след това ще стои на склад. "Какво като ще имаме хора, които са минали наборна служба и евентуално са подготвени като специалисти", реторично пита зам.-министърът.

Отделно от това стои и чисто практическият въпрос как би трябвало да се действа с всички онези хора, които в момента са между 18 и 28 години, но не са служили. По оценка на военното министерство става дума за около 270 хил. души. Ако законодателят задължи всички в този възрастов диапазон да влязат в казарма, армията шоково ще трябва да обучи огромно количество хора – нещо, което тя дори на теория няма как да направи. За това ще трябват колосални финансови ресурси, условия за настаняване, инфраструктура, тренировъчни формирования, учебна техника и т.н. Допълнителен проблем е фактът, че една част от младите хора учат или живеят в чужбина. "Има шанс да създадем колизия по отношение на правата и задълженията на гражданите", обобщава зам.-министърът на отбраната. И допълва: "Приоритет за нас сега е модернизацията на армията. Имайки тези професионални войници, с боен опит, върнали се от операции, ако им дадем най-съвременни бойни машини, самолети и кораби, ще получим рязко повишение на боеготовността на въоръжените сили."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 17 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 5384 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 2 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 2496 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Уроци под чинарите

Кметовете могат все повече. И ще трябва да внимават много

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10