Докладът за състоянието на администрацията през 2015 г. показва, че тя е с 2% по-малко в сравнение с година по-рано, но спрямо 2010 г. расте с 2%, а спрямо 2004 г. – с 3% (без МВР). Често ръстът е свързан с нормативни промени или пък с преструктуриране, а спадът понякога се дължи почти изцяло на съкращаване на незаети бройки, което пък не намалява по никакъв начин разходите. Хубава илюстрация на безсмисленото запазване на бройки е фактът, че през миналата година 27 структури са извели различни свои дейности към частния сектор (чрез аутсорсинг), но това не е довело до намаляване на щатната численост в 23 от тях. Интересно е да се погледне и как изглеждат данните за броя на администрацията на фона на намаляващото население. Най-сериозното процентно нарастване е при териториалната. През 2015 г. населението на страната намалява с близо 8% спрямо 2004 г., докато териториалната администрация се увеличава с 45% (над 10 хиляди щ. бр.). Така от 2.9 на хиляда души от населението през 2004 г. местната администрация достига до 4.6 на хиляда през 2015 г. Годишните отчети на общините пък показват къде има най-много чиновници спрямо населението. Областите, в които относителният брой на общинската администрация спрямо местното население е най-висок и през 2010 г., и през 2014 г. и нараства между двете години, са Видин, Добрич (без град Добрич), Смолян и Кърджали – всички с над 5 щ. бр. на хиляда души население. С най-малко общинска администрация спрямо населението (под 3 щ. бр. на хиляда) са областите Варна, Русе и Сливен.

При централната администрация се наблюдават по-големи колебания в числения състав, главно заради преструктурирането на държавните ведомства според усмотрението на всяко ново правителство, както и според различни законови промени, които прибавят или изваждат една или друга администрация от сметката. В нито един момент обаче плановете на управляващите за намаляване с 10 или 15% не са се случвали. През 2015 г. на всеки хиляда души 8 работят в централната администрация.