С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 22 юли 2016, 16:58, 22840 прочитания

Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Напрежението от Турция може да се пренесе през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и нуждата да се взима страна при различни дипломатически усложнения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Фотограф: Shutterstock

Част от темата

Контрапревратът на Ердоган

Все по-опасният съсед

Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО

"Ако съседите страдат, и ние страдаме"

Как Ердоган печели симпатии в Родопите, или как турбуленциите в Турция се усещат от българските мюсюлмани

Коя е "паралелната държава" в Турция

Бившият съратник на Ердоган, духовникът Фетхуллах Гюлен, има влияние в много сфери

Защо съдиите

Масовата чистка на магистрати в Турция е последният етап от завземането на властта

Когато европейският Китай се заклати

Турция е най-голямата икономика в региона и проблемите й неминуемо ще ударят по България

Във връзка с неуспешния опит за преврат в Турция "Капитал" потърси за коментар бивши министри на отбраната и външните работи, както и лидерите на парламентарно представените партии. В този текст можете да намерите обобщените им мнения за рисковете пред страната и каква трябва да е българската политика спрямо Турция. На следващите страници пък можете да прочетете целите интервюта с тях.

Засилването на режима на Ердоган не създава преки опасности за България, но носи доста големи рискове - повечето от тях косвени, но някои и съвсем преки. Бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани, засилване на военното напрежение в региона и съответно нужда от увеличаване на разходите за отбрана са част от по-сериозните проблеми. Кой от тях би се реализирал на етапа е трудно да се прогнозира - ситуацията в Турция е още много неустановена и може да се развие в различни посоки.

Най-непосредствената опасност - през България да мине огромна бежанска вълна, изглежда, че поне засега се отложи. Този сценарий можеше да се реализира, ако превратът беше успял и политиката на новите управляващи се беше сменила. Той беше вероятен и ако Турция изпаднеше в състояние на сериозни вътрешни конфликти, които да доведат до хаос и липса на контрол. Това, че до момента бежанската вълна не се е случила, обаче не означава, че опасността най-вероятно е отминала. Все още има възможност Турция да се срине по-сериозно - политически и икономически, и това да предизвика ново масово преселение.


Един от най-големите проблеми в момента е, че на българската държава ще й бъде трудно да формулира адекватна и независима политика към Турция на Ердоган. Причината за това е, че през последните години неговото влияние в България постепенно нарастваше. Това се случи основно по две линии - на главното мюфтийство и в политиката. Мюсюлманските духовници в България и цялата инфраструктура на вероизповеданието се издържат от турската държава. Това е и причината след опита за преврат Главното мюфтийство в София да излезе с невиждана до момента политическа декларация в подкрепа на Ердоган. В момента духовното ръководство на българските мюсюлмани следва буквално политиката на турската дирекция на вероизповеданията. Това може да се превърне в много сериозен проблем.

"Евентуално ислямизиране на Турция при всички случаи ще създаде допълнително напрежение и проблеми в България, особено в общности, които са склонни да се радикализират", казва бившият външен и социален министър Ивайло Калфин. На същото мнение е и колегата му от БСП Кристиян Вигенин. "Потенциални рискове виждам във възможно негативно влияние по линия на религията и религиозните общности", казва той.

В българската политика Ердоган има влияние върху поне две партии. Изключително силната и явна помощ при създаването на ДОСТ не оставя никакво съмнение на кого залага Турция у нас. По-малко известният, но не по-малко важен партньор на Ердоган в България е партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. След като те двамата напуснаха ДПС, официална Турция показа напълно открито, че застава зад тях. Сега тяхната партия като част от Реформаторския блок е официално в управляващата коалиция и макар влиянието й да не е голямо, не може да се пренебрегва напълно.



Рискове за България има и по линия на отношенията вътре в НАТО и отбранителната ни политика. "Пред Турция има две алтернативи – първата е едноличен режим на Ердоган, подплатен с идеите на политическия ислям и национализма, с които той печели избори, другата е масови сблъсъци и гражданска война. И двете са изключително лоши за България", казва бившият министър на отбраната Бойко Ноев. Според него, когато "пръстът на радикалния ислям попадне върху спусъка на високотехнологично оръжие", това би било сериозна заплаха не само за България, но и за други страни. "Ние трябва да поставим този въпрос в НАТО", казва той.

Дори и това да не се случи, по военна линия пак може да дойде напрежение. "И в краткосрочен, и в дългосрочен план армията на Турция, която е втората по големина в НАТО, няма да бъде толкова ефективна, колкото е била и колкото би могла да бъде", казва бившият военен министър и настоящ директор на Института по отбрана Тодор Тагарев. В политически план радикализацията на Ердоган ще затрудни НАТО, но според повечето експерти едва ли ще доведе до излизането на Турция от пакта.

Първият сериозен тест за това какво ще се случва ще бъде формирането на Черноморският пакет на НАТО през октомври. Въпросът сега е дали една държава, която или няма пълен контрол върху армията си, или ако има, той е в ръцете на един все по-репресивен режим, може да поеме сериозна роля при опазването на югоизточната морска граница на алианса с не по-малко непредвидимата Русия. Тези разговори ще поставят България в много деликатна ситуация, защото тя ще трябва да заеме позиция, която я разкъсва по няколко направления - между евроатлантическите ценности, Турция и Русия.

За председателя на ДСБ Радан Кънев ситуацията е дори по-сложна. "Успоредно с напрежението в Турция виждаме много рязко покачване на напрежението в Донбас. Там жертвите на тази тиха война се увеличават ежедневно, а споразуменията от Минск са изцяло загърбени. Очевидна е тенденцията за сближаване между Турция и Русия, което за България винаги е бил много сериозен геополитически риск", смята той. Според политика и преките отбранителни предизвикателства, и рисковете, свързани с влиянието на чужди служби на българска територия, се увеличават многократно.

С други думи, ние ще трябва да съжителстваме в един и същ район с две репресивни държави с големи военни възможности и лесно обидчиви лидери, с едната от които сме във военен съюз, а с другата - в непрекъснато обтегнати отношения. Ако Бойко Борисов е мислел, че изпитанието с Черноморската флотилия преди срещата на НАТО е било трудно за отиграване, то това, което предстои, ще бъде съвсем друго ниво на дипломация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1151 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 735 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Другата Европа: от София до Сантандер

Четирима европейски кметове говорят за бъдещето и как ще го постигнат с по-малко европари

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10