С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
36 8 авг 2016, 18:40, 25138 прочитания

Касата предлага: Европейската здравна карта да се вади всеки шест месеца

За да свие разходи, институцията мисли как да затрудни услугата за стотици хиляди българи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Около 3% от ползвалите картата са били неизрядни, твърди здравната каса. Но вместо да си търси парите от тях, тя мисли да ограничи останалите 97%.
54.5 млн. лв. са заявените за полугодието плащания от чужди държавни по здравната карта, т.е. почти колкото е годишният бюджет на касата - 60 млн. лв.


Здравната каса мисли как да въведе още бюрокрация и така да ограничи правата на около 150 хил. българи, които за пътуването си в държава от ЕС ползват европейска здравна карта. Сега тя се вади веднъж на година, а предложението е това да става на шест месеца. Мярката е по идея на анонимни експерти от ведомството и е разгледана на надзорния съвет на институцията в края на миналия месец, но все още не е приета.


Причината за предлаганото неудобство е, че разходите за спешна помощ в Европа растат. Тоест държавната структура се мъчи да ограничи права, за да не харчи тя. И честите разходки за нова карта да тласнат хората към частни застрахователни продукти. Верният подход би бил да се анулират възможностите за измама. Касата твърди, че има много такива, но няма заведени дела. А за изрядните данъкоплатци е крайно време услугата по издаване на картата да стане изцяло електронна и по-дългосрочна.

Колко се ползва картата

Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) е документ, с който гражданите на ЕС могат да се лекуват в чужбина безплатно при спешни и неотложни случаи, като родната им страна е длъжна да плати лечението по цените на съответната клиника или лекар, които са ги приели.
През последните години средно по около 150 хил. българи годишно си издават европейски здравни карти. От здравната каса съобщиха само, че годишно исковете за плащания от европейски здравни каси са за около 60 млн. лв., но не дадоха информация колко души са ползвали картата си. Според данни от протокол на надзорния съвет през месец май около 72% от пациентите са се лекували в болница, и то не само за спешни случаи, но неясно от общо колко. В различните страни членки разбирането за спешно и неотложно лечение не представлява само животоспасяващо лечение и ползване на линейка, но и операции, лечение в болница и др.



Лечение в ЕС може да се предприеме и с формуляр за лечение в чужбина, който се издава от здравната каса, когато не може да се проведе в България. При такъв казус НЗОК се ангажира със заплащането, но преди това трябва да даде изрично разрешение, а пациентите трябва да си търсят оферти за болници и лекари, а институцията не се ангажира директно с това. Това е причината през миналата година под 500 души да се лекуват с този формуляр.

Само за полугодието на тази година касата вече е получила искове за заплащане на лечение с европейска карта за 54.5 млн. лв., т.е. почти колкото е годишният й бюджет от 60 млн. лв. От друга страна, структурата е един от най-неизрядните платци в ЕС. Държавите членки имат право да платят без лихва средствата за лечение на техни граждани до 18 месеца, а след това започва начисляване на лихви, а част от клиниките започват да отказват да лекуват български граждани. Към месец май т.г. дълговете на НЗОК към европейски здравни фондове и каси са 175 млн. лв. От началото на 2016 г. до 30 юни по данни на касата е заплатена сума от около 25 млн. за лечение с ЕЗОК, като тя е само за медицинска помощ, получена преди 2016 г.

По ръба на европейската карта
От протокола от последното заседание на надзорния съвет на касата става ясно, че институцията е анализирала причините за увеличаващия се брой лекувани в ЕС пациенти и в момента обсъжда мерки да намали броя на онези, които ползват услуги, без да са осигурени в България.

Според Таня Кирилова от НЗОК, която е докладвала пред надзорния съвет, "3% от разходите, които плащаме по издадени карти, са на лица, които са си платили вноските, възстановили са си правата, извадили са си карти и са престанали да плащат, т.е. в момента на ползване на помощта те са били без права".

В голяма част от тези 3% от случаите става въпрос за българи, които работят в чужбина. Съвсем малка част се осигуряват в друга европейска държава и би трябвало да ползват правата си без европейска карта.

Срокът на валидност на картата е една година и България няма право да откаже плащане по нея, независимо че пациентът вече не е здравноосигурен. Европейските болници и каси нямат механизъм, по който да проверяват дали пациентът е осигурен и дали НЗОК ще плати, защото по регламент европейската карта е валиден документ, който гарантира тъкмо това. От друга страна, българската каса приема фактурите и не отправя запитвания за какво точно лечение трябва да плати.

Да спести
Здравната каса от доста време се опитва да не представя като голям проблем скритият дефицит от неиздължени плащания към другите европейски здравни каси. Част от клиниките обаче започват да отказват да лекуват безплатно български граждани заради неплатените от години суми.
НЗОК е обмисляла и предлагала средствата за лечение да се покриват директно от държавния бюджет, а не от здравните вноски, но до момента няма положителен отговор от финансовото министерство.
На последното заседание в тази връзка е обсъден шестмесечният срок. Според стенограмата то е било подкрепено от Тома Томов, представител на КТ "Подкрепа" и съветник на министъра на здравеопазването. "Хората би трябвало да разчитат повече на застраховките, които си правят за пътуване извън страната, отколкото на тези карти. Тази карта се ползва в извънредни ситуации", коментирал е Томов. На противоположното мнение е бил проф. д-р Красимир Гигов, представител на БТПП, който е изтъкнал, че няма логика картата да се издава на шест месеца, тъй като в останалите европейски страни тя е безсрочна.

Според пациентските организации наистина има измами с европейски карти, но никой до момента не е бил наказан, а в същото време има спечелени дела срещу касата за отказ за лечение в чужбина. "Големият проблем е, че НЗОК, която трябва да играе ролята на национална информационна точка за лечение в чужбина, не я играе - тя не пита за кого какво плаща и в момента трябва да се направят законодателни промени, за да може да се направи това. Поставих въпроса дали знаят за кого и какво плащат, отвърнаха, че не могат да искат информация от чужбина", коментира Пламен Таушанов, председател на управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите, който представлява пациентите в надзорния съвет на касата. Според него с ограничаването на шест месеца на срока на валидност на здравната карта няма да се постигне никакъв ефект, освен допълнително да се затруднят гражданите.

"Самото изваждане на здравната карта отнема около две седмици, услугата не е електронна. Здравната каса трябва да реши въпроса с контрола на онези, които живеят в чужбина и се осигуряват там, или пък онези, които ползват без право картата по начин, който да е удобен за всички, а не да ни предлага палиативни мерки", смята Таушанов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25 Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25

Според председателя на парламента Караянчева това ще става в Русия, според военно министерство – в Беларус

26 юни 2019, 470 прочитания

Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа

И още: България ще се забави с чакалнята за еврозоната; Три варианта се обсъждат за партийните субсидии; Депутатите бързат да отхвърлят ветото за дивото къмпингуване

26 юни 2019, 635 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Булгартрансгаз" избра фирма пред фалит да проучва разширението на "Чирен"

Проектът и финансирането му от 220 млн. евро от ЕК ще се забавят, след като КЗК отмени избора на румънската Prospectiuni

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Обратно броене в БСП

Корнелия Нинова има по-малко от година, за да покаже, че линията й в партията е успешна

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект