С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 30 юли 2016, 16:21, 19119 прочитания

Европейският съюз и дилемата на затворника

Британците попаднаха в описаната от теорията на игрите ситуация и я решиха по единствения възможен начин - чрез бунт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Британците попаднаха в ситуация на дилемата на затворника и я решиха по единствено възможния на теория начин – чрез бунт.

В България дори хора, които преподават дилемата на затворника в университетите, проявяват пълно неразбиране на случилото се. Такава дилетантщина обаче е типична за целия дебат по повод бъдещето на съюза. През 2007 г. 14 икономисти от 12 страни членки и Швейцария описахме недостатъците на бюджетната процедура на ЕС (за 2007 – 2013 г.) от гледна точка на икономиката на политиката и стандартите на добрата фискална практика. "Дилемата на затворника" бе централен обяснителен принцип. Позицията ни бе изпратена до съответните представители на нашите страни и бе публикувана на съответните езици (за да има натиск върху тях от избирателите). Ако тогава нашите препоръки бяха приложени, днес ЕС би си спестил много от проблемите, които не може да реши, включително може би Brexit**.


Дилемата

e мисловен експеримент от теория на игрите, който обяснява особеностите на колективните решения при различни степени на усложнение на информацията и равнищата на избор. В най-простия вариант на мисловния експеримент условията са зададени по следния начин:

- Двама мъже са арестувани по подозрение за престъпление, но полицията няма доказателства, за да ги обвини.



- Заключени в различни килии, тя им предлага индивидуална сделка: ако единият предаде другия, бива освободен, а онзи, който не го направи, държи се порядъчно (което е и взаимният интерес), получава присъда.

- Ако и двамата пазят мълчание, те може би няма да бъдат осъдени изобщо; ако обаче и двамата дадат показания срещу другаря си, и двамата ще получат присъда (макар вероятно по-лека от случая, когато само единият е предател).

- Действителният престъпник може дори да не е между тези двама арестувани мъже.
    Възможното спасение на "престъпниците" е инстинктивният и спонтанен бунт срещу "полицаите". В по-сложните варианти, използвани в икономиката на политиката, на мястото на "полицията" се появяват държавата, политическите водачи и бюрокрацията (условно това е първата група). А на мястото на заловените "престъпници" е втората група – гражданите, избирателите, техните организации (включително фирми, сдружения и пр.) и не-избирателите, онези извън дадената юрисдикция, т.е. "чужденците".
    Според известния икономист Уилям Нисканен всеки участник в тези роли се стреми да увеличи своята полезност. За първата група важи допускането на Макс Вебер, че държавата е онази човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие (или заплахата от такова). Следователно, по Нисканен, собствената полезност на тази група се състои в ограничаването на стимулите за едни и създаването на стимули за други представители от втората група в името на собствени ползи като бюджет, заплати, кариера, власт, престиж, патронаж и лекота на промените в стимулите (произвол). Под "легитимност" тук се разбира не просто съответствие на законите, но и обществената вяра, че дадените представители на държавата са най-подходящите в даден момент. Успешната претенция за осъществяване на монопола (заплахата от употреба) върху насилието е временно явление. По-важни са трайните ефекти върху правенето на политика в съвременни условия.

    Как работи в съюза

    Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

    Независимо за каква система говорим, дилемата на затворника позволява да видим общите резултати от функционирането на държавата в ролята на "полицая".
    Първият траен резултат е съревнованието за привилегии както в първата (държавата, политическите водачи и бюрокрацията), така и във втората група (гражданите, избирателите, техните организации). Оказва се, че макар и да има абстрактен смисъл (полза) от сътрудничество и размяна на информация, всеки се опитва да живее за сметка на другия. Това поведение рационално, защото всеки очаква другият да се възползва пръв от наложените забрани и стимули. За първата група възникват стимули за постоянно поддържане на фискални и политически илюзии, представяне на едно вместо друго. Например, че със субсидии (т.е. ресурси, иззети първо от данъкоплатците) се решават индивидуални, стопански и обществени проблеми или че регулирането е в общ интерес, че господства солидарността.

    Третият траен резултат е, че спонтанността на сътрудничеството и обществения ред намалява, творчеството се наказва, икономиката започва да се възприема като игра с нулев резултат, а "демокрацията" е по-скоро отгоре надолу. Положението в тези условия може да бъде представено нагледно (виж таблицата)***. В ЕС, както и в дилемата, има смисъл от това всички да разменят информация, да договарят правилата и да си сътрудничат. Но този смисъл е само абстрактен, на практика се получава обратното.
    Положението допълнително се усложнява, защото на мястото на една първа група играчи се появява друга, често и частично съставена от същите хора (или по тяхно решение), но по-отдалечена, неразбираема и трудна за контрол. Най-простият критерий за ограничаване на свободата на инициативата и сътрудничеството е обемът на законодателството на ЕС. Според едно от достоверните изследвания на този въпрос към края на 2005 г. обемът на законодателството на ЕС е 666 879 страници****. В същото време всяка директива или регламент са прости като заповед – трябва да се изпълни. С известно преувеличение може да се смята за изпълнена мечтата на един мустакат политик от 30-те години на ХХ век, че дълбинната основа на всяко човешко действие е заповедта.

    А най-очевидният пример за гратисчийството като стратегия на страните членки са дебатите по бюджетните програми на съюза от 2007 и 2013 г. Тук не става дума за размера на бюджета – последните 10 години той е средно около 130 млрд. евро на година, нито пък за обективен анализ на ползите от общия пазар. А за това, че всеки се чувства измамен. Както и в дилемата, това далеч не е най-лошото "наказание". Но въпросът е в сравнение с какво. Когато се търси отговор, най-лесното обяснение е, че другите са виновни. Няма значение дали това е така – усещането е действителност. Същото е в паричната, аграрната, кохезионната политика и опитите за налагане на общи данъчни правила, отчетност и ограничаване на фискалната и квазифискалната (регулаторна) конкурентност.

    По-сложен е проблемът с вината. Тя най-лесно се разкрива в самия ЕС. Политиците обвиняват "Брюксел", но тамошните решения са в крайна сметка оторизирани от избраните представители на страните членки, при тяхното участие в постоянните органи на съвета и самия съвет.

    Няколко думи за Brexit. Той е бунт на избирателите на Обединеното кралство спрямо функционирането на ЕС според принципите на дилемата на затворника. Оттук нататък има два пътя. Единият е ЕС да увеличи централизацията и политическата интеграция, на която Brexit се противопостави. Тогава ще се засилят ефектите, резюмирани в долната част на таблицата. Другият път е децентрализация, либерализация и засилване на спонтанния ред в рамките на ЕС и в неговите отношения с останалия свят.

    И в България

    Дилемата позволява да се оцени и правенето на политика в България. Тук действа следната политическа закономерност: преглеждат се няколко алтернативи, избира се най-лошата и при прилагането се търси допълнително влошаване на последиците. Най-простият пример е сагата с АЕЦ "Белене" или с "Южен поток". Хубавите, полезните политически решения, слава богу, се вземат поради заблуда, по грешка, случайно или под натиск. Най-ясно това се видя с въвеждането на валутния съвет през 1997 г. Натискът от страна на ЕС също е от полза, но вече действа спорадично и със затихваща ефективност. Във външната политика, ако случайно е взето добро решение, то бива бързо неутрализирано.

    И в България общото преодоляване на тези закономерности е ограничаването на функционирането на политиката според условията на дилемата на затворника: деполитизация и раздържавяване на живота и стопанството на България. Може би тогава ще има повече случайни решения и когато има вреди, те няма да се обобществяват непрекъснато, а ще са за сметка на онези, които са направили неподходящ избор. И бунтът няма да бъде единственият изход.

    * Красен Станчев е доцент в Софийския университет

    ** Виж: Ruta Vainiene (editor and coordinator), RESTART THE EU BUDGET: "Ctrl+Alt+Del" (Control Spending, Always Think of Alternatives, Delete Inefficiencies), Position Paper, Coalition for a Free Europe, 2007, на: http://ime.bg/uploads/69364c_Restart-the-Budget-Coalition.pdf.

    *** В малко по-друг контекст този наглед ..... е разискван в: Pierre Garello, Krassen Stanchev, Simple Rules, Government and Prisoner’s Dilemma – an Additional Case for Common Law, Aleksandra Jovanovic, Ljubomir Madzar, Law, Rules and Economic Performance, Belgrade, University of Belgrade Law Faculty, 2013, p. 223.

    **** Виж: How much legislation comes from Europe?, RESEARCH PAPER 10/62, 13 October 2010, Library of the House of Commons, p. 8. Има и по-нови изследвания, които потвърждават, че има тенденция към нараствания на броя закони и регламенти, но не тук е мястото те да бъдат разисквани.
    Допълнителни четива:

    Макс Вебер. Политиката като призвание.
    Лудвиг фон Мизес. Бюрокрацията.
    J. R. Clark and Dwight R. Lee, Leadership, Prisoners’ Dilemmas and Politics, Cato Journal, Vol. 25, No. 2 (Spring/Summer 2005).
    William A. Niskanen, The Peculiar Economics of Bureaucracy, The American Economic Review, vol. 58, No. 2, May 1968, pp. 293-305.

    • Facebook
    • Twitter
    • Зарче
    • Email
    • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

      Дарение
      Плащането се осъществява чрез ePay.bg

    Прочетете и това

    Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща

    И още: Напрежението около избора на Иван Гешев за главен прокурор продължава; По качество на живота България попада в Латинска Америка

    18 ное 2019, 255 прочитания

    Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София" 1 Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София"

    Новият мениджър има спорна бизнес биография. Досегашният шеф, който е бивш служител на Христо Ковачки, е освободен, а не е напуснал доброволно

    18 ное 2019, 668 прочитания

    24 часа 7 дни
     
    Капитал

    Абонирайте се и получавате повече

    Капитал
    • Допълнителни издания
    • Остъпки за участие в събития
    • Ваучер за реклама
    Още от "Политика" Затваряне
    Александър Томов e оправдан окончателно за "източването" на ЦСКА и "Кремиковци"

    Според ВКС прокуратурата е дала на съд подсъдимите, без да има извършено престъпление

    Още от Капитал
    Искам ново и по-хубаво жилище

    Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

    Тази карта ми излезе златна

    Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

    Раждането на 5G в България

    2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

    Малките в голямата игра за София

    Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

    Ново място: Смесен магазин "Зоя"

    Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

    Близкият и далечен Николай Атанасов

    Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

    X Остават ви 0 свободни статии
    0 / 10