За един по-пробит одит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За един по-пробит одит

Промените ще вдигнат цената на одита и ще отворят пазара за по-малките практики, но целта е общественият интерес да е по-добре защитен, обяснява председателят на комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Ваня Донева

За един по-пробит одит

Предлаганите промени в секторния закон могат да оскъпят проверките, но няма да повишат качеството

Гергана Михайлова
13477 прочитания

Промените ще вдигнат цената на одита и ще отворят пазара за по-малките практики, но целта е общественият интерес да е по-добре защитен, обяснява председателят на комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Ваня Донева

© Надежда Чипева


Темата накратко:

- Управляващите подготвят съществени промени на Закона за независимия финансов одит. Те ще повлияят на начина, по който се заверяват финансовите отчети на ключовите за страната компании - основно финансови и енергийни

- Новите изисквания ще оскъпят одита, но няма да гарантират по-високо качество;

- Регулаторът ще се сдобие със свръхправа и ще се натовари с непосилна за капацитета му работа;

- По-малките одитори през закона искат да получат повече бизнес. Въпросът е дали имат компетенции за големи одити.

Законът за независимия финансов одит определено е специализирано четиво, към което едва ли някой би посегнал доброволно, още по-малко когато е във ваканция. Той засяга пряко около 700 одитора, но всъщност е материя за милиарди и има ефекти не само за почти всяка голяма компания, а и за данъкоплатците, както показа случаят с фалиралата КТБ. Това беше най-грандиозният пример за одиторски провал в новата ни история - години наред необезпечените кредити към свързани лица останаха официално незабелязани. Сляпо беше и другото ниво на проверка - регулаторите, и затова сега загубата за всички ни ще е близо 4 млрд. лв.

Ако народните представители не прелистят близо стоте страници законопроект, докато са на плажа, през есента няма да могат да вземат най-правилното решение при гласуването на промените в одиторския закон на второ четене.

Под прикритието на добрата задача да се гарантира недопускане на втора КТБ и покрай новите европейски правила за този сектор сега се предлага нов режим. В него обаче има няколко спорни момента - прави се насилствен опит да се прелее бизнес в одиторите от втория ешелон, без да е доказано, че те не са склонни на още по-големи компромиси срещу договор от клиент. Дават се и повече права на регулатора, без той да е доказал капацитета си да се справя и със сегашната си задача. Освен всичко това промените, ако бъдат приети в този си вид, ще оскъпят одитите за големите дружества.

Разположение на одитната дъска

Макар в Европа одиторската работа да има повече от стогодишна история, в България заверяването на финансови отчети е практика едва от около 25 години. До 2008 г. браншът се саморегулира през професионалната си организация Институт на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС). Със създаването на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори тази роля се поема от държавната структура. Схемата, по която работи, включва партньорство с ИДЕС, като фокусът на усилията на младия регулатор е контрол върху онези дружества, при които общественият интерес е най-висок - това са банки, застрахователи, пенсионни фондове, лизингови къщи, търгувани на борсата компании, дружества от ютилити сектора. Става въпрос общо за около 800 компании от над 10 хил. със задължителен одит. Те са задължени да представят заверени от одитор счетоводни отчети, а тъй като евентуални манипулации с книжата им биха имали сериозни последствия за потребителите, качеството на одитите им се подлага и на допълнителна проверка от комисията.

Многото контроли очевидно не стигат, за да се пресекат опитите за измами, особено когато изгодата от тях е в милиони и милиарди левове. Понякога те стават възможни заради срастването на интереси между бизнес, одитори и политици, което е проблем навсякъде по света. Ето защо при последния ремонт на законодателството на ЕС от страните членки се изисква да въведат мерки, които в по-голяма степен да гарантират, че одиторите са наистина независими от тези, чиито отчети проверяват (и които всъщност им плащат). Освен това се дават допълнителни права на регулаторите да налагат стряскащо високи санкции (което си е генерална тенденция след финансовата криза във всички сектори).

В стремежа да се изпълни всичко по директива, като се отразят и спецификите на бизнеса в България, след близо година консултации по текстовете група към одиторския регулатор изготви проект и той бе внесен в парламента за одобрение. Дори мина през гласуване на първо четене. Текстовете в закона обаче са далеч от съвършени за гилдията.

Големите компании, особено с чуждестранна собственост, традиционно работят с голямата четворка - Deloitte, PwC, EY и KPMG. Малките местни фирми в бранша, които са близо 100, си делят останалия пазар. Към 2015 г. 80% от банките в страната са клиенти на голямата четворка, показват данните на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. При пенсионните фондове освен големите успяват да се включват само още две компании и това са Grant Thornton и BDO, които пробиват благодарение на международния бранд, обединяващ местни практики в различните държави. Освен тези две одиторски дружества в сектори има още няколко по-големи местни компании, които най-общо са вторият ешелон след четворката. Точно те виждат шанс през закон да се сдобият с още бизнес. Въпросът е дали имат същото знание и практика, а и качество на работа...

Разчупване на монопола на гигантите е една от целите на промените в закона, тъй като те създават риск за независимостта на одиторите. В българския вариант за противодействие обаче това ще се случи с административно престараване, каквото Брюксел не иска от нас, и което може да има притеснителни последствия не само върху качеството на одитите, но и върху бизнес средата като цяло.

Когато гледат четири очи

Един от инструментите срещу опасността от съдружия между бизнеса и контрольорите му е въвеждането на задължителна ротация на одитора чрез фиксиране на максимален срок на ангажимента му към една компания. Европейските правила дават разнообразие от варианти как да се направи това, като повечето държави са избрали срокът да е 10-годишен плюс опция за удължаване с още толкова, ако дружеството проведе открит конкурс и го спечели същият одитор. Дава се и още една добавка от 4 години, ако одитите се правят съвместно. Идеята е, че когато гледат четири очи, шансът да се засекат манипулации е по-голям, а и цената на затварянето на очите се вдига, което би трябвало да убие стимула за измама. България избира да наложи максимален срок от 7 години, като след оттеглянето си одиторът няма право да заверява отчети на клиента през следващите 4 години. Различният срок в Европа и България ще затрудни чуждите инвеститори с бизнес в България, които избират одиторската си компания на групово ниво.

"България е вносител на бизнес, обичайно тук идват дъщерни дружества на чуждите компании. Затова ние трябва да се съобразим с подхода в другите държави и когато преобладаващо те са избрали 10 години, е добре да се водим по тях", твърди Валя Йорданова, управляващ съдружник на АФА. Според нея одиторите се нуждаят от повече от седем години, за да навлязат в дълбочина на бизнеса, който изследват, и да създадат екип. Това е причината, поради която качеството на работа, особено в специфични сфери като банки и застрахователи, е в опасност.

"При по-честата смяна на одитора се увеличава рискът от грешки, а оттам и от санкции на одиторите", е мнението и на Бойко Костов, председател на ИДЕС. Страхът му е разбираем, тъй като новият закон предвижда санкциите да са съобразени с приходите на дружеството. Велин Филипов, който също е в ръководството на професионалната организация, добавя, че монополът на голямата четворка в банковия бизнес е напълно естествено създал се и че ротацията няма да го разбие. Аргументите са, че това е бизнес, развиван от мултинационални компании, които държат контрола върху задграничните им поделения да се осъществява от груповия одитор по единна методология. За тях е опасно да рискуват репутацията си със случаен и непознат за тях контрольор.

Не цялата одиторска гилдия обаче смята така. По-малките проверяващи компании приветстват мярката, защото тя ще им даде достъп до пазара на по-доходоносни клиенти. Още повече че редом до тази промяна в законопроекта е предвидена и още една - в дружествата от финансовия сектор (банки, застрахователи, пенсионни фондове) задължително да влизат по две одиторски компании.

"Нямаме официална позиция на ИДЕС по отношение на тези съвместни одити, тъй като вътре в самата професионална организация има различни мнения. Направена е вътрешна анкета и голяма част от одиторите са "за" такива задължителни одити, за да могат на този пазар да стъпят и други по-малки компании, които разполагат с необходимия капацитет или са част от международна мрежа", казва Ваня Донева, председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Тя обяснява и каква е логиката зад късия срок на ротация: "Нашето предложение е този максимален срок да е 7 години без право на удължаване, защото считаме, че 10 години е твърде дълъг период от време. Впечатленията са, че за такъв период се влиза в близки отношения с клиента и професионалният скептицизъм се притъпява, не е достатъчно висок, за да гарантира, че няма предоверяване от страна на одитора към изявленията на ръководството."

Тези две промени обаче притесняват и бизнеса. В официални позиции до парламента Асоциацията на търговските банки и Българската стопанска камара твърдят, че съвместните одити ще оскъпят услугата за потребителите с 20 до 25% (какъвто е бил ефектът за Франция - единствената държава със съвместни одити досега). Наред с това крият риск от влошаване на качеството. Не на последно място има силни съмнения, че са практически неосъществими, тъй като одитори работят с различен софтуер и стандарти. "Ангажирането на две одиторски компании определено ще завиши цената на одита, която в момента е значителна, и банките ще понесат допълнителна тежест. Това е причината, поради която Дания е премахнала задължителните съвместни одити. Освен това съвместните одити не ограничават концентрацията, но ограничават пазарния избор. В Канада през 2002 г. са премахнати съвместните одити поради констатирано влошаване на качеството на одита поради липсата на ефективна координация между двете одиторски фирми", пише в становището на банковата асоциация.

"Не би трябвало цената да се завиши много, тъй като става въпрос за разпределение на задачите, а не за дублиране. Законодателят трябва да реши чий интерес стои по-високо - общественият или този на бизнеса", контрира Донева. Тя допълва, че и до момента са извършвани съвместни одити.

Още спорни моменти

Друг кръг от въпроси, по които гилдията има разногласия, е за капацитета на регулатора да осигури качествен надзор над отида на предприятията от обществен интерес. Едно от предложенията в законопроекта е регулаторът да надзирава и одитните комитети (такива има в обществено значимите компании). Така комисията ще получи достъп до повече вътрешна информация, но тази допълнителна дейност ще изсмуче и без това оскъдния човешки ресурс в комисията.

По същата линия се поставя и правомощието на регулатора, когато влиза на проверки в дадена одиторска практика, да преглежда не само работата по линия на предприятията с висок обществен интерес, но и представителна извадка от делата на останалите клиенти. "Промяната ще доведе до свръхправа и разпиляване на капацитет, защото те (комисията - бел. авт.) имат много ограничен ресурс и трябва да се фокусират върху това, което има непосредствена нужда. Нашето мнение е, че публичният надзор би трябвало да бъде фокусиран върху тези предприятия, които са обществено значими, защото тогава изпълняваш целта на съществуването си", коментира Валя Йорданова от АФА.

"Когато влезем на проверки, нали разбирате, че ние оценяваме цялата практика на одитора. Не оценяваме само работата му в предприятията от обществен интерес. Той, ако е добросъвестен, и ако работи според стандартите, цялата му практика трябва да е такава. Когато ние направим проверка и кажем, че този одитор работи качествено, ние качваме на нашия сайт тази информация, че дейността му е в съответствие с всички съществени аспекти на международните стандарти и на етичния кодекс. И това е знак за този, който ползва услугите на този одитор, че всичко в практиката му е наред и може да му има доверие", е позицията на Ваня Донева.

Притесненията за капацитета и компетентността на екипа й в комисията не се изчерпват с многото допълнителна работа, с която ще се нагърбят. При създаването на държавния орган преди осем години заради оскъдицата от компетентни специалисти на пазара се залага по-нисък праг за попълване на щатовете в регулатора. И сега за достатъчен се счита опитът в областта на счетоводството, финансовото отчитане и одита. Така от една страна се създава възможност инспекторът да има по-ниска квалификация и познания от одитора, чиято работа проверяват.

Дебат има и по безнаказаността за служителите на комисията. "В проекта има само един член, който дефинира отговорността на комисията, и в него се казва, че ако има проблем, не носиш никаква отговорност, освен ако не си действал умишлено. Ние имаме леко притеснение", казва Велин Филипов от ИДЕС. Думите му звучат резонно след казуса с КТБ, при който се видя, че KPMG системно си е затварял очите и е заверявал отчетите на банката с неверни данни. Резултатът от това са две санкции от 100 хил. лв. за одиторската компания и още толкова общо за двама нейни одитори. За това, че комисията, която би следвало да е проверявала за качество одитите им, но не е забелязала проблемите, отговорност с оставки или глоби на длъжностни лица не беше понесена. Факт е обаче, че лаконичният текст в законопроекта е копиран едно към едно от регламента за КФН, за кредитните институции, за Сметната палата и НАП и че такъв е по принцип редът в регулаторите. Причината според някои експерти е, че съществува голям риск този, който е контролиран, да започне да предявява претенции, за да парира проверки срещу себе си.

За гласуване през септември

През тази седмица изтече срокът, в който депутати можеха да правят предложения за поправки между първо и второ четене в законопроекта. България закъснява с въвеждането на европейската директива, затова ще се бърза с приемането му, като очакванията са гласуването да е още при първите сесии на парламента през септември.

Мартин Димитров от Реформаторския блок коментира, че проектът в този му вид има подкрепата на депутатите: "Като цяло подкрепям повечето идеи в законопроекта, които касаят засилване на одита. Подкрепям и ротацията, и съвместните одити - това са все мерки, които ще направят одитите по-работещи. Идеята на съвместните одити е, ако едната компания се окаже пристрастна, другата да разкрие проблема. Това е целта."

Според Ваня Донева от регулатора промените са "стъпка в правилната посока. Аз считам, че този закон дава адекватни правомощия на надзорния орган, което е една от основните цели на новото европейско законодателство, в много по-висока степен гарантира качеството на одитите и независимостта на одиторите, което от своя страна води до по-високо доверие в професията".

Одиторската гилдия обаче не е толкова уверена в резултата. "Ние считаме, че ако законът влезе в този му вид, той няма да подпомогне целите, с които се предлага за одобрение", заключава Валя Йорданова от АФА. Велин Филипов допълва: "Разпиляването на ресурса няма да създаде по-добри гаранции за независимостта и качеството, нито ще създаде по-добър капацитет на регулатора, нито ще даде по-добри предпоставки за развитие на професионалната организация." Председателят на ИДЕС Бойко Костов добавя: "Съвършен закон няма. Ние се опитваме да постигнем по-добър закон, който би дал възможност както професията да се развива по-добре, така и надзорът да става по-ефективен. Ако не бъдем чути, нещата, които искаме, ще се случват, посоката е ясна. Но ще се случват, по-бавно и противоречиво, с повече конфликтност."

Темата накратко:

- Управляващите подготвят съществени промени на Закона за независимия финансов одит. Те ще повлияят на начина, по който се заверяват финансовите отчети на ключовите за страната компании - основно финансови и енергийни

- Новите изисквания ще оскъпят одита, но няма да гарантират по-високо качество;

- Регулаторът ще се сдобие със свръхправа и ще се натовари с непосилна за капацитета му работа;

- По-малките одитори през закона искат да получат повече бизнес. Въпросът е дали имат компетенции за големи одити.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Посланниците ги сменят на по 3 години, за да не гикорумпират. Аргумента, че едно дружество има нужда повече от 7 години, за да вникне в бизнеса на клиента е несъстоятелен. Ако се разполага с истински специалисти те знаят за какво да гледат. Аз съм за това да се даде шанс на по-малките фирми да се намесят на пазара. Стига сме обслужвали интересите на големите. Очевидно това не води до по-добро качество и признак за това е фалита на КТБ


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK