Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 22 юли 2016, 16:58, 23117 прочитания

Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Напрежението от Турция може да се пренесе през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и нуждата да се взима страна при различни дипломатически усложнения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Фотограф: Shutterstock

Част от темата

Контрапревратът на Ердоган

Защо съдиите

Масовата чистка на магистрати в Турция е последният етап от завземането на властта

Когато европейският Китай се заклати

Турция е най-голямата икономика в региона и проблемите й неминуемо ще ударят по България

Коя е "паралелната държава" в Турция

Бившият съратник на Ердоган, духовникът Фетхуллах Гюлен, има влияние в много сфери

Все по-опасният съсед

Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО

"Ако съседите страдат, и ние страдаме"

Как Ердоган печели симпатии в Родопите, или как турбуленциите в Турция се усещат от българските мюсюлмани

Във връзка с неуспешния опит за преврат в Турция "Капитал" потърси за коментар бивши министри на отбраната и външните работи, както и лидерите на парламентарно представените партии. В този текст можете да намерите обобщените им мнения за рисковете пред страната и каква трябва да е българската политика спрямо Турция. На следващите страници пък можете да прочетете целите интервюта с тях.

Засилването на режима на Ердоган не създава преки опасности за България, но носи доста големи рискове - повечето от тях косвени, но някои и съвсем преки. Бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани, засилване на военното напрежение в региона и съответно нужда от увеличаване на разходите за отбрана са част от по-сериозните проблеми. Кой от тях би се реализирал на етапа е трудно да се прогнозира - ситуацията в Турция е още много неустановена и може да се развие в различни посоки.

Най-непосредствената опасност - през България да мине огромна бежанска вълна, изглежда, че поне засега се отложи. Този сценарий можеше да се реализира, ако превратът беше успял и политиката на новите управляващи се беше сменила. Той беше вероятен и ако Турция изпаднеше в състояние на сериозни вътрешни конфликти, които да доведат до хаос и липса на контрол. Това, че до момента бежанската вълна не се е случила, обаче не означава, че опасността най-вероятно е отминала. Все още има възможност Турция да се срине по-сериозно - политически и икономически, и това да предизвика ново масово преселение.


Един от най-големите проблеми в момента е, че на българската държава ще й бъде трудно да формулира адекватна и независима политика към Турция на Ердоган. Причината за това е, че през последните години неговото влияние в България постепенно нарастваше. Това се случи основно по две линии - на главното мюфтийство и в политиката. Мюсюлманските духовници в България и цялата инфраструктура на вероизповеданието се издържат от турската държава. Това е и причината след опита за преврат Главното мюфтийство в София да излезе с невиждана до момента политическа декларация в подкрепа на Ердоган. В момента духовното ръководство на българските мюсюлмани следва буквално политиката на турската дирекция на вероизповеданията. Това може да се превърне в много сериозен проблем.

"Евентуално ислямизиране на Турция при всички случаи ще създаде допълнително напрежение и проблеми в България, особено в общности, които са склонни да се радикализират", казва бившият външен и социален министър Ивайло Калфин. На същото мнение е и колегата му от БСП Кристиян Вигенин. "Потенциални рискове виждам във възможно негативно влияние по линия на религията и религиозните общности", казва той.

В българската политика Ердоган има влияние върху поне две партии. Изключително силната и явна помощ при създаването на ДОСТ не оставя никакво съмнение на кого залага Турция у нас. По-малко известният, но не по-малко важен партньор на Ердоган в България е партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. След като те двамата напуснаха ДПС, официална Турция показа напълно открито, че застава зад тях. Сега тяхната партия като част от Реформаторския блок е официално в управляващата коалиция и макар влиянието й да не е голямо, не може да се пренебрегва напълно.



Рискове за България има и по линия на отношенията вътре в НАТО и отбранителната ни политика. "Пред Турция има две алтернативи – първата е едноличен режим на Ердоган, подплатен с идеите на политическия ислям и национализма, с които той печели избори, другата е масови сблъсъци и гражданска война. И двете са изключително лоши за България", казва бившият министър на отбраната Бойко Ноев. Според него, когато "пръстът на радикалния ислям попадне върху спусъка на високотехнологично оръжие", това би било сериозна заплаха не само за България, но и за други страни. "Ние трябва да поставим този въпрос в НАТО", казва той.

Дори и това да не се случи, по военна линия пак може да дойде напрежение. "И в краткосрочен, и в дългосрочен план армията на Турция, която е втората по големина в НАТО, няма да бъде толкова ефективна, колкото е била и колкото би могла да бъде", казва бившият военен министър и настоящ директор на Института по отбрана Тодор Тагарев. В политически план радикализацията на Ердоган ще затрудни НАТО, но според повечето експерти едва ли ще доведе до излизането на Турция от пакта.

Първият сериозен тест за това какво ще се случва ще бъде формирането на Черноморският пакет на НАТО през октомври. Въпросът сега е дали една държава, която или няма пълен контрол върху армията си, или ако има, той е в ръцете на един все по-репресивен режим, може да поеме сериозна роля при опазването на югоизточната морска граница на алианса с не по-малко непредвидимата Русия. Тези разговори ще поставят България в много деликатна ситуация, защото тя ще трябва да заеме позиция, която я разкъсва по няколко направления - между евроатлантическите ценности, Турция и Русия.

За председателя на ДСБ Радан Кънев ситуацията е дори по-сложна. "Успоредно с напрежението в Турция виждаме много рязко покачване на напрежението в Донбас. Там жертвите на тази тиха война се увеличават ежедневно, а споразуменията от Минск са изцяло загърбени. Очевидна е тенденцията за сближаване между Турция и Русия, което за България винаги е бил много сериозен геополитически риск", смята той. Според политика и преките отбранителни предизвикателства, и рисковете, свързани с влиянието на чужди служби на българска територия, се увеличават многократно.

С други думи, ние ще трябва да съжителстваме в един и същ район с две репресивни държави с големи военни възможности и лесно обидчиви лидери, с едната от които сме във военен съюз, а с другата - в непрекъснато обтегнати отношения. Ако Бойко Борисов е мислел, че изпитанието с Черноморската флотилия преди срещата на НАТО е било трудно за отиграване, то това, което предстои, ще бъде съвсем друго ниво на дипломация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 4 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 1666 прочитания

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 4 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

Последната дискусия по постановлението ще бъде в понеделник, преди приемането му от правителството

28 мар 2020, 15224 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Другата Европа: от София до Сантандер

Четирима европейски кметове говорят за бъдещето и как ще го постигнат с по-малко европари

Още от Капитал
По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10