Николай Вълканов: Програмата за развитие на селските райони създава безобразни условия за бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Николай Вълканов: Програмата за развитие на селските райони създава безобразни условия за бизнеса

"В момента в България се дават едни от най-високите субсидии в ЕС за млечни крави. Но понеже се дават срещу нищо, резултатът също е едно голямо нищо", смята управителят на "ИнтелиАгро" Николай Вълканов

Николай Вълканов: Програмата за развитие на селските райони създава безобразни условия за бизнеса

Управителят на "ИнтелиАгро" пред "Капитал Daily"

Силвия Радославова
24993 прочитания

"В момента в България се дават едни от най-високите субсидии в ЕС за млечни крави. Но понеже се дават срещу нищо, резултатът също е едно голямо нищо", смята управителят на "ИнтелиАгро" Николай Вълканов

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Николай Вълканов е анализатор и управител на "ИнтелиАгро" – неправителствена организация, която подкрепя развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство. Водил е проекта "Икономически анализ на селското стопанство" към Института за пазарна икономика в периода 2012 - 2014 г. Автор е на изследвания върху влиянието от прилагането на директните плащания на площ в България, проблемите на млекодайното говедовъдство в страната, перспективите пред производство на плодове и зеленчуци и др. Има над 150 публикации в различни медии на селскостопанска тематика. Завършил е "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, която задава цялата рамка за развитие на сектора, ще мине през нова промяна през 2020 г. В каква посока се очаква да бъде тя?

В момента се прави проверка на т.нар. зелени изисквания, които фермерите трябва да изпълняват, за да получат пълния размер субсидия. Вече има едно доста добро изследване по въпроса от аналитичното звено на ЕК, което специално за разнообразяването на културите - изискването по-големите зърнени стопанства да отглеждат поне 3 култури, доказа недвусмислено, че ефектът от тази мярка е пренебрежимо малък и на фона на милиардите, които струва, и сложността по прилагането й я прави безсмислена. Така че в тази посока би трябвало да очакваме промени.

Вероятно ще се отделят повече средства за управление на риска и пазарните шокове. ЕС трябва да се справя с изоставаща производителност, ограничена конкурентоспособност и застаряването в сектора, което не може да стане в рамките на сегашната ОСП и механизма на директни плащания.

А ще има ли Brexit силно отражение върху дизайна на новата ОСП?

Няма как да няма, защото, от една страна, парите за нея ще бъдат по-малко, а от друга, разумните гласове в подкрепа на пазарно ориентираните политики намаляват, и то с много ключов глас. Сега в тази група остават северните държави като Холандия, Дания и Швеция.

Българското селско стопанство извървя труден преход след раздържавяването му и връщането на земята на собственицитe. Как премина секторът през този преход и има ли земеделието вече своето модерно лице?

В България, след като се прехвърля земята и селското стопанство се одържавява, връзката на човека със земята и животните е прекъсната. В някакъв смисъл все още берем негативите от това. Практически у нас няма професионални фермери, а тези, които започват да се занимават със земеделие след идването на демокрацията, са в една част бивши шефове на кооперации, агрономи и комбайнери, а в друга - съвсем случайни хора. Често се случва хората буквално да се учат на гърба на градината и животните. Затова и имаме много ниски резултати по отношение на добиви и производителност. Що се отнася до технологиите, сме отчайващо назад. Интензивни овощни градини, при които се постигат оптимални добиви с оптимално качество от минимална площ, в Западна Европа са започнали да се садят масово около Втората световна война. А ние до ден днешен не можем да разберем какво е това "интензивно земеделие". Друг проблем е, че част от земеделието в страната е тясно свързано с политиката по един или друг начин. Като започнем от някои от най-големите играчи, които са създадени от или са близки до партии, и стигнем до определени отрасли, които са откровено на издръжка на бюджета или на европейските субсидии.

Иначе имаме и образцови, много модерни стопанства, но те са твърде малко.

А има ли я експертизата, която да насочи фермерите как да работят и какви технологии да използват, така че стопанствата им да са по-ефективни?

Нашата наука е много далеч от практиката и модерните неща, с някои изключения. Може би във всеки институт или опитна станция има някого, който следи и се интересува от развитието на технологиите, но като цяло на тези места не може да се види кой знае какво. Когато пък производителят е рязко забогатял, както се случи между 2008 и 2012 г., той дори да използва най-добрата експертиза, налична в страната, накрая пак решава нещо свое.

Лошото е, че фермерите не се насочват към подобряване на качеството на продукцията си и на добивите от нея, а все още се конкурират за земя. Едно стопанство от 5 хил. дка може да бъде достатъчно печелившо и ефективно.

Новата ПРСР тръгна с нова визия за земеделския сектор, ще се отрази ли тя благоприятно на намаляващата добавена стойност от селското стопанство? Ще имат ли приоритетните сектори пазарен успех?

Последните промени, които бяха направени по мярката за инвестиции, благоприятстват добавянето на стойност в стопанствата - за да имаш шансове да спечелиш с проект в овощарството или зеленчукопроизводството например, той трябва да е с мащабите на изграждане на база за охлаждане, калибриране и пакетиране, заготвяне. Но за да се направи модерно стопанство, трябва да си голям и със сериозни финансови възможности. Ние просто не сме стигнали до това ниво. Първо трябва да има добра производствена база от модерни насаждения, даващи високи добиви и качество, и тогава да се предприеме следващата стъпка. А програмата в сегашния си вид не дава предимства за развитието на такъв тип производство.

Що се отнася до приоритетите, реално ние нямаме приоритети. Единственото, до което ще доведат те, например в зеленчукопроизводството през тази година, е, че ще се зарием от тикви и дини, но не защото са много ценни, а защото това е най-лесният начин да вземеш субсидията за площ. Ние все повече се залъгваме, че правим някакво земеделие, а истината е, че не правим никакво земеделие. Единственото, което правим, е да се чудим как по най-добър начин да усвоим парите от Европа и на ниво стопанство, и на ниво администрация.

Министерството на земеделието промени преди дни част от схемите, за да има по-справедливо разпределение на средствата, и тиквите, орехите и зеленият фасул ще отпаднат от подпомагането точно защото разходите по отглеждането им са ниски и площите с тях значително са се увеличили. Закъсняла ли е тази промяна? Какви са другите ключови моменти по изменените схеми?

Министерството можеше да спести много публичен ресурс от разхищение и да не се налага постоянно да прави промени в движение, ако се вслушваше навреме в неправителствения сектор. Многократно сме сигнализирали за проблемите, които поражда безразборното подпомагане. Желанието да се "усвояват" европейските субсидии на всяка цена и всички да са доволни, за да няма брожения в сектора, води единствено до проблеми.
Промените в обвързаната подкрепа в секторите плодове и зеленчуци са в правилната посока - ограничаване броя на подпомаганите култури, увеличаване на добивите от декар, които трябва да се докажат. Но министерството продължава да живее с концепцията за земеделие от 70-те години на ХХ век и все още е много далеч от мисълта да стимулира модерно, интензивно селско стопанство. В сектор животновъдство промените изобщо не предвещават качествен скок, тъкмо обратното. Ще се субсидират животни с добиви, които подхождат повече на някоя държава от третия свят. Но ние сме в Европа и се конкурираме с държави, които произвеждат по 6-7-10 тона мляко от крава. Това не е въпрос на субсидии. В момента в България се дават едни от най-високите субсидии в ЕС за млечни крави. Но понеже се дават срещу нищо, резултатът също е едно голямо нищо.
Как оценявате напредъка по новата ПРСР?

Моето мнение за програмата е, че създава едни безобразни условия за бизнеса. В нормалните държави има ясен график в годините напред кои мерки кога ще бъдат отворени и колко точно ще продължи приема на проекти. Схемите са измислени с анализ и мисъл и няма нужда да се правят промени всяка година. Земеделската програма е единствената, по която проекти не могат да се подават по електронен път. Одобрението на проекти по мярката за инвестиции се проточи цяла година. Хората чакат нов прием по същата мярка, който беше определен за юли, премести се за август, а сега се говори за октомври или дори за догодина. Същевременно от министерството първо се кълняха, че няма да отделят повече средства за първия прием, а сега слуховете са, че точките ще падат още. Хората чакат и не знаят нищо. Ако ти си истински земеделец и ти е дошло времето да развиеш бизнеса, на тези неща ли ще разчиташ?

А какви са причините за това? Ако преди обяснението беше липсата на опит на администрацията, не трябва ли вече машината да е добре смазана?

Не можем изобщо да говорим за работеща машина, когато са замесени толкова много лични интереси - и в Държавен Фонд "Земеделие", и по високите етажи. За съжаление живеем в среда, в която, ако си близък до силните на деня, можеш с едно вдигане на телефона да промениш някоя наредба и да получиш предимство.

Кои мерки от новата ПРСР според вас водят до най-голямо изкривяване на стимулите при кандидатстване?

Трудна е класацията. Огромни злоупотреби се правят с биологичното производство. Има огромен ръст от над 30% на новорегистрираните биопроизводители заради една вратичка, която им даваше предимства при кандидатстването. Вземете например орехите, които от култура, която е била сравнително по-слабо застъпена в България, само за пет години почти утроиха площите си. И всичките нови площи са биологични. Лошото в случая е, че без значение дали гледаш биологична череша, ябълка или орех, субсидията е еднаква. Но опитайте да отгледате череша или ябълка, при която грижите са в пъти по-големи! Как можеш да съпоставиш разходите за едното с разходите за другото? Да се създадат орехи просто е най-лесното нещо, защото слагаш 10 дръвчета на декар, според минималното изискване на фонда, и започваш да получаваш едни пари. Това и Европейската комисията го е видяла вече, само ние още не сме.

Да вземем мярката за инвестиции – дават се повече точки за строителство, значи ще построим нещо. Трябва да се назначат хора, няма проблем, нищо че не ни трябват. Трябва да сме енергийно ефективни, плащаме си на одитор едни 5-8 хил. лв. да докаже, че сме такива, и накрая си купуваме лелеяния трактор, който, като ни орежат парите по проекта, защото това вече се превърна в практика на фонда, излиза, че сме можели да си го купим сами, без да се занимаваме с всичките тия глупости.

Какви са очакванията към тазгодишната зърнена реколта и пазара?

В момента световните запаси от основните зърнени култури (т.е. свръхпроизводството) са на 30-годишен връх и могат да оберат един по-рязък спад в предлагането. Затова дори да се изправим пред такъв спад заради някакво сериозно климатично явление например, няма да имаме пика в цената, както през 2012 г., когато запасите бяха изтънели.

Тази година пшеницата тръгна с по-ниски цени от миналата (220-250 лв./тон) и това беше очаквано. Факторите, които движат цената, са определени. Това са запасите, цената на петрола и курсът на долара. Не бих казал обаче, че цената ще спадне много повече от тези нива. Цените и на зърното, и на млякото, макар да спадат, се приближават към средносрочните си исторически нива.

Какво трябва да бъде поведението на държавата по отношение на кризата в млечния сектор?

Голяма част от проблемите в сектор "Мляко" в България са породени именно от администрацията, която дълго време удължаваше прехода за фермите, които не са категоризирани, и поставянето на милион изисквания пред тях, които изобщо не са задължителни в Европа. Иначе субсидиите са повече от достатъчни – могат да достигнат 800 - 1000 лв. на животно, като се сметнат всички схеми. Въпросът е, че не се дават срещу конкретни резултати. Тези нови милиони, които сега се наливат за спасяване на сектора, няма да променят нищо. Въпросът е, че ние в млечния сектор сме на опашката в ЕС по производителност и понеже вадим много малко пари от глава животно, няма как да сме конкуренти на този пазар.

Защо никой в министерството не обръща внимание, че и сега над 50% от млякото отиват в сивия сектор, същото е и с говеждото месо.

Отглеждането на кои култури е най-перспективно за българското земеделие? Кои са потенциалните нови пазари за българската селскостопанска продукция в бъдеще?

Всичко е перспективно, ако го правиш както трябва, но истината е, че от нищо не се печели толкова от единица площ, колкото от зеленчукопроизводство. Това е най-печелившото занятие, но също така е високо рисково. Това, което тук спира развитието му, идва от факта, че са необходими напояване и работна ръка, а и двете ги няма. Проблем е, че цялата социална система не е направена така, че да мотивира към труд.

Интервюто взе Силвия Радославова

Николай Вълканов е анализатор и управител на "ИнтелиАгро" – неправителствена организация, която подкрепя развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство. Водил е проекта "Икономически анализ на селското стопанство" към Института за пазарна икономика в периода 2012 - 2014 г. Автор е на изследвания върху влиянието от прилагането на директните плащания на площ в България, проблемите на млекодайното говедовъдство в страната, перспективите пред производство на плодове и зеленчуци и др. Има над 150 публикации в различни медии на селскостопанска тематика. Завършил е "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    "Единственото, което правим, е да се чудим как по най-добър начин да усвоим парите от Европа и на ниво стопанство, и на ниво администрация."
    Един да каже истината, ама то пък кой ли ще го чуе.

  • 2
    nikolai_petrov avatar :-|
    FanFan - la tulipe

    Като човек, който има досег със земеделието и ПРСР мога да кажа, че изложеното в статията е самата истина!

  • 3
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    "БЕЗОБРАЗНИ" разбира се:
    - къщи за тъщи
    - зъболекарски кабинети
    - автомивки
    - барове
    - VIP-любовище
    ...

  • 4
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    [quote#3:"Наблюдател"]"БЕЗОБРАЗНИ" разбира се: [/quote]

    https://bivol.bg/dfz-vip-lyubovishte.html

  • 5
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    "Порожанов крие "къщи за тъщи" за над 114 милиона"
    https://bivol.bg/kushti-za-tushti-114-mln.html

  • 6
    mi6ail1234 avatar :-|
    mi6ail1234

    Един познат ми каза,че за 3 години зърнопроизводителите от субсидиите си смениха джиповете,а даже и купиха най-нови модели на дъщерите си.

  • 7
    stanimir avatar :-|
    zzz

    Почти всичко е вярно, но тука гледам коментарите за големите зърнопроизводители и джиповете. Искам да ви уверя, че най-големите зърнопроизводители в Добруджата, не са земеделци от последните години/т.е. като влязохме в ЕС и започнаха субсидиите/. Те разботят от 90-те години, и са станали големи за повече от 20 години. Тогава нямаше субсидии и е било много трудно, но са оцелели и са се развили. Недейте говорете за всички като едно цяло. Парите им са техни и са си ги изкарали. Познавам някои от тях и знам цялата им история. Икономист съм, не съм земеделец, за да не тръгнат приказки. Друг е въпроса, че в последните години/особено след 2008-2009 г. - в кризата/ в бизнеса навлязоха всякакви мошеници - строители, мутри и др., много от тях от София, само и само да вземат субсидиите. Какво ти разбира малоумен столичанин/обикновено строител/ от зърнопроизводство например. Та леко с квалификациите, джиповете не са само на мутри.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Браво за откровенното интервю и точния анализ. И перфектен извод:

    "Проблем е, че цялата социална система не е направена така, че да мотивира към труд."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK