Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира втора емисия корпоративни облигации на международните капиталови пазари и така се превърна в местното дружество, привлякло най-голям финансов ресурс по този начин. Само за два дни процедурата по предлагане на 5-годишни необезпечени книжа събра необходимия инвеститорски интерес и приключи със записване на облигации за 550 млн. евро. Подадените заявки бяха почти четири пъти повече - за 2.1 млрд. евро. Постигнатата доходност е 5.125%, което се приема от експертите за добър резултат на фона на проблемите в енергийния сектор и колебливите капиталови пазари след Brexit и преврата в Турция. Сред причините за успеха е, че със старта на процедурата бе обявено, че неназован инвеститор е резервирал 20% от емисията, което даде позитивен сигнал на останалите участници. По информация на "Капитал" от два източника ангажиментът е на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Висока конкуренция сред купувачите

Интересът към облигациите на БЕХ е бил голям, коментират запознати с процедурата, и това личи и по голямото презаписване. В процедурата са участвали както големи международни играчи, така и местни институционални инвеститори като банки, пенсионни фондове и застрахователи, но конкретното разпределение ще стане ясно в сряда. В първите часове на записването ценовите оферти са били доста високи в диапазона 5.75-5.87%, но впоследствие е достигната доходност от 5.125%, при която аукционът е затворен, показва справка до участниците в записването.

Експерти от дълговия пазар коментират, че причините за успеха на емисията са две. На първо място подкрепата, която оказа ЕБВР с покупката на 20% от облигационната емисия, което е дало позитивен сигнал към останалите участници. На следващо място е помогнал гладът за доходност в среда на ниски и дори отрицателни лихви, който принуждава инвеститорите да поемат по-големи рискове. В случая с БЕХ това става чрез покупката на необезпечени корпоративни облигации, макар че дружеството е 100% държавна собственост и оперира в сектор от стратегическо значение за националната сигурност - енергетиката.

Принос за успеха на емисията имат и мениджърите на предлагането от J.P. Morgan и Banca IMI, които седмица преди пласирането организираха роудшоу в Лондон, Мюнхен, Милано и Цюрих и освен това подбраха удачен момент, в който на капиталовите пазари се получи успокоение след шоковете с референдума във Великобритания за напускане на Европейския съюз и опита за държавен преврат в Турция.

До редакционното приключване на броя от БЕХ не бяха дали официална информация за облигационната емисия, но в своя Facebook профил министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира: "БЕХ ЕАД днес пласира успешно втората си емисия еврооблигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. През изминалата една седмица колегите проведоха интензивни срещи с инвеститори в Лондон, Париж, Мюнхен, Франкфурт, Милано, Цюрих и Виена. При засилен инвеститорски интерес емисията беше презаписана в размер на над 2 милиарда евро. Годишните лихвени плащания са в размер на 4.875% (бел. авт. - това е само лихвеният купон, без отстъпката от номинала). Проявеният интерес към облигацията е поредно доказателство за високата оценка на инвеститорите по отношение на осъществяваните реформи в българския енергиен отрасъл. Целият набран ресурс ще се използва за покриване на мостовия кредит, изтеглен от БЕХ в края на месец април тази година."

Втори заем за БЕХ

Заемът, който БЕХ изтегля сега, ще трябва да се върне през август 2021 г. Облигациите ще бъдат листнати за търговия на Ирландската фондова борса, където се търгува и първата 5-годишна емисия на холдинга. Тя бе пласирана през 2013 г. и бе за 500 млн. евро, които се записаха при доходност от 4.287%. Първият заем бе използван за погасяване на задължения на дъщерни на БЕХ предприятия. Средствата обаче не бяха достатъчни и дружеството продължи да търси още финансиране. В продължение на две години то не успяваше да намери кой да му отпусне необезпечен заем, тъй като правителството отказваше да издаде държавна гаранция. В началото на тази година ситуацията се измени заради промени в сектора и се появиха кандидати, като холдингът избра офертата на консорциум на J.P. Morgan Securities, който включва и китайската Bank of China и италианската IMI. Условието беше мостовият заем да се рефинансира с приходите от настоящата облигационна емисия.