Работодателите няма да преговарят за минималните осигуровки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Работодателите няма да преговарят за минималните осигуровки

През последните години при едва от половината икономически дейности се постигат споразумения, при останалите социалният министър взима еднолично решение

Работодателите няма да преговарят за минималните осигуровки

Национално представените организации смятат, че сегашният метод на определянето им увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори и предприятия

14827 прочитания

През последните години при едва от половината икономически дейности се постигат споразумения, при останалите социалният министър взима еднолично решение

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Темите от писмото ще се разискват на предстоящия тристранен съвет.

Работодателите настояват тази година да няма преговори за определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности. Също така АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП искат да започне най-после работата по изготвянето на нов модел за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в България. Тези две искания присъстват в писмо, изпратено от бизнес организациите до социалния министър Зорница Русинова и до финансовия Владислав Горанов.

В мотивите към исканията е записано, че приетият подход за определяне на МОД увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. През миналата година работодателските организации също се обединиха с искане да отпадне методът за договаряне на МОД и заплашиха, че ще препоръчат на браншовите организации да не участват въобще в преговорите тази година. В сегашното писмо не присъства такъв ултиматум.

Без бърза промяна

Необходимостта от промяна в модела на определяне на праговете и на МРЗ се изтъква многократно в различни доклади на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд. През септември 2015 г., след приключването на кампанията по договаряне на праговете, тогавашният социален министър Ивайло Калфин също се обяви за промяна на модела. Тогава той изтъкна като най-добър модел въвеждане на минимални заплати за отделните браншове, които да се договарят между националните работодателски и синдикални организации, а не между отделни браншови организации.

Идеята беше новият подход да се използва още през тази година, но досега няма публична информация по този въпрос. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) не отговориха дали през последната година се е работило по този въпрос. От ведомството коментираха за "Капитал" само, че "темите, които поставят в писмото си четирите национално представителни работодателски организации (относно МОД и МРЗ), са от съществено значение и също са на вниманието на МТСП". Също така посочват, че предстои да се проведат дискусии по тях в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество "в интерес на конструктивния разговор и на постигането на съгласие на социалните партньори в полза както на бизнеса, така и на трудещите се".

Още тежест

Писмото на работодателските организации идва във връзка с предстоящите преговори между различните съсловни организации и синдикатите за определяне на минимални и максимален осигурителен праг. Обикновено разговорите започват през август и трябва да завършат през септември. Практиката от последните години показва, че се постигат договорки при едва половината от общо 85 икономически дейности. Причините за това са няколко: синдикатите и съсловните организации не успяват да се разберат или липсва представител на конкретната икономическа дейност.

Ако не се постигнат договорки, социалният министър решава какво да се случва в тези дейности. През последните две години решенията са в една посока – повишаване със средното ниво на постигнатите договорености в другите дейности. Така праговете за 2015 г. бяха увеличени с 4.4%, а за 2016 г. – с над 8%. Заедно с това с по 9% растеше максималният осигурителен праг, а при МРЗ годишното нарастване варира между 12 и 16%.

Притеснението на работодателите за 2017 г. обаче е по-голямо, тъй като догодина освен вдигане на минималните прагове предстои повишаване на осигурителната вноска с 1 пр. пункт. Тези две промени ще увеличат допълнително разходите за труд на бизнеса, които през годините растат значително по-бързо от производителността на труда. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че общите разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и др.) са се увеличили с близо 8% през първото тримесечие. За сметка на това производителността на труда в страната е нараснала едва с 2.1%.

Темите от писмото ще се разискват на предстоящия тристранен съвет.

Работодателите настояват тази година да няма преговори за определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности. Също така АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП искат да започне най-после работата по изготвянето на нов модел за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в България. Тези две искания присъстват в писмо, изпратено от бизнес организациите до социалния министър Зорница Русинова и до финансовия Владислав Горанов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    space35 avatar :-|
    space35

    СРАМ! Какви са тия "работодатели", които не могат да плащат минимум 1000-1200 лв? Такъв "бизнес" по-добре да не съществува!

  • 7
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    До коментар [#1] от "space35":

    Чисти или бруто? А за кой пайон точно говориш? Лесно е плямпането, друга тема е да напраниш нещо, чудно защо българина не иска да е работодател, но все мрънка срещу неговия.

  • 8
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    До коментар [#1] от "space35":
    Що ти колко плащаш?

  • 9
    sage avatar :-|
    Михал Мишкоед

    Администрирането на данъчната и осигурителната тежест би следвало /нормално!/ да е зависимо от пазарния ход на цената на труда, която е елемент от себестойността на продукта/услугата. Ако стойността на дадена стока е определена по истински пазарни принципи, държавата не би следвало да се намесва /да я увеличава/, понеже ще направи стоката НЕПРОДАВАЕМА. За да компенсира пазара, производителят/търговецът или трябва да намали печалбата си, или някой от другите фактори на калкулирането. Ама кой да е той: горивата поскъпват, ел.енергията - също, предходният доставчик също идва с нова, по-висока цена и какво правим? Държавата би трябвало да търси по-високи постъпления от увеличен оборот, съответно от постъпления от не-преките данъци, а не от адм.увеличение на преките ставки. Още повече, че куче влачи, диря няма - кой ти отчита пенсионните вноски, където е пълен фарс! И точно там бъркат ...

  • 10
    space35 avatar :-|
    space35

    До коментар [#9] от "Михал Мишкоед":

    Във Великобритания минимално заплащане 7,5паунда/час, в САЩ 7,2долара/час, в Калифорния 15долара/час.
    Навсякъде в цивилизования свят заплащането задължително се администрира и никога не се оставя само на пазара да го определя, ама ти явно ги разбираш много нещата, чак се изказваш и менторски.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK