Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Напрежението от Турция може да се пренесе през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и нуждата да се взима страна при различни дипломатически усложнения

Във връзка с неуспешния опит за преврат в Турция "Капитал" потърси за коментар бивши министри на отбраната и външните работи, както и лидерите на парламентарно представените партии. В този текст можете да намерите обобщените им мнения за рисковете пред страната и каква трябва да е българската политика спрямо Турция. На следващите страници пък можете да прочетете целите интервюта с тях.

Засилването на режима на Ердоган не създава преки опасности за България, но носи доста големи рискове - повечето от тях косвени, но някои и съвсем преки. Бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани, засилване на военното напрежение в региона и съответно нужда от увеличаване на разходите за отбрана са част от по-сериозните проблеми. Кой от тях би се реализирал на етапа е трудно да се прогнозира - ситуацията в Турция е още много неустановена и може да се развие в различни посоки.

Най-непосредствената опасност - през България да мине огромна бежанска вълна, изглежда, че поне засега се отложи. Този сценарий можеше да се реализира, ако превратът беше успял и политиката на новите управляващи се беше сменила. Той беше вероятен и ако Турция изпаднеше в състояние на сериозни вътрешни конфликти, които да доведат до хаос и липса на контрол. Това, че до момента бежанската вълна не се е случила, обаче не означава, че опасността най-вероятно е отминала. Все още има възможност Турция да се срине по-сериозно - политически и икономически, и това да предизвика ново масово преселение.

Един от най-големите проблеми в момента е, че на българската държава ще й бъде трудно да формулира адекватна и независима политика към Турция на Ердоган. Причината за това е, че през последните години неговото влияние в България постепенно нарастваше. Това се случи основно по две линии - на главното мюфтийство и в политиката. Мюсюлманските духовници в България и цялата инфраструктура на вероизповеданието се издържат от турската държава. Това е и причината след опита за преврат Главното мюфтийство в София да излезе с невиждана до момента политическа декларация в подкрепа на Ердоган. В момента духовното ръководство на българските мюсюлмани следва буквално политиката на турската дирекция на вероизповеданията. Това може да се превърне в много сериозен проблем.

"Евентуално ислямизиране на Турция при всички случаи ще създаде допълнително напрежение и проблеми в България, особено в общности, които са склонни да се радикализират", казва бившият външен и социален министър Ивайло Калфин. На същото мнение е и колегата му от БСП Кристиян Вигенин. "Потенциални рискове виждам във възможно негативно влияние по линия на религията и религиозните общности", казва той.

В българската политика Ердоган има влияние върху поне две партии. Изключително силната и явна помощ при създаването на ДОСТ не оставя никакво съмнение на кого залага Турция у нас. По-малко известният, но не по-малко важен партньор на Ердоган в България е партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. След като те двамата напуснаха ДПС, официална Турция показа напълно открито, че застава зад тях. Сега тяхната партия като част от Реформаторския блок е официално в управляващата коалиция и макар влиянието й да не е голямо, не може да се пренебрегва напълно.

Рискове за България има и по линия на отношенията вътре в НАТО и отбранителната ни политика. "Пред Турция има две алтернативи – първата е едноличен режим на Ердоган, подплатен с идеите на политическия ислям и национализма, с които той печели избори, другата е масови сблъсъци и гражданска война. И двете са изключително лоши за България", казва бившият министър на отбраната Бойко Ноев. Според него, когато "пръстът на радикалния ислям попадне върху спусъка на високотехнологично оръжие", това би било сериозна заплаха не само за България, но и за други страни. "Ние трябва да поставим този въпрос в НАТО", казва той.

Дори и това да не се случи, по военна линия пак може да дойде напрежение. "И в краткосрочен, и в дългосрочен план армията на Турция, която е втората по големина в НАТО, няма да бъде толкова ефективна, колкото е била и колкото би могла да бъде", казва бившият военен министър и настоящ директор на Института по отбрана Тодор Тагарев. В политически план радикализацията на Ердоган ще затрудни НАТО, но според повечето експерти едва ли ще доведе до излизането на Турция от пакта.

Първият сериозен тест за това какво ще се случва ще бъде формирането на Черноморският пакет на НАТО през октомври. Въпросът сега е дали една държава, която или няма пълен контрол върху армията си, или ако има, той е в ръцете на един все по-репресивен режим, може да поеме сериозна роля при опазването на югоизточната морска граница на алианса с не по-малко непредвидимата Русия. Тези разговори ще поставят България в много деликатна ситуация, защото тя ще трябва да заеме позиция, която я разкъсва по няколко направления - между евроатлантическите ценности, Турция и Русия.

За председателя на ДСБ Радан Кънев ситуацията е дори по-сложна. "Успоредно с напрежението в Турция виждаме много рязко покачване на напрежението в Донбас. Там жертвите на тази тиха война се увеличават ежедневно, а споразуменията от Минск са изцяло загърбени. Очевидна е тенденцията за сближаване между Турция и Русия, което за България винаги е бил много сериозен геополитически риск", смята той. Според политика и преките отбранителни предизвикателства, и рисковете, свързани с влиянието на чужди служби на българска територия, се увеличават многократно.

С други думи, ние ще трябва да съжителстваме в един и същ район с две репресивни държави с големи военни възможности и лесно обидчиви лидери, с едната от които сме във военен съюз, а с другата - в непрекъснато обтегнати отношения. Ако Бойко Борисов е мислел, че изпитанието с Черноморската флотилия преди срещата на НАТО е било трудно за отиграване, то това, което предстои, ще бъде съвсем друго ниво на дипломация.

Бойко Ноев: България сама не може да се справи с "Аллах Акбар"

ЕС е категорично несъгласен, че в Турция е победила демокрацията. Държавният секретар на САЩ, която е най-близкия съюзник на Турция, каза, че НАТО внимателно ще наблюдава дали страната изпълнява критериите за членство в алианса от гледна точка върховенството на закона, правата на човека и демокрацията. Това е могъщ шамар срещу Ердоган. За мен това са отговорите дали е победила демокрацията или не.

Оттук нататък пред Турция има две алтернативи – пърата е едноличен режим на Ердоган, подплатен с идеите на политическия ислям и национализма, с които той печели избори, другата е масови сблъсъци и гражданска война. И двете са изключително лоши за България.

Когато пръста на радикалния ислям попадне върху спусъка на високотехнологично оръжие, това би било сериозна заплаха не само за България, но и за други страни. Не изключвам хора, които викат "Аллах Акбар", да се качат на F-16 и ние трябва да поставим този въпрос в НАТО.

За България предстоят важни дни и инситуциите трябва да преосмислят това, което се случва в Турция. Страната ни трябва да предотврати въвличането й в тази черна дупка и проникването на заразата на това, което се случва у нас. България, като граница на ЕС, трябва да изгради нова мощна граница – политическа, икономическа и разбира се физическа. Проникването на радикалния ислям в България е реална опасност.

Външнополитически трябва да изнесем тази своя загриженост в ЕС. България сама не може да се справи с "Аллах Акбар".

България трябва да преразгледа системата си за сигурност. Това, което бяха плановете за отбрана, 2.5 млрд. лв. за самолети и кораби, това е прахосничество. Особено при положение, че няма пари за сухопътни войски, за които тепърва ще се мисли как ше охраняват границата. Премиерът трябва да преразгледа тези планове, защото иначе България ще похарчи едни пари, за които след години горещо ще съжаляваме.

Ивайло Калфин: Ислямизиране в Турция ще създаде допълнително напрежение в Бъглария

Каква трябва да е българската позиция към случващото се в Турция?

Българската позиция трябва да бъде принципна. Действително това, което се случва в Турция е много близко до нас и е много важно, но това не означава, че трябва да се поддаваме на емоции. Всички заявления в позицията ни трябва да бъдат принципни и свързани със спазване на основните правила на демокрацията, със спазване на правата на човека, запазване на възможностите да осъществяваме сътрудничество по общия контрол на границите. По отношение на декларацията на БСП, мен ме е страх, че в парламента ще доведе до битка между политическите сили и ние ще пренесем турския проблем в нашия парламент, което е безсмислено. Хубаво е да има декларация ако има действително съгласие и политическите сили не решат да се надиграват кой какво ще включи. Много по-важно е да има заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента (КСНС). Той се събира по какви ли не теми, но дори и не се заговори за сформирането му в последните дни, което е странно. Действително правителството си върши работата. Но това, което е в правомощията на президента е да потърси националното съгласие.

Притеснява ли ви случващото се в Турция?

Да, по две причини. Първо, притеснява ни факта, че в една държава има опит за държавен преврат, което по никакъв начин не може да бъде подкрепено. Второ, всичко това което се случва след преврата - около 50 хил. Уволнени или задържани души е една масирана чистка и репресия от страна на турското правителство. То има своите обяснения, странното е обаче, че има и политическа подкрепа. Но ако погледнем историята от последните месеци - всички институции и медии, а сега и армия, полиция, образователни институции, минава под властта на един човек - това е притеснително.

Какви са рисковете пред България?

В краткосрочен план рисковете пред България са свързани с граничния контрол и сигурност, с текущите икономически отношения и пътуването на граждани. Въпросът тук е да запазим отношенията от преди случилото се в Турция. Рисковете са и в по-дългосрочен план - евентуално ислямизиране на Турция, при всички случаи ще създаде допълнително напрежение и проблеми в България, особено в общности, които са склонни да се радикализират.

Ще се промени ли позицията на Турция в НАТО и ще пострадат ли отношенията на страната с ЕС?

Не вярвам Турската позиция в НАТО да се промени, тя е втората по големина армия в НАТО, въпреки че, ако страната тръгне окончателно в посока налагане на режими и отказване от принципите на демокрацията, действително ще стои въпроса до колко една такава държава има място в НАТО и отговорностите, които има. Но това не е актуално в момента и надали ще се случи. Не същото може да бъде казано за отношенията на Турция с ЕС обаче. Не виждам начин преговорите между ЕС и Турция да продължат без да се изчака и да се види какви ще са последствията от метежа, по какъв начин действа турското правителство, спазва ли принципите на ЕС и ценностите му. Тогава могат да продължат разговорите за отпадане на визи, за отваряне и затваряне на преговорни глави. Според мен това, което се случи ще забави значително процеса по интеграция на Турция в ЕС. Колкото до бежанската сделка, смятам, че при спазване на ангажимента от страна на Турция да работи по бежанците, тези суми ще отидат за конкретните разходи за спиране на бежанския поток към Европа.

Очаквате ли да продължат опитите за централизация на властта в ръцете на турския президент?

Президентската република е цел, която Ердоган отдавна си е поставил и надали ще се откаже от нея. Имаме индикации, че е по-вероятно да намери допълнителни аргументи след опита за преврат. Но президентски републики има и в Европа. По-важното е как се употребяват тези законови форми. Когато се притискат и закриват медии, уволняват се съдии, притиска се съдебната власт, арестуват се хора, тогава говорим за авторитаризъм и това вече не е допустимо. Ако има заплаха президентската република да доведе до авторитарен режим, то тя няма да е допустима нито за турците, нито за съседите им. А в турското общество ще доведе до допълнителни разделения, съдейки по това как се възприема политиката на Ердоган до сега.

Кристиан Вигенин: Възможно е да бъдат засегнати пряко правата на българските изселници

Каква трябва да е българската позиция към случващото се в Турция?

Внимателна, но и принципна. Категорично отхвърляне на всякакви опити с военни средства и насилие да бъде сменяно управлението на която и да е страна. В същото време загриженост за масовите уволнения и арести, които видимо далеч надхвърлят необходимите мерки за справяне с метежа и наказание на отговорните за него. Както и ясна позиция против възстановяването на смъртното наказание. Ние искаме за наш съсед стабилна и демократична Турция. Страната минава през труден период, остава само да се надяваме, че отношенията на взаимно уважение и добросъседство ще бъдат запазени.

Разочарован ли сте, че не бе прието предложението на БСП за обща парламентарна декларация и защо смятате че се случи това?

Не съм разочарован, разбирам аргументите и на колегите. Но смятам, че пропуснахме – поне засега – възможност да покажем единна позиция на парламента. Това би дало сила и на правителството, и на останалите институции, които имат отношение към гарантирането на сигурността на страната и на гражданите, а заедно с това би било ориентир за турското ръководство как се оценяват събитията в Турция от страната, която е един от нейните най-добронамерени съседи.

Кои са най-сериозните рискове пред България вследствие на преврата?

Бяхме в много рискова ситуация в нощта на преврата. Няколко дни по-късно мога да кажа, че няма преки и непосредствени заплахи. Но в зависимост от развитието на ситуацията бих очертал няколко неща. Влизането в по-дълъг период на нестабилност ще има пряко негативно влияние върху българските изселници - възможно е да бъдат засегнати пряко техните права, а много от тях имат и българско гражданство. Ще се отрази на търговските и икономическите връзки между двете страни, виждаме, че пазарите реагираха веднага – силен спад на борсата, спад на курса на лирата, ще се затрудни външното кредитиране и икономическата активност ще бъде засегната. Възможно е при едно негативно развитие да бъде подкопана способността на държавата да контролира миграционните потоци, което би било изключително изпитание за нас. Потенциални рискове виждам и във възможно негативно влияние по линия на религията и религиозните общности. Все още обаче е рано за категорични прогнози и анализи.

Как очаквате да се промени Турция - ще продължат ли опитите за централизация на властта в президентските ръце и ще го позволи ли опозицията, която до сега застана зад легитимната власт?

Опитът за преврат е събитие, което има разтърсващ ефект върху едно общество. И отговорът може да бъде в две посоки – едната е консолидиране на основните политически сили зад един процес на разширяване на демократичното начало в управлението на страната, гарантиране на правата и свободите на гражданите, независимостта на медиите, насърчаване на религиозната и етническа толерантност; другата е още по-силна централизация на властта, разправа с опонентите и допълнително ограничаване на правата на гражданите и на свободата на медиите. Имаше шанс да се тръгне по първия път, още повече, че основните опозиционни партии, а и медиите, се обявиха категорично в подкрепа на законната власт. Изглежда обаче, че се движим по втория сценарий. Остава да видим дали това ще бъде временно, или Турция ще се движи трайно в тази посока. 5. Какви ще са последствията за отношенията между Турция и ЕС? Ще се пропука ли бежанската сделка и какво ще последва от това? ЕС следи с тревога събитията. Един успешен преврат щеше да постави под въпрос всичко, договорено с Ердоган досега. Провалът даде известна предвидимост и аз не очаквам отказ от изпълнение на вече поетите ангажименти, включително по отношение на бежанците. Риск би възникнал, ако по-нататъчна дестабилизация ограничи способността на властите да изпълняват задълженията си. Струва ми се, че евентуалното въвеждане на смъртно наказание ще бъде прекрачване на ясно очертана от ЕС в понеделник червена линия, което ще доведе до сериозно охлаждане на отношенията между ЕС и Турция. Но Турция има много важно значение и за ЕС, и за НАТО, затова смятам, че ще бъдат положени всички усилия както от двете организации, така и от техните страни членки, да помогнат на страната да преодолее по най-добрия начин трудностите, през които преминава.

Радан Кънев: В тази ситуация преговорите на ЕС с Турция са меко казано неуместни.

Каква трябва да е българската позиция за случващото се в Турция?

Първо българската позиция трябва да бъде в строга защита на нашата сигурност и интереси в тази ситуация, което очевидно включва и укрепването на отбраната. На второ място категорично противопоставяне на чистката в правосъдието и образованието,включително смятам, че ние трябва да имаме активна позиция в ЕС. В тази ситуация преговорите на ЕС с Турция са меко казано неуместни. На трето място защита на българските граждани с двойно гражданство в Турция. Към момента ние нямаме данни в българските медии или публичното пространство за тях. Надявам се българските служби да имат. Защото със сигурност много хора с българско гражданство вече са пострадали от репресиите на Ердоган като имам предвид, че българските граждани с двойно гражданство - българско и турско традиционно малко подкрепят партията на Ердоган и него. Те винаги са били в опозиционните кръгове и трябва много добре да се види в тези магистратски и преподавателски среди дали вече няма пострадали български граждани. В бъдеще трябва да се увеличи консулския капацитет на България в Турция, защото става дума за български граждани.

Как ще се промени Турция след всичко това, което се случи и се случва?

Не се чувствам уверен в ролята на анализатор на Турция. Но мисля че първото нещо, което ще се види е стъпки за установяване на еднопартиен режим, не толкова на ислямистки. Защото Турция за разлика от България имаше много силни републикански институции и ние в момента ги виждаме ударени - армия, образование. Това, което мен ме притеснява е например, че на мястото на тези 10 000 уволнени хора в образованието на ръководни позиции очевидно ще се появят партийни кадри на АКП. И по този начин ще започне едно разграждане на турските институции в посока на установяване на еднопартиен режим. Някак пропускаме, че преди всичко това да се случи Ердоган се разправи и с Давутоглу, и с Гюл и установи 100%-ов контрол върху партията. По-тази причина той сега ще използва партията за затвърждаване на властта си.

Кои рискове се увеличават за България, за ЕС и НАТО?

Първо успоредно с напрежението в Турция виждаме много рязко покачване на напрежението в Донбас. Там жертвите на тази тиха война се увеличават ежедневно, а споразуменията са изцяло загърбени. Очевидна е тенденцията за сближаване между Турция и Русия, което за България винаги е бил много сериозен геополитически риск. Така че и преките отбранителни предизивикателства, и рисковете, свързани с влиянието на чужди служби на българска територия, се увеличават многократно.

Какви ще са последствията за отношенията мужду ЕС и Турция?

Мисля, че влизаме в много студен период. Но мисля и, че това трябва да бъде насърчено от българска страна. Ние нямаме никакъв интерес откровено недемократични държави да преговарят с ЕС. Като членове на ЕС ние трябва да държим на него като общност на ценности, не на думи. Свободата, независимата съдебна система, свободата на медиите - това са ценностите, с които ЕС не може да прави компромиси. И тук не можем да не отбележим, че това са сферите, в които Бългапия съвсем не блести.

Докато темата с НАТО е много по-деликатна, защото Турция е втората армия в НАТО и трябва да се подхожда много внимателно.

Тодор Тагарев: Армията на Турция няма да бъде толкова ефективна

Какви ще са ефектите за НАТО от опита за преврат в краткосрочен и дългосрочен план?

И в краткосрочен, и в дългосрочен план армията на Турция, която е втората по големина в НАТО, няма да бъде толкова ефективна, колкото е била и колкото би могла да бъде. В момента тя се намира под сериозен политически и обществен натиск от част от обществото. И в бъдеще това ще остане така, едва ли този въпрос ще бъде разрешен в близките години. Ердоган ще се опит тотално да овладее армията, но може би в нея все пак ще останат някои звена, които не споделят точно неговите възгледи и това неизбежно ще предизвиква някакво напрежение.

Другото, което видяхме и ще доведе до по-ниска ефективност е, че просто самочувствието на армията, на войниците, на хората с униформа, беше смачкано в много голяма степен и това няма как да бъде забравено в близките години. Ердоган ясно показа, че разчита на полицията, разузнаване, специални служби, за да държи под контрол армията и ще иска да сложи там свои хора. Това са неща, които няма как да направят една армия по-добра, напротив, тя ще е с понижена ефективност и в краткосрочен, и в дългосрочен план.

В краткосрочен план проблемът е, че се поставя под въпрос изпълнението на операции и поддръжката на съюзниците в борбата с ИДИЛ в Северна Сирия и Ирак. Това е много важно за успеха на тези операции. Предполагам че ще има опит да продължи подсигуряването им, но няма как това да става без напрежение и някакви съмнения. Инджирлик и въобще Турция не е само базиране на изтребителна авиация, но и много други неща: и елементи на командна инфраструктура, и зенитни ракети, самолети-танкери и много други неща, които са важни за тази операция. Случващото се в Турция ще има влияние със сигурност.

Има ли риск за съюзническите ресурси в Турция? Най-чувствителната тема е за ядрения арсенал, базиран там.

Теоретично има, но предполагам че на практика са взети всички необходими мерки и особено ядрените оръжия да бъдат надеждно защитени. Въобще що се до всички съюзнически войски, които се намират на територията на Турция, не очаквам някой да тръгне да действа срещу тях, защото това би провокирало много сериозен проблем. Нещо подобно би оказвало влияние десетилетия напред на отношенията между Турция и съюзниците в Европа и Северна Америка. Така че предполагам, че преднамерени действия няма да има. Дали в цялата суматоха някой би се опитал на направи нещо, не знам...

Все пак цели кораби и изтребители попаднаха в ръцете на бунтовниците, тези неща вече не изглеждат толкова невъзможни...

Не мисля, че те биха насочили действията си срещу съюзници. Напротив, аз дори мисля, че част от тези действия бяха организирани от хора с прозападна ориентация и с разбиране за важността на тези контакти.

Създава ли ситуацията нови рискове за страните-членки на НАТО и най-вече за въвличане в нови конфликти? Създава ли рискове за процеса на взимане на решения в алианса, доколкото там всичко се решава с консенсус?

Това е сложен въпрос. Новите рискове зависят от това доколко Ердоган реши да втвърди влиянието си върху целия държавен апарат – армия, служби и въобще управлението на страната. Това, което видяхме по време и след преврата беше, че неговите поддръжници имат много фундаменталистки виждания. Аз не мога да прогнозирам докъде ще стигне той.

Вече има много ясни сигнали от Европа, че той очевидно е решен да върне смъртното наказание. Ако това се случи, перспективата на Турция за влизане в ЕС се отлага за някакво абсолютно неопределено далечно бъдеще. Даже в момента никой въобще няма да говори за такава перспектива. Всичко това, което той направи - разправата със съда и т.н. ще доведе до влошаване на отношенията със съюзниците. Тези правила за демократичен контрол над въоръжените сили, разделение на властите – те си важат и за държавите членки на НАТО. Ердоган върви в обратна посока – втвърдяване на еднолично управление в средноазиатски стил. Това някак да доведе до гладки отношения със съюзниците.

Как ще реагира НАТО на тази ситуация? Може ли да се стигне до изваждането на Турция от алианса?

Това е някакъв много краен сценарий. НАТО говори за приемане на нови членки, не за излизане. При все че така беше и с ЕС, но видяхме, че една Великобритания демократично реши да излезе. Не мога да направя прогноза.

Една радикализирана в средноазиатски стил Турция може ли да парализира процеса на взимане на решения в НАТО или най-малкото да го затрудни?

Не изключвам това, особено ако НАТО иска да взима решения за операции в зони от пряк интерес на Турция. Но аз мисля, че и някои европейски страни не бяха склонни да има натовски операции. Тези доводи и позиции обаче стават ясни в процеса на консултации в НАТО и никой няма да стигне до някакви срещи на високо равнище, където всички да кажат да, а един да каже не. По-скоро много внимателно ще се действа и от гледна точка на НАТО, пък и Турция вероятно ще внимава, така че ако има въпроси, по които не може да бъде постигнат консенсус, те няма да бъдат поставяни на обсъждане на високо равнище. И ако хипотетично НАТО реши да провежда операция на юг от Турция и Анкара не е съгласна, това ще стане ясно на работно ниво и изобщо няма да се стигне до обсъждане на всички политически равнища в някакви формални разговори, за да не се стига до конфликт на най-високо равнище.

Тоест евентуални бламирания от страна на Турция ще си останат в кухнята на НАТО?

Да. И то няма да бъде бламиране, а позиция. Но не се сещам такъв случай, където да има някакъв критично важен сценарий за намесата на НАТО, в който алианса би държал да се намеси без Турция.

Може ли да очакваме някаква промяна по отношение на кюрдите и кюрдската автономия? Ердоган хвърля все повече обвинения в тази посока.

Не мисля, че ще има. Това ще си остане точка на триене между Турция и останалите съюзници. Но не мисля, че някой ще е склонен да изостави подкрепата за кюрдите. Те играят много важна роля в противодействието срещу ИД и въобще в развитието на ситуацията в Ирак и Сирия. Мисля че никой няма да заложи това на карта заради някаква дипломация с Ердоган. Там ще продължи да се действа, но не на ниво НАТО, а на ниво отделни страни членки, които водят такава политика.

Четин Казак: Мисля, че българската позиция е напълно адекватна.

Каква трябва да е българската позиция за случващото се в Турция?

Мисля, че сега българската позиция е напълно адекватна. Ние като съсед и партньор на Турция в НАТО имаме национален интерес ситуацията в Турция час по-скоро да се успокои, да се възстанови спокойствието, стабилността, демократичния политически процес и страната да продължи по своя евроатлантически път на развитие. Всички демократично избрани органи да работят и да се премахнат всякакви опасения за нестабилност, за възобновяване на бежанския натиск върху общата ни граница и ние трябва всячески да поощряваме да се възстановят последиците от тази криза, която се случи вследствие на опита за преврат.

Кои рискове се увеличават за България, за ЕС и НАТО?

Когато има нестабилност в една държава, когато тя е в ситуация на извънредно положение, естествено потенциално рисковете са от всякакъв характер. Рискът най-вече е от възобновяване на емигрантския натиск и точно там трябва да бъдат концентрирани нашите усилия - да поощрим усилията на Турция да не позволява подобен развой на събитията. Като цяло България трябва заедно с всички останали страни-членки на НАТО и на ЕС да участва в усилията за стабилизиране на ситуацията в Турция.

Що се отнася до ЕС и НАТО - чуват се някои по-емоционални изказвания, но като цяло няма изгледи за някакви осезаеми стъпки, които да предизвикат сериозни опасения. Надявам се че след като се успокоят нещата, след като емоциите се уталожат и опасенията за някакъв развой на събитията, който да бъде в ущърб на евроатлантическата ориентация на Турция, ще се разсеят.

Как ще се промени Турция след всичко това, което се случва там с опита за преврат и последвалите арести, уволнения и въведеното извънредно положение?

Извънредната ситуация в момента е следствие на това, което се случи, но нека да оставим на днешното турско ръководство, на политическите партии да решат проблемите, вследствие на тази криза. Надявам се час по-скоро стабилността и демократичният политически процес да бъдат възстановени.

Какви ще са последствията за отношенията между Турция и ЕС?

Диалогът при всички случаи трябва да продължи и дори да се задълбочи. Трябва да се решат всички възникнали проблеми и недоразумения. И най-вече емоциите да отстъпят място на прагматизма и на здравия разум.