Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз ще засегне негативно износа и инвестициите в България. В резултат на това реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази и следващата година ще бъде по-нисък от очакваното, а бюджетът ще трябва да понесе част от тежестта. Това се вижда от тримесечния анализ на Уникредит Булбанк за българската икономика. Корекцията надолу в прогнозата за 2016 г. е до 3.2% (от 3.4%), а за следващата година – до 3% (от 3.6%).
Негативните ефекти върху икономиката ще бъдат компенсирани донякъде от подобрението във вътрешната среда и потреблението. Също така се отбелязва, че част от негативите ще бъдат компенсирани чрез повече публични разходи, които обаче ще увеличат дефицита и съответно дълга на страната.
По-малко износ и инвестиции
Според Кристофор Павлов, главен икономист в банката, негативният ефект от Brexit ще се усети основно през външната търговия. В голямата си част този ефект ще бъде индиректен, тъй като Великобритания съставлява едва 2.5% от общия стоков износ на България, пише в анализа. По-голям проблем за страната ще бъде представянето на еврозоната като цяло, която е основният пазар за български стоки и услуги. "Забавянето на износа ще започне да се усеща в последните месеци на 2016 г., но ще придобие сила през 2017 г., когато глобалният ни сценарий предвижда забавяне на ръста на БВП в основния ни търговски партньор - еврозоната, до 1% от 1.6% в предишната ни прогноза", смята Кристофор Павлов.
Вторият канал, по който страната ни ще усети негативите от британското решение, са инвестициите. "Решението на Великобритания да напусне ЕС ще доведе до увеличаване на несигурността, което ще добави към трудностите, пред които възстановяването на бизнес инвестициите вече се изправя", смята икономистът. В новата прогноза е записано, че общите инвестиции през тази година ще са с 2.1% по-ниски от предходната (-1.3% предишна прогноза). Нетните преки чуждестранни инвестиции ще достигнат 2.7% от БВП (3.6% предишна прогноза). Очаква се забавяне и на потоците от средства, които българите извън граница изпращат всяка година.
Повече дефицит
Третият негативен ефект ще бъде усетен през бюджета. За да компенсира по-слабата инвестиционна активност и спада на износа, правителството ще трябва да направи допълнителни разходи, които ще увеличат бюджетния дефицит. "Очакваме спадът в частните инвестиции да бъде компенсиран в голяма степен от публичните инвестиции догодина, като прогнозата ни е правителството да използва значителния прогрес във фискалната консолидация, който беше постигнат през 2015 г. и в началото на 2016 г., и да предприеме промени в посока фискална политика, която в по-голяма степен подкрепя растежа", смята Кристофор Павлов.
Консолидираният бюджет за тази година е планиран при нива на дефицит от 2% от БВП и според анализа това ниво ще бъде достигнато и дори "дупката" в бюджета ще е малко по-малка. През следващата година обаче дефицитът се очаква да се повиши до 2.5% при заложен 1% в средносрочната бюджетна прогноза.
Вътрешното търсене няма потенциал да ускори икономическия растеж в България над 3%. Това е записано в доклад на инвестиционния посредник "Елана трейдинг" за развитието на икономиката през второто тримесечие. По-висок растеж според анализаторите може да се постигне единствено чрез инвестиции в модернизация на производството, в развитие на човешките ресурси и в ефективност. В анализа е записано още, че заетостта и доходите постепенно ще се подобряват, но с много ниски темпове.
Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз ще засегне негативно износа и инвестициите в България. В резултат на това реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази и следващата година ще бъде по-нисък от очакваното, а бюджетът ще трябва да понесе част от тежестта. Това се вижда от тримесечния анализ на Уникредит Булбанк за българската икономика. Корекцията надолу в прогнозата за 2016 г. е до 3.2% (от 3.4%), а за следващата година – до 3% (от 3.6%).
0 коментара