Гръцкият кабинет в София: транспорт, газ, обещания и общи снимки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцкият кабинет в София: транспорт, газ, обещания и общи снимки

Основен акцент на междуправителствената среща бяха общите енергийни проекти между България и Гърция

Гръцкият кабинет в София: транспорт, газ, обещания и общи снимки

Българският премиер заяви, че страната "спокойно" може да влезе в чакалнята на Еврозоната

Мартин Димитров, Георги Желязков
12999 прочитания

Основен акцент на междуправителствената среща бяха общите енергийни проекти между България и Гърция

© Георги Кожухаров


Газ, ж.п. връзки, туризъм и води. Това бяха темите, които българският и гръцкият кабинет обсъдиха на третата си обща среща, проведена в резиденция "Бояна". По-интересни обаче бяха темите, които липсваха от обявените - двете големи въпросителни пред региона: Турция и бежанците.

След успешното провеждане на първата фаза на пазарния тест по проекта за изграждане на интерконектора Гърция-България, предстои през следващата седмица да стартира и втората фаза – по подаване на обвързващи оферти за резервиране на капацитет за газопровода. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова пред своя гръцки колега Панос Скурлетис. "Съвсем скоро двамата енергийни министри ще обявят процедурите за обществени поръчки и да започва изграждането", обеща Бойко Борисов на съвместната пресконференция на премиерите на двете страни.

На срещата се обсъдиха редица общи енергийни проекти, довършването на железопътната връзка между Бургас и Александруполис в рамките на две години, както и управлението на язовирите в България, за да не се наводнява коритото на р. Марица в нейната гръцка част.

Енергийни, транспортни и водни връзки

Основният акцент от срещата между двата кабинета бе напредъкът на преговорите между Гърция и България по различни енергийни проекти. Зам.-министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подчерта, че страната ни вече е декларирала политическата си воля да участва като съдружник в изграждането на нов терминал за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис. Освен това Дончев е добавил, че газовият интерконектор между двете страни трябва да се намира близо до планирания терминал, за да се максимизират икономическите ползи от строежа на двата проекта. Борисов каза, че "така си гарантираме, че нито една от двете държави не може да бъде заобиколена при новите газови коридори, откъдето и да минат".

Освен газовите коридори, двата екипа са обсъдили още въпроси, свързани с туризма, управлението на водите, блокирането на границата от гръцките фермери, жп линията Бургас-Александруполис, както и европейската солидарност.

Още през септември ще има срещи с фермерите и синдикатите в Гърция, за да не се получават повече блокирания на границата, както се случи по време на великденските празници тази година, заяви българският премиер. От своя страна, гърците са говорили за своята болка - изпускането на вода от българските язовири през есента. Борисов и Ципрас са обсъдили по какъв начин да се подобри контрола, за да се намали риска от наводнения, които се създават по долното поречие на р. Марица, след българската част.

Над 1 млн. български туристи се очаква да посетят Гърция до края на годината, твърди гръцкият премиер. Много гърци също посещават България, но най-често през зимата, добави той. В тази връзка министрите на туризма на двете страни подписаха двустранно споразумение за задълбочаване на връзките между двете страни в този сектор.

Друга идея е бърза жп връзка между Бургас и Александруполис, през Свиленград. Идеята на проекта, лансиран от Европейската комсия за пръв път през 2013 г. е да се създадат два интермодални терминала в пристанищните градове и се нарича Sea2Sea. Целта му е да стане алтернатива на пренатовареното истанбулско пристанище. Ще бъде анализирана и възможността за създаване на връзка с Русе и р. Дунав. Според изказванията на двамата премиери на България й остава да изгради жп-връзката Бургас-Карнобат, тъй като линията до Свиленград беше модернизирана, а на гръцката страна - да електрифицира участъкаАлександруполис-Орменион.

Двамата премиери също се обявиха против идеята за "Европа на две скорости" и, като погранични на ЕС страни, обградени от конфликти и кризи, призоваха за повече европейска солидарност. Ципрас подчерта подкрепата си за българско членство в шенгенското прострнство. Премиерът Борисов пък използва случая, за да припомни за "несправедливото" недопускане на България в Шенген.

И една премиерска вметка за еврото

"Ние пък като държава в момента покриваме всички критерии и можем спокойно да кандидатстваме за чакалнята на Еврозоната". Тези думи на Борисов отново възродиха темата с влизането на страната ни във валутния съюз. За последно това беше тема в началото на юли, когато Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз. Разликата е, че преди месец българският премиер директно заяви, че "изпълняваме всички количествени критерии, но ще въведем еврото възможно най-късно", докато сега втората част от изречението не беше изказана гласно. Но вече е ясно, че с или без нея, еврото остава далечна цел.

Има конкретна причина правителствата досега да не са подали формална молба за присъединяване към Обменно-валутния механизъм (т. нар. чакалня), в която според европейските правила трябва да прекараме минимум две години преди да приемем еврото. И тя е, че няма да ни приемат, а евентуален отказ ще ни отдалечи още повече от тази цел. А няма да ни приемат, защото европейските институции, особено Европейската централна банка (ЕЦБ), не ни вярват.

Премиерът е прав, че България изпълнява техническите критерии за влизане в "чакалнята: дефицитът ни е в рамките на 3% от БВП, нивото на дълга ни е доста под заложените 60% от БВП, националната ни валута е с твърд курс спрямо еврото, а инфлацията ни е дори отрицателна. Страната ни обаче не изпълнява неформалните критерии, които за Европа са дори по-важни. В последния доклад на ЕЦБ за конвергенция, беше казано директно, че страната ни не е готова за еврозоната, защото не се правят реформи в ключови сектори. Извън числовите критерии има проблем, свързан със законодателството, което не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. Визират се конкретно Законът за БНБ, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за кредитните институции.

Някои репортери не изпуснаха възможността да си направят "селфи" с двамата премиери
Фотограф: Георги Кожухаров

Газ, ж.п. връзки, туризъм и води. Това бяха темите, които българският и гръцкият кабинет обсъдиха на третата си обща среща, проведена в резиденция "Бояна". По-интересни обаче бяха темите, които липсваха от обявените - двете големи въпросителни пред региона: Турция и бежанците.

След успешното провеждане на първата фаза на пазарния тест по проекта за изграждане на интерконектора Гърция-България, предстои през следващата седмица да стартира и втората фаза – по подаване на обвързващи оферти за резервиране на капацитет за газопровода. Това каза енергийният министър Теменужка Петкова пред своя гръцки колега Панос Скурлетис. "Съвсем скоро двамата енергийни министри ще обявят процедурите за обществени поръчки и да започва изграждането", обеща Бойко Борисов на съвместната пресконференция на премиерите на двете страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    winterbach avatar :-P
    Петър Иванов

    какво може да си разменяме с гърците , освен лакърдии...

  • 2
    subaru avatar :-|
    subaru

    България, Гърция, Хърватия, Румъния, може и Словения трябва да образуват Балканската петорка и да работят заедно в ЕС за защита на интересите си. Които в много отношения съвпадат. Засилването на сътрудничеството с Вешеградската четворка също е в наш интерес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK