Как се спасяват банки по новите правила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се спасяват банки по новите правила

Нормативната уредба бе преработена по европейска директива и все още няма практика по нея

Как се спасяват банки по новите правила

Законът дава значителни възможности за действие

Гергана Михайлова
14331 прочитания

Нормативната уредба бе преработена по европейска директива и все още няма практика по нея

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Акционерите, кредиторите и негарантираните вложители първи трябва да понесат загуби при банков проблем.

"Законодателството не позволява" бе едно от най-често сервираните обяснения защо при фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) преди две години не се действаше по различен начин. Това беше и част от причините да се опитват да се прокарват писани на коляно специални закони, банката да остане полумъртва и затворена половин година и като крайно трябваше да се посегне към парите на данъкоплатците.

Резултатът, който придоби формата и на множество съдебни дела, оспорващи решенията на банковия регулатор, е висящият (може би завинаги) въпрос доколко правилни бяха действията около КТБ - дали не трябваше държавата веднага да я национализира, дали да я раздели на добра и лоша банка, или да предприеме някаква друга форма на оздравяване, вместо да избере дългия режим на квестурата и несъстоятелността, при които стана възможно изтичането на ценни активи от банката.

Сега обаче банковият регулатор е с нов, независим гуверньор, а законодателството е преработено изоснови - в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници България транспонира европейската директива, с което се въвеждат арсенал от мерки от последно поколение за справяне с банкови кризи. Това теоретично би трябвало да значи, че страната е много по-подготвена за действие при подобни ситуации, което е успокояващо предвид току-що приключилите безпрецедентни за сектора проверка на качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес тестове. Практически обаче нещата далеч не са толкова ясни, като по новите правила в Европейския съюз няма много натрупана практика, а разпоредбите в българския закон не са минавали през съд и не е ясно дали и този път няма вариант да изскочат пробойни.

Какви точно ще са резултатите и съответно действията на БНБ би трябвало да стане ясно на 13 август. Те може да са в по-мека форма на предписания и мерки за набиране на капитал или намаляване на рискови експозиции чрез продажба на активи, но при по-съществен недостиг не е изключено да се стигне и до дебютно прилагане на някои от новите текстове в закона. Ето защо в "Капитал" ще се спрем на някои от най-основните новости в нормативната уредба, както и на проблемни моменти, които според юристи не са достатъчно добре прецизирани и е възможно да поставят регулатора и парламента в същата ситуация, която ги събираше по спешност преди две години и компрометираше ефекта от усилията.

Превенция, бързина и твърда ръка

В 170 страници законът разписва ред за действия преди и по време на проблеми с банки, като посочва кои са правоимащите институции и кога решенията им са валидни. БНБ е органът, който може да преструктурира банки, като той създава и управлява Фонд за преструктуриране на банки, в който те ежегодно превеждат рисковопретеглени вноски (без това да ги освобождава и от същия ангажимент пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките). Това, че БНБ хем ще е надзор, хем ще е орган за преструктуриране, поставя институцията пред потенциален конфликт на интереси. Проблемът бе забелязан от юристи още докато законът бе под формата на проект, но така и не бе изчистен. Той можеше да се избегне, ако органът за преструктуриране е независима публична институция, чийто управителен съвет се избира от Народното събрание - така щеше да има и повече прозрачност и отчетност.

Според правилата всички институции на пазара изготвят планове за възстановяване и преструктуриране, в които се ангажират с конкретни мерки, които биха предприели в проблемни ситуации. Такива може да са вътрешногрупова подкрепа, преструктурирания, продажба на активи и много други, но не и ползването на публични средства, освен когато те идват от Фонда за преструктуриране на банки. Тези планове подлежат на одобрение от БНБ, която оценява доколко са изпълними.

След частта с превантивните действия преди пристъпването към най-тежките мерки - тези за преструктуриране, в закона се предвижда режим на ранна намеса. При него БНБ може да застави дадена банка да пристъпи към изпълнение на ангажиментите, заложени в плана й за възстановяване. Сред тях може да е отстраняването на ръководния състав или само на негови членове и влизането на временен управител в банката.

Преструктурирането е най-съществената част в новото законодателство и към него се пристъпва само ако то ще постигне следните цели: осигуряване на непрекъснатост на критичните функции на банката, избягване на неблагоприятни последици за финансовата стабилност в страната, защита на публичните средства, защита на средствата на клиентите. Наред с това трябва да са изпълнени едновременно три условия: да е установено, че дадената банка е проблемна или е вероятно да стане такава, обстоятелствата са неотложни и няма реална вероятност други мерки да я спасят от ситуацията, в която да не може да изпълнява задълженията си, а също и когато преструктурирането е необходимо в обществен интерес.

Тук законът оставя почти неограничено широки възможности за преценка на БНБ, която може да реши, че проблемна е банка, която е нарушила или може да се направи обосновано предположение, че ще извърши нарушение по лиценза си, с което ще се стигне до загуби, изчерпващи целия й собствен капитал или значителна част от него. Проблемна е институция, на която стойността на активите е по-малка от стойността на задълженията или може да се предположи, че това ще се случи в близко бъдеще, както и ако не е изпълнила или може да не изпълни задължения към кредитори. Проблемна е и банка, която се нуждае от публична финансова подкрепа, като законът изрично дава и изключения - когато подкрепата е за платежоспособна институция (т.е. предоставена е ликвидност, а не капитал), както и когато е за покриване на недостиг вследствие на стрес тестове. Това дава възможност например при евентуална банка, неиздържала някой от стресовите сценарии, да не бъде прекарана през процедура по преструктуриране, а да получи от БНБ срок, в който да попълни капитала си.

При преструктуриране основен принцип е, че акционерите или съдружниците на институцията в режим на преструктуриране първи поемат загубите, следвани от кредиторите и негарантираните вложители. Винаги се търси първо пазарно решение и при повечето форми на преструктуриране по възможност се прави опит да се предложат продаваните активи на широк кръг купувачи. Държавната подкрепа е последната възможна инстанция, и то само ако е застрашена финансовата стабилност и общественият интерес е такъв.

По преценка на регулатора

Дори и да се прецени, че преструктурирането е най-правилната мярка за дадена банка, то към него не може да се пристъпи, без да е извършена оценка на активите и задълженията от независима институция, но при неотложност БНБ може да направи и временна такава оценка. Повечето тълкувания са, че за основа на такава оценка могат да се признаят и резултатите на прегледа на качеството на активите. Когато и тази стъпка е направена, БНБ може да прецени кой от инструментите за преструктуриране да използва самостоятелно или в комбинация: продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби.

Първият от тях предвижда прехвърляне на акции на банката и на нейни активи на трето лице купувач. Той се прилага, без да се иска съгласието на акционерите, но е в тяхна полза и приходите отиват за собствениците или за самата банка (например, когато се продава неин портфейл). Според юристи възможен проблем е, че не е изяснен точно какъв вид принуда ще бъде упражняван върху тях в такъв случай. В закона е записано, че сделката ще се прави при пазарни условия, но е допустимо и да се отправи покана до определен купувач, ако с това не се нарушават правилата за дискриминация на потенциалните заинтересовани, не се пораждат несправедливи предимства за даден купувач, няма конфликт на интереси и не се пречи на постигането на най-високата възможна цена. Във всеки случай обаче при заобикалянето на пазара възникват рискове за искове от акционери.

Подобно прехвърляне на активи или акции на банката е регламентирано и с инструмента "Мостова институция", като тя може да бъде мостова банка, специално създадена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и финансирана от Фонда за преструктуриране на банки. При нея целта е участието да е временно и то или самата мостова банка да се продаде максимално бързо - заложен е срок две години, но той не е обвързващ и може да бъде удължаван.

Инструментът обособяване на активи също работи, без да е необходимо съгласието на акционерите, като при него обособените части от бизнеса се прехвърлят на трето лице, което не е мостова банка, а специално създадено дружество за управление на активи, собственост на Фонда за преструктуриране на банки.

Любопитен е и инструментът за споделяне на загуби, защото той определя кои са лицата, които попадат в обсега му, и кои могат да бъдат изключени. Както и другите, той се прилага с цел рекапитализация на банката до степен, при която тя може да изпълнява ангажиментите си по лиценза. Самото поемане на загуба за акционерите се случва под формата на обезценяване и обезсилване на акции, при кредиторите е под формата на опрощаване (haircut) на част от вземането им. Загуби не могат да бъдат пренасяни върху гарантирани влогове, обезпечени задължения, задължения, произтичащи от държането на клиентски активи или парични средства, в това число и държани от името на колективни инвестиционни схеми. Когато преценява кръга на лицата, които да изключи от инструмента за споделяне на загубите, БНБ като орган по преструктурирането трябва да се съобрази и с необходимостта от поддържане на адекватно ниво на средства във Фонда за преструктуриране.

Данъкоплатецът като последна инстанция

Като последна възможност за спасение държавната помощ, включително ползването на средства от Фонда за преструктуриране на банки, са възможни само след получаване на положително или условно решение на Европейската комисия за съвместимост на държавната помощ с вътрешния пазар. За да се стигне дотам, акционерите и кредиторите трябва да са понесли загуби в размер минимум 8% от общите задължения на банката. Държавната подкрепа може да е под формата на участие на държавата в собствения капитал на банката в режим на преструктуриране чрез покупка на акции. Държавата може да окаже подкрепа пряко или посредством еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала му. Подкрепата е във вида временна държавна собственост, при която се придобиват всички новоемитирани акции от капитала на банката в режим на преструктуриране, при условие че инструментът за споделяне на загуби е приложен в максимална степен. Одържавената по този начин банка се управлява на търговска и професионална основа и веднага щом обстоятелствата го позволят, се продава на лица от частния сектор. Тези мерки се гласуват от Министерския съвет, като при прилагането на държавен инструмент за финансова стабилизация министърът на финансите придобива всички правомощия на органа за преструктуриране.

Акционерите, кредиторите и негарантираните вложители първи трябва да понесат загуби при банков проблем.

"Законодателството не позволява" бе едно от най-често сервираните обяснения защо при фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) преди две години не се действаше по различен начин. Това беше и част от причините да се опитват да се прокарват писани на коляно специални закони, банката да остане полумъртва и затворена половин година и като крайно трябваше да се посегне към парите на данъкоплатците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    alicekapital avatar :-|
    alicekapital

    Преценката на регулатора засега не вдъхва особено доверие. Справка- цирковете покрай Банко Еспирито Санто в Португалия и непохватните опити на португалския регулатор да си върже гащите, с помощта на същата европейска директива.
    Резултатат- прецакани групи кредитори, съдебни жалби до дупка и цена на дълга на БЕС- около 2 цента (при номинал 100).

  • 2
    tmax500 avatar :-|
    tmax500

    наште банки са в пъти по-здрави от тези в много други страни.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "tmax500":

    Това е защото се финансират от такси, защото проектите за кредитиране са малко и защото нашия пазар е миниатюрен, което прави много лесна рекапитализацията от чужбина.

    Политиката на нашите банки би довела до катастрофа, ако се прилага на Запад.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK