Уроци под чинарите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уроци под чинарите

Проектът на арх. Олег Николов от 2013 г. - чинарите по продължение на булевард "Симеон Велики" в Силистра, са си на мястото

Уроци под чинарите

Кметовете могат все повече. И ще трябва да внимават много

Десислава Лещарска
19235 прочитания

Проектът на арх. Олег Николов от 2013 г. - чинарите по продължение на булевард "Симеон Велики" в Силистра, са си на мястото


Прехвърлянето на Междинните звена в общините е съобразено с европейските директиви, но не и с местните реалности.

"Всички ни научиха с тези чинари", въздиша д-р Мария Димитрова, председател на Общинския съвет в Силистра. И е права. През февруари местната власт в Силистра реши да отсече 87 здрави чинара, садени през 60-те години на миналия век, за да ремонтира емблематичния за града централен булевард "Цар Симеон Велики". Проектът за 5.3 млн. лв. е част от инвестиционната програма на Силистра, която се финансира от Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР).

Документът е представен на обществеността, проектът за бул. "Симеон Велики" също - през 2013 г., но без "дребната" подробност, че се предвижда изсичане на дърветата. След като гражданите разбират, следват протестни акции, подписка срещу проекта и призиви от ландшафтни архитекти и ботаници за спасяването на чинарите, чийто жизнен цикъл може да достигне 2000 години. Наложи се лично премиерът Бойко Борисов да играе ролята на спасител на дърветата (преди да стане спасител на делфините тази седмица). След неговата намеса, регионалното министерство обяви, че Силистра няма да получи европейско финансиране, докато не преразгледа проекта. Но този случай повдига по-голям въпрос: възможно ли е за всяко калпаво решение на местната власт да се налага централната да го коригира и устойчив модел ли е това? Отговорът, разбира се, е не. И това значи, че общинарите и кметовете ще трябва бързо да се научат да са по-прозрачни и по-отворени. Първо в по-големите градове, а след това, да се надяваме, и в по-малките

Силистра диша, Силистра спори

Според Мария Димитрова общината е изпълнила всичките си задължения. "Не знам кой какво казва, но толкова много разяснения имахме. Не е вярно, че не е уважено мнението на гражданите - точно обратното - архитектурните проекти бяха качени на страницата на общината и всеки можеше да гласува за тях, те класираха проекта на първо място, което съвпадна с оценката на журито", коментира Димитрова.

Истината е малко по-различна. Конкурсът е проведен през 2013 г. и тогава идейните предложения на тримата финалисти са представени за обществено обсъждане. Най-високо е оценена визията на колектив с ръководител арх. Олег Николов, автор и на проекта за реконструкция на Дунавския парк в Силистра. В нея няма и намек за премахване на садените през 60-те години чинари на бул. "Цар Симеон Велики". При изработката на техническия проект обаче общината и проектантите стигат до решението, че дърветата пречат на асфалта, тротоарите и подземните кабели, затова трябва да се изкоренят и да се заменят с по-подходяща растителност. След последната среща по темата в регионалното министерство се изясни, че става въпрос за изсичането на 60 чинари и 20 липи. Финализираният проект е представен през февруари на пресконференция в общината, но и до ден днешен не може да се намери никъде.

"Този проект не е бил обект на обществено обсъждане. Няма основателна причина здрави дървета да се отсекат. Водопроводът на улицата е подменен миналата година, корените не пречат, тротоарите и пътното платно са достатъчно широки, за да се съберат всички елементи на градската среда", коментира Надежда Бобчева, общински съветник и един от двигателите на новосъздадената неформална гражданска група "Силистра диша". Друг неин представител е арх. Валя Целова. "Ние не сме против проекта и проектантите, просто искахме да бъдем информирани. Истината е, че вече нямаме доверие - при реконструкцията на Дунавския парк, най-старият крайдунавски парк в Европа със същия автор, видяхме много проблеми - с изсечената и подменена растителност, с настилките и др.", посочва тя.

"Непрофесионалисти се изказват", казва от своя страна авторът арх. Николов. "През 60-те години чинарите са садени на половин метър от асфалта, те са паркови дървета, не са подходящи за градската среда. Аз съм отворен за диалог, но на професионално ниво. Аз най-трудно от всички взех това решение да се изсекат дърветата, но те са огромни, високи са 50 метра (ако това е вярно, чинарите скоро могат да изпреварят по височина телевизионната кула на връх Ботев, която е 66 метра - бел.ред.), имат огромна коренова система, която ще се развива, корените вече са се врязали в асфалта, ако някоя кола се обърне, ако някое дърво падне - кой ще носи отговорност, попитайте ги тези комунисти", казва разпалено архитектът, работил по редица проекти за градска среда, финансирани с европейски средства. На въпрос няма ли технологично решение да се запазят дърветата, щом това е волята на гражданите, той отговаря отрицателно - "може би с изключение на една алея".

Първо въздух, после асфалт

Тук се налага да се отдръпнем назад от конкретния спор. Той ще се разреши - вече имаше среща на спорещите страни в МРРБ и въпреки всичко дърветата ще бъдат запазени. "Това, което ще се случи, е, че на професионално ниво ще се разгледат алтернативите, по-точно ще се направи анализ на разходите и ползите от проекта за реконструкция със и без чинарите. Нещо, което досега не е направено, защото общината предпочете да си спести едно усилие", казва Надежда Бобчева.

Но да видим отвъд него. Имаме една местна управа, която счита, че е свършила цялата си работа по правилата. Предупредила е, изговорила е, гласувала е, решила е. Следователно, дърветата не бива да ги има. Имаме и граждани, на които им се налага да припомнят на общината, че "дърветата осигуряват чист въздух, сянка и прохлада през лятото, предпазват от силен снеговалеж през зимата. Те са естествена изолация от шумната и замърсена с автомобилни газове градска среда". Някъде в този диалог нещо очевидно е загубено.

Очевидно на много места в страната разговорът между граждани и община не се случва качествено или е в твърде ранна фаза. Има твърде много натрупано недоверие, от едната страна, и твърде много инерция от другата. Това обещава сериозни проблеми в близко бъдеще, защото правителството започна с някаква странна форма на децентрализация, при която прехвърля на общините решения, от които иска да се отърве: например отговорността за строежите от четвърта нагоре категории на общините (на практика всички без инфраструктурни обекти, големи публични и производствени сгради), а отскоро и за паметниците на културата от местно значение. Още 38 града подобно на Силистра вече имат собствено междинно звено по ОПРР - т.е. сами ще си предлагат и одобряват проекти. Това не премахва контрола на МРРБ, но обещава още много възможности за неочаквани "чинари".

Този процес обаче има и позитивна страна. Дори малката децентрализация ще доведе до повече активост на хората да внимават какво правят собствените им кметове и общинари, както стана очевидно в Силистра. "При проекта за Дунавския парк не можахме да се организираме добре, отказахме се, сега решихме, че няма да се отказваме, ще водим битка за спасението на всеки един чинар, а след това - за зелената схема на града", единодушни са представителите на организацията "Силистра диша". Така възможностите за прегрешения ще са по-големи, но и вниманието към тях - също. И може би един ден няма да има нужда лично премиерът да казва на кмета да слуша избирателите си.

Прехвърлянето на Междинните звена в общините е съобразено с европейските директиви, но не и с местните реалности.

"Всички ни научиха с тези чинари", въздиша д-р Мария Димитрова, председател на Общинския съвет в Силистра. И е права. През февруари местната власт в Силистра реши да отсече 87 здрави чинара, садени през 60-те години на миналия век, за да ремонтира емблематичния за града централен булевард "Цар Симеон Велики". Проектът за 5.3 млн. лв. е част от инвестиционната програма на Силистра, която се финансира от Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    dage avatar :-|
    dage

    На арх. Николов мога да му препоръчам посещение в Лондон и в който и да е град в Германия, за да види как има милиони чинари, вплетени в градската среда. Аргументите му са донякъде логични, но изцяло едностранчиви и с цел защитна позиция. Колкото до иронично напомнената намеса на премиерското тяло, то нека се знае, че УО на ОПРР (абревиатурата от предходната програма не е сменена, защото това ще наложи преправка на много готови проекти, документи и т.н., т.е. ОП "Регионално развитие" се наименова ОП "Региони в растеж" и от чисто прагматична гледна точка) не се интересува от запазване на заварената растителност, а единствено от техническите характеристики на подадените проектни предложения, КСС, провеждането на процедурите по ЗОП, финансови корекции и прочие чиновническо-механични дадености. Щом се е стигнало до там, ББ да се намесва, значи не само кметовете са виновни, обърнете внимание на УО на ОПРР, и лично на министър Павлова, която освен дар-слово, притежава забележителен произход, възпитание, образование, житейски опит и неопределен светоглед.

  • 2
    alohata avatar :-|
    Aloha

    Интересно е, че май няма ландшафтен архитект към проекта, щом само архитекта се изказва за чинарите (и очевидно не разбира какво говори - 50 метрови чинари....).
    Също така доста добре се правят на ощипани, защото 60-те чинара и 20-те липи могат да бъдат извадени и преместени, но ще им отиде печалбата, която са си предвидили хрантутниците.

  • 3
    bitsiani avatar :-|
    Bitsiani

    До коментар [#2] от "Aloha":

    Как ще преместят 50 годишни дървета алоо ,за какво говориш?

  • 4
    waw50499990 avatar :-|
    Е Атанасов

    Диалог никога не е имало между общините и гражданите в България. Един малък пример: през 2014 г. община Девня (заедно с инспектората по образование във Варна) реши да закрие единствената професионална гимназия на територията на общината, без изобщо да има никакъв обществен дебат. В училището учеха над двеста ученици. (Похвалени от проф.Евелина Келбечева във в-к "Капитал", от 07.11.2014 г., в интервюто "Ако бяхме започнали с култура...")

  • 5
    barter avatar :-|
    barter

    "Но този случай повдига по-голям въпрос: възможно ли е за всяко калпаво решение на местната власт да се налага централната да го коригира и устойчив модел ли е това?"

    г-жо Лещарска, ние в Стара Загора и на това бихме били доволни след като въпросът с парк Бедечка стигна и до парламента. На всичко сме готови само да бъде спасен паркът. Всеки вдига раменете и казва, че всичко зависи от общината. Най-малкото РИОСВ, която е дала зелена светлина на проекта няма (поне на теория) нищо общо с общината.

    Малко припомняне на случая:
    http://www.mediapool.bg/beda-za-bedechka-spasenie-nyama-ot-nikade-news246489.html

  • 6
    alohata avatar :-|
    Aloha

    До коментар [#3] от "bitsiani":

    Аз зная за какво говоря, учила съм го.

  • 7
    chichi01 avatar :-?
    Чичи (Ice Man's fan)

    До коментар [#6] от "Aloha":
    Ами споделете де, не се заяждайте, ако се заяждате, понеже не става ясно от написаното. Все пак е текст.
    Аз познавам много добре Силистра и въпросният булевард. Дърветата наистина са много големи, величествени и придават неповторима атмосфера на цялата зона на града. Самият булевард има отдавнашна нужда от основен ремонт и осъвременяване. Практически не е пипано нищо от времето, когато чинарите са били фиданки. Но за изрязването им и аз недоумявам. Вярно е, че на места корените им надигат части от настилка и тротоари, но това ли е решението? Има дърво - има проблем;Няма дърво - няма проблем?
    Искат се грижи и мисъл, а общинарите се движат по пътя на най-малкото съпротивление. За пръв път имаха възможност да се изявят самостоятелно и пак се наложи "от София" да им набиват канчетата! Това аз наричам липса на управленски капацитет и визия.

  • 8
    alohata avatar :-|
    Aloha

    Не, аз не се заяждам, с мен се заяде [#3] от "bitsiani"

    Да, мога да ви споделя веднага 1-2 клипа как става местенето, но разбира се това е скъпо и затова рядко се прави в нашата страна:
    https://www.youtube.com/watch?v=fNAmvWyDGrM
    https://www.youtube.com/watch?v=PkaU2a-091E

    преместване на 150 годишен дъб :)
    https://www.youtube.com/watch?v=DtOfeMs7wGc

  • 9
    tie_interceptor avatar :-|
    tie_interceptor

    До коментар [#8] от "Aloha":

    Колко голям орех може да се пренесе успешно?
    Има близо да нас един, който попада зад оградана на строителна площадка и не съм сигурен, че ще оцелее...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK