Излишъкът в бюджета достигна рекордните 3.3 млрд. лв.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Премиерът Борисов обяви, че с повечето приходи ще се строи "Хемус" и ще се дава на общините.

Излишъкът по консолидирания бюджет към края на юли вече е 3.3 млрд. лв., показват предварителните данни на Министерството на финансите. Невижданото от 2008 г. превишаване на приходите над разходите се дължи на повечето данъчни постъпления и на по-малкото държавни инвестиции. Въпреки значителната сума в излишък в края на годината отново ще има дефицит, макар и значително под планираните 2% в закона за бюджета, по думите на финансовия министър Владислав Горанов.

Премиерът Бойко Борисов обаче даде заявка, че всичко, което бъде събрано над плана, ще бъде похарчено за инфраструктурни проекти и за нуждите на различни общини. "Правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала "Хемус", каза премиерът, цитиран от БТА, в събота при срещата си с кметове от общини в Северозападна България, в която участва и финансовият министър Владислав Горанов. Обещанието обаче звучи повече като говорене, защото, първо, "Хемус" няма да се строи тази година, второ, едва ли има други готови проекти за региона и, трето, нужна е актуализация на бюджета, каквато няма информация да се подготвя.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Повече приходи

С предварителните данни за юли финансовото министерство не предоставя детайлна разбивка на приходите и разходите по отделните пера на бюджета. Такава има към юни и тя показва, че най-голямата част от подобрението в приходната част е при данъците. Постъпленията от преки и косвени данъци за полугодието са общо 13.5 млрд. лв., което е с 1.2 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2015 г. Три четвърти от това преизпълнение се дължат на ДДС и на акцизите. Ръст е отчетен при всички видове данъци с изключение на ДДС от внос. С по 100 млн. лв. повече са събрани от данъците върху труда и печалбата на фирмите, както и от осигуровки.

Финансовият министър за пореден път категорично заявява, че преизпълнението на приходите в по-голямата си част се дължи на мерките, които правителството предприема срещу контрабандата, а не толкова на икономическия ръст. "Когато държавата със своите органи застане на терен и си влезе в ролята - идват приходите", каза Горанов, който също участва в срещата с кметовете.



От статистиката се вижда, че за първото полугодие годишният ръст на данъчните приходи е близо 10%, а растежът на икономиката през първото тримесечие бе 2.9%. За второто тримесечие данни все още няма, но според анализатори растежът ще се задържи около това ниво. Повечето събрани косвени данъци обаче са подкрепени от крайното потребление, което през първото тримесечие на годината нарасна с 2.4% на годишна база. Вътрешното търсене е новият двигател на икономиката, а то генерира повече акциз и ДДС за бюджета.

Твърдението на управляващите, че основното увеличение е от борба с контрабандата, е силно преувеличено. Извън малкото оживление в икономиката останалите допълнителни суми идват от разплащанията в енергетиката (забавеният ДДС там беше от порядъка на 250 млн. лв.), от увеличения акциз на цигарите и от вдигнатите административно минимални осигурителни прагове и минимална заплата.

За повишението на общите приходи в бюджета влияние оказват и еврофондовете. Макар новите програми още да не са масово задействани, Европейската комисия сега възстановя суми за разплащанията, които държавата направи миналата година по завършването на проектите от стария програмен период. Също така трябва да се отчетат и получените авансови плащания от ЕК по новите европрограми. За първите шест месеца на годината получените средства от ЕС са около 1.9 млрд. лв. при 2 млрд. година по-рано.

По-малко разходи

За разлика от предходната година, когато правителството направи рекордните 7 млрд. лв. капиталови разходи покрай завършването на проектите по европейските програми, през първото полугодие на тази година вече се вижда двойно изоставане. През тази година, освен че свежите пари от Брюксел са по-малко, държавата отложи изпълнението на някои големи проекти, които трябва да се финансират изцяло с бюджетни средства (като магистрала "Хемус", където дори първата 10-килимоетрова отсечка едва ли ще започне тази година).

От Министерството на финансите обясняват, че голяма част от инвестиционните разходи ще бъдат изместени за последното тримесечие на годината. Именно тогава може да се очаква отново да се появи дефицитът, както се случи и миналата година. Все пак в своя анализ ведомството посочва, че "добрите параметри по изпълнението на приходите и липсата на сериозен натиск от страна на разходите до момента дават основания да се очаква, че в годишен план ще може да се реализира по-голямо от планираното подобрение на бюджетния дефицит".

За разлика от капиталовите текущите разходи (заплати, осигуровки, издръжка, субсидии, помощи, лихви и др.) продължават да се увеличават. За първите шест месеца на годината по това перо са изхарчени 13 млрд. лв., което е с 3% повече от предходната година. Темпът на нарастване съвпада със заложеното в Закона за бюджета за 2016 г.

Общият размер на фискалния резерв към полугодието вече надхвърля 14 млрд. лв., показват данните за изпълнението на бюджета. Подобна стойност не е достигана от създаването на резерва през 1997 г. По сметки в банки (почти изцяло в БНБ) има 12.6 млрд. лв., а вземанията от Европейския съюз, които счетоводно също се водят като част от резерва, са 1.5 млрд. лв. Това са предявени разходи по проекти, които предстои да бъдат преведени от Брюксел в даден момент.