Съдебната реформа: Ма-а-алко напред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдебната реформа: Ма-а-алко напред

Правосъдният министър Екатерина Захариева успя да прокара промените

Съдебната реформа: Ма-а-алко напред

Съдийското самоуправление е голямата стъпка напред в промените в съдебния закон. Реформата в прокуратурата пак остана за следващия път

17130 прочитания

Правосъдният министър Екатерина Захариева успя да прокара промените

© Надежда Чипева


Точно един месец след като от Пекин председателят на парламента Цецка Цачева обяви съдебната реформа за приключила ("София е едно отлично място за привличане на чуждестранни инвестиции, защото имаме съдебна система реформирана, която бързо и справедливо да решава спорове от търговски характер"), Народното събрание прие окончателно втория пакет от промени в Закона за съдебната власт, които трябва да доразвият идеите от конституционните промени, приети след "историческия компромис" в края на миналата година.

Законопроектът е важна стъпка напред - въпреки опитите да бъде максимално окастрено (от редиците на ДПС и представителите им в съдебната власт) бяха поставени основите на съдийското самоуправление. В същото време промените, засягащи прокуратурата, са изцяло козметични.

Една от големите дъвки по време на дебатите беше предложението сигналите срещу магистрати задължително да съдържат ЕГН. С този или без този текст няма голямо значение, защото в крайна сметка е важно кой ще извършва проверката. Конвенцията на ООН за противодействие на корупцията вменява на властите да проверяват дори и анонимни сигнали, а настоящият състав на съдебния съвет и инспектората към него многократно са показали, че са изключително опитни в това да имитират проверка, да си затварят очите или тогава, когато трябва да се саморазправят с някого - да си измислят нарушения.

"След като съдебната номенклатура видя, че заради нарастващия обществен натиск и европейския мониторинг няма да може да блокира реформите напълно, тя се зае да ги ограничава и окастря. Фактически сделката беше съдийско самоуправление срещу имитация на реформа в прокуратурата, така щото тази тема да бъде затворена без никакви съществени промени", коментира бившият правосъден министър Христо Иванов. И допълва: "Всяка власт получава своя успех: изпълнителната се тупа по гърба, че е направила реформа, а реалната власт в съдебната остава в същите ръце. Тази фаустовска сделка има съвсем непосредствено значение с оглед предстоящите избори за нов председател на Върховния административен съд и на нов Висш съдебен съвет догодина, които сега ще бъдат договорени между същите играчи."

След приемането на промените в Закона за съдебната власт от ключово значение е кой ще ги прилага. Настоящото мнозинство в съвета е доказало своята невъзможност да брани съдебната независимост и да преследва порочните практики, то е от ключово значение кои ще са следващите. И ако съдебните инспектори (избрани непрозрачно и след политическа договорка), от които се очаква да се справят с корупцията в системата, са в началото на мандата си, то този на членовете на съдебния съвета изтича след година. Конституционните промени въведоха принципа на пряк избор на членовете от съдийската, прокурорската и следователската квота, а парламентът ще избира своите представители с квалифицирано мнозинство. Именно този избор ще покаже тежестта на приетите тази седмица промени.

Реформата в прокуратурата - отново за следващия път

След оттеглянето на Христо Иванов от правосъдното министерство в края на миналата година, неговият наследник - Екатерина Захариева направи всичко възможно, за да потърси широк консенсус при изготвянето на промените в Закона за съдебната власт. Преведено на друг език това означаваше - без драстични промени. Или както отбеляза главният прокурор при обсъждането на текстовете в правната комисия - държавното обвинение подкрепя проекта, защото "за първи път в него са били възприети много от идеите на държавното обвинение".

Предложението на Петър Славов от Гражданския съвет на Реформаторския блок - за въвеждане на съдебен контрол над отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство беше отхвърлено с гласовете на ГЕРБ и ДПС.

От Закона за съдебната власт отпадна текста, че прокуратурата е "единна и централизирана, а всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор", но пренаписаните текстове по никакъв начин не промениха безконтролното единовластие на главния прокурор и всички методи за влияние вътре в самата прокуратура.

Един от основните проблеми на прокуратурата - абсолютната й безотчетност не е решен от законопроекта. Два примера - централзираният модел на държавното обвинение дава на главния прокурор пълен монопол за това каква информация ще бъде предоставяна на медиите. Независимо от това къде в държавното обвинение се намира едно разследване решението дали ще бъде отговорено примерно на запитване какво се случва с дадено производство не зависи от волята на наблюдаващия прокурор (както казва Наказателнопроцесуалният кодекс), а от говорителя на главния прокурор.

Този монопол над информацията (или цензура) ражда парадокси като този цялото ръководство на институцията да се подреди на пресконференция и да обяви за началото на шумно разследване, а след това с години да игнорира въпроси за това каква е съдбата на делото. По този начин е блокиран изцяло един от основните механизми за граждански контрол на публичната власт - медиите, които самият главен прокурор не веднъж е делял на добри (които не го критикуват) и лоши (които си позволяват да задават въпроси.)

Остават още два механизма - Висшият съдебен съвет (ВСС), чиято прокурорска колегия до такава степен се контролира от главния прокурор, че наскоро един от членовете й, обяви съвсем не на шега, че е решил да гласува на всяко заседание по една от точките обратно на мнозинството.

Последният механизъм е изслушването в парламента и именно тук промените в конституцията от края на миналата година въведоха един аморфен текст, че "Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика."

Приетите тази седмица промени доразвиха тази възможност, но "Без дори теоретичната възможност при неудовлетворителен отговор от страна на главния прокурор да следват някакви последици, да не говорим за носене на отговорност, този текст е поредната малка, декларативна стъпка към една цел, която остава безкрайно далеч зад хоризонта. При евентуалното прилагане на този текст парламентът ще трябва да изработи на практика баланс с принципа за тайна на досъдебното производство (който не е абсолютен, както мнозина ще твърдят). Така или иначе, колкото и да е малко, този текст е факт" коментира текста Христо Иванов. Според него е важно сега да има народни представители, които да го изпълнят със съдържание: "Тук вече въпросът опира до това, дали в парламента имаме представители на обществения интерес, както е по буквата на Конституцията, или там цари едно друго самоуправление – онова на олигархията, както е по духа на утвърдената ни политическа култура."

Другият проблем, който промените не решават е с липсата на отговорност на отделния прокурор. В държавното обвинение беше наложен един парадокс - анонимността, в която работят прокурорите. От една страна Сотир Цацаров наложи практика на пълна конспирация не само за това кой прокурор по кое дело работи, но дори и как са разпределени прокурорите в различните отдели. В тайна са дори и ресорите на заместниците му. Прокуратурата поставя бурка на обвинителите като отказва да разкрие номерата и броя на преписките, по които един прокурор е работил, дори и те да са стигнали до съда.

В същото време и главният прокурор и заместника му Борислав Сарафов неведнъж са казвали, че не могат да носят отговорност за работата на всеки прокурор и за всяко дело.

Да обобщим - по волята на ръководството какво, как и колко работят отделните прокурори е тайна, но ако обичате, недейте да преписвате този въпрос на ръководството. Промените в закона за съдебната власт по никакъв начин не решават този проблем. А можеше да фиксират стандарти за публичност в институцията.

Например - като въведат задължение прокурорските актове, които преграждат пътя на разследването (постановление за отказ за образуване на досъдебно производство или за прекратяването му) да се публикуват в интернет, така както се случва със съдийските актове и в момента.

Прокурори разказаха пред "Капитал", че промените в закона няма да решат основния лост, който имат началниците в държавното обвинение - неформалното влияние. Нещо повече - дори ги засилват. Административният ръководител на една прокуратура има пълна свобода без какъвто и да е било мотив да размества прокурори по отдели, да определя с кои съдебни състави да заседава, дали да участва в обучения и семинари. Тези дребни хватки могат да съсипят ежедневието на един прокурор, който поради една или друга причина е неудобен на ръководството.

Не са изолирани случаите когато обвинители, които са се отклонили от правата линия на ръководството, да бъдат изпращани в отдел "Изпълнение на наказанията и принудително лечение", където работата им е сведена до изчисляване на присъди и да придвижват до съда искания на психиатрични клиники за настаняване за принудително лечение.

Друг познат случай е да те "накажат" с това да влизаш по дела не с един, а с два съдебни състава и тогава, разказва прокурор "забравяш, че имаш нормално работно време", защото заседаваш от сутрин до вечер и нямаш време да наблюдаваш разпределените ти преписки.

На абсолютно субективната преценка на ръководителя (който пък изпълнява волята на главното ръководство) е дали ще бъдеш пуснат на обучение и семинар. Прокурор разказа, че му е било отказано участие в обучение на тема "човешки права", защото това не било пряко свързано с работата му. На прокурори се забранява да се отзовават дори на лични отправени до тях покани за участие в подобни форуми.

Нещо повече - проектът на ЗСВ не предвижда особена промяна в един от основните механизми за поставянето на зависимост както в прокуратурата, така и в съда - командироването. Действително проектът предвижда ангажимент към командироването да се прави преценка на "притежаван ранг за длъжността, за която е командирован, професионален стаж и опит, оценка от атестация и становище на прекия му административен ръководител", но тези критерии винаги могат да бъдат завоалирани с витиеватата фраза "служебна необходимост".

"Компромисите са в частта за прокуратурата, където вратата към изобщо някаква промяна в структурата и начина на управление беше съвсем леко открехната. Има и козметика - премахването на думата "централизирана" не дава автоматично повече оперативна самостоятелност на отделния прокурор. Едновременно с това, създадената възможност за изискването на допълнителни доклади (извън годишния отчетен) по въпроси свързани с реализирането на наказателната политика на страната" коментира Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи.

Съдийското самоуправление - важна стъпка напред

Въпреки съпротивата тази седмица депутатите разшириха правомощията на общите събрания на съдиите. Срещу тях открито бяха застанали от ДПС и БСП, които прогнозираха, че предложението ще доведе до анархия.

"Целта на тази реформа е постепенното премахване културата на отношения по йерархичния модел на "власт и подчинение" между съдии и административни ръководители като фактор, лимитиращ независимостта на съдиите и потенциално - безпристрастността им. Вместо нея новият модел се опитва да започне утвърждаване на култура на много по-активно участие на отделния съдия в процеса на администриране на съдебната власт както на ниво съда, в който работи, така и чрез участието в комисиите към ВСС. Освен право това означава и много по-голяма отговорност на съдийското съсловие за състоянието на съдебната власт и в крайна сметка директен личен ангажимент за това има ли в България навременно и предвидимо правосъдие, носещо усещане за справедливост и доверие в законността и държавността", коментира бившият министър на правосъдието Христо Иванов.

Промените овластяват редовите съдии да предлагат и оценяват кандидатите за председатели на съдилищата, както и да участват във вземането и на други важни решения в управлението на съда. Тази стъпка е изключително важна, защото ще отслаби фигурата на председателите, които са проекция на политическите и икономическите интереси, които формират мнозинствата в съдебния съвет. Един пример - назначаването на семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов Владимира Янева и всички поразии, които последваха от това назначение. Между другото именно редовите съдии бяха тези, които надигнаха глава и казаха за случващото се в търговското и гражданското отделение на съда и казаха, че повече така не може, което не попречи на мнозинството в съдийската колегия на съвета тази седмица да откаже да уволни Янева.

"Въпреки яростната съпротива съдийското самоуправление, неразгърнато в пълния му възможен вид, е факт, към който следва да се отнесем съвсем позитивно. Щял да настъпи хаос (по Четин Казак) и да гръмнат страшно много мини (пак по него). Чудесно! Нека настъпи хаос и нека гърмят мини! Това поне ще е автентично, а не дирижирано от неясни политически субекти с още по-неясни намерения (впрочем ясни са, но е дълго за обясняване), които са се вкопчили в управлението на съдебната власт", коментира дебатите по предложението съдия Весислава Иванова от управителния съвет на Съюза на съдиите в България Тя допълва: "Много енергия се вложи да се обяснява, че ако общото събрание на съдиите предложи председател, щял да настъпи хаос и щели да се изземат правомощия на кадровика (Висшият съдебен съвет е това). Но не се обясни защо. Щом всеки може сам да се предложи, то какъв е проблемът да бъде предложен от своите колеги ? Ами, ясно е. С подобна разпоредба лека-полека (не казвам, че ще стане веднага) съдиите ще наберат смелост не просто да предлагат, но и да отстояват предложения от тях кандидат. А когато това се случи, наистина ще настъпи хаос."

В проекта има други ключови подобрения, свързани с оценката на магистратите и дисциплинарните производства, които се отварят за редови магистрати. Наред с това отнемане на правомощия от ВСС (което автоматично намалява и цената му пред властовите брокери) управляващите успяха да устоят на натиска, идващ от всички страни, настоящите членове на съвета да не получат автоматично повишение след края на мандата си.

И да не забравяме - бой по инакомислещите

Темите за липсваща прокуратурата и въвеждането на съдийското самоуправление не бяха във фокуса на общественото внимание, защото тяхното място беше заето от друга тема - предложението за забрана за участие на магистрати в тайни (разбирай масонски) организации. На тази тема беше посветено най-много внимание в пленарната зала. Предложеният от Министерството на правосъдието текст беше отречен и отхвърлен още в правната комисия, където беше прието предложението на ДПС магистратите да не декларират членство в тайни общества, но задължително да обявяват принадлежност към организациите на съдии, прокурори и следователи.

В пленарната зала депутатите от ДПС Йордан Цонев и Четин Казак (който не за пръв път яростно се противопоставя срещу осветляването на тайните общества в съдебната власт, но отказа да декларира от трибуната дали членува в такова, въпреки че беше призован) използваха дебата, за да атакуват Съюза на съдиите в България. "Това съвсем не беше въпрос на лош депутатски вкус, а елемент от стратегия за задушаване на ефекта на някои от най-важните приети реформи", коментира Христо Иванов. Всъщност и Цонев, и Казак станаха рупор на опорни точки, които отдавна се размахват всеки път, когато организацията излезе с позиция по проблемите в системата (от Цветан Цветанов, който водеше лична битка с бившата председателка на съюза Мирослава Тодорова, през главния прокурор и видни членове на ВСС до медиите на Делян Пеевски).

"Организацията е важна и съответно мразена от вечната коалиция на съдебната номенклатура и "системните" политически фактори на олигархичния ни режим, но не заради своята масовост. По ред причини българската неспособност за сдружаване при съдиите е особено силна. ССБ винаги е бил авангард в борбата за реформи и културна промяна в съдийското съсловие", оценява ролята на организацията Христо Иванов.

Според Весислава Иванова предложението да се задължи деклариране членството в магистратска организация има съвсем прозаична цел - да виктимизира магистратите. След масираната медийна и политическа атака срещу Съюза на съдиите може да си представите колко съдии от провинцията открито ще декларират членство.

Технически въпрос е, че приетият от парламента текст въвежда задължение тези членства да се обявяват при встъпване в длъжност, т.е. занапред. Не съвсем технически е въпросът кой ще следи дали тези факти се обвяват.

"При непрозрачността на тези общности реалният риск нечие недекларирано членство да бъде санкционирано е функция на волята на ВСС и Инспектората към него. В този контекст координираната акция по притискане на опозицията означава, че нещата продължават постарому. Независимо какви промени се пишат в закона и дори в конституцията, ножът и хлябът са в същите ръце. И това ще продължи поне още 5 години. Братята няма от какво да се притесняват", коментира Христо Иванов.

Точно един месец след като от Пекин председателят на парламента Цецка Цачева обяви съдебната реформа за приключила ("София е едно отлично място за привличане на чуждестранни инвестиции, защото имаме съдебна система реформирана, която бързо и справедливо да решава спорове от търговски характер"), Народното събрание прие окончателно втория пакет от промени в Закона за съдебната власт, които трябва да доразвият идеите от конституционните промени, приети след "историческия компромис" в края на миналата година.

Законопроектът е важна стъпка напред - въпреки опитите да бъде максимално окастрено (от редиците на ДПС и представителите им в съдебната власт) бяха поставени основите на съдийското самоуправление. В същото време промените, засягащи прокуратурата, са изцяло козметични.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    mapto avatar :-|
    mapto

    Следваща стъпка в реформата: да си изберем президент, който ще инициира наново конституционни промени, отговарящи на 7те идеи на Правосъдие за всеки (http://pravosadiezavseki.com/7idei/), подкрепени от абсолютно всички експерти и общественици, както в България, така и в чужбина. Президентската институция има правомощията, както да инициира, така и да прокара реформата. А Бойко Борисов вече заговори, че ако загуби изборите, ще даде път на промяната.

    Подробности и референции към източници тук: http://mapto-on.blogspot.bg/2016/07/blog-post_26.html

  • 2
    ggot avatar :-|
    ggot

    Не трябва да гласуваме за кандидат- президент на всички тези партии в Парламента, които сведоха съдебната реформа до пълно нищо и оставиха нещата, както досега. Щом не направиха нищо, за да има нормална съдебна сиситема, няма да гласуваме за техен кандидат- президент. Не харесваме тяхната работа в Народното събрание.
    Прокурорът и ВСС трябва да са с мандат не повече от 3 години. А защо не да се избират пряко от хората?
    Въпросът е кой да ги смени, може би трябва да получат "ритник по задника" от нас, за да се мръднат. Седят си необезпокоявани от никой. В интервюто Цацата каза, единствено от кои медии има притеснение, с другите не очаква да има проблем.

  • 4
    dgavrilova avatar :-|
    Jeanne D'Arc

    "Прокурори разказаха пред "Капитал", че промените в закона няма да решат основния лост, който имат началниците в държавното обвинение - неформалното влияние. Нещо повече - дори ги засилват. Административният ръководител на една прокуратура има пълна свобода без какъвто и да е било мотив да размества прокурори по отдели, да определя с кои съдебни състави да заседава, дали да участва в обучения и семинари. Тези дребни хватки могат да съсипят ежедневието на един прокурор, който поради една или друга причина е неудобен на ръководството." Този произволно избран цитат показва презумпцията на автора, че ръководствата на прокуратурите са винаги моши, а редовите прокурори - винаги добронамерени професионалисти. Ами ако в някакъв момент се окаже обратното? Тогава тази оставена възможност за субективна преценка на ръководството ще се окаже предимство!

  • 5
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    Явно за да стане истинска съдебна реформа,трябват Конституционни промени и ВНС.Иначе с тези па дьо дьо,нищо съществено няма да се случи.

  • 6
    ssh34368102 avatar :-|
    роджър

    До коментар [#5] от "Cara Mia":

    +++
    Понеже е така, всички други "апели" са само тъжен популизъм /от грамотните/, и пълна неграмотност от останалите ...

  • 7
    penetrating avatar :-|
    penetrating

    Явно, за да има действителни съдебни реформи трябва магистратите да се освободят от опеката на политиците и висшестоящия началник, да се промени оценката на кариерното им развитие, като същевременно се създаде действителен професионален контрол на работата им.
    Тъй като това няма да стане без външен натиск, да се използва ЕС като буталото, което тласка ББ към тези решения. Дали тогава той ще може да управлява партията си е все още неясно :)

  • 8
    ggot avatar :-|
    ggot

    Много неграмотни работят в съдебната система, затова четем такива неадекватни решения по делата.

  • 9
    ssh34368102 avatar :-|
    роджър

    До коментар [#8] от "ggot":

    Ами с 14 000 студенти по право, и само 50-60 реални и грамотни професори, с минимални заплащания в СУ, с тези абсурдни 14 юридически факултета - това е положението !
    Всъщност, няма как да стане реформа с неграмотни /отделно е корупцията/ магистрати !
    Ако държавата /без да увеличава бюджета/, разпредели тези същите пари на максимум 1500-2000 студенти и максимум 3 факултета, нещата ще се променят за 2-3 години ...

  • 10
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Крачка напред, две назад.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK