Новите еврофондове: 805 млн. лв получени, 386 млн. лв изплатени

България е получила два пъти повече пари от Европейската комисия, отколкото е успяла да похарчи дотук за новите европрограми. Справката в новия модул на системата за публичност на еврофондовете ИСУН показва, че до момента Брюксел е превел по българската сметка 805 млн. лв., а реално изплатените суми тук са 386 млн. лв.

Причината е в забавянето на стартирането на програмите, които де факто започнаха от средата на 2015 г., вместо от 2014 г. По тази причина много от тях още не са минали дори 1% от изплатените пари. Комисията пък превежда всяка година определена сума като авансови плащания, като това ще продължи до догодина и процентът е между 7% и 10% от всяка програма. В момента са преведени около 5% от парите. Над 400 млн. лв отгоре, които бюджетът притежава в момента, са на разположение на дирекция "Национален фонд" в Министерство на финансите. Вероятно те се харчат за покриване на дупки от миналия програмен период, където разплащането по проекти продължава.

Оперативни програми - изпълнение

Програма	Бюджет (млрд.лв)	Договорени (млрд.лв)	Договорени %	Изплатени (млрд.лв)	Изплатени %	Получени от ЕК (млрд.лв)	Получени %
ОПТТИ	3.5	1.5	43	0.146	4.23	0.147	5
ОПОС	3.25	0.20	6	0.011	0.35	0.138	5
ОПРР	2.8	0.30	10.6	0.006	0.23	0.120	5
ОПИК	2.3	0.44	18.8	0.031	1.35	0.098	5
ОПНОИР	1.3	0.11	8.9	0.002	0.17	0.054	5
ОПРЧР	2	0.72	35.7	0.170	8.47	0.181	10.46
ОПДУ	0.626	0.07	11.4	0.006	1.06	0.026	5
ОПХ	0.241	0.08	34.7	0.011	4.74	0.028	13.52
ОПИМСП	0.199	0	0	0	0	0.010	5
ПМДР	0.208	0	0	0	0	0	0
Общо	16.46	3.43	20.86	0.387	2.35	0.805	4.89

От дирекцията за управление на еврофондовете към МС уточниха, че е "съвсем естествено плащанията по програмите в началото на периода да вървят с по-бавни темпове. Първите години на програмния период са години на подготовка и обявяване на процедури за кандидатстване, оценка на проектни предложения и сключване на договори." Оттам дават справка, че към момента общият брой подадени проектни предложения по всички оперативни програми (без селската програма, която все още не влиза в наблюдението на ИСУН) е над 10 500 на обща стойност почти 10,5 млрд. лв, а сключените договори надвишават 2000 бр.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сравнението с първия период също е показателно. Ако към средата на 2009 г. договорените пари са били 6,7%, а изплатените - 0,9%, то сега за същия срок са договорени над 20% и изплатени над 2,3%, сочи справката.

Първи и последни

Най-много договорени средства засега има по "Транспорт" (ОПТТИ - 43%) и "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР - 35%). За първата причината са големите проекти, които бяха договорени почти веднага с отварянето на програмата и са продължение на миналия период - трети лъч на метрото в София на стойност над милиард, и трети лот на "Струма" (без Кресненското дефиле), на стойност почти 740 млн. лв. Втората пък по традиция е най-бърза, защото там обществени поръчки почти няма, тя беше договорена и отворена най-рано и много от по-големите й проекти минават през Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане.



Най-изоставаща е "Околна среда" (ОПОС), където са договорени малко над 6% от парите. Там проблемът е във все още застоялата водна реформа, която тепърва трябва да обедини общините във ВиК асоциации и да намали броя на ВиК дружествата от 51 на 29. Преди няколко месеца министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова съобщи, че 14 общини все още отказват да се включат в процеса, което го спъва. ЕК е поставила като условие окрупняването на сектора и повишаването на ефективността му като условие, за да отвори за ползване средствата. Причината за съпротивата на някои кметове е вдигането на цената на водата, ако влязат в асоциация с други общини. Това обаче е неизбежно - водата така или иначе трябва да поскъпва, за да може направените в инфраструктурата инвестиции да бъдат поддържани (което също е условие за отпускането на парите).

Най-зле откъм изплащането на пари пък е многострадалната "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Едва 0,17% от парите по програмата са платени. Проблемите в тази програма, където станаха промени в ръководството, са толкова много, че отсега има риск средства по нея да бъдат загубени при междинния преглед на постигнатите цели (виж допълнителния текст).

"Региони в растеж" (ОПРР) също е разплатила доста малко средства, но там най-голямата ос, по която 39 общини ще получат лъвския пай от парите, вече е разпределена и остава да започнат да се случват проектите. Там пък проблемите ще бъдат от друго естество - предимно на контрол и адекватност на проектите.

Безспорно обаче най-трагична като цяло изглежда картината в рибарския сектор (ПМДР). Програмата там беше одобрена едва в края на миналата година, след като беше върната и пренаписана изцяло. По нея още няма нито един договорен проект и нито един разплатен лев.

Програмата за малки и средни предприятия (ОПИМСП), която е възложена на Европейския инвестиционен фонд, сега ще обявява конкурси за финансови институции, през които да минава финансирането. При нея обаче притеснения относно времето на изпълнение няма особени, защото от миналия програмен период опитът сочи, че финансовите инструменти доста бързо се реализират на пазара.

Какво се случва в образователната програма? Четири месеца след като отговарящият за програмата зам.-министър проф. Николай Денков беше принуден да напусне поста и месец след като министър Меглена Кунева заяви, че тя поема контрола върху европейските средства в сектора, ситуацията не изглежда добре. Към момента реално изплатените средства по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) са само малко над 2 млн. лв. или 0.17% от общия бюджет. Това е най-ниската стойност за всички досега тръгнали програми. Пречка да се изплащат реално средства по ОПНОИР до скоро беше липсата на акредитация на Управляващия орган на програмата. Но това не може да е обяснението за ниския дял и на договорени средства - към 2 август той е 8.92%. Това е почти толкова, колкото беше и четири месеца по-рано (8.7%) и също е сред най-ниските сред всички програми. Изплатени пари има по схеми, по които Министерството на образованието и науката (МОН) реално само разпределя финансиране, като студентските стипендии и кариерното ориентиране в училище. В края на юли Кунева подписа първите 34 договора по процедурите "Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение" и "Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и/или търсещи или получили международна закрила". Тогава МОН обяви и, че до края на август ще бъдат подписани всички договори с одобрени за финансиране общини, училища, детски градини и неправителствени организации, които са изпълнили условията преди договарянето. Заради основателните съмнения в капацитета на МОН да управлява европейски средства, договарянето на програмата беше дълго и с препятствия. Проф. Денков успя за краткия си престой в министерството да задвижи работата и по неговите планове до края на годината трябваше да започнат проекти на стойност повече от половината от целия ресурс на ОПНОИР. След изненадващата смяна на Денков, и въпреки уверенията в качествата на новия й заместник Красимир Киряков, в началото на юли Кунева обяви, че тя става ръководител на ОПНОИР. Поводът бяха съмнения за злоупотреби по схемата за подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение. Тогава неправителствената организация Национална мрежа за децата сигнализира, че няколко от спечелилите проекти си приличат съмнително много. В крайна сметка се оказа, че те са на регистрирани по едно и също време организации от свързани лица. Договори с тях не бяха сключени, но остана съмнението, че МОН не успява да осигури честно разпределяне на европейските средства. Едно от основните забавяния по ОПНОИР беше с проекта "Твоят час" - мащабната програма за извънкласни дейности с бенефициент МОН, която продължава програма "УСПЕХ" от миналия програмен период. Срокът за неговото пускане беше удължаван три пъти по искане на ръководителя на проекта и на главния секретар на МОН Красимир Вълчев. Забавяне има и по темата, която най-много вълнува научната общност - изграждането и развитието на центрове за компетентност и центрове за върхови постижения. Новият екип на Меглена Кунева беше започнал опити за промени в тази част на програмата, но те бяха отхвърлени от Европейската комисия. Проблемите по ОПНОИР могат да доведат до риск от загуба на финансиране в края на 2018 г., когато има контролен период за усвоените средства.