Според последното цялостно проучване на покритието на канализацията отпреди десетина години мрежа има на около 70% от територията на града. Както ще видим след малко, положението едва ли се е подобрило драстично. В София има 1680 км канали (и още около 500 км самодейна незаконна канализация, за която ВиК дружеството не отговаря). За да бъде завършена изцяло ВиК системата в града и в околните села обаче, по сметки на "Софийска вода" ще са нужни около 1.6 млрд. лева. На този фон, когато в началото на годината ресорният заместник-кмет Ирина Савина каза, че до края на 2020 г. "сме си поставили амбициозната цел град София да бъде с изцяло изградена канализация, като се възползваме максимално от европейските средства", ни беше трудно да повярваме.

Ориндж каунти без канал

Канализацията на някои от къщите и блоковете в "Драгалевци" приключва в деретата на квартала, а оттам - в Перловска река

Фотограф: Надежда Чипева

Да вземем Драгалевци за отправна точка, за да си обясним как се случва строежът на канализация в София. Кварталът, създаден като отдалечена вилна зона, никога не е имал план за система за отпадни води. След 90-те години интересът към квартала порасна, но инфраструктурата така и не го настигна. Концепцията за колектора, който да поеме мръсните води на петте хиляди жители на квартала, се появява с общия устройствен план през 2009 г. и подробните устройствени планове, които вървят с него. Подобно на много други технически планове в София обаче, разминаванията между чертежите и реалността са огромни. Законът позволява канализацията в България да се строи само под улици. Проблемът е, че на места като горната част на "Лозенец" (където е улица "Флора Кънева"), улиците на чертеж не винаги са такива на практика. Това може да е инженерно най-доброто място да се постави колекторът, но то се сблъсква с реалността, че върху него има собственици на върнати в реални граници земи. Тук общината и "Софийска вода" около десет години се борят да организират и финансират отчуждаването на земите и строежа на колектора. За този период са постигнали около 2/3 успех. Последните 30% от територията в момента е блокирана заради дела на собственици на парцели по трасето срещу общината.

Канализацията е скъпо удоволствие - между пет и десет пъти по-скъпо от строежа на водопровод. За разлика от полагането на нови тръби за питейна вода обаче, отходните канали не носят почти никаква възвращаемост на "Софийска вода". Затова и не е учудващо, че през 2016 г. фирмата е построила и рехабилитирала около 5 км канализация за целия град. Като прибавим към инвестицията на концесионера и цената на отчуждаването, която общината плаща, ситуацията става драматична. "Всъщност дотук, при това това е по-евтиният етап за отчуждаване в Кръстова вада, се оказа, че имаме съотношение 1:1 - за 1 лев строителство даваме 1 лев за отчуждаване", коментира кметът Йорданка Фандъкова по повод протестите в Драгалевци миналата седмица. Всъщност по сметките на общината 60-те процента от колектора на квартала, които са изградени дотук, са стрували шест милиона лева - 3.5 млн. лв. за отчуждаване и 2.5 млн. лв. за строителство.

Последната, трета част от проекта за колектора по предварителни сметки трябва да погълне още около 2 млн. лв. само за отчуждаване на земята. И това е дори преди да се стигне до самия квартал. Миналата година от Столична община бяха изчислили, че за вътрешнокварталната канализация в "Драгалевци" ще трябва да отчуждят още 108 декара частни имоти срещу допълнителни 43 млн. лв. С това уравнението дали кварталът ще има канализация скоро, натежава още повече към отговора - не.

Инфраструктурата на "Драгалевци" не успява да настигне строителния интерес. По закон сградите до кота корниз 10 м. може да използват собствени пречиствателни станции или изгребни ями, които да отводняват на определен период от време. Хората обаче се притесняват доколко тези изисквания се спазват.

Фотограф: Надежда Чипева

"Имаме средно по 10 млн. лв. годишно за отчуждаване и колегите се вместват в тях", коментира пред "Капитал" Дончо Барбалов. По думите му всеки работещ софиянец плаща средно по 10 лв. годишно за това перо. Тези пари, разбира се, не са концентрирани само в канализационни проекти. В момента например основното усилие е насочено към разширяването на метрото. "В София се строи много бавно, защото всичко се обжалва", обяснява цялата ситуация Барбалов. Това впрочем е вярно не само в столицата, а навсякъде.

Защо Перловска няма да е Сена

Но това обяснение едва ли звучи убедително за тези, които всеки ден живеят с миризмата и мръсотията на обществените пространства. За протестиращите в Драгалевци това лято е добър момент да вдигнат шум заради строящото се малко под квартала разширение на бул. "Черни връх". "Сега могат да използват момента и да прокарат канализацията, тя може да се изведе под булеварда. Предишният главен архитект Петър Диков ни обеща, че може да стане", казва една от организаторките на протеста Владимира Владимирова. На практика обаче такъв план няма. И с темпото, с което се придвижват подобни проекти, няма как да се случи преди завършването на булеварда в края на годината. "В мандата, в който съм кмет на района, няма да може да се случи канализация. Трябва да бъдем реалисти", обобщава кметът Теодор Петков. Хората в този квартал чакат решение на проблема си от 20 години и не е чудно защо са решили да разнасят тоалетни чинии из булевардите при новината за отлагането му с още десет.

Проблемите на Драгалевци могат да бъдат приложени за всеки от кварталите в периферията на града, който няма късмета да е с довършена по времето на соца канализация. В съседно "Симеоново" от няколко години се строят нови канали, но за цялото това време отходните тръби все още не са стигнали до вътрешността на квартала. Бояна има частично изградена мрежа, в Княжево - също. В кварталите "Бъкстон" и "Павлово" проблемът също не е решен. Бистрица, Железница и Владая нямат и километър канализация. Село Лозен има изцяло изградена канализационна мрежа, която... се излива в близкия напоителен канал и оттам тръгва към язовир "Огняново".

В Драгалевци няма нито метър изградена канализация. В съседно Симеоново, което има изграден колектор, строежът на канализацията започна преди няколко години, но още не е стигнал до вътрешнокварталните улици. Бояна и Княжево имат частична канализация, в Лозен има изградена мрежа, която се излива в близкия напоителен канал, а в селата Бистрица и Железница няма канали за отходни води.

Фотограф: Надежда Чипева

Пречистването на отходните води през 2016 г. може да изглежда като нещо базово, но не е така в град, чиято ВиК система никога не е била проектирана за това. За хората от Драгалевци е учудващо как в квартала се появяват цели блокове, когато няма изграден канал. На практика обаче всяка постройка с кота корниз до 10 м може да си изгради собствена изгребна яма (т.е. такава, която не се излива в почвата, а трябва да бъде изпразвана на определен период от време). Тук обаче никой не вярва, че това се случва. В сектора масово знаят, че подобен тип ями се перфорират, след като строежите бъдат приети от общината. Същите въпроси стоят и във всички нови квартали, които изникват в полетата под южната дъга на Околовръстния път и другаде.

Освен дискомфорта за всеки, който живее в близост до деретата в тези квартали, този бъг в градското планиране на София има отражение и върху останалата част на града. Канализационната система на целия град е построена по течението на шест реки, които текат условно по диагонал от югозападната част на София към пречиствателната станция "Кубратово" - от север на юг. Район "Витоша" и повечето от тези квартали са в най-горната точна на тази система. Под тях са всяко поточе, река и канал в града. Ако случайно сте останали скептични към идеята Перловската река да стане пълноводна, както се говореше в Столична община миналата година, сте били напълно прави. София няма как да развива нормални пространства около реките си, докато не направи нещо с незаконната канализация нагоре по течението.

Решението - капка по капка

От днешна гледна точка обещанието за 100% покритие на канализацията в София до четири години просто няма как да бъде изпълнено. Към всички проблеми на южната част на София трябва да добавим и северната. Селата Световрачене, Негован и Чепинци там се намират в най-ниската точка на полето, под пречиствателната станция, страдат от високи подпочвени води и се наводняват при валежи. Канализация, разбира се, няма. Но и иначе канализираният център на града също крие проблеми. Тук инфраструктурата е строена между 1898 и 1920 г. и ще трябва да бъде сменена. А както обяснява дългогодишен експерт в този сектор, "рехабилитацията на тези съоръжения изисква процес, все едно да строиш ново".

Сега Столична община тепърва ще търси консултант, който да анализира на кои места водопроводът и канализацията се нуждаят най-много от инвестиции. Макар че има подобен анализ от 2009 г., който е с хоризонт 2025 г., новият изпълнител ще има около година отново да търси проблемите и да приоритизира нуждите на всеки квартал и село. Инж. Теодор Петков смята, че Драгалевци ще бъде на висока позиция в този списък. Дори и това да е така, подаването на документи за финансиране вероятно няма да започне преди 2018г. - 2019г.

Едно решение може да е инвеститорите сами да изграждат канализацията до включването й в близък колектор, ако това е възможно. Държавата и общината обаче сами се спъват в целия процес - като разрешават само два начина на отвеждане на мръсната вода (включване във ВиК мрежата и изгребни ями), като приемат подробни устройствени планове, които са неизпълними, като позволяват отношенията със собствениците на земя да стигат до съда, вместо да обяснят масово колко са важни тези проекти и да ги компенсират например с данъчни отстъпки или друго.

Магическото решение трябваше да е Оперативна програма "Околна среда", която има заделен бюджет за изграждане на канализация от неколкостотин милиона евро. Той обаче е за проекти в цялата страна и дори и цялата му сума е в пъти под нужното.

Ако погледнем към инвестициите на "Софийска вода" и Столична община в канализация за тази година, бъдещето на тази система изглежда трудно. За периода от 2009 до 2015 г. от дружеството са инвестирали във ВиК общо 202 млн.лв., а от общината (заедно с всички европейски средства и финансови инструменти) - 197 млн.лв. По-голямата част от тези инвестиции обаче е във водопроводната мрежа. По план концесионерът отделя годишно между 5 и 10 милиона лева на канализацията от общо 50 млн. лв. за всички ремонти и нови строежи по мрежата в София. Столична община пък е заложила едва 2.7 млн. лв. в своя бюджет за 2016 г. Ако се движи с тези темпове, завършването на общо нужната инвестиция от 1.6 млрд. лв. (от които повечето за канализация) ще отнеме доста повече от оставащите десет години до края на концесионния договор на "Софийска вода". А е силно възможно някои квартали да видят канализация, когато хората са започнали да колонизират друга планета.

*Столична община отговори на въпросите на "Капитал" след редакционното приключване на броя. Отговорите може да прочетете в прикачения файл

Фотограф: Надежда Чипева