С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 29 юли 2016, 17:25, 24227 прочитания

Нови схеми за старите играчи

Променените правила за плащане на директните земеделски субсидии не разбиват концентрацията на средства при големите зърнопроизводители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Господстващото положение на зърнопроизводството над другите земеделски сектори в България е факт от години. Основна заслуга за това естествено имат и европейските субсидии, които не са обвързани с производство, а се получават на декар обработваема земя. Такъв вид подпомагане изкриви значително структурата на селското стопанство и не помогна за повишаването нито на неговата производителност, нито на добавената му стойност за икономиката. От тази година Европейската комисия въведе промяна в правилата, за да се справи с проблемите на концентрацията, които се виждат навсякъде в съюза.
В България най-съществената част от тези промени бяха въвеждането на таван на плащанията и обвързването им с определени ангажименти, които производителите са длъжни да спазват, за да получават дотации за декар. На теория тези нови правила трябваше да доведат до по-справедливо разпределение на средствата. На практика обаче и през 2015 г. най-много пари са отишли в същите 25 големи компании (виж таблицата), които се занимават с производство на зърнени и маслодайни култури и които доминираха класацията на най-големите получатели на субсидиите и досега. Различното е, че има разменени позиции.

Променени правила

През изминалата година субсидиите за земеделие като цяло нарастват. Заедно с това нарастват и кандидатите за тази подкрепа, като броят им се е увеличил до 115.5 хил. Според данни на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) през 2015 г. изплатените субсидии са били близо 2 млрд. лв. Те са разпределени в 25 схеми (виж тези, които са ползвали зърнопроизводителите в графиката), като някои от тях са насочени към животновъдния сектор, плодове и зеленчуци и тютюн. Новото е, че около 30% от бюджета за подпомагане на фермерите е обвързан с определени ангажименти от тяхна страна към климата и околната среда. Това са т.нар. зелени плащания.


В добавка бяха въведени и тавани на сумите, които производителите могат да получат, без значение какви площи обработват. Този механизъм, който отдавна се прилага в други европейски държави, цели по-балансирано разпределение на средствата и елиминирането на концентрацията им в големите стопанства. От 2015 г. за фермерите, които са декларирали площи за подпомагане за суми над 150 хил. лв., се прилага редукция на плащането в размер на 5%, а тези със суми над 300 хил. евро не получават нищо отгоре. Във всички случаи обаче им се приспадат направените разходите за заплати, осигуровки и данъци, които са свързани със земеделската дейност. Именно заради това изключение и сега най-големите зърнопроизводители са надминали в пъти въведения таван от 300 хил. евро, което означава, че, ако не друго, новостта е спомогнала секторът да заработи на светло по отношение на работната ръка.

Що се отнася до другите ефекти от новите правила, не може да се каже, че са допринесли особено парите да се разпределят по-равномерно. Макар и да има едри компании с намаляващи субсидии, от предоставените на "Капитал" данни от ДФЗ се вижда, че 20-те най-големи получатели на дотациите отново са същите играчи, а общата сума, която са усвоили, е почти еднаква с тази през 2014 г.

Преди - накуп, сега - на части



За да се анализират новите данни обаче, трябва да се направи уточнението, че през 2015 г. зърнопроизводителите са получавали субсидиите си по две основни схеми. Едната е базовото плащане за декар, която наследи досегашния механизъм за разпределяне на средствата, а другата - зеленото плащане, което също е за декар, но е обвързано с ангажименти за смяна на културите на една и съща площ, поддържане на 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи и др. През тези две схеми са разпределени над 1 млрд. лв., а най-големите 20 производители са разделили 50.8 млн. лв. спрямо 50.7 млн. лв. по схемата, прилагана година по-рано. Пак през тях - базово и зелено - земеделците са получили около 30 лв. на дка, или почти колкото и през 2014 г. За 2014 г. 94 хил. земеделски производители са разпределили 950 млн. лв. Само 20 от тях са разделили близо 6% от тази сума.

От друга страна, растат и дотациите им по мярката "Агроекология" от старата Програма за развитие на селските райони 2007 - 2014 г. Въпреки че тя е вече затворена, по нея вървят плащания заради поетите петгодишни ангажименти за поддържане на площите. По тази мярка големите зърнени компании в топ 20 са разделили още 24 млн. лв. спрямо 17.2 млн. лв. през 2014 г.

Видимо субсидиите не само не намаляват, но дори има опции за тяхното увеличение заради добавките, които се полагат към основните плащания, ако фермерът отговаря и на допълнителни критерии. Една от допълнителните схеми е за отглеждане на протеинови култури. По нея са платени 30 млн. лв. на 11 хил. производители. Други 100 млн. пък са били за обвързана подкрепа, при която се подпомагат с допълнителни 15 лв. на дка първите 300 дка от всяко стопанство. Още средства получават и младите земеделски стопани. Така, ако някой е успял да се възползва от от всички схеми, реално той може да си гарантира по-голямо плащане отпреди. Ако пък е раздробил компанията си на няколко по-малки фирми, може да кандидатства с всяка от тях за допълнителното преразпределително плащане за първите 300 дка. Макар в сектора да се носят слухове за такива практики, засега те не се потвърждават от получените от "Капитал" справки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 9 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 2606 прочитания

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 1347 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За един по-пробит одит

Предлаганите промени в секторния закон могат да оскъпят проверките, но няма да повишат качеството

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10