Другата Европа: от София до Сантандер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другата Европа: от София до Сантандер

Другата Европа: от София до Сантандер

Четирима европейски кметове говорят за бъдещето и как ще го постигнат с по-малко европари

Мария Манолова
20823 прочитания

© Надежда Чипева


Да си поговорим за градовете. С всички тези приказки за надигането на национализма в Европа, вероятно си мислите, че националните държави са бъдещето, както бяха миналото. Истината е, че хората живеят в градове, не в държави. В някои градове това се усеща особено силно, защото разликата с държавата около тях е толкова голяма, че почти няма връзка. София, например. Или Лондон.

От десетилетия икономическата ос на Европа минава през Лондон и Париж, до Франкфурт и Виена. Според Financial Times половината от глобалния ръст в следващото десетилетие ще се случи в едва 400 града. Няма да ви изненадаме, ако ви кажем, че огромна част от тях не са в Европа.

Но извън тези европейски икономически хъбове, които можем да преброим на пръстите на двете си ръце, стотици други се опитват да намерят път към просперитета. Докато геополитическите кризи тресат континента от единия или другия му край, из цяла Европа се носи тихото жужене на градове, които се опитват да успеят. Да станат по-добро място за живот, да растат по-бързо, да привличат повече хора. Някои залагат много на еврофондовете, други - на добрите си идеи или на способността си да привличат хора. Правилната стратегия е различна за всеки. Но е все по-видно, че всеки град с амбиция да се развива ще трябва да се специализира в нещо.

За градове като София единственият начин да бъде построено метро или да бъдат ремонтирани училища и детски площадки са европейските пари. Използването им за тази цел е добре, но ако върви ръка за ръка с ясна идея и с вдигането на всички други показатели, които да привличат още инвестиции тук. Още повече че градът не може да си позволи да разчита само на "безплатните" европейски пари. Заради забавянето в еврофондовете бюджетът на столицата тази година се сви с 20%. А ако съдим по сигналите от ЕС от последните месеци, достъпът до еврофинансиране ще става все по-несигурен. "Преговорите за кохезионните фондове ще стават по-сложни. Вече може да го чуеш по коридорите в Брюксел - ако парите не бъдат похарчени сега, значи няма нужда от тях или не са достатъчно ефикасни. Фондовете не работят. Може би трябва да се откажем от тази политика", дава пример евродепутатът Ян Олбрехт.

Но когато говорим за конкуренция, не става въпрос само за България - София се намира на европейското игрище и се състезава с другите там - Прага, Братислава, Сантандер. Погледнато така, например проблемът с мръсния въздух е тежко петно, което свлича града надолу във всяко отношение. За това инициативи като София зелена столица или Пловдив столица на културата имат смисъл, защото дават фокус на иначе хаотичните опити да наваксаме всички пропуски в градската среда и живот. Основното правило тук обаче ще е местната власт да не мисли само за еднократни проекти - дали ще е метро, автобуси или спортна зала, а за правила и политики, които наистина ще променят живота на хората.

Ако не вярвате колко оспорвано е това състезание, прочетете как кметовете на четири града от всички части на континента разказват за стратегиите си за бъдещето (виж по-долу). Испанският Сантандер например вече използва сензори за ефективно извозване на боклука, следи трафика през мобилни приложения и се подготвя да подмени цялото улично осветление с "умни" лампи. Хага вече има развит зелен транспорт и стартъп екосистема, но влага парите си в създаване на нови социални услуги с гражданите. Прага се бори да е стартъп център и да развива творческите индустрии. Всички те са притеснени от свиването на европарите и очевидно следващото препятствие ще е как ще се справят с все по-малко такъв ресурс.

Адриана Крначова, кмет на Прага

За какво ще използвате средствата до 2020?

В момента ни се налага да намаляваме средствата от фонда, защото имахме малко закъснение. Но това не е проблем на европейското финансиране, а наш собствен. В момента изпитваме малко затруднения да подготвим проектите за новия период, защото ни отне много време да се разберем за формулировката на проектите и на цялата програма.

Фотограф: Капитал

Имаме две основни теми - инвестиции в "умен град", както и проекти за "доказване на концепция" (proof of concept). Компании могат да кандидатстват за финансиране заедно с университети по проекти, които няма нужда да успяват да се самоиздържат в рамките на пет години. Т.е. финансирането е за доказване на концепции и иновации.

По какъв начин Прага е "умен" град в момента или какви са плановете й?

Прага има 57 квартала, които са самостоятелни. Някои от тях работят по собствени "умни" проекти, което много ни харесва. Направихме комисия от местните общини с успешни проекти, която подготвя стратегия за Прага - умен град. Тя трябва да е готова през есента.

В какво се специализира Прага?

Фокусираме усилията си в четири сфери. Първата е инвестиции в инфраструктура и транспорт, втората е енергийна ефективност, третата е използването на ИКТ за подобряване на услугите към гражданите и четвъртата са творческите индустрии.

Прага е известна дестинация за киноиндустрията, голяма част от приходите ни са от туризъм и творчески индустрии. За това искаме да развием тази сфера и да я включим в стратегията ни за умни проекти.

Един от начините да помогнем на бизнеса и университетите да си взаимодействат и да отгледаме стартъпи е да им дадем общински сгради, които в момента не използваме. Имаме проект за ремонт на такива сгради и отдаването им на стартиращи компании. В една такава сграда се помещава European Space Agency Business Incubator. В него участват 27 компании. За пет години ще използваме 25 млн. евро за този инкубатор и очакваме реални резултати в използването на космически иновации в ежедневния живот.

Как ще изглежда транспортът в Прага след 10 години?

Може би няма да се е променил толкова драстично. Ще трябва да сме завършили околовръстния път, който все още не е готов и е голям проблем за града. Вторият голям проект е изграждането на директна жп връзка с летището, което не е в правомощията на общината, а на държавата. А общината трябва да изгради и нова метролиния - D, която трябва да е готова дотогава. Не съм сигурна дали ще сме готови за 2026 г., но до 2030 г. трябва да затворим целия исторически център за автомобили заради въглеродните емисии, като разрешим само движението на електромобили

Йорданка Фандъкова, кмет на София

В каква сфера ще бъдат инвестирани еврофондовете за периода 2014 - 2020?

Голямата задача, която обединява проектите, е развитието на София като зелен град - подобряване на качеството на въздуха, по-чиста околна среда, пестене на енергия и ресурси. Инвестираме европейските средства в устойчиви зелени политики във всички сфери. В транспорта това са строежът на третата метролиния, с която спестяваме 110 хил. тона годишно вредни емисии, нови трамваи и цялостен ремонт на трамвайни трасета - за спестяване на енергия и намаляване на шума. В управлението на отпадъци - инсталацията за производство на топлинна енергия от РДФ горивото, с която намаляваме два пъти вредните емисии от ТЕЦ "София". Продължаваме проектите за енергийна ефективност на общински училища и детски градини – 26 са готовите обекти, за които предстои да обявим конкурси. Изградихме 10 детски градини, които използват изцяло възобновяеми енергийни източници и продължаваме с подмяната на отоплителните инсталации от твърдо гориво на алтернативни енергийни източници. Подготвяме и проект за инсталация за екопелети, които да заменят твърдото гориво, както и поставяне на филтри на частни домове – целта е намаляване на фините прахови частици във въздуха.

Ако трябва да опишете София с една дума, каква ще е тя? Каква е стратегията за специализация на града?

София е първият град в България, който създаде своя Иновационна стратегия за интелигентна специализация. Двата големи приоритета в нея са ИКТ и креативните и рекреативни индустрии. Целта ни е да създадем работещ механизъм за сътрудничество с бизнеса, университетите, технологичните паркове и неправителствените организации. София е в топ 5 на европейските градове по стартиращи компании в ИТ индустрията. Силният Ай Ти сектор е огромен капитал за града ни и напълно реална е целта София да бъде дигитална столица на новите пазари.

Как ще изглежда транспортът в София след 10 години?

Фотограф: Надежда Чипева

До средата на месеца ще обявим процедурата за изработване на плана за устойчива градска мобилност на София до 2030 г. Това е планът, който задава развитието на всички видове транспорт, включително велосипедното и пешеходното движение, в следващите 20 години. Конкретните проекти за следващите 4 години са: минимум 12 нови километра метро от третия лъч, с което мрежата става 52 км и превозва над половин милион души на ден. Продължаваме модернизацията на трамваите и автобусите. Целта е през 2020 г. средната възраст на автобусите ни да е 7 години, като най-голяма част от тях ще са с двигатели на природен газ.

Задължителното ни изискване към всички нови градски автобуси е да са с най-високия европейски екологичен стандарт ЕВРО6. Работим и по програма за електробуси и автобуси, използващи алтернативни енергийни източници. След като обновихме 90% от тролеите и спестяваме 15% от електроенергията, продължаваме с трамваите – до 2020 купуваме поне 18 нови и 48 модернизирани. До края на юли стартира и конкурсът за електронната система за таксуване, която да даде възможност за по-справедливо и гъвкаво заплащане. Целта на всичките ни усилия е градският транспорт да стане предпочитан начин за пътуване в града, да спестява време и да е удобен за гражданите.

Може ли София да стане "умен град" (smart city) и как?

"Умен град" се постига на първо място с добро планиране и планът за устойчива градска мобилност София 2035 е част от рамката, която задава посоката на развитие. За мен лично "умен град" е този, който използва новите технологии и иновативни решения, които щадят околната среда и повишават качеството на живот на хората. До края на годината завършваме интелигентната система за управление на трафика на 160 основни кръстовища. Очакваният ефект от нея е 30% намаляване на времето за придвижване, 25% намаляване на вредните емисии и предимство за преминаване на градския транспорт. Започнахме процеса на отваряне на данни и ще продължим. В транспорта конкретно това дава възможност да се разработват иновативни решения, с които се намаляват разходите и времето за придвижване. В момента една българска компания започва да тества своя технология в метрото.

Ингрид ван Енгелсховен, заместник-кмет на Хага

За какви проекти използвате европейско финансиране?

Най-вече за да стимулираме малки и средни фирми в иновативни сектори. Например в новите "умни" технологии. Имаме различни лаборатории, които финансираме с европейски средства. Финансираме проекти за устойчиво развитие. И което е много интересно, "обществени лаборатории" за местно развитие. Мисля, че сме първите в това начинание в Европа. Имаше инициатива от страна на гражданите на Хага за създаването на повече социални услуги, но също така и нови бизнеси. С помощта на общината те успяха да вземат европейско финансиране. Това е уникално, защото беше развитие, водено от местните.

В какво се специализира Хага, за да привлича инвестиции?

Хага е най-големият хъб за киберсигурност в Европа. Всичко, с което допринасяме за дигиталната икономика, трябва да е умно и сигурно. И най-важното е, че гражданите припознават всичко това като свое. Ако в града се случва някакво технологично развитие, не технологичните компании решават какво трябва да се случи, а гражданите. Трябва да сме сигурни, че не просто приемаме някакъв продукт на технологична компания, а че сме започнали процеса с това да решим какъв проблем искаме да решим, как да дадем повече стойност на гражданите.

По какъв начин Хага е "умен град"?

Фотограф: Капитал

Имаме един голям и интересен проект. Става въпрос за плажа Шевининген, който е много дълъг и прекрасен за туризъм. Реконструираме булеварда, който върви покрай него и го правим по "умен" начин. Разработваме нови технологии за по-добра ориентация на туристите, за да знаят къде да паркират, къде могат да хапнат, къде има специални оферти, къде има място на плажа, къде се случват събития. Идеята е да предложим повече стойност. Общината в Хага разработва този проект в голям консорциум заедно с телекомите, с образователните институции. Използваме момента на физическия ремонт в дадена част на града, за да я направим "умна" с участието на бизнеса.

Как ще изглежда транспортът в Хага след 10 години?

Надявам се да имаме по-малко автомобили, вероятно те ще са автономни (self-driving). Ние вече имаме страшно много велосипеди и електрическите велосипеди стават все по-популярни. Дори имаме проблем с прекалено големия брой колела, но това е доста приятен проблем. При всички положения трябва да имаме "умни" транспортни връзки в целия общински регион

Иниго де ла Серна Ернаис, кмет на Сантандер

За какви проекти използвате европейско финансиране в Сантандер?

Ние използваме европейско финансиране за всичко - градска мобилност, здраве. Но ако става въпрос за умни градове, аз наистина мисля, че няма нужда да се използват много пари, за да се случи нещо такова. Важното е да се създаде екосистема за използване на информацията от компаниите, които ползват инфраструктурата. Също така може да се създават публични услуги с частен капитал. Например в Сантандер ще сменим уличното осветление и сме започнали процедура за публично-частно партньорство. Частна компания ще направи инвестицията - около 11 млн. евро за подмяната на всички улични лампи с LED осветление, включително сензори за движение, които да регулират силата на светлината. Очакваме с това да спестим 80% от енергията. Така че частният сектор може да направи инвестицията и да получи икономическа възвращаемост от спестената енергия. Така че ще подменим системата за 11 млн. евро, но общината или Европейският съюз няма да похарчат и едно евро за това.

По какъв начин Сантандер е умен град в момента или какви са плановете му?

Фотограф: Капитал

В момента нито един град не е умен, но ние ще се превърнем в такъв. Вече имаме сензори във всички контейнери за боклук, така че събирането им да е по-ефикасно. Имаме над 20 хиляди такива сензори в целия град. Работим и в областта на мобилността - имаме проекти, свързани с управлението на трафика. В момента всеки може да разбере какво е натоварването на която и да било улица в града, използвайки мобилния си телефон. В продължение на четири години обединяваме информацията от всички 64 градски услуги в мобилно приложение. За нас е много важно да създадем тази платформа. Преди няколко дни завършихме още един такъв проект с частния сектор за приложение, което показва къде се намират обществените велосипеди в града.

Повечето мобилни приложения, свързани с града ни, не са създадени от общината, а от предприемачи, които използват платформата ни за отворени данни (http://datos.santander.es), където може да се открие цялата информация на общината, включително от сензорите.

За гражданите понякога е трудно да разберат какво точно е умният град, ако няма краен продукт за тях. В Сантандер имаме демонстрационен център, където показваме всички наши и частни проекти.

В какво се специализира Сантандер, за да привлича инвестиции?

В плана за стратегическо развитие на Сантандер до 2020 г. има две основни направления на нашето развитие. Първата е екосистемата на умния град, а втората е културата. Всеки момент при нас ще отвори центърът Botain, който е създаден с инвестиция от 80 млн. евро на фондацията Botain. Само на 100 м от там ще отворим и филиал на мадридския музей Reina Sofia, който е вторият най-важен музей в Испания. С това ще привлечем не само туристи, но и инвестиции. Също така създаваме нова стартъп екосистема с помощта на банка Santander и Министерството на икономиката. Имаме 800 хил. евро финансиране за следващите две години, както и 1 милион финансиране от общината за мястото, което те ще обитават.

Как ще изглежда транспортът в Сантандер след 10 години?

Ние вече имаме система от обществени велосипеди и велоалеи. Сега ще променим автобусната система, като създадем две станции за разпределение на трафика. От тях ще тръгват бързи автобуси с голям капацитет, които да минават през центъра на града, както и останалите, които обслужват кварталите.

Да си поговорим за градовете. С всички тези приказки за надигането на национализма в Европа, вероятно си мислите, че националните държави са бъдещето, както бяха миналото. Истината е, че хората живеят в градове, не в държави. В някои градове това се усеща особено силно, защото разликата с държавата около тях е толкова голяма, че почти няма връзка. София, например. Или Лондон.

От десетилетия икономическата ос на Европа минава през Лондон и Париж, до Франкфурт и Виена. Според Financial Times половината от глобалния ръст в следващото десетилетие ще се случи в едва 400 града. Няма да ви изненадаме, ако ви кажем, че огромна част от тях не са в Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Отговорите на 4-те града са прекрасен материал за един тест за интелигентност, съпътстван с въпрос "Открийте чия визия е несъвместима с останалите три".

    Докато едни гледат как да вкарат повече пари в града от туризъм посредством някакъв културен акцент или атракция от международен интерес, да разредят трафика и да отърват центъра от автомобили, само един град си въобразява, че ще "намали времето за чакане по светофарите с 30%". Правилно е да се каже, че ще увеличи с 42% пропускателната способност на кръстовищата, но не и времето на чакане. Защото феноменът е световно известен - минава ли се отнякъде бързо, на колата се мятат още толкова хора да се възползват от тази възможност, докато накрая не се върне, че и не се задмине старото положение.

    Не ми е ясно също, каква нова стратегия за градска мобилност ще поръчваме пак. Вече има една на Мотт Макдоналд от 2010 г. и тя е един от най-добре критите документи, защото в нея пише (по памет), че автомобилът не е фактор за градска мобилност, а е фактор за опропастяване на градове. Което всъщност се случва пред очите ни.

  • 2
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#1] от "cinik":

    Проблемът според мен е че страшно много се централизира държавата. По 2-ма/3-ма познати на година се местят в София.

    87ми коментар на ПонтифА е много добър според мен. Ето http://www.dnevnik.bg/skorost/2016/07/22/2799470_broiat_na_lekite_koli_v_bulgariia_e_skochil_s_200/?ref=id#comment-87

  • 3
    kamenvasilev avatar :-|
    kamenvasilev
  • 4
    az112233 avatar :-|
    az112233

    "Истината е, че хората живеят в градове, не в държави."

    Нема такова нещо, точно сега градовете губят всекакво значение с високоскоростните влакове, магистрали, самолети. На Запад се пътува доста от местожителство до месторабота, по неколкостотин километра дори. Най-важни са държавите и винаги ще е така, градовете беха силни в античността по времето на градовете-държави и гръцките/финикийските колонии.

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "kamenvasilev":

    А точно за него става въпрос. Виж първото предложение в списъка от мерки:

    „ 1. Въвеждане на ред на улицата...“

    Виж още какво пише в заключителната препоръка:

    „Градска транспортна система, която зависи от неограниченото използване на автомобили, е неустойчива. Предизвикателство е да се получи пълно обществено одобрение, поддръжка и ангажимент за необходимите промени за обръщането на тази тенденция....“

    Точно когато им връчиха доклада, гербаджиите започнаха едно „кфо ъ получи обществено одобрение и кфи 5 леа, хъхъхъ. Ние ън златна миа сЕиме, обществено оорение че търсиме...Дай им ън тея изрои по една кола без данъци, една градинка ъ паркират вътре, пък веднъж като отпроят гъз метър на декар и шкембето да пристига 5 минути преди тех, ч‘вийме дали неъ ъ гласуът винаи за нас. Хъхъхъ, яко у кухата глаа ън теа 1 милион боклуци, хъхъхъ, сър Стенли Ройс от Габроо кфо викаше? Целия вътре сух, а? Хъхъхъхъ! Шшееее им е*а майката и парцали скапани....“

  • 6
    kamenvasilev avatar :-|
    kamenvasilev

    До коментар [#5] от "cinik":

    Да, за много от констатациите и предложенията в този документ се подписвам с две ръце, обосновани и смислени са. Имам някои забележки по отношение на метрото като съотношение разходи/ползи в един приятен за живеене град, но София като планиране не е такъв, така че - ОК, това е статуквото - с това работим.

    Иначе, каквото желае обществото - това и получава (красноречиво илюстрирано от теб с примерния мисловен процес на една част от назначените бизнес/публични администратори). Имаше една приказка, че никой не иска (примерно) митниците/парламентът/правителството/общината/... да работят добре, но всеки иска да е митничар/депутат/министър/общинар/... за известно време. За съжаление, все повече се убеждавам, че докато мнозинството изглежда приема за нормално да ни управляват хора с описания мисловен процес, превръщането на обществото ни в просперираща общност на отговорни граждани се отлага за неопределено време.

  • 7
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    До коментар [#2] от "Finland":

    Аз не мисля че това е толкова голям проблем. По-добре София, отколкото чужбина. В единия случай се ползва потенциала на хората за българската икономика, а в другия за чуждата.
    Няма как Мадан или Карнобат да се борят със София - нелепо е :)

  • 8
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#7] от "Компетентен":

    Нямах това впредвид. Имах предвид че сме нагъчкани като идиоти. Ако не беше толкова централизирано автомобилите нямаше да са такъв проблем (това дебатираме в коментарите).

  • 9
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    До коментар [#8] от "Finland":

    За съжаление това са световни процеси.Населението мигрира към местата, където е работата. Да живееш на село или в малък град и да имаш качествен живот там в наши дни е лукс, който малко хора може да си позволят.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#9] от "Компетентен":

    Световните тенденции са предградията. Ние не сме част от този процес, защото още се кланяме пред културата на комунистическите панелки. В цял Запад имаш един малък град (в сравнение с населението на цялата община) и около него разпръснати малки градчета и селца. Къде с квартален статут, къде самостоятелно управлявани. Почти всички от тях имат нисък архитектурен профил и са подходящи за семеен живот с деца. Само на Изток сме нагъчкани по високите сгради цял живот.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK