Гражданският сектор в България е нестабилен и не е подобрил състоянието си през последните четири години, като индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2015 г. е 3.3 при скала от 1 (най-висока степен на устойчивост) до 7 (най-ниска). Той бе представен във вторник от Българския център за нестопанско право (БЦНП).
Индексът изследва няколко сфери. Според данните България бележи подобрение по отношение на организационния капацитет, застъпничеството и предоставянето на услуги. Влошава се по показателя правна среда и има застой на финансовата устойчивост, инфраструктурата и обществения престиж на неправителствените организации (НПО).
Страната дели осмото място с Украйна измежду 24 държави от Централна и Източна Европа, като на първо място е Естония, следвана от Полша.
Под натиск
"През 2015 г. имаше няколко опита да се ограничи пространството на действие на неправителствените организации", констатират експертите на БЦНП. Те дават пример с Върховния касационен съд, който сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста в конституцията, според който сдруженията на гражданите не могат да си поставят "политически цели" и да извършват "политическа дейност". Въпреки че искането беше отхвърлено, това беше опит за ограничаване на дейността на гражданския сектор, отбеляза Любен Панов от БЦНП. Лош знак беше и образуваното от прокуратурата разследване на личните доходи и дейностите на няколко граждански активисти, участвали в антиправителствените протести през 2013 г., припомни той. Отрицателната медийна кампания срещу някои граждански организации пък влошава имиджа на сектора. Според проучване на институт "Отворено общество" 45% от населението няма доверие на НПО.
Проблемите
Финансирането остава основен проблем за гражданския сектор. В България то традиционно идва от чуждестранни донори, чиято политика обаче е да намаляват програмите си във вече развити държави. "От държавата не се очаква да компенсира спада в дарителското финансиране, при което ще се увеличи вероятността опитни професионалисти да напуснат гражданския сектор и дейностите на НПО да намалеят", смятат експертите. Индивидуалните дарения нарастват слабо, но все още са за твърде незначителни суми. Тревожно е, че през 2015 г. с 25% намалява размерът на корпоративните дарения, показват данните на Българския дарителски форум.
Средствата, които държавата отделя за подкрепа на гражданския сектор, продължават да отиват основно в едни и същи организации, избрани без конкурс, като ефектът от работата им не се изследва. Идеята да има фонд, към който да може да се кандидатства с проекти, не беше приета от финансовото министерство, въпреки че беше записана в стратегията за развитие на гражданския сектор. Така, както заяви при представянето на индекса председателят на Българския дарителски форум Красимира Величкова, "работещият граждански сектор реално работи изцяло финансиран от частни средства или дарения от чужбина". Липсата на дългосрочно финансиране пречи на НПО например да поддържат постоянен персонал.
Макар неправителствените организации все повече да разбират ползата от изграждане на обществена подкрепа, според изследване на институт "Отворено общество" едва 3%от населението членува в НПО, което е увеличение само с 1% от 2007 г. Доброволчеството също остава слабо развито - според проучване на форум "Гражданско участие" за 2015 г. само 6,4 процента от гражданите откликват на доброволчески дейности. "На местно равнище за гражданите е по-трудно да представят позициите си, тъй като много от дейностите зависят от местните власти", пише още в резултатите от индекса за устойчивост. Като положителен факт са отчетени законовите промени, с които НПО ще имат възможност да бъдат доставчици на финансирани от държавата услуги в образованието и здравеопазването.
Гражданският сектор в България е нестабилен и не е подобрил състоянието си през последните четири години, като индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2015 г. е 3.3 при скала от 1 (най-висока степен на устойчивост) до 7 (най-ниска). Той бе представен във вторник от Българския център за нестопанско право (БЦНП).
Индексът изследва няколко сфери. Според данните България бележи подобрение по отношение на организационния капацитет, застъпничеството и предоставянето на услуги. Влошава се по показателя правна среда и има застой на финансовата устойчивост, инфраструктурата и обществения престиж на неправителствените организации (НПО).
11 коментара
А за какъв бяс ни са НПО-тата? Каква полза имат от тях държавата и/или народът? Те обслужват бизнеса или чуждестранни интереси. Да им плащат тези, които са обслужвани от тях. А такива, като БХК е по-полезно да бъде забранен, отколкото финансиран от Бюджета.
И що за граждански движения ще бъдат те, ако държавата ги финансира? Та те тогава ще станат на практика неофициални филиали на официалните български институции, които ще харчат безотчетни пари, защото няма как да отчетат парите, дадени например на Протостна мрежа за да организира тя протести срещу държавата.
До коментар [#1] от "glog":
60 000 хора с увреждания например, за които се грижат само и единствено НПО-та. Зарязани са от държавата, а такива като теб предпочитат да извърнат глава, като видят човек с инвалидна количка, и да се правят, че няма проблем. А бабите на село, самотните и трудноподвижните пенсионери? Държавата ли мислиш, че ги гледа, или бизнеса?
[quote#1:"glog"]А за какъв бяс ни са НПО-тата? Каква полза имат от тях държавата и/или народът?[/quote]
и оти
[quote#1:"glog"]държавата и/или народът[/quote] трябва да имат полза? Обикновено полза има този дето дава паретата... :-)
http://www.ngobg.info/
Нещо са нестабилни ОФ-тата и са финансово неустойчиви. Това не е добре за обществениците, а и хората нещат да членуват
До коментар [#2] от "gmranger": 60 000 хора с увреждания например, за които се грижат само и единствено НПО-та.
=======================================
Хайде бе! Не думай! Значи НПО-тата, тоест, БХК, мозъчните центрове като
До коментар [#2] от "gmranger": 60 000 хора с увреждания например, за които се грижат само и единствено НПО-та.
=======================================
Хайде бе! Не думай! Значи НПО-тата, тоест, БХК, мозъчните центрове като
1. Център за либерални стратегии (Иван Кръстев)
2. Център за социални практики (Евгений Дайнов)
3. Център за изследване на демокрацията (създаден пръв у нас)
4. Център за икономическо развитие
5. Институт за пазарна икономика (Красен Станчев)
6. Институт за регионолни и международни изследвания (Огнян Минчев)
7. Комисия за защита ог дискриминация
8. Европейският институт
9. Дружeство на психолозите
10. Фондация Саворе
11. Дидра Проджект ООД
12. Фондация Център за изследване и политика на жените
13. Отворено общество
14. Сдружение на Националния съвет на религиозните общности в България
и Протестна мрежа, както и НПО-то на Христо Иванов, се грижат за болните хора в България? Или, може би, това правят масоните? Ами че при тези тотални грижи от такива богати НПО-та болните от какво са недоволни?
До коментар [#3] от "boby1945": трябва да имат полза? Обикновено полза има този дето дава паретата... :-)
====================================
Основно той. Но и този, който ги получава. А списъкът на получателите, дадени в #7, далеч не е пълен.
До коментар [#7] от "glog":
Главо чугунена, изброил си 10 от над 5000 НПО-та. 90 % от НПО у нас се занимават със социални услуги - деца, старци, жертви на насилие, социално слаби, хора с увреждания. Тези, които си изброил половината са на ДС...
До коментар [#9] от "gmranger": Главо чугунена, изброил си 10 от над 5000 НПО-та. 90 % от НПО у нас се занимават със социални услуги - деца, старци, жертви на насилие, социално слаби, хора с увреждания. Тези, които си изброил половината са на ДС...
=======================================
Една българска поговорка казва, че НА ЕДНА КАЦА МЕД ЕДНА ЛЪЖИЦА ЛАЙНА са достатъчни, за да стане цялата каца мед за боклука. Още повече, че финансовите спонсорства и донорства се насочват. Което в случая е още по-вярно, защото основните потоци донорства и спонсорства, идващи у нас извънгранично, са насочени именно към тези и подобните на тях НПО-та. Тези, които се занимават с ярка антибългарска прочуждестранна политическа манипулация.
Така че ако искате работещи граждански общности, премахнете НПО-тата от вида, който съм изброил, или поне разграничете едните от другите. А докато и едните, и другите се водят за граждански сдружения, народът правилно се отвращава от тях. Това би трябвало да е ясно за всички, които не са пълни политически говеда.