Кой е актуалният прокурор по дела с "голям обществен интерес"

През последните 1-2 години значителна част от тези преписки попадат при един прокурор – Димитър Петров. Досега той е наблюдавал делата срещу Сергей Станишев, Огнян Донев, Тодор Костадинов и Владимира Янева. Той води и тези за изтеклите записи "Яневагейт", както и срещу Волен Сидеров за нахлуването му в НАТФИЗ. При Петров попада и преписка за набедяване срещу Делян Пеевски.

Димитър Петров завършва право в Нов български университет през 2000 г. След завършването си работи като съдебен кандидат и юрисконсулт. Между 2004 и 2006 г. работи като следовател в Силистра, а впоследствие и в София. От 2006 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. От 2011 г. той е командирован в отдел "Специализиран" на Софийска градска прокуратура. Това е отделът, който беше определен от следователя Бойко Атанасов като "шпицкомандата" на главния прокурор за натиск и шантаж срещу политици и представители на съдебната власт. След изказванията си Бойко Атанасов беше подложен на своеобразен другарски съд в тоталитарен стил от работещите в отдела и ръководството на държавното обвинение, а впоследствие етичната комисия към прокурорската колегия на ВСС (в която членовете, гравитиращи около Сотир Цацаров имат сериозен превес) не откри обстоятелства, които да подкрепят твърденията му.

Командировай и владей

Командироването в съдебната власт притежава няколко съществени недостатъка. То на практика позволява на административните ръководители да повишават магистрати, без те да минат конкурс. Това поставя командированите в зависимост, тъй като по всяко време те могат да бъдат върнати в по-долната инстанция. Процедурата се извършва по неясни критерии и изцяло спрямо волята на председателя на съответния орган, което е предпоставка за създаване на напрежение в съдилищата, а в прокуратурата по този начин важни казуси често попадат при командировани прокурори. От 2011 г. досега Димитър Петров така и не печели конкурс за обвинител в СГП. ВСС го повишава от място в ранг "апелативен прокурор", но и към днешна дата той продължава формално да бъде прокурор от по-долната инстанция.

Не е набедяване, ако участва Пеевски

Името на Петров нашумява за пръв път покрай оказалия се впоследствие фалшив сигнал до прокуратурата за убийството на Делян Пеевски през 2014 г. Това доведе до нахлуването на прокуратурата в офисите на Цветан Василев броени дни след затварянето на Корпоративна търговска банка. Впоследствие главният прокурор обяви, че доказателства няма. Един от задържаните тогава подаде жалба срещу Делян Пеевски за набедяване. Преписката попада у Петров, който отказва да образува досъдебно производство. Мотивите са абсурдни - Пеевски е бил разпитан след подаването на сигнала за убийството му, а охранителите му не са му и подчинени, следователно той не би могъл да им повлияе. В постановлението на практика не е изследвана възможността Пеевски да е действал в съучастие с тях като подбудител или помагач, каквото становище се изразява в жалбата.

Петров е наблюдаващ прокурор и по делото срещу бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и срещу шефа на отдел "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов за незаконно прилагане на СРС. Янева беше осъдена на една година условно за издаване на незаконни разрешения за подслушване, а Костадинов получи глоба заради това, че е ровил в информационните системи на МВР.

Съдебният процес срещу Янева съвпадна с изтичане на записи между нея и съдията от СГС Румяна Ченалова, в които Янева твърдеше, че разследването срещу нея е започнало след среща между Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров, а в нейното спасяване са участвали членове на ВСС и председателят на Върховния административен съд Георги Колев. Първоначално главният прокурор обяви, че записите са незаконни, но впоследствие, след медиен натиск, склони да бъде извършена проверка и на изнесените в тях факти. Преписката попадна у Димитър Петров, който отказа да даде информация пред "Капитал" за нейното движение, а преди две седмици спря разследването напълно, като отказа да обясни защо.

Димитър Петров е прокурорът, който ще води част от делата срещу Волен Сидеров. При него попадат делото за хулиганската изцепка на Сидеров в Батак през 2011 г., както и за нахлуването му в НАТФИЗ. Делата срещу лидера на "Атака" приключиха със споразумение за пробация с прокуратурата. Първото досъдебно производство на практика трае близо пет години. Първоначално то е прекратено, но през 2015 г. е възобновено и така попада у Петров. То стои на трупчета и през следващите шест месеца, до изцепката на Сидеров в НАТФИЗ. Когато главният прокурор поиска Сидеров да бъде арестуван, делото отново беше поверено на Петров, който задържа лидера на "Атака" с прокурорско постановление за 72 часа. Съдът отказа да наложи на Сидеров най-тежката мярка за неотклонение и отмени ареста му като незаконен, защото казусът на Сидеров не попада в критериите, описани в наказателнопроцесуалния кодекс като основания за постоянно задържане.

Димитър Петров е наблюдаващ прокурор и по делото срещу Сергей Станишев за загубените седем секретни доклада. Стартът на делото се забави с повече от две години, защото прокуратурата го беше вкарала в своеобразен параграф 22, тъй като обвинителният акт беше засекретен. То не можеше да започне, преди обвинителният акт да бъде връчен на Станишев, но обвинителният акт не можеше да бъде връчен, защото беше засекретен. Едва през есента на 2015 г. неговият адвокат успя да го получи, след като подписа декларация за това.

Огнян Донев - подсъдимият издател

През 2012 г. държавното обвинение взе на прицел собственика на "Софарма" Огнян Донев, който по това време беше в конфликт с тандема Цветан Василев – Делян Пеевски. На Донев бяха повдигнати общо четири обвинения, дяловете му в вестниците "Труд" и "24 часа" бяха запорирани, което го принуди да се освободи от тях. От обвиненията срещу него до съд стигна само едно през юли 2015 г. – за укриване на над 60 млн. лв. данъци – заради сключени сделки със свързани лица на цени под пазарните. Наблюдаващи прокурори по делото са настоящият шеф на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова и отново Димитър Петров. В хода на делото се появиха сериозни съмнения относно състоятелността на обвинението. Обвинителният акт беше внесен малко след като Донев заведе дело срещу прокуратурата заради друго, водено и прекратено разследване.

Така развръзка по него може да се очаква през октомври 2016 г. – въпреки желанието на Донев и неговата защита делото да бъде гледано по бързата процедура. Въпреки съществените проблеми и сигурната оправдателна присъда, процесът беше използван от медиите, гравитиращи около Делян Пеевски и дори от зам. главния прокурор Борислав Сарафов, за да бъде Огнян Донев наречен "подсъдим собственик на медиа" (Донев е собственик на издателя на Club Z).

Името няма значение

Посочените дела разкриват цялостни проблеми в работата на държавното обвинение. На първо място, те показват как главният прокурор влияе пряко върху работата на отделните прокурори – според записите "Яневагейт" срещу Владимира Янева е образувано производство едва след среща между Бойко Борисов и Сотир Цацаров, а обвинението иска ареста на Сидеров, въпреки че е ясно, че ще бъде обявен за незаконен. На следващо – прокуратурата тупа топката по делата срещу определени хора до наличието на подходящ политически климат. Делата срещу Сидеров стартират едва когато той не е фактор в Народното събрание, а лидерът на ПЕС получава обвинителния си акт след оттеглянето си от българската политика. Бившият вътрешен министър Веселин Вучков е внесъл сигнал срещу Владимира Янева три месеца преди държавното обвинение официално да се задейства – което се случва след среща между главния прокурор и премиера.

Обвиненията срещу Огнян Донев, предвид дългата продължителност на разследването, по-скоро приличат на наказателна акция срещу "неудобен", заради позицията на изданието му, както и публичния му конфликт с Пеевски. А концентрацията на голям брой важни дела в един прокурор, и то командирован – независимо от неговите качества – говори за потенциален проблем в системата за случайно разпределение на делата в прокуратурата. Особено когато са с такъв заряд и съществени пороци.

"Капитал" многократно се опита да се свърже с прокурор Петров, но той категорично отказа да разговаря с изданието.